ЗА УЧИЛИЩЕ - БЪЛГАРСКИ 1 КЛАС

Отново в 1 клас

1. Фонетиката е дял от езикознанието, който изучава звуковия строеж на езика.

• Говорните звукове се свързват помежду си в думи по правила, които са специфични за всеки отделен език.
• Фонема се нарича най-малката неделима единица на езика, в която се обобщават различителните признаци на вариантите на един звук.
• Буквите са писмените означения на звуковете. Някои от звуковете се отбелязват с повече от една буква, а някои букви служат за записването на повече от един звук.
• Азбука -А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь, Ю,Я
• Гласни - При образуването на гласните звукове издишната въздушна струя се озвучава от трептенето на гласните струни и почти не среща преграда в устната кухина. Гласните в български са: [а, е, и, о, у, ъ].

           Според движението на езика напред и назад, което определя учленителното  място,
           гласните се делят на предни [е, и] и задни [а, о, у, ъ].
           Според ширината на прохода между езика и небцето гласните се класифицират като  
           тесни [и, у, ъ] и широки [е, о, а].
           Според закръглянето на устните гласните се определят като закръглени [о, у] и  
           незакръглени [а, е, и, ъ].

• Съгласните в български са: б, б’, в, в’, г, г’, д, д’, ж, дж, з, з’, дз, дз’, й, к, к’, л, л’, м, м’, н, н’, п, п’, р, р’, с, с’, т, т’, ф, ф’, х, х’, ц, ц’, ч, ш.

         Делят се на:
          звучни [б, б’, в, в’, г, г’, д, д’, ж, дж, з, з’, дз, дз'], които съдържат тон,
       
         образуван от трептенето на гласните струни, и шум от преградата в устната кухина
         беззвучни [к, к’, п, п', с, с', т, т’, ф, ф’, х, х' ц, ц’, ч, ш], които съдържат само шум.

        Сонорните съгласни [л, л’, м, м’, н, н’, р, р’, й] се образуват едновременно като гласни и
         като съгласни - със свободен преход на въздушната струя и с преграда в устната кухина.
        Меките съгласни [б’, в', г', д’, з', дз’, й, к', л’, м’, н’, п’, р’, с’, т’, ф’, х’, ч'] създават слухово
        впечатление за мекост, което е резултат от повдигането на езика към твърдото небце.
        При твърдите съгласни [б’, в’, г’, д’, ж’, дж’, з’, дз’, к’, л’, м’, н’, п’, р’, с’, т’, ф’, х’, ц’, ч’, 
        ш’] слуховото впечатление за мекост липсва.

• РЕДУКЦИЯ- Гласните от двойките [а-ъ], [о-у], [е-и], когато не са под ударение, не се изговарят ясно и се приближават една към друга         

         Правоговорната норма не допуска редукция на [е] и [и], позволява известна редукция на [а] и [ъ] и значително по-слаба на [о] и [у]. Редукцията не се отразява в правописа. Наблюдават се някои случаи на несъответствие между правопис и правоговор. Окончанията на глаголите от първо и второ спрежение в първо лице единствено число и трето лице множествено число сегашно време се произнасят [ъ, ът], но се пишат [а, ат], а след меки съгласни - [я, ят]: чета [четъ]² - четат [четът], спя [сп'ъ] - спят [сп'ът]. Когато гласната е под ударение, задължително се произнася [ъ], когато не е - се допуска изговор на неударено [а]: играя - [играйа], пиша - [пиша].
При членуване на съществителните от мъжки род единствено число определителният член се изговаря [ъ], ако е под ударение, но се пише [а], а след меки съгласни се пише [я]: града [град'ъ], деня [ден'ъ], денят [ден'ът]. Когато определителният член не е под ударение, се допуска изговорът на неударения вариант на гласна [а]: пазара - [пазара].

• Срички се наричат частите, на които може да се раздели думата при изговор. Броят на сричките е равен на броя на гласните в думата. Думите се пренасят на нов ред на срички, като се спазват някои допълнителни правила.

 - Една буква не се пренася и не се оставя в края на реда. Части от едносрични думи не се пренасят на нов ред.
- Думата не се дели пред или след [ь].
- Две гласни пред една съгласна или се разделят, или остават на горния ред.
- Ако между две гласни има само една съгласна, съгласната се пренася на новия ред с втората гласна.
- Ако има две гласни и между тях няколко съгласни и първата е шумова, поне една от съгласните се пренася с втората гласна.
- Ако първата съгласна е сонорна [л, м, н, р], тя остава на горния ред.
- Еднаквите съгласни се разделят задължително.
- [Й] между две гласни остава с втората гласна.
- [Й] между гласна и съгласна остава при гласната.
- Когато съчетанията [дз] и [дж] означават един звук, те не се разделят.
- Препоръчва се представките и наставките да не се разделят.

•  Когато съчетанията [дз] и [дж] СА ЗАЕДНО  СА ДВЕ БУКВИ означават един звук. 
• [Щ ], [Ю] и [Я] СА една буква  с  два звука.  

1.  МОРФОЛОГИЯ - е наука за формите на думите и граматичните значения, които се свързват с тях.

•  Звуков модел - това е да разделиш думата на броя букви в нея и да оцветиш гласните и съгласните в червено или синьо.

 

Дума е? - брой букви от гласни и съгласни, правейки дума със смисъл и значение.
Думи с главна буква  се пишат! -  Всяко изречение започва с главна буква и имена.
Глагол е дума изразяваща действие.
Простото изречение е изречение, описва се едно събитие, тоест съдържа един глагол.
Сложни изречения, които се състоят от две или повече прости изречения,разделени с запетайка се наричат сложни.  
Изречения които питаш се завършват с въпросителна.
Изречения които имат възклицание се завършват с удивителна.