Тежу
Реката тече през Испания в продължение на 816 км (507 мили), преминавайки през четири автономни области (Арагон, Кастилия-Ла Манча, Мадрид и Естремадура) и общо шест провинции (Теруел, Гуадалахара, Куенка, Мадрид, Толедо и Касерес). След като образува 47 км (29 мили) граница между Испания и Португалия, тя навлиза в Португалия. [ 4 ] В Португалия тече в продължение на 145 км (90 мили) през традиционните региони на Бейра Байша, Алто Алентехо, Рибатехо и Естремадура, които включват областите Кастело Бранко, Порталегре, Сантарем и Лисабон.
Най-важните градове по течението му са Аранхуес, Толедо и Талавера де ла Рейна в Испания; и Абрантес, Сантарем и Лисабон в Португалия.
Делтата е широка около 15 км (9 мили) и дълга 25 км (16 мили), но изходът й в морето е широк само 2 км (1,2 мили). По този начин образува голяма лагуна с големи и много плитки пясъчни брегове, които остават непокрити по време на отливи. Делтата е била още по-голяма преди хиляди години.
Влива се Атлантическият океан е вторият по големина от петте океански деления в света , с площ от около 85 133 000 км 2 (32 870 000 кв. мили). Покрива приблизително 17% от земната повърхност и около 24% от нейната водна повърхност. По време на епохата на откритията той е бил известен с това, че разделя Новия свят на Америка ( Северна Америка и Южна Америка ) от Стария свят на Афро-Евразия ( Африка , Азия и Европа ).
Лисабон разположен е при вливането на река Тежу в Атлантическия океан.
_______________________________________________
________________________________________________
Част 1
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток и се влива в Черно море. Освен това Дунав е реката, която протича през най-много държави в света 10 на брой. (Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна.)
- Германия, Дунав води началото си от платото Баар в планината Шварцвалд е планински масив в югозападната част на Германия, в провинция Баден-Вюртемберг.
Свебите, известни и като свеви, са древногерманско племе, с което римляните водели непрекъснати войни в периода 1 в пр.н.е. – 2 век. За тях Цезар пише,че са най-голямото и войнствено племе от германците. Населването на планината става по времето на свевите. Тя се явява граница между римските владения и племената на маркоманите. Маркомани са германско племе от свебската група, което от 1 век пр.н.е. живее в областта на р. Майн, десен приток (най-дълъг приток) на Рейн. Рейн е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233km и среден дебит от над 2000 m³/s. За нейната важност говорят многото замъци, построени покрай бреговете. Протича по територията на 6 държави Швейцария, Лихтенщайн, Австрия, Германия, Франция и Нидерландия, а водосборният ѝ басейн – още 3 Италия, Люксембург и Белгия. Тя е ключов воден път за пренос на стоки още от времето на Римската империя, когато съставлява голяма част от нейната северна граница.
Планината Шварцвалд През 1990 г. ураганите Вивиан и Вийбке нанасят много щети. На 26 декември 1999 г. ураганът Лотар унищожава много от горите.
В Шварцвалд има много общини и малко големи градове. Традициите и обичаите са се запазили на много места. Все още хората обличат носии (Trachten) за празнични случаи. Освен това Шварцвалд е известен с характерната архитектура на селските къщи, тортата „Шварцвалд“ (Schwarzwälder Kirschtorte, също „пияната торта“, тъй като е декорирана с горски череши/вишни, пълни с ликьор), часовниците с кукувички и шварцвалдската шунка. Много творци се вдъхновяват от красотата на природата и бита на хората в Шварцвалд.
В България планината е известна с това, че оттам извира Дунав и като декор за филма „Болница Шварцвалд“.
Дунав води началото си от платото Баар, е територия на плато, високо 670 до 750 м с площ 410 км² между Шварцвалд и Швабски Алб в Баден-Вюртемберг, Югозападна Германия. Днешен Баар е наречен на средновековното гауграфство Баар.
В Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат на 1,4 km от селището Донауешинген и оттам нататък реката се нарича Дунав.
Река Реген е ляв приток на Дунав и най-дългата река в Горен Пфалц. Регенсбург е град във федерална провинция Бавария, Германия. Той е административен център на регион Горен Пфалц.
Река Дунав получава около 300 притока
Притокът е воден поток, вливащ се в по-голям воден поток (ручей, река) или езеро.
Илер, Лех, Алтмюл, Наб, Реген.
_________________________________________________
2. Австрия
Словакия
След разпада на Великоморавия през Х век, през следващите 1000 години земите на Словакия стават част от кралство Унгария.
През 1241 г. Словакия попада под удара на монголското нашествие, но се възстановява и бележи културен разцвет през Средновековието.
Унгария през ХVІІІ век, влиянието на Словакия в унгарската държава отслабва.
По време на Революцията през 1848 – 1849 г. словаците подкрепят Австрийската империя и по-специално Хабсбургите, надявайки се това да им спечели независимост от Унгария, но опитите им пропадат. По времето на Австро-Унгария от 1868 до 1918 г. словашките земи стават жертва на потисничество под формата на маджаризация.
По време на хаоса след разпадането на Австро-Унгария Словакия за кратко време (през 1919 г.) става Словашка съветска република.
Чехословакия и Словакия се обособява като отделна държава – Първа словашка република, начело с Йозеф Тисо. Новата държава има формална независимост, но е стриктно контролирана от Нацистка Германия. Това не остава без вътрешна съпротива, водеща до Словашкото национално въстание през 1944, силно подкрепено от учещите там български студенти, в чиято признателност е издигнат и паметник.
След Втората световна война Чехословакия отново се обединява и попада в съветската сферата на влияние.
След края на комунизма през 1989 и след Нежната революция Словакия и Чехия поемат по свой отделен път от 1 януари 1993. През май 2004 Словакия се присъединява към Европейския съюз. През същата година се присъединява и към НАТО.
Главните реки са Дунав (плавателна) и два негови притока – Вах и Хрон. В източната част на страната малка територия заема долината на река Тиса. Около 45% от територията е покрита с гори – главно иглолистни и смесени.
Бра̀тислава е столицата и най-големият град на Словакия, административен център на Братиславски край. Населението му е около 463 000 души (2012). Разположен е в югозападната част на Словакия, на двата бряга на река Дунав и на левия бряг на Морава. Градът е единствената национална столица, граничеща с две независими държави – Австрия и Унгария. Братислава е политическият, културен и стопански център на Словакия. Градът е седалище на президента, парламента и правителството на страната, както и на няколко университета, музеи, театри, галерии и други важни културни и образователни институции. Историята на Братислава е повлияна от различни народи – австрийци, евреи, немци, словаци, сърби,[4] унгарци, чехи. От 1536 до 1783 година градът е столица на Кралство Унгария, част от Хабсбургската монархия, и е родно място на много известни словашки, унгарски и немски исторически личности.
Река Дунав получава около 300 притока
Притокът е воден поток, вливащ се в по-голям воден поток (ручей, река) или езеро.
_________________________________________________
В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав.
Българско-унгарските войни
от 894 – 896 г. Когато унгарците нахлуват в Панония за първи път пред 862 г. поканват съюзника си – моравския предводител Ростислав. На следващата година Людовик – крал на източна Франция – отвръща като създава съюз с българите, чийто цар – Борис I, изпраща войски, за да помогнат при подчиняването на Ростислав. Това е конфликт в региона на Дунава, който продължава 25 години: унгарци (маджари) и моравци срещу българи и франки. Унгарските завоевания са един от факторите, разстроили военния баланс. Ситуацията придобива решаващ развой през септември 892 г., когато Владимир Расате осведомява Арнулф Каринтийски, че франките повече не могат да разчитат на неговата войска в Карпатите. Франкската делегация отива още и при престолонаследника Симеон I. Неотдавнашният византийски заложник впоследствие се приготвя за война. Впоследствие Симеон търси помощ от печенегите, живеещи източно от унгарците в Причерноморските степи. В същата тази 894 г. унгарците напредват в областта на Карпатите и Панония, за да помогнат на Святополк срещу франските съюзници на българите. Когато научили за смъртта на Святополк унгарците се оттеглят, макар както изглежда само до района на горна Тиса.....В кървавата битка при Южен Буг българите, водени от Симеон I и баща му Борис I, който по това време е монах, с помощта на печенегите безпрекословно побеждават унгарците и ги прогонват на Запад в Панония. Унгарците отнемат българските територии по среден Дунав и се заселват там окончателно. Скоро след тази победа Симеон преустановява преговорите с византийците и през лятото на 896 г. византийската армия е разбита при Булгарофигон.
През 913 г. Симеон провежда първата от няколко кампании, чрез които съумява да превземе повечето византийски владения на Балканския полуостров; шест години по-късно той се провъзгласява за „цар и самодържец на българи и ромеи“. За да завладеят остатъка от Трансилвания, както и региона между Марос, Тиса и Дунав, унгарците трябва да станат съюзници с печенегите и да се обърнат срещу българите.
След падането на българската столица Преслав през 971 г. Българската и Византийската империи се оказват впримчени в състояние на постоянна война. Византийско-българският конфликт достига своя връх през 1003 г., когато унгарците се намесват. По това време управителят на северозападните български земи е войводата Ахтум, внук на войводата Глад, който е победен от унгарците през 30-те години на 10 век. Ахтум командва силна войска и неостъпчиво защитава северозападните граници на царството. Построява също много църкви и манастири, чрез които разпространява източноправославието и българската култура в Трансилвания.
Макар че бракът между престолонаследника Гаврил Радомир и дъщерята на унгарския цар да установява приятелски отношения между двете най-силни държави в Дунавския регион, взаимоотношенията се влошават след смъртта на Геза. Българите подкрепят Гуила и Копани като владетели вместо сина на Геза – Стефан I. В резултат на междуособиците бракът между Гавраил Радомир и унгарската принцеса е разтурен.
Унгарският крал Бела III, който е византийски съюзник и владее Ниш и западните български земи, след провала на българо-византийските мирни преговори в 1195 г. напада България с идеята да завладе западна Мизия. За войната са известни малко подробности. Знае се само, че българската войска разгромява напълно унгарската армия още в първите боеве, контраатакува и освобождава от унгарско владичество Ниш и цялото Поморавие, включително крепостите Враня, Равън, Лесковъц и др. Българите достигат Прищина (тогава под сръбско управление), оттам атакуват на север и си връщат Белград, Браничево и Срем, разгромявайки напълно унгарците. Това е краят на войната с Унгария. В резултат на тази война цар Асен I освобождава и присъединява към България значителни територии – западната българска граница вече минава непосредствено близо до Прищина, до р. Ибър, до горното течение на р. Сръбска Морава, и оттам – по долното течение на р. Дрина до Срем и Белград, които отново са български.
През 1202 г. унгарският крал Имре (Емерих) напада България и превзема българскиите области Белград, Браничево и Ниш, като последната дава на своето сръбско протеже Вукан Неманич. Цар Калоян отвръща на нападението в 1203 г. и прогонва унгарците. Той връща на Стефан Неманич властта върху сръбското княжество, което усилва тежестта на България и намалява влиянието на маджарите в региона, отвоюва заедно с куманските си съюзници и местните българи Белградската и Браничевската области и възстановява българският суверенитет тук.
В 1227 – 1232 г. унгарските опити за покръстване на куманите и привличането им към своето кралство, използвайки за повод съюза на Иван Асен II с византийците, водят до българо-унгарски сблъсък при който в 1232 г. унгарците окупират западно Влашко – Олтения и създават от тази българска област Северинския банат, а Бела IV започва да се титлува „крал на Унгария, България и Кумания“.
Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България от 24 август (6 септември) 1915 година е споразумение между генералните щабове на трите държави за общо нападение над Сърбия по време на Първата световна война.
В изпълнение на конвенцията, на 23 и 24 септември 1915 година германски и австро-унгарски войски нахлуват в Сърбия през Дрина, Сава и Дунав. Българската армия атакува от изток седмица по-късно.[2] До средата на ноември съюзниците разгромяват сръбската армия и окупират Сърбия. Настъплението им спира на границата на неутрална Гърция.
Трианонският договор е мирното споразумение от 1920 г., което официално слага край на Първата световна война между повечето държави от Антантата и Кралство Унгария. Договорът регулира статута на независима Унгарска държава и определя нейните граници. Той оставя Унгария без излаз на море, обхващаща 93 073 км2, едва 28% от 325 411-те кв2, които съставляват предвоенното Кралство Унгария (унгарската част от Австро-Унгария). Населението става 7,6 милиона, само 36% от населението от 20,9 милиона на бившата държава.
Ранното присъствие на българи в Унгария е още от преди заселването на Унгария през 9 век от днешните унгарци, предвождани от княз Арпад. По това време Унгария е гранична на България. По-късно голяма вълна български заселници пристига в Унгария, след като унгарският крал Лайош през 1395 г. завзема за кратко град Видин, последните български царе Константин и Фружин бягат в Унгария.
Следващата преселническа вълна е след потушаването на Чипровското въстание през 1688 г., когато голяма група българи-католици се преселват в Унгария, в района на Банат. През 1744 г. те получават привилегии от императрица Мария Тереза. През 1811 г. император Франц I дава същите привилегии на община Винга.
След разгрома на въстанието на Карпош през 1689 година и Австро-турската война от 1737-1739 година Унгария, главно по южната граница, се установяват и много православни българи. Някои от тях развиват мащабна търговска дейност и достигат високо обществено положение – Тодор Николич получава титлата „граф от Велес“, а братята Георги и Иван Калинович – „граф от Дойран“.
Последната, и най-голямата, вълна на заселване е от края на 19 до средата на 20 век. Пристигат главно градинари, които се заселват в околностите на градовете Будапеща, Сегед и Мишколц.
Численост и дял на българите след преброяването на населението през 2011 г. те са 6272 души, или 0,06 % от населението на страната.
Река Дунав получава около 300 притока
Притокът е воден поток, вливащ се в по-голям воден поток (ручей, река) или езеро.
Лайта, Раба, Вах, Хрон, Ипел, Шайо, Драва.
_________________________________________________
Хърватия граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На югозапад има излаз на Адриатическо море. През 1991 г., 1 г. след първите демократични избори, Хърватия обявява своята независимост. На 1 април 2009 г. държавата е приета за член на НАТО, а на 1 юли 2013 г. се присъединява към ЕС. Хърватия се присъединява към еврозоната и става част от Шенгенското пространство на 1 януари 2023 г., което я прави 15-ата държава членка на ЕС, която е член както на ЕС и НАТО, така и на валутния и митнически съюз на общността. Загреб е столицата и най-големият град на Хърватия. Осиек е град в Хърватия, в историческата област Славония. Градът е разположен на десния бряг на река Драва, близо до вливането ѝ в Дунав.
Река Дунав получава около 300 притока
Притокът е воден поток, вливащ се в по-голям воден поток (ручей, река) или езеро.
Драва, Сава.
________________________________________________
Република Сърбия е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток – с Румъния и България, на юг – със Северна Македония и с частично признатата държава Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад – с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.
Нови Сад е град в Северна Сърбия, център на областта Войводина. Разположен е на река Дунав и е вторият град по големина в Сърбия, след столицата Белград.
Белград е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Белград е един от най-старите непрекъснато населени градове в Европа и света. Една от най-важните праисторически култури в Европа, културата Винча, еволюира в района на Белград през 6-то хилядолетие пр.н.е. В древността трако-даките са обитавали района, а след 279 г. пр.н.е. келтите заселват града, наричайки го Сингидун. Той е завладян от римляните по време на управлението на Август и получава римски градски права в средата на 2 век. Той е заселен от славяните през 520-те години и преминава няколко пъти между Византийската империя, Франкската империя, Българското царство и Кралство Унгария, преди да стане седалище на сръбския крал Стефан Драгутин през 1284 г.
Белград служи като столица на Сръбското деспотство по време на управлението на Стефан Лазаревич, а след това неговият наследник Георги Бранкович го връща на унгарския крал през 1427 г. Обедните камбани в подкрепа на унгарската армия срещу Османската империя по време на обсадата през 1456 г. остават широко разпространена църковна традиция до ден днешен.
През 1521 г. Белград е завладян от османците и става седалище на санджака Смедерево. Често преминава от османско към хабсбургско владичество, при което по-голямата част от града е разрушена по време на османско-хабсбургските войни.
В периода след Сръбската революция, Белград отново е обявен за столица на Сърбия през 1841 г. Северен Белград остава най-южният пост на Хабсбургите до 1918 г., когато е присъединен към града, поради това, че бившите австро-унгарски територии стават част от новото кралство на сърби, хървати и словенци след Първата световна война.
Белград е столица на Югославия от създаването ѝ през 1918 г. до нейното разпадане през 2006 г.
Като главен град на Сърбия, Белград има специален административен статут в Сърбия. Това е седалището на централното правителство, административните органи и държавните министерства, както и дом на почти всички най-големи сръбски компании, медии и научни институции. Белград е класифициран като бета-глобален град. Белград е домакин на големи международни събития като Конференцията на река Дунав от 1948 г.
Река Дунав получава около 300 притока
Притокът е воден поток, вливащ се в по-голям воден поток (ручей, река) или езеро.
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток и се влива в Черно море. Освен това Дунав е реката, която протича през най-много държави в света 10 на брой. (Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна.) Остават България, Румъния, Молдова и Украйна.
Пристанище Измаил
Пристанище „Джурджулещ
Пристанище Белград
Пристанище Нови Сад
Няма коментари:
Публикуване на коментар