Бронзовата епоха
Бронзовата епоха е исторически период, характеризиращ се с използването на бронза, а в някои региони и с протописменост, както и с първите прояви на градска цивилизация. Бронзовата епоха е вторият главен период в трипериодната система, предложена през XIX век от Кристиан Юргенсен Томсен за класифициране и изучаване на обществата от Древността.
Преди още да се запознаем с Менделеевата таблица и значението на химията праисторическите хора на бронзовата епоха, започват лека, по-лека да опознаят час от химичните елементи на металите.
Към края на каменната ера са одомашнени някои диви животни и започва експлоатацията на медна руда за изработване и използване на метални сечива и оръжия.
Следващата след каменната ера е бронзовата епоха, в течение на която хората се научават да изработват бронзови инструменти от мед и калай и да ги използват във всекидневието. Преходът от каменната ера към бронзовата епоха за по-голямата част от човечеството става в периода от 6 до 2,5 хиляди години преди новата ера. Обаче в някои райони, като например Централна и Южна Африка каменната ера директно преминава в желязната епоха, защото не навсякъде, където има човешки общества, те имат достъп до едни и същи метални ресурси.
Калай е химичен елемент от четиринадесета група, пети период на периодичната таблица на Менделеев. Обозначава се със символа Sn (на латински: Stannum), а атомният му номер е 50. Отнася се към групата на леките метали.
Добивът и употребата на калай могат да бъдат проследени чак до началото на бронзовата ера – около 3000 г. пр.н.е., когато е наблюдавано, че мед с различни концентрации на други метали има различни характеристики.[4] Най-ранните бронзови предмети съдържат калай или арсен по-малко от 2% и по тази причина се счита, че са случайно попаднали в сплавта от медните руди.[5] Прибавянето на арсен или калай към медта я прави по-твърда и прави леенето и коването значително по-лесно.
Калаят е 49-ият по разпространение елемент в земната кора, като представлява 2 ppm (сравнено със 75 ppm за цинка, 50 ppm за медта, и 14 ppm за оловото).[21] Калаят не се намира в природата като чист елемент и се добива от различни руди. От минералите, които съдържат калай, най-важният е каситеритът, калаен камък[7] (SnO2), като малки количества се получават и от станин. Минералите с калай се свързват обикновено с различни гранитни скали, съдържащи около 1% калаен оксид.
В миналото калаят е използван широко за производство на домашни прибори и съдове, както и фигури от калай. От средновековието леярите на калай са специална професия, която и днес може да се срещне, но много по-рядко. В миналото е била популярна и професията на почиствач на предмети от калай. За почистването им в миналото е използват студен извлек от полски хвощ, които поради тази причина е наричан от хората калаена билка.
В България в миналото калаят се използва основно за калайдисване на съдове, изработени от мед – горещо покритие на медни съдове за готвене и съхранение като тави, медни котли, тигани, джезвета, мангали и други. Обикновено това се извършва от така наречените калайджии.
Калай е химичен елемент от четиринадесета група, пети период на периодичната таблица на Менделеев. Обозначава се със символа Sn (на латински: Stannum), а атомният му номер е 50. Отнася се към групата на леките метали. Калаят има две алотропни модификации: устойчив под 13,2 °C α-калай с кубична кристална решетка и устойчивият над 13,2 °C β-калай с тетрагонална кристална решетка. Има общо 10 стабилни изотопа. Поради много слабата си оксидация се използва да покрива други метали и да ги предпазва от корозия. Поради ниската си токсичност се използва при изработване на консервни кутии и други контейнери. Една от първите сплави, изработена от хората, е бронзът, който представлява сплав на мед и калай.
Калайдисване е общо понятие за различни методи за покритие с калай. Чрез калайдисването се прави калаено покритие на повечето видове метални предмети. Въпреки че калая притежава една добра корозионна устойчивост, това не е главната причина да се използва за покрития. Най-важните свойства са безвредността му спрямо хранителните продукти включително при гореща обработка и спояемостта.
Горещо калайдисване
При този метод предметите, които трябва да се калайдисат, след подходяща обработка се потапят във вана с разтопен калай. При изваждането от ваната, калая покрива повърхността и образува здрав слой. Този метод се използва широко в промишлеността и при домашни условия за калайдисване на медни проводници.
Широко приложение в съвременността този метод има за производство на бяла ламарина (калайдисана стоманена ламарина). С развитието на галванотехниката този метод намалява приложението си.
При медните проводници и елементи обаче горещото калайдисване има големи предимства. Основното предимство е образуването на легиращ слой на границата между медта и калая – и този слой осигурява голяма здравина на покривния слой.
Галванично покритие
При галваничното калайдисване детайлите след подходяща повърхностна обработка се потапят в калаен електролит. При включването на електрическо напрежение на повърхността на детайла се нанася калаено покритие. При този метод може да се получават много тънки покрития от няколко микрона и така разхода на материал е много малък. Този метод има голямо значение за производството на бяла ламарина за хранително–вкусовата промишленост и за електронната промишленост (медни контакти, медни елементи и електронни елементи).
Специално за електронната промишленост свойството на чистия калай да образува дълги фини кристални структури с дължина над 100 микрона.
Химическо калайдисване
Чрез използване на химически разтвори на калаени соли и добавки е възможно едно безтоково калайдисване на медни повърхности. Процеса не е сложен и може да се изпълни и при домашни условия. Получаваното покритие е много гладко и с дебелина от няколко микрона.
В началото на бронзовата епоха се формират и активно започват да взаимодействат два блока от човешки общности в Евразия. Южно от централно планинския пояс (Саяно-Алтай – Памир и Тян Шан – Кавказ – Карпати – Алпи) се формират общества със сложна социална култура, стопанство основано на взаимодействието на земеделие и животновъдство, появата на градове, писменост и държавни образувания. На север, в Евразийските степи се формират войнстващи общества на номади скотовъдци.
Средна бронзова епохаредактиране
При средната бронзова епоха (2600 – 1900 г. пр.н.е.) зоните заети от металодобивни култури се разширяват (предимно на север). Циркумпонтийската металургична провинция като цяло съхранява своята структура и продължава да бъде централна система на производствените металургични центрове на Евразия.
Балкано-Карпатския регион
Карпатите се разделят на 8 дяла:
1. Външни Западни Карпати
2. Вътрешни Западни Карпати
3. Външни Източни Карпати
4. Вътрешни Източни Карпати
5. Южни Карпати
6. Западни Румънски Карпати
7. Трансилванско плато
8. Сръбски Карпати
a Висла
b Дунав
c Тиса
d Сава
e Днестър
f Прут
Дълга е около 1500 километра. Образува изпъкнала на североизток дъга и остър завой на югоизток.
Карпатите са част от Алпидите. Планинската система се дели на Западни (Малки Карпати, Бели Карпати, Татри), Източни, Гористи и Южни Карпати. Височината им достига 2655 метра с най-висок връх Герлаховски щит в Татрите. Северните разклонения на Карпатите са планините Бескиди.
Изградени са от гранити, гнайси, пясъчници и конгломерати. Богата е на нефт, природен газ, каменна сол и цветни метали. Характерни са множеството минерални извори. Растителният свят е представен от иглолистни и широколистни гори, субалпийски храсти и пасища.
В Карпатите има 2 национални парка – „Ретезат“ и „Татрански“. Подходящи са за туризъм.
Бронзовата епоха на Балканския полуостров се характеризира с навлизането и масовата употреба на бронза, което води до значителни промени в обществото, военното дело и търговията. Възникват първите цивилизации, като минойската и микенската, а наред с тях се формират и отделни народности като древните гърци, траки и илирийци.
възникват минойската и микенската цивилизации.
Вълчитрънско съкровище е намерено през 1924 година край с. Вълчитрън, област Плевен и е най-голямото тракийско златно съкровище, открито на територията на България.
Повече информация има да късната бронзова епоха (1500 – 1200 г. пр. Хр. ). От този период са проучени две каменни постройки в местността „Кайменска чука” край Благоевград и в местността „Кръсто”, край село Покровник, община Благоевград.
Това, което знаем със сигурност, е, че траките са индоевропейски народ, който започнал да се обособява като етническа група в средата на II хил.пр.Хр. Дали този народ се е появил постепенно през хилядолетията от най-старото неолитно население на Югоизточна Европа? Или е потомък на пришълците, които променили завинаги демографията в региона на прехода между Халколита и Бронзовата епоха през първата половина на IV хил.пр.Хр.? Тези въпроси нямат еднозначен отговор.
Тракийски скални ниши край Долно Черковище
Древните гърци, които са ни оставили най-много исторически свидетелства за своите тракийски съседи, наричали Трайке или Траке земите на североизток от техните собствени територии. Хората, които живеели в тях, били съответно наречени траки.
Занаятите включват множество дейности, свързани с ръчното изготвяне на предмети. Те могат да се разделят на традиционни занаяти, при които работата се върши по стара технология, и останалите. Някои занаяти се практикуват от векове, докато други са съвременно изобретение или са резултат от популяризирането на занаяти, първоначално практикувани в много ограничен географски район. Повечето занаяти изискват комбинация от умение и талант, но те могат да бъдат научени на по-базово ниво практически от всеки.
Пауловния е високото съотношение здравина/тегло прави дървесината от Пауловния е незаменима в корабостроенето, самолетостроенето, за изработка на дъски за сърф, каравани и др. Тя лесно се поддава на всякакъв вид обработка. Здравината, гладкостта и липсата на дефекти прави тази дървесина предпочитана суровина в строителството, за направа на мебелни облицовки, фурнири, играчки, опаковки и други изделия. Дървесината има невероятен резонанс, което я прави много ценна и търсена при изработването на музикални инструменти. Светла е и поема добре боите (оцветители).
Акациите са нарочно въведени и засадени в Югоизточна Азия и Океания като източник на дърва за огрев и дървени въглища с добро качество (не димят), както и дървен материал за мебели и целулоза, за производство на хартия (акацията дава високи добиви на целулоза и от нея се произвежда здрава хартия). Танинът, произведен от дървото, е с добро качество. Акацията също се използва като декоративно сенчесто дърво, но в Сингапур, например, вече не се отглежда като крайпътно дърво поради голямото количество отпадъци от листа, цветя и плодове, които произвежда. В Индия дървото е култивирано за хранене на насекомото Kerria lacca, което произвежда смолист секрет, който се събира за производство на лак.
Акациите са сред най-бързо растящите растения. През първата година от живота им достигат височина 0,75 — 1,5 m, през втората до 2 — 2,5 m, през третата до 4 — 5 m. На възраст 12 — 15 години достига до 15 — 18 m.
Частта от ботаниката, която разглежда дървесните растения се нарича дендрология.
Дендрология възниква като самостоятелна учебна дисциплина и научна област главно във връзка с обучаването на специалистите по горско стопанство (лесовъди) и във връзка с горскостопанската наука....
В България, като академична дисциплина, дендрология се преподава от 1926 г., след като през 1925 г. в Агрономическия факултет на Софийския университет е създаден Лесовъдният отдел (катедра) и по този начин е поставено началото на университетското лесотехническо образование в страната.
Днес като самостоятелна дисциплина тя се изучава в Лесотехническия университет и в специализираните техникуми по горско стопанство и озеленяване, както и като свободно избираем предмет в някои други училища.
Макар дърветата да споделят някои общи морфологични характеристики, те не представляват обособена група от гледна точка на филогенията. В съвременната таксономия дървета присъстват в множество различни разреди и семейства, като често не всички представители на тези групи са дървета. Дървесната форма еволюира по самостоятелен път при различни несвързани групи растения като реакция към сходни условия на средата, което прави от нея класически пример на паралелна еволюция.
Най-древните дървета са дървесните папрати, хвощове и плауни, които растат в горите на карбонския период. Дървесни папрати съществуват и днес, но хвощовете и плауните не се срещат в дървесна форма в наши дни. През триаския период, се появяват иглолистните, гинковите, цикасовите и други голосеменни растения, много от които са дървета. През креда се появяват и първите покритосеменни растения.
Днес броят на видовете дървета се оценява на около 100 хиляди или около 1/4 от броя на всички растителни видове.
Дървесината, получена от широколистните дървета традиционно се нарича твърда дървесина, а тази на иглолистните дървесни видове се нарича мека дървесина. От гледна точка на жизнения цикъл на листата дърветата се разделят на вечнозелени и листопадни, като почти всички иглолистни са вечнозелени, а повечето широколистни в умерения пояс са листопадни.
При дърветата, образуващи годишни пръстени, те могат да бъдат използвани за определяне на възрастта на дървото. По този начин може да бъде определяна възрастта на дървета от миналото. Археологическият метод, основан на това свойство, се нарича дендрохронология.
Много от регионите и екосистемите на Земята се определят като такива в зависимост от вида и гъстотата на дърветата, които растат в тях.
Почти винаги може да се определи като център на консорция. Това се дължи на факта, че дърветата са способни да образуват голямо количество биомаса, която служи за храна на редица организми, а също така осигуряват подслон и места за гнездене за множество птици, бозайници, влечуги и насекоми. Възникналите в резултат взаимоотношения могат да бъдат както положителни така и отрицателни.
България е разположена в центъра на Балканите – истинско райско кътче, предоставящо ни възможността да се насладим на 4 сезона и благосклонна поразително красива природа. Всеки човек трябва поне веднъж в седмицата да отиде на разходка из българските гори и да почувства духа на родината, витаещ в атмосферата.
Важно е да съхраним гората. Голяма част от дърветата в тях са вековни, особено в планините и защитените паркове. Гората е дом, дърветата са белите дробове на родината ни. Без тях животът ни е немислим и за това на всяка цена трябва да ги опазим, започвайки от видовете дървета, които са на път да изчезнат или са на стотици години. Към 2021 година защитени са само 2193 вековни дървета. С всяка година обявяването на вековни дървета намалява, а това изобщо не трябва да бъде така.
Защитени дървета в България:
Калабрийски бор;Тис;Дървовидна хвойна;Визианов клен;Обикновен джел;Пърнар;Гола кумарка;Жлезиста кумарка;Местенски дъб;Тракийски дъб;Троянски дъб;Конски кестен;Триразделнолистен ериолобус;Българска круша;Петтичинкова върба;
Ако искаш да запазиш природата и дърветата които ни даряват с кислород. Но в същото време обожаваш, мечтаеш и се стремиш да станеш дърводелец, то начинът не е да се пробваш само да създаваш нови неща, а и да спасяваш и обновяваш и възстановяваш стари мебели вдъхвайки им нов живот. Но все пак ако си решил да правиш нещо ново използвай нова дървесина от бързорастящи дървета се че ни в контролирана среда или рециклирай и сабирай стара дървесина.
Възстановяването на стари мебели може да включва различни процеси, като ремонт, реставрация, реновиране и освежаване. Важно е да се определи какво точно е необходимо за конкретната мебел, за да се постигне желаният резултат.
Не е нужно винаги да купуваш нови мебели можеш да ги промениш спрямо новия стил и вкус в дома, пази природата.
1. Подготовка на повърхността:
С положителна конотация, гордостта се отнася до чувство на задоволеност от привързаността към собствени или на друг избор и действия, или към цяла група от хора и е продукт на похвали, независима оценка, или изпълнено чувство за дълг или принадлежност....Начина да подобрите едно дете и да го насочите в правилната посока, ако той е високомерно не да го оправдавате. А да насочите тази горделивост положителен смисъл и тогава да наречете своето дете че горделиво.
Горд е онзи човек който е направил нещо за човечеството и е признат от тях. Като велик човек запомнящ се със своите дела и умения. Много често хората които се занимават със занаятчийска професия са горделиви хора защото те създават неща които ще ги надживеят и ще напомнят какво са умее ли.
Мързел или леност е състояние или психологическо отношение към нещата на нежелание за вършене на дейност или за някакъв вид активност и желание за отдаване на почивка и отмора.....
Децата стават мързеливи когато по често се критикуват, вместо хвалени. Просто губят смисъла да се доказват или да правят нещо полезно с което да бъдат оценени, одобрение или похвалени в повечето случаи. Родителите които виждат само негативната страна и често критикуват децата, те стават лениви.
Яростта се появява, когато окситоцинът, вазопресинът и кортиколиберинът се изпускат бързо от хипоталамуса. Това кара хипофизната жлеза да произвежда и отделя огромни количества адренокортикотропен хормон, което кара адреналния кортекс да освобождава кортикостероиди. Тази верижна реакция се появява, когато човек се изправя пред заплашваща ситуация.
Психолозите днес разглеждат гнева като първична, но естествена емоционална реакция на хората, която се оказва съществена за оцеляването. Спектърът му може да варира от слабо раздразнение до силна ярост.
Детският гняв е естествен етап от емоционалното развитие на децата, особено в предучилищна възраст. Това е период, в който децата често изпитват кратки, но интензивни изблици на гняв, които се проявяват чрез агресивно поведение като удряне, ритане, викове и плач. Тези изблици са нормални и са част от процеса на учене да управляват и изразяват емоциите си.
Но ако този естествен етап от емоционалното развитие на децата небъде овладян с начин на научаване, че със смирен тон и правилно, отщиво поискване да получиш желаното. Че правото на висок тон и използването на думата не, е само право на родителя. И с добро, шанса да получиш е по голям, отколкото гнева.
Завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат, или да желаеш те да го загубят. Може да е пасивна или агресивна.
Завистта често се среща при деца в ранна възраст, като обектите могат да бъдат най-разнообразни. За да не се превърна това чувство в навик и съответно част от личността на човека, трябва навреме да го разпознаваме и да му помогнем да се справи.
Ако родителя превърне зависта в стимол на активност и стремеж да постигне нещо със собствени сили. Също рятко деца който са наясно че няма еднакви деца, и затова няма как да имат еднакви вещи. Ако той няма нещо, то и ти имаш нещо което то няма. Така не е нужно да притежаваш всичко чуждо, а само неща които те правят щаслив.
Най-често това се случва, когато детето го глезят , всичко му разрешават и за много неща родителите си затварят очите. Но и другата крайнос да огнаничаващ, и без да забелязва родителя, усилята и опитите да проявяват добродетели очаквайки благодарност от тях. Децата се учат като родителя както прави забелешки при нужда, така и да хвали при малки жестове, да си подредиш играчките е стимол да търси удобрение, и похвалата е задължително.
Карановската култура е важна праисторическа култура, чието наименование произлиза от селищната могила в село Караново, Тракия. Тя е от ключово значение за изучаването на неолита и енеолита на Балканския полуостров, като дава хронологическа рамка за тези периоди. Селищната могила в Караново е една от най-старите и най-големите в България и Европа, с богато стратиграфско наслояване, което позволява детайлно изследване на културата през различните етапи.
Матеряли за плетани изделия
Няма коментари:
Публикуване на коментар