Хомо хабилис, Хомо еректус и неандерталците. Всички те са изчезнали по различно време.
Традиционно шимпанзетата , горилите и орангутаните са били групирани заедно, с изключение на хората, като понгиди . След класификациите на Грей, натрупаните доказателства от генетичната филогения потвърждават, че хората, шимпанзетата и горилите са по-тясно свързани помежду си, отколкото с орангутана. Орангутаните са преназначени към семейство Hominidae ( човекоподобни маймуни ), което вече включва хората; а горилите са групирани като отделно племе (Gorillini) от подсемейство Homininae. Въпреки това, подробностите за това преназначаване остават оспорвани, както и за публикуването, тъй като (относно племето Hominini) не всеки източник изключва горилите и не всеки източник включва шимпанзетата.
Хоминоиди
20,4 милиона години преди Маймуните (общо Hominoidea / hɒmɪˈnɔɪdi.ə / ) са надсемейство маймуни от Стария свят , произхождащи от Субсахарска Африка и Югоизточна Азия ( въпреки че са били по -разпространени в Африка , по - голямата част от Азия и Европа в праисторията, а включително хората се срещат по целия свят). Маймуните са по-тясно свързани с маймуните от Стария свят (семейство Cercopithecidae), отколкото с маймуните от Новия свят (Platyrrhini), като както маймуните от Стария свят, така и маймуните се поставят в клада Catarrhini .
Гибоните ( / ˈɡɪbənz / ) са човекоподобни маймуни от семейство Hylobatidae ( / ˌh aɪləˈbætɪdiː / ) . Семейството исторически е включвало един род , но сега е разделено на четири съществуващи рода и 20 вида . Гибоните живеят в субтропични и тропически гори от Източен Бангладеш и Североизточна Индия до Югоизточна Азия и Индонезия ( включително островите Суматра , Борнео и Ява ) . Произлизат от Хоминоиди и ги има днес.
Хоминидите ( Hominidae , / hɒˈmɪnɪdiː / ) , чиито членове са известни като големите маймуни или хоминиди ( / ˈhɒmɪnɪdz / ) , са таксономично семейство примати , което включва осем съществуващи вида в четири рода : Понго ( борнейският , суматранският и тапанулийският орангутан ) ; Горила ( източната и западната горила ) ; Пан ( шимпанзето и бонобото ) ; и Хомо , от които са останали само съвременните хора ( Homo sapiens ) . Произлизат от Хоминоиди и ги има днес. Са над семейство маймуни от Стария свят през 15.7 милиона години преди.
Ponginae / p ɒ n ˈ dʒ aɪ n iː / , известни още като азиатски хоминиди , са подсемейство от семейство Hominidae . Някога разнообразен род от евразийски маймуни, подсемейството има само един съществуващ род , Pongo (орангутани), който съдържа три съществуващи вида ; суматрански орангутан ( Pongo abelii ), тапанули орангутан ( Pongo tapanuliensis ) и борнейски орангутан ( Pongo pygmaeus ). И трите вида са вписани като критично застрашени от Международния съюз за опазване на природата (IUCN).
Homininae ( хоминините ) е подсемейство от семейство Hominidae ( хоминиди ). (Homininae— / hɒmɪˈn aɪn iː / —обхващат хората и се наричат още „ африкански хоминиди “ или „ африкански маймуни “ .) Това подсемейство включва две племена, Hominini и Gorillini , като и двете имат съществуващи ( или живи) видове, както и изчезнали видове. Са над семейство маймуни от Стария свят през 8.8 милиона години преди.
Горилини е таксономично племе, съдържащо три рода : Горила и изчезналия Chororapithecus и (евентуално) Nakalipithecus .
Хоминини 6.3 милиона години преди
Panina е подплеме на племе Hominini ; то обхваща всички потомци на последния общ прародител (LCA) на човека и шимпанзето , които не са от клона на човешкия род – тоест, всички предци от типа род Pan ( шимпанзета и бонобо ).
Австралопитеците ( / ɔː ˈ s t r eɪ l oʊ ˈ p ɪ θ ə saɪ n z / ) , официално Australopithecina или Hominina , обикновено са всички видове от сродните родове Australopithecus и Paranthropus . Те могат да включват и членове на Kenyanthropus , Ardipithecus , и Praeanthropus . Терминът произлиза от предишна класификация като членове на отделно подсемейство, Australopithecinae. Те са класифицирани в подтрибата Australopithecina на племето Hominini . Тези сродни видове понякога [ съмнително - дискусия ] се наричат общо австралопитеци , австралопити или хоминини . Те са изчезналите, близки роднини на съвременните хора и заедно със съществуващия род Homo съставляват човешкия клад . Няма общо съгласие дали австралопитеците са най-близки роднини на съвременните хора, тъй като се твърди, че те са по-тясно свързани със съществуващите африкански маймуни. Са над семейство маймуни от Стария свят през 4 милиона години преди.
Ardipithecus е род изчезнал хоминин , живял през епохите късен миоцен и ранен плиоцен в Афарската депресия , Етиопия . В литературата са описанидва фосилни вида : A. ramidus , живял преди около 4,4 милиона години през ранния плиоцен , и A. kadabba , датиран преди приблизително 5,6 милиона години (късен миоцен ).
Australopithecus е съществувал в Източна Африка преди около 4,2 милиона години. Вкаменелостите на австралопитек се разпространяват все по-широко в Източна и Южна Африка (чадският A. bahrelghazali показва, че родът е бил много по-разпространен, отколкото предполагат вкаменелостите), преди в крайна сметка да изчезне преди 1,9 милиона години (или преди 1,2 до 0,6 милиона години, ако се включи и Paranthropus ). Въпреки че никоя от групите, обикновено директно приписвани на тази група, не е оцеляла, австралопитекът е дал началото на живи потомци, тъй като родът Homo е възникнал от вид австралопитек.
Paranthropus robustus е вид здрав австралопитек от ранния и вероятно средния плейстоцен на люлката на човечеството , Южна Африка , преди около 2,27 до 0,87 (или, по-консервативно, 2 до 1) милиона години.
Australopithecus garhi е вид австралопитек от формацията Bouri в региона Afar в Етиопия преди 2,6–2,5 милиона години (mya) по време на ранния плейстоцен . Първите останки са описани през 1999 г. въз основа на няколко скелетни елемента, открити през предходните три години. A. garhi първоначално е бил смятан за пряк предшественик на Homo и човешката линия, но сега се смята, че е негов издънка.
Homo (от латински homō „ човешки “ ) е род човекоподобни маймуни (семейство Hominidae), произлизащ от рода Australopithecus и обхващащ само един съществуващ вид, Homo sapiens (съвременни хора), заедно с редица изчезнали видове (наричани общо архаични хора ), класифицирани като предци или тясно свързани със съвременните хора; те включват Homo erectus и Homo neanderthalensis . Най-старият член на рода е Homo habilis , със записи отпреди малко над 2 милиона години.
Родът Homo е най-близко свързан с Kenyanthropus platyops е изчезнал човешки прародител на възраст от 3,5 до 3,2 милиона години, който е открит в езерото Туркана, Кения през 1999 от Джъстъс Ерус, който е част от екипа на Мийви Лики.....
Чрез него хората са свързани с родовете Paranthropus и Australopithecus.
Неандерталецът (Homo neanderthalensis) е изчезнал вид човек, живял в Европа и Западна Азия в епохата на средния палеолит (350 000 – 24 500 г. преди новата ера). Въпреки различията обаче е твърде вероятно в епохата след преселението на съвременни хора в Европа от Африка на места 2-рата вида да са се смесили. В небезизвестното дете от Лапидо например (the Lapedo child),[2] открито в Португалия, чиито останки датират отпреди 24 500 г., както и в останки на съвременни хора, открити в Румъния, Пещера ку Оасе на възраст от около 30 000 г., учените откриват черти, присъщи на неандерталците в хора, които на пръв поглед изглеждат съвсем като нас. Генетичните проучвания на древна ДНК през последните години, също потвърждават тази теза. В сравнение с популациите на съвременния човек неандерталците показват ясно отличима краниофациална морфология. Ето някои от по-съществените им черти: широк и издаден нос, издължена черепна кутия, ниско чело, скосени скули, силно изразени костни дъги над очите, мощни челюсти и отсъствие на брадичка. Разлики с анатомията на модерния човек могат да бъдат проследени и в структурата на скелета: къси крайници, едри и яки стави, дебели костни стени, широка длан с къси пръсти и мощни нокти. Ниският ръст (до 168 см.) и конструкцията на тялото предполагат плътна мускулатура и вероятно са имали съществена роля при адаптирането към суровите условия на ледниковите периоди (високото отношение на масата на тялото към неговата повърхност намалява относителната повърхност на топлоотдаването; подобна структура се определя с термина „хиперполярна морфология“). Обемът на мозъка е значителен: 1400 – 1600 см3 и повече.
Флореският човек (Homo floresiensis) е вид от род Хора (Homo), останки от който са открити през 2003 г. на остров Флорес, Индонезия. Той е забележителен с дребното си тяло, малкия си мозък и сравнително късното си изчезване. Според наличните данни видът е обитавал остров Флорес преди 94 до 13 хил. години, като дълго време е съжителствал с Homo sapiens. Преобладаващото мнение е, че това е отделен вид, въпреки че някои хипотези го определят като подвид на съвременния човек.
Най-скоро изчезналите видове са Homo floresiensis (преди 12 хиляди години) и Homo neanderthalensis (преди 30 хиляди години).
Родът Homo е най-близко свързан с човека, тези средновековни хора са първите занаятчии а най-древния занаят е работата с камък и скали защото са започнали да живеят първоначално в пещери, сативата и оръжията също са били изработвани от скали. Ще се запознаем с това какво е Пещера Къде има най-интересните пещери в България пещерите като дом преди и сега и вярата чрез Скалните църкви- туризъм.
Пещерите са естествени подземни кухини, образувани в карстов терен или са изоставени речни легла на подземни реки...
Тази страница е списък на най-дълбоките и най-дългите пещери в България.
Пещерните къщи са една от атракциите на Матера, Италия. Те са разположени в квартала в Сасо Кавеозо и са обзаведена с автентични мебели и занаятчийски инструменти от периода, в който са били обитавани. Днес са като музей, в които можеш да влезеш само срещу 3 евро входна такса.
Каменната ера е най-старият културно-исторически период в развитието на човечеството, когато основните оръдия на труда и оръжията са изработвани от камък, макар по същото време да са употребявани и дърво, рога и кости. В края на каменната ера възниква и се разпространява използването на глинени съдове.
В България
Скалният параклис „Света Петка“ в град Трън, област Перник. Намира се над квартал Баринци в град Трън.
Ивановските скални църкви се намират в границите на природен парк „Русенски Лом“, Североизточна България, в близост до село Иваново.
Скалната църква при село Михалич, община Свиленград, е изцяло издълбана във варовиков масив, известен с името „Айпандо“. Църквата датира от 10-ти век и се предполага, че на времето е използвана от последователи на различни ереси, но това, което я прави уникална, е че е единствената църква в България със сложна трихонкална форма.
Скалната църква при село Маточина, община Свиленград, е изсечена в скалисто възвишение с помощта на ръчни инструменти. Този факт свидетелства за силната вяра и воля за труд, които са имали някогашните българи. Макар че датировката на църквата е от около 10-ти век сл. Хр., точно над входа на дяланото помещение са запазени следи от оформени в скалата фигури с култово предназначение, датирани от времето на траките.
Скалната църква „Света Марина“ намираща се близо до Карлуково, община Луковит, е сякаш кацнала на десния бряг на река Искър, срещу Карлуковския манастир. Светата обител, построена през 14-ти век и изрисувана от местни зографи, днес е призната за уникален паметник на късното българско средновековие.
„Сухата зидария може да издържа хилядолетия“
Екопътеки в България много пъти за тяхното стабилност се правят от камък, насипен камък и общ още наречен чакъл.
България пълна с еко пътеки и е идеален за добър природен туризъм.
Сдружение на българските каменоделци
Лазар Киселинчев-революционер, каменоделец и масон. Автор е на книгата „Строителите отъ най-старите времена до днесъ“, Съюз на строително-занаятчийските сдружения въ България, 1927 г.
Каменоделството- основен поминък във Върбешница
След Освобождението започнало прокарване на железопътна линия през Искърския пролом от София до Роман. За строежа на тунелите и мостовете българското правителство сключило договор с италиански майстори-каменоделци, които след приключване на работата останали в България. Някои от тях се настанили в Мездренския край. По това време (1893 г.) милионерът Тодор Балабанов започнал строеж на спиртна фабрика в Мездра и се нуждаел от камък. Наетите от него италиански каменоделци знаели, че във върбешкото землище има подходящ бял камък. Били го забелязали, когато ловували в местностите около Върбешница.
Предприемчивите италианци закупили имота на Христо Ненов, наели работници, около 40 местни жители и разработили първата каменна кариера.
Франческо Красини бил ръководител на групата (роден в Санта Брожино до гр. Верона). В селото си харесал красивата върбешка мома Станка Илиева и останал тук за цял живот. Всички го наричали Барабата - „ръководител” и с това прозвище бил наричан неговият род по-късно - Барабовци.
Поли Луизи бил от същото село в Италия. Оженил се за врачанка и останал във Враца. Франченско Санкета бил от гр. Виченца в Алпите. И той се задомил във Върбешница и станал родоначалник на рода Санкетевите.
Антонио Чедолини бил от Клаузето. Той залюбил красивата Мария и също останал в селото - сложил началото на рода Тоновци.
Един от първите големи майстори, изявил се не само в изработването на битова и строителна продукция, е Вуто Николов.
Сега на територията на селото има няколко кариери и няколко фирми, които имат за основна дейност изработката на каменна продукция. Те са истинските продължители на този прекрасен занаят.
По-значими паметници, изработени от наши каменоделци, са на: капитан Петко Войвода във Варна, фигурите на руски воини и български опълченци на връх Шипка, конницата на хан Аспарух в гр. Исперих, Хвърковатата чета на Бенковски в гр. Панагюрище, паметникът на генерал Скобелев в гр. Плевен, паметникът на Яворов в Поморие, релефите на мемориала на Альоша в Пловдив, релефите на Ботевата чета във Враца.
Каменоделното училище в Хоржице, Чехия е най-старото каменоделно училище в Европа.
Училището е школа с високо ниво, която обучава и възпитава редица професионалисти в обработката на камъка, като повлиява и развитието на скулптурата в Чехия. Сред възпитаниците на училището са Рудолф Браун - първият директор на Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино, България, и учителят специалист Йозеф Шквара.
Професионалната гимназия по каменообработване е средно училище по каменообработване в село Кунино, област Враца, България. Тя е държавно училище към Министерството на културата, единственото каменоделно училище на Балканите и второ в Европа.
През годините изявени български скулптори са били преподаватели в училището: Димитър Гаджалов, Крум Алексиев, Митьо Солаков, Илия Беширов, учителят-специалист Петър Тоновски, Никола Корчев и други. Митьо Солаков е български скулптор изваял Фильо Радев Миленов (Дядо Фильо) е български националреволюционер, участник в Априлското въстание (1876).
Новокаменната епоха по-конкретно се свързва с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общества, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни. Преходът от събирателство и лов и номадски/полуномадски начин на живот (характерни за старо- и среднокаменната епохи) към земеделие и уседнал начин на живот е наречен неолитна революция.
Най-характерна е боядисаната керамика с геометрични мотиви, изпълнени с бяла боя върху червена полирана основа преди изпичането на съда. Западнобългарската рисувана керамика освен бяло върху червено има във фонда си и орнаменти, изпълнени с тъмни бои – кафява, черна, виненочервена и др., – които се срещат съвсем рядко в неолитните селища в Южна България. В с. Чавдар, Пирдопско, са открити едновременно и двата вида рисувана керамика, чиито геометрични мотиви се придружават от бели точки.
По същото време в Северозападна България цъфти късно-неолитна културна група, която познавала наред с бихромията (двуцветността) още и полихромията (многоцветността) и достигнала високо съвършенство по отношение на мотивите на орнаментите.
Особено внимание заслужават антропоморфните съдове, които се откриват почти във всяко неолитно селище. Забележителен по своето изражение е лицевият образ върху един антропоморфен съд от с. Чавдар, Пирдопско, който много наподобява театрална маска. Твърде интересен е антропоморфният съд от Казанлък с отчетливо изобразен женски полов орган, който по безспорен начин позволява да се интерпретира като символизиращ култа към плодородието на „майката земя“. Тази „лицева“ ваза прилича на познатите вази от Троя, но ги предхожда най-малко с две хилядолетия.
Периодизацияредактиране
Най-общо разделението на периода в България (по Хенриета Тодорова) е на две основни групи:
Балкано-Анатолийски Раннонеолитен Комплекс (БРН)
БРН-М с подпериоди а и b
БРН-А с подпериоди а и b
БРН-B с подпериоди а и b
БРН-C
Балкански Къснонеолитен-Ранноенеолитен Комплекс (БКН)
БКН-А
БКН-B
БРЕ (Ранен Енеолит) с подпериоди а и b
БСр.Е (Среден Енеолит) с подпериоди а и b
Находки
Пирдопско – Златишкото и Софийско поле са били заселени още по време на стария неолит. Най-голямо значение за изясняване на главните проблеми на неолитната култура с рисувана керамика в тези покрайнини имат селищата в с. Кремиковци и край с. Чавдар, Пирдопско.
Неолитно селище край Оходен (Враца) и Овчарово-гората (Търговище) са обекти, разкрити в последните десетилетия.
Кремиковското неолитно селище се намира в центъра на селото на брега на селската река. Дебелината на културния му пласт варира от 3,20 до 4 м. Животът на селището е започнало през стария неолит (културна група Кремиковци 1), траял е през халколита и първата половина на бронзовата епоха. В Софийско поле, особено в подножието на Стара планина и Лозенската планина, има и други неолитни и халколитни селища, например при гр. Нови Искър (кв. Курило) и при селата Бухово, Ребърково, Милковица, в София и др., които говорят за плътното му заселване.
Чавдарското неолитно селище е разположено на брега на р. Тополница, сред малка живописна долина. Дебелината на културните напластявания на селището е около 3,50 м, в които е съществувала неолитна култура, която подобно на селищата в Софийското поле, в Казанлъшката долина, в Тракийската низина и други покрайнини е претърпяла определено развитие.
Най-ранното присъствие на население – носител на производяща икономика в Западна България, се отнася към БРН-М. Констатирано през1986 г. в с. Крайници, Пернишко. където под жилищното ниво, отнасящо се към ранния неолит А, беше открита стерилна алувиална почва, покриваща един още по-ранен жилищен хоризонт с монохромна керамика (Tchohadjiev, S., A. Bakămska, 1990.) Интересно за отбелязване е, че съвременни проучвания показват керамика от БРН-М в места от Североизточна България. Такива находища са Поляница, Копривец и Джулюница – всички съдържащи монохромна керамика – основният носител на информация за ранен неолит.
Неолитното селище край с. Оходен датира от VI хилядолетие пр.н.е. и е сред най-ранните човешки селища, открити в Европа.
Открити са останки от древен храм на плодородието, основи на жилищни постройки, некропол и различни материални следи.
През 2016 г. са открити артефакти от обсидиан, произлизащ от находища в Унгария и Армения[2]. Значението на продължаващите нови открития е, че Балканският полуостров се превръща в център на праисторическа цивилизация, която започва разселване из земите на цяла Европа.
Още при първоначалните разкопки са открити останки от жилища. Открити са въглени, мазилки, опалени камъни и пепел. Това говори за наличието на огнище. Разкрити са няколко дупки от колони с диаметри до 0,45 m разположени в централната част на структурата с отпечатъци от цепени греди и плет. Това е доказателство, че наземната част на жилището и покривът му са били масивни.
Изкуството на Неолита
Около десетото хирядолетия пр. хр. настъпват съществени промени в климата. Полярните шапки покриващи над една-трета от земното кълбо се отдръпват и създават нови местообитания. Човешката общности започват да се приспособяват към новите условия. През неолита хората започват да изграждат постоянни места за живеене. Създават се селища с оглед на предлаганите ресурси, а постоянните миграции стават все по редки. Започват да се отглеждат питомни растения и животни. Процесът не се развива равномерно в различните географски точки, поради което можем все още да видим общности живеещи по сходен начин с тези от първобитната епоха.
Най-рано тази промяна се забелязва в региона на източното Средиземноморие и в долините на реките Тигър и Ефрат. През деветото хилядолетие пр. хр. възникват първите укрепени селища, като Йерихон разположен близо до река Йордан. Жителите на града изграждали жилищата си от кирпич.
Кирпичът е строителен материал, вид непечена тухла, която се прави от глина, пясък и вода, с добавка на армиращ органичен материал като слама. Оформя се в блокчета, които се оставят на слънце, за да изсъхнат.
Тухлени характеристики зависят от използвания матерял.
Глина - основен материал. Вземете обичайната червена глина със средно съдържание на мазнини.
Праисторическите хора първи се възползват от полезните свойства на глината. Някои от най-ранните керамични съдове са намерени в централен Хоншу, Япония. Те са свързани с културата Йомон и депозитите, в които са били открити, са датирани около 14 000 г. пр. Хр. Плочки от влажна глина са ползвани за една от първите писмености, т. нар. клинописно писмо. Глината е един от най-старите строителни материали на Земята, наред с други древни естествени геоложки материали като камък и органични материали като дърво.
Глините са постоянна съставна част на почвите и често образуват мощни пластове на огромно протежение. Глинестите минерали се състоят от неголеми частици, които имат плосковиден строеж, благодарение на който могат да се допират плътно една до друга.
За да се увеличи устойчивостта на натоварване при огъване, вещества с целулозни влакна... Най-често това е слама, но се използват и дървени стърготини, плява, огън и дори оборски тор.
За да се предотврати свиването, се добавя кирпич пясък, чакъл, експандирана глина, трошен камък... Добавянето на чакъл също увеличава механичната якост, но в същото време прави тухлата по-тежка.
Повишава се подреждането казеин, туткалът, течно стъкло, както и суспензия, меласа, нишесте.
Готов микс за кирпич трябва да е достатъчно плътна, но да запази вискозитета... Когато се изсушава във форми, сместа не трябва да се напуква или да се рони. Оптималният състав се определя емпирично чрез смесване на няколко проби с различно съдържание на глина и пълнители.
Дори и днес такова строителство на кирпичена къща е доста изгодно.
Когато хората спират да се местят и се задомяват на определени райони, най-вече близко до водоизточници- река, езера и извори. В последствие те се научават да опитомяват, а със времето и да селекцират домашни животни и растения за тяхната прехрана и битие. Одомашняването (или опитомяване) е процес, при който чрез селекция определена популация животни или растения (в този случай по-често се използва терминът култивиране) се пригажда към нуждите на човека и се прави удобна за отглеждане в контролирани условия.
Първото опитомено животно е кучето, преди около 10 – 15 хил. години в Южна Азия. То не е създадено в резултат на естествения отбор, а чрез сложна селекция на вълци и чакали. Тези две животни се навъртат около човешките селища заради останките от храна, а хората ги опитомяват заради груповия инстинкт в глутницата, който е полезен в лова. Затова кучетата се използват първоначално за лов, а впоследствие се селектират породи кучета пазачи, работни кучета, овчарски кучета, водачи за незрящи, декоративни кучета и др. Малко след кучето са опитомени овцата и козата. Предшественик на овцата е планинският овен – вид муфлон, който обитава Южна Европа и Близкия изток. В резултат на дългото селектиране днес съществуват над 150 породи овце, повечето от които въобще не приличат на дивия си предшественик.
Аваси, наричана още Ивести (в Турция), Арабска, Балади, Деири, Шами, Сирийска
Асканийска тънкорунна овца е украинска порода овце с предназначение добив на вълна и месо.
Каракулска овца е порода овце от Централна Азия.
Пиротската овца, породата е разпространена в днешна Източна Сърбия - главно в района на Пирот.
Сакарска овца е българска порода овце с предназначение добив на мляко и вълна.
Хиоската овца е гръцка порода овце
Страници в категория „Български породи овце“
Родът Homo е най-близко свързан с човека, тези средновековни хора са първите занаятчии а най-древния занаят е работата с камък, глина, дърво... не бива да забравяме това.А и това е бъдещето на екологичния живот, много еколози ще кажат че използвайки тези земни Блага унищожаваме земята. Но истината не е в това дали ги използваме, а как ги използваме, как ги обработваме, колко трайни и вечни ги правим. Когато видим една стара къща почти разпаднала си казва ме- тя е ужасно зле, но когато се замислим че тя е 100-годишна и все още показва основи и дадени неща и поне 20% от нея са здрави разбираме колко вечна може да бъде тази къща, колко полезна може да бъде тази къща и как тези занаятчи и, по онова време са уважили тяхната способност качество и издръжливост на матерялите и вместо да търсят възможност най-бързо най- финансово и най- неуважително да се отнесем към постройката мислейки само за тук и сега. То смисълът е съвсем друг, хората когато се строяли дадена къща не са смятали тази къща за тяхна, а за тяхното поколение. Строяло са бавно, с уважение, с търпение, с качество за да може къщата да издържи 100 години. Представете си този дух тази мисъл да строим да градим да изобретяваме да създаваме нещо за бъдещото поколение което да издържи 100 години с възможностите да го правим по-лесно и по-бързо с технологията и уменията в момента това е смисала да опазим нашата природа и земя.
Само каменната ера ни дава страшно много познание хилядолетие хората са се усъвършенствали, учили се как да обработват камъка, дървото, глината. Как да използва този материал максимално добре, как да го превърнат в изкуство и полезни и практични и здравословни предмети от купичка до дом за живеене. Призовавам младите хора да се интересуват повече от занаятите от умението от какво може да им даде освен удоволствие. То може да стане професия която да ги изгради като истински хора, истински майстори, истински преоспяващ бизнес. Успех за всички които чувстват че това е тяхното призвание.
Но да не спираме само до тази ера все пак хората са открили други материали които да могат да използват и да обработват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар