Ролята на Германия в Берлинския конгрес е централна, тъй като той се провежда в Берлин, а германският канцлер Ото фон Бисмарк е избран за негов председател. Неговото отношение към конгреса и "българският въпрос" е определящо за крайния резултат.

Позицията на Бисмарк

Бисмарк се стреми да играе ролята на "честен посредник" ("еhrlicher Makler") между основните противници - Русия и Великобритания, и да предотврати голям европейски конфликт. Целите му са няколко:

Поддържане на равновесието на силите в Европа: След като Русия побеждава Османската империя и сключва Санстефанския договор, Великобритания и Австро-Унгария се опасяват, че руското влияние на Балканите ще нарасне твърде много. Бисмарк иска да се избегне изолацията на Русия и да се предотврати нова война.

Защита на германските интереси: Германия няма преки интереси на Балканите, но поддържането на мира е от ключово значение за икономическото ѝ развитие и за укрепването на нейната собствена роля в Европа.

Разрешаване на "Източния въпрос": Бисмарк вижда в конгреса възможност да се уредят противоречията, възникнали след Руско-турската война, и да се преразгледат условията на Санстефанския договор, който Великобритания и Австро-Унгария смятат за твърде благоприятен за Русия.

"Германското решение" за България

Бисмарк не е настроен особено приятелски към България. Той вижда българската държава, създадена със Санстефанския договор, като твърде голяма и силно зависима от Русия. Затова "германското решение" е в унисон с позицията на останалите Велики сили (без Русия) и се изразява в следното:

Разпокъсване на българските земи: Българското княжество е свито до територията на Северна България и Софийския санджак.

Създаване на Източна Румелия: Южна България е обособена в автономна област под името Източна Румелия, която остава под политическата и военна власт на султана.

Връщане на Македония и Одринска Тракия на Османската империя: Тези територии са върнати на Османската империя, без да получат каквато и да е автономия.

Така, въпреки че Берлинският конгрес донася официалното признаване на българската държава, той я разкъсва на три части, като поставя основите на бъдещите конфликти на Балканите и оставя трайна следа в българската история, известна като Националната катастрофа.

Ото фон Бисмарк (1815-1898) е ключова фигура в европейската история от 19-ти век, известен най-вече като "Железния канцлер" и архитектът на обединението на Германия. Неговата политическа кариера е белязана от прагматизъм, силна воля и майсторско владеене на дипломацията и военната сила, известна като Реалполитик.

Клодвиг Хоенлое-Шилингсфюрст произлиза от влиятелен германски аристократичен род. По време на своята политическа кариера той е:

Клодвиг Карл Виктор, принц на Хоенлое-Шилингсфюрст, произхожда от княжеския род Хоенлое. Това е стар и влиятелен аристократичен род в Свещената Римска империя, който е бил разделен на няколко линии. Клодвиг принадлежи към линията Хоенлое-Шилингсфюрст. Фамилията Хоенлое е притежавала значителни територии и е играла важна роля в историята на Германия.

Министър-председател на Бавария (1866 – 1870), където подкрепя обединението на германските държави под ръководството на Прусия.

Германски посланик в Париж (1874 – 1885). Като цяло, мандатът на Хоенлое-Шилингсфюрст в Париж е успешен. Той успява да поддържа стабилни отношения с френското правителство и допринася за опазването на мира, въпреки съществуващите дълбоки противоречия.

Имперски канцлер на Германия и министър-председател на Прусия (1894 – 1900) след отстраняването на граф фон Каприви.

Бернхард Ернст фон Бюлов (1815-1879), който също е бил държавен секретар на външните работи на Германската империя при канцлера Ото фон Бисмарк. 

Важно е да се уточни, че на Берлинския конгрес (1878 г.) Германия е представлявана от трима души, включително канцлера Ото фон Бисмарк, който е и председател.

Бернхард Ернст фон Бюлов (бащата, 1815-1879), който по това време е държавен секретар на външните работи, присъства на конгреса като един от германските делегати. Основната му роля е да подпише Берлинския договор. Въпреки това, ключовите решения и цялостното ръководство на германската делегация са били в ръцете на канцлера Бисмарк, който е известен като "честен посредник" на събитието.

Следователно, решенията относно съдбата на българските земи, които произтичат от Берлинския договор, са резултат от общата политика на германското правителство под ръководството на Бисмарк, а не от самостоятелни решения на Бюлов.