Свободна България от Османската импери Част 2 Взети решения
Берлинският конгрес е дипломатическа конференция, проведена през 1878 г. за реорганизиране на държавите на Балканите след Руско-турската война от 1877–1878 г. Германският канцлер Ото фон Бисмарк председателства срещата, целяща да постигне „учебникарски пример“ за „двустепенна дипломация“ и да донесе мир в Европа.
Основните участници в конференцията са представители на Австро-Унгария, Британската империя, Франция, Германия, Италия, Руската империя и Османската империя. Присъстват и делегати от Гърция, Румъния, Сърбия и Черна гора.
Кралство Италия: Едоардо дьо Лоне (посланик в Берлин) Count Luigi Corti (Foreign Minister)
Османска империя: Александър Каратеодори паша (министър на обществените работи) Мехмед Али паша (маршал на османската армия) Садула паша (посланик в Берлин)
Ролята на Османската империя на Берлинския конгрес е да се опита да ограничи загубите си, след като е победена в Руско-турската война от 1877-1878 г. Тя е в позицията на победена страна и не е равноправен участник в преговорите, а по-скоро обект на дискусии между Великите сили.
Запазване на целостта на империята: Главната цел е да се предотврати пълното разпадане на империята и да се запази контрол над ключови територии, особено в Европа.
Договорът от Сан Стефано е смятан от Високата порта за унизителен и несправедлив, защото той отнема огромни територии и създава голяма българска държава.
Въпреки че е победена, Османската империя постига частичен успех благодарение на подкрепата на Великобритания и Австро-Унгария. Тя успява да избегне пълното разпадане и да си върне някои от загубените територии.
Намаляване на България: Вместо голямата българска държава, предвидена в Санстефанския договор, се създават Княжество България и автономната област Източна Румелия. Македония и Одринска Тракия са върнати под пряката власт на султана.
Загуба на територии: Османската империя официално губи Сърбия, Румъния и Черна гора, които са признати за напълно независими. Освен това, тя губи територии в Кавказ в полза на Русия.
Империята запазва номинален суверенитет над Босна и Херцеговина, но управлението им е предоставено на Австро-Унгария.
Освен териториалните загуби, Османската империя е принудена да даде на Великобритания администрацията на остров Кипър.
Като цяло, за Османската империя Берлинският конгрес е катастрофа, но по-малка от тази, предвидена в Санстефанския договор. Той потвърждава статута ѝ на "болен човек" и започва нейният постепенен разпад.
Санстефанският мирен договор слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и урежда съдбата на балканските народи, които са били под османско владичество.
Следователно, договорът от Сан Стефано е между Руската империя и Османската империя. Условията му имат пряко отражение върху съдбата на балканските народи, които са били под османско владичество, но те не са страна по договора.
Кои държави засяга
Договорът засяга пряко няколко балкански народа и държави, въпреки че те не са страни по него:
Сърбия, Черна гора и Румъния: Тези страни, които участват във войната на страната на Русия, получават пълна независимост и някои териториални разширения.
България: Създава се автономно Княжество България, което е най-голямото постижение на договора за българския народ. Небива да разглеждаме Велика държава спрямо плошта която има. В Исторята на България държавата ни не е оспявала да запази постояно свойте граници. А и с автономно оправление никога няма да и позволът и признаят независимоста и.
Историческите хипотези са трудни за доказване, но можем да разгледаме аргументите:
Външен натиск: Русия никога не би позволила на една толкова силна държава да се развие на Балканите, тъй като това би застрашило нейните собствени стратегически интереси. Освен това, Австро-Унгария и Великобритания биха продължили да се опитват да я разпокъсат, което би довело до още по-ожесточени конфликти.
Вътрешни конфликти: Голямата територия на България, с различни етнически групи, би създала сериозни вътрешни проблеми и би направила управлението по-трудно.
Османска съпротива: Османската империя едва ли би се съгласила с такъв договор, освен ако не е напълно унищожена, което би изисквало много повече жертви и ресурсни загуби.
В заключение, въпреки че по-голяма България би имала по-добри шансове за развитие, геополитическите обстоятелства на епохата правят пълната ѝ независимост почти невъзможна. Великите сили са щели да я разпокъсат така или иначе, за да предотвратят създаването на твърде силна държава на Балканите.
Основният резултат от конгреса е подписването на Берлинския договор, който драстично променя клаузите на Санстефанския договор и има тежки последици за българския народ.
Разпокъсване на българските земи: Вместо да бъде създадена голяма българска държава, каквато е предвидена в Санстефанския договор, територията на България е разделена на няколко части:
Княжество България: Създава се васално на Османската империя автономно княжество, чиято територия е ограничена до Северна България и Софийския санджак.
Автономно Княжество България остава под властта на османския султан.
Този статут е определен от Берлинския договор от 1878 г., който постановява, че княжеството е трибутарно (плащащо данък) на Османската империя. Въпреки че има собствено правителство, конституция, княз и войска, то формално не е напълно независимо. Пълната независимост на България е обявена по-късно, през 1908 г., с което се слага край на този васален статут.
Източна Румелия: Южна България е обособена като автономна област под пряката политическа и военна власт на султана.
Македония и Одринска Тракия: Тези територии са върнати изцяло на Османската империя.
Други територии: Северна Добруджа е предоставена на Румъния, а Нишко и Пиротско - на Сърбия.
Намаляване на руското влияние: Договорът ограничава силно влиянието на Русия на Балканите, като не допуска създаването на голяма славянска държава, която би била потенциален руски съюзник.
Временно руско управление: Срокът на временното руско управление в Княжество България е намален от две години на девет месеца, което затруднява изграждането на държавните институции.
Великите сили взеха свойто решение, времето показва че последната дума я взима народа.
Първо: воедни действия: Руско-турската война от 1877-1878 г.
Второ: Санстефанския мирен договор, подписан между Русия и Османската империя.
Трето: Берлинският конгрес е международен форум, който се провежда в Берлин от 13 юни до 13 юли 1878 г. под председателството на германския канцлер Ото фон Бисмарк. Той е свикан с цел да се преразгледат условията на Санстефанския мирен договор от Великите сили на Европа.
Четвърто: Когато се нарича ме Велик Български народ. То защото в миналото има Българи, които са създали нащта ценостна система. Която ни кара да защитаваме всеки Българин.
Васил Иванов Кунчев, по-известен като Васил Левски, е един от най-великите герои в българската история и национален символ на борбата за свобода. Наричан още Апостола на свободата, той посвещава целия си живот на каузата за освобождението на България от османско владичество.
Фразата "държава в държавата" се отнася до политическа ситуация, при която една институция или група в рамките на държавата има толкова голяма автономия и влияние, че на практика действа като отделна власт, независима от официалното държавно ръководство.
Васил Левски прави държава в държавата за търсене правото да сме свободни.
Скрита власт: Организацията или групата не е задължително видима за обществото, но упражнява значителен контрол и влияние зад кулисите.
Левски се връща в родината си и започва да осъществява своята гениална идея – организиране на Вътрешна революционна организация (ВРО). Той обикаля страната, създавайки мрежа от тайни революционни комитети, които да подготвят народа за бъдещо общонационално въстание.
Групата често следва свои собствени правила, норми и интереси, които могат да бъдат в конфликт с тези на държавата.
Идеи и завети
Левски не е просто организатор, а и велик идеолог, чиито идеи остават актуални и до днес.
"Чиста и свята република": Той мечтае за демократична държава, основана на равенството и справедливостта. В тази "чиста и свята република" всички граждани, независимо от своята етническа или религиозна принадлежност (българи, турци, евреи и др.), ще имат равни права.
Саможертва: Една от най-известните му фрази е "Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си." Това показва неговата пълна отдаденост и готовност да пожертва собствения си живот в името на Отечеството.
"Дела трябват, а не думи": Левски е прагматик, който вярва, че истинският прогрес идва от действия, а не от празни обещания. Той призовава към упорита работа и обединение.
Постигнат ли е завета на Васил Левски с решенята на Великите сили, не... !!!
Съединението е актът на обединяване на Княжество България и Източна Румелия в една държава, осъществен на 6 септември 1885 г. Този исторически момент е едно от най-важните събития в новата българска история и се смята за голям успех на българската дипломация и народна воля.
Берлинският договор (1878 г.): Той разкъсва българските земи, определени в Санстефанския мирен договор. Южна България е отделена като автономна област под името Източна Румелия, а Княжество България получава самостоятелност, но с ограничена територия.
Дейността на революционни комитети: В Източна Румелия и Княжество България се създават тайни комитети, като Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), които активно работят за идеята за обединение. Те водят масова агитация и подготвят народа за въстание.
Народно недоволство: Населението на Източна Румелия е дълбоко разочаровано от разпокъсването на страната и живее с идеята за обединение с Княжеството.
Начало на въстанието: На 5 септември 1885 г. под ръководството на Коста Паница, войски начело с майор Данаил Николаев обявяват бунт в Пловдив. Те обграждат конака (резиденцията) на главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.
Сваляне на властта: Бунтовниците арестуват управителя Кръстевич, който без съпротива предава властта.
На сутринта на 6 септември е провъзгласено Съединението. Княз Александър I Батенберг е поканен да оглави обединената държава. Той пристига в Пловдив на 9 септември и официално потвърждава акта на обединението.
Формиране на временно правителство: Създадено е временно правителство, което поема управлението на Източна Румелия.
Международна реакция
Отрицателна реакция: Повечето от Великите сили, особено Русия и Австро-Унгария, са против Съединението, тъй като то нарушава Берлинския договор. Русия вижда в обединението опит на Княз Батенберг да се отдалечи от нейното влияние.
Сръбско-българска война (1885 г.): Недоволна от териториалните промени, Сърбия, насърчена от Австро-Унгария, обявява война на България. Сръбската армия претърпява решително поражение при Сливница, което окончателно утвърждава успеха на Съединението.
По силата на Топовния конгрес от 1886 г. е постигнато международно признаване на Съединението. Княз Батенберг е признат за генерален управител на Източна Румелия, което де факто е прикрита форма на обединение.
Съединението е един от малкото случаи в историята, когато българският народ успява сам да постигне голяма национална цел, преодолявайки международни пречки и външен натиск. Това събитие укрепва националното самочувствие и дава тласък на развитието на българската държава.
Време е за независима Държава...
Александър I Батенберг абдикира (оттегля се от престола) главно поради силен руски натиск и последвалата политическа криза, предизвикана от проруски настроени офицери в България. Той е принуден да се откаже от трона си след поредица от събития, които водят до пълно скъсване на отношенията му с Русия.
Руско недоволство от Съединението: Въпреки че Александър I Батенберг подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което е силно желано от българския народ, Русия е категорично против. Руският император Александър III смята, че обединението е извършено без неговото знание и съгласие, и вижда в него опит за отдалечаване на България от руското влияние. Той не желае да бъде създадена голяма българска държава, която би била потенциален съперник на Балканите.
Това доказва страховете от Руско влияние, и скрития интерес на Русия, не просто да върне държавата и старата и слава за голяма независима България. А да има силна пионка срещу Европа.
Абдикацията на Александър I Батенберг води до тежка политическа криза в България, която продължава повече от година. Властта е поета от Регентски съвет, начело със Стефан Стамболов, който управлява до избирането на новия княз Фердинанд I Сакскобургготски.
След абдикацията на княз Александър I Батенберг през 1886 г., отношенията между България и Русия са силно обтегнати. Русия не признава избора на Фердинанд за княз и го счита за "узурпатор". Това поставя България в международна изолация.
Руското правителство поставя условие за възстановяване на дипломатическите отношения: наследникът на българския престол да бъде кръстен в православната вяра. Това е изключително важен момент, тъй като в Търновската конституция няма разпоредба, която да изисква князът да е православен, но в династичните правила се настоява за това.
Фердинанд I Сакскобургготски е княз на България от 1887 г. и цар на България от 1908 г. до абдикацията си през 1918 г. Той е една от най-противоречивите фигури в българската история, известен със своята амбиция, ум и политическа ловкост.
Първата конституция на България е Търновската конституция. Тя е приета на 16 април 1879 г. във Велико Търново от Учредителното събрание и се смята за един от най-демократичните основни закони за своето време в Европа.
Търновската конституция, която е първата конституция на България, не съдържа разпоредби, които позволяват на държавата да обяви независимост. Напротив, тя утвърждава статута на България като васално княжество към Османската империя, както е предвидено в Берлинския договор от 1878 г.
Основни характеристики и принципи
Форма на държавно управление: Определя Княжество България като конституционна монархия.
Разделение на властите:
Законодателна власт: Принадлежи на Народното събрание. Депутатите се избират чрез всеобщо, пряко и равно избирателно право.
Изпълнителна власт: Осъществява се от княза и Министерски съвет, който е отговорен пред Народното събрание.
Съдебна власт: Независима от другите две власти.
Права и свободи на гражданите: Конституцията гарантира широки лични права и свободи, включително:
Равенство пред закона за всички граждани.
Неприкосновеност на личността, собствеността и жилището.
Свобода на словото, печата, съвестта, сдруженията и събранията.
Право на образование.
Особености:
Еднокамарен парламент: Законодателната власт се упражнява от еднокамарно Народно събрание, което дава голяма власт на представителите на народа.
Учредително събрание: За да се променят основните положения на конституцията, е необходимо свикване на Велико народно събрание.
Търновската конституция е изключително важен документ, защото:
Тя поставя основите на модерната българска държава и създава правна рамка за нейното развитие.
Гарантира основни демократични принципи и права, които са изпреварващи за епохата си.
Служи като основа за изграждане на политическия живот, въпреки че през годините е променяна и често е нарушавана от монарсите и правителствата.
Династичните правила в България, които регулират наследяването на престола, са претърпели няколко промени през историята на Третото българско царство. Те са залегнали както в Търновската конституция, така и в специални допълнения към нея.
Първоначално Търновската конституция не съдържа подробни династични правила, тъй като е приета още преди избора на първия български княз. В нея обаче е предвидено:
Чл. 41: Княжеският престол е наследствен по мъжка линия в семейството на княза, по реда на първородството.
Чл. 42: За да може да встъпи на престола, князът трябва да е православен християнин. Тази клауза е добавена по настояване на Русия, която иска да гарантира православен монарх на българския престол.
Допълнения към конституцията и династични промени
След избирането на княз Фердинанд I, династичните правила са допълнени, за да отразят промените в политиката и личния му живот.
Религията на наследника: Фердинанд I, който е католик, първоначално кръщава първородния си син Борис в католическата вяра. Това предизвиква тежка дипломатическа криза с Русия. За да преодолее това, през 1896 г. Фердинанд се съгласява да бъде направено изменение в конституцията, което задължава наследникът на престола да бъде източноправославен.
Важни събития довели до независима България...
Младотурската революция, известна още като Младотурски преврат, е събитие от 1908 г. в Османската империя, което има значително въздействие върху политическата ситуация на Балканите. Тя е ръководена от либерално и реформаторски настроени офицери, известни като младотурци, които са част от организацията Комитет за единение и прогрес.
Причини и цели
Основната причина за революцията е общото недоволство от абсолютисткия режим на султан Абдул Хамид II. Младотурците искат да:
Възстановят конституцията от 1876 г., която султанът е суспендирал.
Модернизират империята и я спасят от разпадане, като въведат либерални реформи.
Гарантират равни права за всички граждани, независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност.
Обявяване на Независимостта: Политическият хаос и отслабването на централната власт в Османската империя предоставят на България уникална възможност да се освободи от васалната си зависимост. Възползвайки се от ситуацията, на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I обявява Независимостта на България.
Младотурската революция, макар и с благородни първоначални цели, създава нестабилност на Балканите, която води до поредица от конфликти.
Обявяването на независимостта на България от княз Фердинанд I на 22 септември 1908 г. има изключително важни последици, които променят статута на страната и поставят основите на по-нататъшната ѝ външна политика.
Премахване на васалитета: Най-важната последица е, че България се освобождава от зависимостта си от Османската империя, наложена от Берлинския договор. Тя вече е суверенна и независима държава, а не просто автономно княжество.
Издигане на държавния глава: С обявяването на независимостта, княз Фердинанд I приема титлата цар, с което се подчертава пълният суверенитет на държавата и се поставя началото на Третото българско царство.
Актът на обявяване на независимостта е едностранен и нарушава Берлинския договор. За да избегне международни санкции, България започва преговори с Великите сили.
В крайна сметка, след плащане на компенсация на Османската империя, независимата държава е призната от всички големи държави.
Обявяването на независимостта вдъхва ново самочувствие на българския народ и укрепва вярата в неговата способност да се бори за своите национални цели. Това се превръща в прелюдия към участието на България в Балканските войни, които имат за цел освобождаването на останалите български земи под османско владичество.
В крайна сметка, актът от 1908 г. е голям дипломатически успех, който затвърждава мястото на България като равноправен участник в международните отношения.
Династията: Със съгласието си да се откаже от католическата вяра на сина си, Фердинанд I осигурява признаването на своята династия от Русия и Великите сили, което слага край на международната изолация на България. Така династията на Сакскобургготските се утвърждава като управляваща в България.
Тези правила остават в сила до премахването на монархията след референдума през 1946 г.
Референдумът от 1946 г. е референдум за промяна на формата на държавно управление в България. Той се провежда на 8 септември 1946 г. и води до окончателното премахване на монархията и провъзгласяването на Народна република България.
Следвоенна обстановка: Референдумът се провежда след края на Втората световна война, когато България е окупирана от Съветската армия. На власт е правителството на Отечествения фронт, доминирано от комунисти.
Абдикация на царя: Цар Симеон II и майка му царица Йоанна са принудени да напуснат страната.
Нова конституция: През 1947 г. е приета нова конституция, която затвърждава тоталитарната власт на комунистическата партия и премахва много от принципите на Търновската конституция.
Комунистическият режим в България е еднопартийно тоталитарно управление, което продължава от 1944 г. до 1989 г. Той е наложен с прякото съдействие на Съветския съюз и се характеризира с държавна собственост върху средствата за производство, политически репресии и идеологически контрол върху всички аспекти на живота.
На 10 ноември 1989 г., на фона на перестройката в СССР и падането на Берлинската стена, Тодор Живков – дългогодишен ръководител на БКП – е свален от власт. Това е началото на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, което слага край на комунистическото управление.
Начален период: Веднага след падането на Живков, Българската комунистическа партия (БКП) се реформира и се преименува на Българска социалистическа партия (БСП).
Опозиция: Създават се множество нови партии и организации. Най-голямата опозиционна коалиция е Съюзът на демократичните сили (СДС), която обединява различни антикомунистически формации.
Кръгла маса: През 1990 г. се провеждат преговори между БСП и СДС, известни като "Кръглата маса". Там се договарят условията за провеждане на първите свободни избори и се полагат основите на политическия преход.
Многопартийна система: През юни 1990 г. се провеждат първите свободни парламентарни избори, които са спечелени от БСП. Въпреки това, политическата власт се сменя често и нито една партия не успява да запази трайно мнозинство.
Икономически промени
Разрушаване на плановата икономика: Централното планиране е премахнато, което води до икономически хаос и хиперинфлация.
Приватизация: Започва процес на приватизация, при който държавните предприятия са разпродадени. Много от тях са придобити от бивши комунистически номенклатури и хора, близки до властта, което води до появата на олигарси.
Безработица и емиграция: Преструктурирането на икономиката довежда до масова безработица и силна вълна на емиграция.
Външна политика
Отдалечаване от СССР: България се отдалечава от влиянието на бившия Съветски съюз и започва да се ориентира към Запада.
ЕС и НАТО: Основна цел на българската външна политика става членството в Европейския съюз и НАТО. България става член на НАТО през 2004 г. и на Европейския съюз през 2007 г.
Периодът след Живков е белязан от трудности, но също така и от значими промени, които водят до установяването на многопартийна система и интеграцията на България в евроатлантическите структури.
Няма коментари:
Публикуване на коментар