Китай: Китай е безспорно най-големият производител на суров кашмир в света. Смята се, че страната произвежда над 70% от световния добив. Китайските кашмирски кози са селектирани да произвеждат големи количества, макар понякога качеството да варира.

Китайски кашмирски кози: Те са основният източник на кашмир в световен мащаб. Тези кози са се приспособили към суровия климат на вътрешна Монголия и Китай.

Наистина, "Китайски кашмирски кози" е широко понятие, което обхваща различни породи и генетични линии, отглеждани в Китай. Тъй като Китай е най-големият производител на кашмир в света, тези кози са селектирани с основната цел да произвеждат големи количества кашмирен пух.

Ето някои от най-известните китайски породи, които се класифицират като "кашмирски":

Хехи кашмирска коза (Hex Cashmere Goat): Тази порода е отглеждана от векове в провинция Гансу. Известна е със своята здравина и издръжливост, като повечето индивиди са с бяла козина, което е предимство при боядисване на влакното.

селекции на Hex Cashmere Goat

Характеристики:Рога: И мъжките, и женските имат винтообразни рога, които могат да станат много големи при мъжките (до 160 см).Козина: Мъжките имат дълга бяла козина на гърлото и гърдите и черно лице, докато женските са по-светли, с бял корем и черно-бели шарки по краката. Винторогите козли са застрашен вид, като броят им в природата е нисък. 

Провинция Гансу е разположена в северозападната част на Китай. Тя граничи с платото на Тибет и пустинята Гоби, което определя разнообразния ѝ терен, включващ планини, пустини и земеделски долини. Административен център и най-голям град на провинцията е Ланджоу. Регионът е известен с Хеси коридора (Hexi Corridor) – ключова част от древния Път на коприната, който свързва Централен Китай със западните региони. В Гансу живеят множество етнически малцинства като хуей, тибетци и дунсян, което допринася за богатото културно наследство. В провинцията се намират части от Великата китайска стена, като прохода Дзяюйгуан (Jiayuguan Pass), както и исторически будистки пещери.

Ляонин кашмирска коза (Liaoning Cashmere Goat): Тази порода е сравнително нова, официално призната през 1984 г. Тя е резултат от селекция, насочена към подобряване на количеството и качеството на кашмира. Тези кози са по-едри от другите китайски породи и се отглеждат в планинските райони на Ляонин. 

Профилът е прав, ушите са малки. Козите имат големи, усукани рога, които сочат навън. Козината е с копринен блясък и е бяла. Вълната съдържа 55% пух, пухът е с дължина 6-8 см, а защитните косми са дълги 18-20 см.

Ляонинската коза, произхождаща от Китай, е местна порода от групата на кашмирските кози, считана за най-продуктивната от китайските породи. Тя се отглежда в Ляонин и се използва за подобряване на породите с пух. Разплодни животни са селектирани през 60-те години на миналия век от шест окръга в източния планински район на Ляонин. Козите от породата Ляонинг произвеждат 326 грама пух с диаметър 15 микрона. Развъждането е фокусирано върху размера, дължината на тялото, количеството и качеството на кашмира, способността за катерене, силата, конформацията и височината.

Чангтанджи (Changthangi) или Кашмир Пашмина (Kashmir Pashmina): Тази порода се среща в Тибетското и Хималайското плато и се счита за една от най-старите и най-важни за производство на кашмир. От нея се добива изключително фин кашмир, известен като "пашмина". Количеството добив от една коза е малко, но качеството е несравнимо.

Чангтанги или Чангпа е порода кашмирена коза, произхождаща от високите плата на Ладакх в Северна Индия . Тя е тясно свързана с номадския народ Чангпа от платото Чангтанг . Може да бъде известна още като Ладакхска пашмина или Кашмирска.

 Височина49–52 см, Цвят на кожатабяло или светлокафяво, Палто обикновено бял, също черен, кафяв или сив, Ушите са малки и изправени.  Козината се състои от външен слой от дълга козина и гъст подкосъм от фина пашмина. Средно от една коза се добиват между 150 и 200 грама суров кашмир на година.

Ладакх е регион, администриран от Индия като съюзна територия  и представлява източната част от по-големия регион Кашмир , който е предмет на спор между Индия и Пакистан от 1947 г. и Индия и Китай от 1959 г. Ладак граничи с Тибетския автономен регион на изток, индийския щат Химачал Прадеш на юг, както с администрираната от Индия съюзна територия Джаму и Кашмир, така и с администрирания от Пакистан Гилгит-Балтистан на запад, и с югозападния ъгъл на Синцзян през прохода Каракорам в далечния север. Простира се от ледника Сиачен в планинската верига Каракорам на север до главните Велики Хималаи на юг. 

Въпреки че Ладакх е световноизвестен с производството на висококачествена пашмина (финият пух на козите Чангтанджи), точни и актуални данни за годишния добив са трудни за намиране. Производството е силно зависимо от климатичните условия и е доста разпръснато. Количеството, произвеждано в Ладакх, е сравнително малко в сравнение с мащабите на Китай и Монголия. Макар да не мога да предоставя точна цифра, може да се заключи, че добивът в Ладакх е по-скоро висококачествен, но с ограничен обем. Този кашмир е изключително ценен заради своята финост и рядкост, което го прави желан за луксозни продукти. Цената на суровия кашмир от Ладакх, известен като пашмина, варира значително в зависимост от пазара, качеството (финост на влакното, цвят) и търсенето. Информацията за точни цени е трудна за намиране, тъй като това е търговска тайна. Важно е да се отбележи, че цените, които се плащат на местните фермери, са значително по-ниски от тези на световните пазари. На международните пазари варира от 100 до 400 долара за килограм, а в някои случаи дори повече.

Австралийска кашмирена коза

Характеристики и особености:

Приспособяване към климата: Китайските кашмирски кози са селектирани да издържат на изключително студени и сурови зимни условия, което стимулира растежа на гъст и топъл подкосъм.

Количество на добив: Въпреки че количеството на кашмир, добито от една коза, е малко (обикновено 100-200 грама годишно), огромният брой на козите в Китай прави страната доминиращ световен производител.

Качество: Качеството на кашмира варира в зависимост от породата и условията на отглеждане. Пухът от Вътрешна Монголия и Тибет се смята за един от най-добрите.

Въпреки че Китай е най-големият производител, има критики относно мащаба на производството, тъй като то може да доведе до прекомерна паша и ерозия на почвата и лошата грижа. Затова търсенето на кашмир от устойчиви източници, като например от Монголия, нараства.