Вълна

 Когато удължим живота на дрехата

Правилно пране

Правилното пране на вълнени дрехи е ключово за запазването на техния вид, мекота и размер. Вълната е деликатна материя, която може лесно да се свие или деформира, ако не се третира правилно.

Ето основните правила, които трябва да следвате:

Това е най-важната стъпка. Етикетът на дрехата предоставя конкретни инструкции от производителя. Обърнете внимание на символите за пране. Ето някои от най-често срещаните:

Корито с вода и ръка: Означава, че дрехата трябва да се пере само на ръка.

Корито с вода и число (30°C или 40°C): Означава, че дрехата може да се пере в пералня на дадената температура.

Корито с вода и зачеркнато: Дрехата не трябва да се пере, а да се носи на химическо чистене.

Кръг с буква "W": Разрешено е мокро професионално почистване.

Кръг със зачертано: Не е разрешено химическо чистене.

Ако етикетът позволява пране в пералня, следвайте тези съвети:

Използвайте програма за вълна или деликатно пране: Тези програми са с ниска температура (обикновено до 30°C или 40°C) и с по-малко обороти на центрофугата, за да се избегне увреждане на влакната.

Обърнете дрехата наопаки: Това ще предпази повърхността от образуване на "топчета" (пилинги).

Използвайте специален препарат за вълна: Тези препарати са без ензими и агресивни химикали, които могат да повредят вълнените влакна. Избягвайте обикновени прахове за пране и белина.

Не претоварвайте пералнята: Оставете достатъчно място, за да може дрехата да се движи свободно.

Не използвайте омекотител: Някои източници не препоръчват омекотител, тъй като той може да навреди на структурата на вълната.

Ниски обороти на центрофугата: Изберете центрофугиране с максимум 400-600 оборота. Високите обороти могат да деформират дрехата.

Правилното сушене е също толкова важно, колкото и прането:

Не използвайте сушилня: Топлината на сушилнята ще свие и повреди вълнената дреха.

Не я закачайте: Закачането на мокра вълнена дреха на закачалка ще я разтегне и деформира.

Избягвайте пряка слънчева светлина и радиатори: Сушете на проветриво място, но не на пряка слънчева светлина или върху нагревателни уреди.

Допълнителни съвети:

Вълнените дрехи не е нужно да се перат често, тъй като вълната има естествени антибактериални свойства и отблъсква мръсотията. Често е достатъчно просто да ги проветрите на открито.

За съхранение, сгъвайте дрехите, вместо да ги закачате, за да запазите формата им.

Сушете на хоризонтална повърхност: Поставете дрехата върху чиста хавлия, разстлана на равна повърхност (например сушилник или маса). Разпънете я внимателно до първоначалната ѝ форма.

Половера на повърхността се образуват  "топчета" (пилинги).

Образуването на "топчета" или пилинги по повърхността на пуловери е често срещан проблем. Той се получава от къси влакна, които се заплитат и натрупват, особено в зони с повишено триене, като подмишниците, около лактите или отстрани на тялото.

Ето няколко ефективни начина за премахване на пилинга:

Това е най-добрият и безопасен начин. Уредът работи на батерии и има въртящи се остриета, които бързо и лесно отрязват "топчетата", без да увреждат тъканта на дрехата. Просто го минавате по повърхността на пуловера, където има пилинг.

Пемза за дрехи или груба гъба

Можете да използвате пемза, предназначена за почистване на дрехи, или дори чиста, груба кухненска гъба. С нежни движения, в една посока, минете по засегнатите зони. Грубата повърхност ще захване и отстрани натрупаните влакна.

За да намалите пилинга в бъдеще:

Перете пуловерите наобратно: Обръщайте пуловерите наопаки, преди да ги сложите в пералнята.

Използвайте програма за деликатни тъкани: Перете на ниски обороти, за да намалите триенето.

Избягвайте сушилнята: Високата температура и въртенето в сушилнята могат да влошат проблема. По-добре оставете пуловера да изсъхне естествено.

Ако пуловерът ви е от по-деликатна материя като кашмир или мериносова вълна, най-добре е да заложите на специализиран уред за почистване, за да не повредите тъканта.

Когато забележите дупка в любимия си пуловер, не бързайте да го изхвърляте! Поправянето на плетени дрехи може да изглежда сложно, но всъщност има няколко лесни и ефективни метода, с които да му дадете втори живот.

Ако дупката е малка и току-що започва да се разплита, най-простият метод е да я зашиете.

Какво ви трябва:

Игла с тъп връх (гобленарска) или обикновена игла за ръчно шиене.

Конец, който максимално съвпада по цвят и дебелина с преждата на пуловера. Ако нямате, използвайте няколко ката обикновен конец.

Олавяте бримката която е свободна при скъсване, иначе ще тръгне да се разплита. Ще се образува нова дупка или погаляма ще стане тази. Уверете се че всяка бримка е хваната или се доверете на професионалист.

Много дизайнери и луксозни марки в днешно време се стремят да използват устойчив кашмир поради нарастващата загриженост за екологията и етиката в модната индустрия. Това включва внимание към начина, по който се отглеждат кашмирените кози, условията на труд на производителите и въздействието върху околната среда.

Ето някои от водещите имена в луксозната мода, които се отличават с ангажимента си към устойчивия кашмир:

Loro Piana : Тази италианска марка е известна с изключително висококачествения си кашмир и вълна. Те имат дългогодишна традиция и строги стандарти за етика и устойчивост, инвестирайки в защитата на животинските видове и подкрепяйки местните общности, занимаващи се с животновъдство.

Брунело Кучинели : Често наричан „Кралят на кашмира“, Брунело Кучинели е пионер в етичното производство. Неговата философия се основава на „хуманистичен капитализъм“, което означава, че бизнесът му се ръководи от принципите на човешкото достойнство, етиката и устойчивостта. Марката работи директно с фермерите, за да гарантира добро отношение към животните и да поддържа качеството на суровините.

Стела Маккартни : Стела Маккартни е един от най-големите защитници на устойчивата мода. Тя избягва използването на животински кожи и козина и работи с рециклирани и етични материали. Когато използва кашмир, тя гарантира, че той е добит отговорно, често от рециклирани или сертифицирани източници.

Chloé : Под ръководството на бившия креативен директор Габриел Хърст, марката Chloé засили фокуса си върху устойчивостта. Те са поели ангажимент да използват рециклиран кашмир и други екологични материали, като дават приоритет на прозрачността във веригите за доставки.

Габриела Хърст : Преди и след Chloé, Габриела Хърст е известна с ангажираността си към устойчивостта. Тя използва кашмир, който идва от собствената ѝ ферма в Уругвай, където животните се отглеждат в хуманни условия. Това позволява пълен контрол върху производствения процес, от фермата до крайния продукт.

Тези дизайнери и марки са пример за това как висшата мода може да се съчетае с етично и отговорно производство. Те не просто следват тенденциите, но и активно участват в създаването на устойчиво бъдеще за модната индустрия.

Устойчивият кашмир представлява цялостен подход към производството на тази луксозна материя, който отчита екологичните, социалните и етичните аспекти на процеса. За разлика от традиционното производство, което често се фокусира върху скоростта и обема, моделът на устойчивост се фокусира върху дългосрочното здраве на планетата и благосъстоянието на хората и животните.

Ето ключовите елементи, които характеризират устойчивия кашмир:

Екологична устойчивост

Ограничено до паша : Традиционното масово отглеждане на кашмирски кози води до прекомерна паша, която унищожава пасищата в Монголия, Китай и други региони. Това води до ерозия на почвата и заплашва екосистемата. Устойчивите практики включват контролирана паша и намаляване на броя на козите, за да се позволи на природата да се възстанови.

Защита на биоразнообразието : Като се грижат за пасищата, производителите на устойчив кашмир помагат за опазването на местните животински и растителни видове.

Рециклиран кашмир : Един от най-екологичните начини за получаване на кашмир е чрез рециклиране на вече съществуващи кашмирени дрехи. Този процес изисква нови суровини, спестява вода и енергия и ограничава отпадъците.

Етични стандарти и хуманно отношение към животните

Херния при животни : Производството на кашмир се извършва чрез сресване на козата, а не чрез стригане, което е по-щадящ метод. Устойчивите производители гарантират, че този процес се извършва по хуманен начин, без да се причинява стрес или болка на животните.

Здравословни условия за стомаха : Козите се отглеждат в подходящи условия, с достатъчно храна и вода и достъп до чисти пасища.

Социална отговорност

Справедливи условия на труд : Устойчивото производство на кашмир осигурява справедливо заплащане и добри условия на труд за овчарите и работниците по цялата верига на доставки. То подкрепя местните общности, като им дава възможност да продължат традиционния си начин на живот.

Проследимост : За разлика от масовия пазар, където произходът на кашмира често е неясен, устойчивите марки предлагат прозрачност и проследимост. По този начин потребителите могат да бъдат сигурни, че продуктът, който купуват, е произведен отговорно.

Защо е важна стабилността на кашмира?

Изборът на устойчив кашмир е отговорно решение, което помага:

Въз основа на въздействието на околната среда върху модната индустрия.

Застраховка за етично отношение към животните.

Подкрепа за местните общности и икономики.

Популяризиране на идеята за устойчиво и съзнателно потребление.

В заключение, устойчивостта на кашмира е повече от луксозен продукт. Той е символ на новото поколение в модата, което цени качеството, етиката и отговорността пред бързите печалби.

Процесът на рециклиране на текстил в България се осъществява чрез няколко основни етапа, като се извършва от специализирани фирми и организации. За разлика от рециклирането на пластмаса, където основните стъпки са стандартизирани, при текстила процесът е по-сложен и многостепенен, тъй като включва сортиране по вид, състав и състояние.

Разделно събиране

Това е първият и най-важен етап. Стари дрехи, обувки и текстилни изделия се събират разделно, за да не се замърсяват с други отпадъци. Това става чрез:

Специални контейнери: В много градове, особено големите като София, Пловдив, Варна и др., са разположени специализирани метални или пластмасови контейнери за текстил.

Пунктове за събиране: Някои магазини за дрехи втора употреба или търговски центрове имат обособени места за събиране на стари дрехи.

Организирани кампании: Някои организации и общини провеждат временни кампании за събиране на текстил.

Сортиране и оценка

След като текстилът е събран, той се транспортира до специализирани центрове, където започва най-трудоемката част от процеса. Експерти ръчно сортират всяко парче текстил, като го разделят в различни категории:

Годни за повторна употреба: Запазените дрехи, обувки и аксесоари, които могат да се носят отново, се препакетират и се продават на пазара за втора употреба в България или се изнасят в други страни. По този начин се удължава животът на продукта.

Негодни за носене, но рециклируеми: Дрехи, които са скъсани, износени или с петна. Те се насочват към следващия етап.

Материалът, който не е годен за повторна употреба, се подлага на рециклиране. Този процес има няколко направления:

Механично рециклиране:

Текстилът се раздробява механично на влакна.

Тези влакна се смесват с нови, за да се произведат нови тъкани.

Често се използват за производството на изолационни материали (за автомобилната индустрия или строителството), пълнежи за матраци, парцали за почистване или различни видове филцови материали.

Естествените влакна (памук, вълна, лен) се сортират по цвят, което намалява нуждата от повторно боядисване и спестява вода и енергия.

Енергийно оползотворяване:

Част от текстилните отпадъци, които не могат да се рециклират (например поради замърсяване), се използват като алтернативно гориво в циментовите заводи или други инсталации, което намалява нуждата от изкопаеми горива.

В България дейността по рециклиране на текстил се развива от няколко специализирани компании, които имат необходимите лицензи и съоръжения за събиране, сортиране и оползотворяване на текстилни отпадъци.

Текстилно рециклиране АД: Една от организациите, която се занимава със събиране и оползотворяване на текстил в страната.

Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ): Организация, която обединява фирми, работещи в сектора, и популяризира принципите на кръговата икономика.

Евротекс: Компания, която има дългогодишен опит в събирането, сортирането и продажбата на дрехи втора употреба и рециклиране на текстил.

..........

Багренето с билки е древно изкуство, което позволява да се създадат красиви и уникални цветове върху тъкани, използвайки само естествени материали. Този процес е екологичен и не вреди на околната среда.

Основни стъпки при багренето с билки

Избор на тъкан: За най-добри резултати, използвайте естествени материи като памук, лен, вълна или коприна. Синтетичните тъкани (полиестер, акрил) не поемат добре естествените багрила.

Подготовка на тъканта (мокрене): Преди багренето, тъканта трябва да се изпере добре и да се накисне в разтвор, наречен морданс. Мордансът (квасец) е химично вещество (обикновено сол от метал), което помага на багрилото да се свърже трайно с влакната на тъканта. 

Квасец от дъбови кори: Естествен морданс, богат на танини.

Квасецът от дъбови кори, използван като естествен морданс при багрене на тъкани, е подходящ за компост (тор), за разлика от железния сулфат и стипцата.

Ето как можете да приготвите квасец (морданс) от дъбови кори за багрене на тъкани:

Не, производството на квасец (морданс) от дъбови кори не унищожава залежи от дъбове.

Ето защо:

Използват се само корите: За морданса се използва само кората на дървото, а не цялата дървесина. Тя се събира от вече отсечени дъбове или от клони, които са паднали. Това е част от устойчивото управление на горите.

Дървото остава живо: Кората може да бъде събрана от по-млади клонки, без да се нанася сериозна вреда на цялото дърво.

Следователно, приготвянето на квасец от дъбови кори е устойчив и природосъобразен процес, който не застрашава дъбовите гори.

 Много други дървета, растения и билки съдържат танини и могат да се използват за приготвяне на естествен морданс или багрило. Дъбът просто е един от най-известните и достъпни примери.

Танини се съдържат в:

Кора от други дървета: върба, смрадлика, ела, бор, кестен, ябълка.

Дървесни отпадъци: стърготини и клонки.

Плодове: черупки от орехи, кестени, жълъди, грозде, дюли, нар.

Корени, листа и цветове: листа от орех, кора от смрадлика, корени от ревен, чай, кафе.

Всяко от тези растения дава свой собствен цвят и има различна концентрация на танини. Експериментирането с различни растения е ключова част от изкуството на естественото багрене.

Да, съществуват различни етикети и сертификати, които показват, че дадена дреха е багрена с натурални материали. Тъй като пазарът на устойчива мода и екологично чисти продукти расте, потребителите все повече търсят гаранции за това как са произведени дрехите.

GOTS гарантира, че не само материята е органична, но и че целият производствен процес, включително багренето, е екологично чист и социално отговорен.

GOTS (Global Organic Textile Standard) Какво означава: Това е един от най-строгите и разпознаваеми сертификати в света.

В България все повече фирми осъзнават значението на устойчивото производство и се стремят да получат такъв сертификат. Една от компаниите, която е известна с това си постижение, е Organic Tee Star. Тя е отличена в конкурса "Най-зелените компании в България" и е сертифицирана по GOTS.

Фирма "Органик Тии Стар" (Organic Tee Star) е създадена през 2006 година.

Важно е да се отбележи, че първоначалното име на дружеството е било "СТАР-БГ.КОМ" ЕООД, а по-късно, през януари 2023 г., е променено на настоящото "Органик Тии Стар" ЕООД. Въпреки промяната на името, годината на регистрация на фирмата остава 2006.

Към момента на последната проверка, "Органик Тии Стар" е в процес на придобиване на GOTS сертификат. Информация от началото на 2024 г. сочи, че компанията е била на финалния етап на сертификационния одит, след което е щяла да получи сертификата.

За да се уверите в точната дата на издаване на сертификата, най-надеждният начин е да проверите в публичната база данни на GOTS. Там се публикува информация за датата на валидност на сертификата на всяка сертифицирана фирма.

Сертифицирането по GOTS е сложен и многостранен процес, който обхваща цялата верига на производство, а не само крайния продукт. За да се получи сертификатът, една компания трябва да премине през няколко ключови етапа.

Ето основните стъпки, през които се минава:

Запознаване със стандартите и избор на сертифициращ орган

Първата и най-важна стъпка е да се проучат в детайли всички изисквания на GOTS. Те включват не само екологични, но и строги социални критерии, свързани с условията на труд, заплащането и липсата на детски труд. След това фирмата трябва да избере акредитиран сертифициращ орган, който ще извърши одита.

Подаване на заявление и първоначален одит

Компанията подава официално заявление до избрания сертифициращ орган. Заедно с него се предоставя подробна информация за:

Видовете продукти, които ще бъдат сертифицирани (напр. прежди, тъкани, готови дрехи).

Цялата верига на доставки – откъде се набавят органичните суровини.

Използваните химикали и багрила.

След прегледа на документите се насрочва първоначален одит, който често се нарича и "одит за съответствие".

И т.н.......

Ако компанията успешно премине одита и лабораторните тестове, тя получава своя GOTS сертификат. Той обикновено е с валидност една година. За да се поддържа сертификацията, компанията трябва да се подлага на годишни одити, които гарантират, че стандартите се спазват непрекъснато. Това е ключов елемент, който поддържа високия авторитет на GOTS.

Да, един майстор занаятчия може да получи GOTS сертификат, при условие че спазва всички необходими стандарти.

За GOTS не е толкова важен размерът на фирмата или броят на служителите, колкото спазването на стриктните изисквания по цялата производствена верига.

......

Механично рециклиране: Това е най-разпространеният метод, при който старите дрехи се сортират и разкъсват на влакна, за да се произведе нова прежда или текстилни изолационни материали.

Механичното рециклиране на текстил е процес, при който старите дрехи и тъкани се превръщат в нови влакна чрез физически методи, без използването на химикали. Той е най-разпространеният метод и се състои от няколко основни стъпки.

Разделно събиране и сортиране

Нарязване и раздробяване След сортирането, текстилът се нарязва на по-малки парчета, а копчетата, циповете и другите нетекстилни елементи се отстраняват. След това, парчетата се шредират и раздробяват с помощта на специални машини, които разкъсват тъканите, за да ги превърнат в отделни влакна.

Развлакняване (Кардиране) Раздробените влакна се подават в машина за развлакняване, която ги разчепква, развързва и почиства от замърсявания. Този процес, известен още като кардиране, ги подготвя за следващата стъпка, като ги подрежда успоредно.

Производство на нова прежда Получените рециклирани влакна се смесват с малък процент нови влакна (за да се подобри здравината) и се предът в нова прежда. Тази прежда може да се използва за изтъкаването на нови тъкани или за производство на нетъкани материали.

Производство на крайни продукти От рециклираните влакна се създават разнообразни продукти. Те могат да бъдат нови дрехи, одеяла, изолационни материали, килими, пълнеж за мебели и дори парцали за почистване.

......

Превръщането на стари дрехи в прежда за повторно използване е чудесен пример за кръгова икономика и устойчив начин на живот. Този процес се нарича разплитане и може да бъде както хоби за любители, така и мащабен индустриален процес.

Избор на подходящи дрехи

Не всички дрехи стават за разплитане. За да получите качествен материал, е важно да изберете дрехи, които:

Са плетени: Това е най-важното условие. Дрехи, изработени от тъкан (като дънки или ризи), са направени от преплетени нишки, които не могат да се разплетат обратно.

Имат цяла структура: Избягвайте дрехи с много шевове, скроени части или такива, които са ушити от много малки парчета.

Са в добро състояние: Материалът трябва да е здрав, без изтънели участъци или големи дупки.

Процес на разплитане

Почистване: Преди да започнете, изперете и изсушете дрехата. Това ще ви помогне да премахнете евентуални замърсявания.

Намиране на началото: Започнете от някой шев или ръб, който може лесно да бъде разплетен. Обикновено това са шевовете на ръкавите или страничните шевове.

Разплитане: Внимателно разрязвайте шевовете и започнете да дърпате конеца. Ако дрехата е плетена на една кука, ще се разплете като едно дълго парче прежда. Ако е на две куки, ще се разплете на няколко отделни парчета, които после ще трябва да свържете.

Подготовка на преждата

След като разплетете дрехата, ще получите накъдрена и усукана прежда. За да я направите годна за повторно използване, трябва да я обработите:

Оформяне на кълбо: Навийте преждата на кълбо или направете специален „скейн“, за да не се заплита.

Изправяне: Потопете скейна в топла вода с малко балсам за коса, за да се отпусне. Инструментът, който се използва за изправяне на преждата след разплитане, е известен под няколко имена в България, но най-разпространените са мотовилка или чилетарник. Мотовилка: Това е по-традиционното име и представлява ръчен уред, обикновено изработен от дърво. Мотовилката има две рамена, които се разтягат и на които се навива разплетената прежда, за да се получи "чиле" (снопче). Чилетарник: Това име също е широко използвано и описва основната функция на уреда – да се навие преждата на чиле, което улеснява процеса на изправяне и по-нататъшна обработка.

Ново навиване: След като преждата изсъхне напълно, я навийте отново на кълбо. Вече е готова за плетене!

Разплитането на дрехи за прежда е креативен и устойчив начин да дадете втори живот на старите си вещи и да намалите текстилните отпадъци.

.....

Юрган от кръпки (кръпков юрган): Това е традиционното българско име, което точно описва процеса на съшиване на малки парчета плат (кръпки) за създаването на по-голяма завивка. Тези юргани са били изключително разпространени в миналото като практичен и икономичен начин за оползотворяване на всякакви остатъци от плат.

В съвременното ръкоделие и мода тази техника е известна с английското си име "пачуърк" (patchwork), което буквално означава "работа с кръпки".

Пачуърк: Този термин е по-широко използван днес и се отнася до техниката на съшиване на различни по цвят и шарка парчета плат, за да се създаде декоративен или функционален текстилен продукт. Изделията, направени по този метод, могат да бъдат не само одеяла и юргани, но и покривки, възглавници, чанти и дори дрехи.

Още един начин да намалиш боклука от текстил.

......

Думата, която описва възстановяването на дадена дреха по модерен начин, е ъпсайклинг (upcycling) или прециклиране.

Този термин е част от концепцията за кръгова икономика и устойчива мода. За разлика от рециклирането, при което материалите се разграждат до основните им компоненти (като разкъсването на плат за направата на нови влакна), ъпсайклингът повишава стойността на стария продукт, като го преобразява в нещо ново и уникално.

Ето и някои примери за ъпсайклинг на дрехи:

Превръщане на стар панталон в чанта.

Добавяне на бродерии, апликации или други декоративни елементи към стара дреха.

Прекрояване на стара риза в пола или рокля.

Създаване на ново облекло от парчета от няколко стари дрехи.

По същество, ъпсайклингът е креативно преобразяване на стари вещи, което им дава втори живот и намалява текстилните отпадъци, като същевременно създава нов, уникален продукт.