Пречиствателната станция за вода е съоръжение, което премахва замърсители от водата, за да я направи годна за пиене или за връщане в природата с минимално въздействие върху околната среда. Процесът на пречистване може да варира в зависимост от източника на водата и предназначението ѝ, но обикновено включва няколко основни етапа.

Процесът на пречистване на водата за питейни нужди обикновено преминава през следните етапи:

Утаяване (седиментация): В големи резервоари водата се оставя да престои, за да могат по-тежките частици като пясък, тиня и хумус да се утаят на дъното под въздействието на гравитацията. Този етап може да премахне до 70% от неразтворимите частици.

Коагулация и флокулация: След утаяването, във водата се добавят химикали, наречени коагуланти (например соли на алуминий или желязо). Те карат по-малките и леки частици да се слепват, образувайки по-големи "люспи" (флокули), които лесно се утаяват или могат да бъдат отстранени чрез филтрация.

Филтрация: Водата преминава през различни филтриращи материали, като пясък, чакъл и активен въглен. Този процес премахва останалите твърди частици и много от химическите замърсители.

Дезинфекция: Последният и много важен етап е обеззаразяването на водата. То се извършва с цел унищожаване на патогенни микроорганизми като бактерии и вируси. Най-често се използва хлориране (с втечнен хлор или натриев хипохлорит), озониране или обработка с ултравиолетови (UV) лъчи.

Пречиствателни станции за отпадъчни води: Тези станции са предназначени за пречистване на битови и промишлени отпадъчни води, преди да бъдат заустени обратно в реките или други водоеми. Процесът включва физични, химични и биологични методи за премахване на замърсителите. Пример за такава станция е ПСОВ "Кубратово", която обслужва София. Тя е напълно енергийно независима, като произвежда собствена електрическа и топлинна енергия от третирането на утайките.