Големия спор България генетически произлиза от прабългари с какъв ген???                                  Втора част

Именник на българските ханове е доказателство че българите са съществували и преди Дунавска България.

Дословен превод на Уваровия препис на новобългарски:

• Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем
• Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.
• Гостун, наместникът бидейки, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
• Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
• Безмер 3 години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем.

Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.

• Исперих княз 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени алем.
• Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година теку читем.
• ..................................................................твирем
• (неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а годината му дван шехтем
• Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.
• Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, тоест Вихтун.
• Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му имен шегор алем.
• Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И този заради друг.
• Умор 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом.

За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар.

В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин, Токту и Паган.

Според Стивън Рънсиман текстът след Дуло е Vrekshevi Khtun, а представянето му като Вихтун (Vikhtum) може да е неточно.^[2] Омелян Прицак изказва предположението, че Вихтун от списъка е шанюй Маодун.

Истинско писмено доказателство че Прабългари е имало и то с сопствена държавност и то 515г. Преди Аспаруховата държава която до днес е оцеляла в периода 1344г до днес 2025година.

Днешния Българин носи гена на 1859 изминали години на Прабългарско поколение(народ). И ако това не тежи на мястото си: Нашия народ е на 18 века и 59г

 Каква кръв тече в нашите вени, таз която е преди всичко Прабългарско + други народи които са оставили отпечатък и приемайки да са част да носят гордо "Аз съм Българин" което означава жител или гражданин на България, или човек от български етнически произход. 

Но не един, а два велики народа са се преплели в едно и са станали един силен народ сегашен. Гордо може да наречем и Траките наш пра родител. 

Нестинарството - този древен ритуал от Странджа, няма как да се запази без своите носители, изтъква проф. Диляна Ботева

Името Пловдив е доказателство, че дошлите славяни го възприемат от тракийското Пулпудева.

Проф. дин Диляна Ботева-Боянова от Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е сред удостоените през 2021 г. с престижната награда на Фондация „Александър фон Хумболт“ Humboldt Alumni Award for Innovative Networking Initiatives: https://www.humboldt-foundation.de/en/apply/alumni-programmes/alumni-abroad/humboldt-alumni-award-for-innovative-networking-initiatives/sponsored-networking-initiatives. Нейната иновативна мрежа (“Ancient Coins Counterfeits Scientific Network (ACCS Network): Digital Assets for Prevention of Cultural Heritage Forgery”) е фокусирана върху дигиталните средства за превенция на фалшификацията на културно наследство и включва партньори от Академията на науките в Берлин-Бранденбург, Музеят „Боде“ в Берлин, Университета във Франкфурт на Майн, Германския археологически институт във Франкфурт на Майн, Държавния музей за изобразителни изкуства „А.С. Пушкин“ в Москва, Университета в Цюрих. Участват същоучени от катедрата по „Стара история, тракология и среднов ековна история“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, от Югозападния университет „Неофит Рилски“, и от регионалните исторически музеи в София, Благоевград, Кюстендил, Стара Загора, Хасково и Шумен.През следващите три години международният екип ще реализира ред научни събития и общи разработки.

Как да си представим, че цяло население в III в. е унищожено!!!

Възможно ли е траките - второто по многочисленост население след индийците според Херодот, да бъдат унищожени напълно?

Въпросът не спира да занимава учените. А и мнозина съвременни българи обичат да подчертават, че са наследници на този древен народ. Те не искат да повярват, че етносът, населявал нашите земи, е претопен и ликвидиран изцяло.

Не може да се изключи възможността у част от съвременните българи да тече тракийска кръв”, казва пред “24 часа” известният траколог от Софийския университет проф. Диляна Ботева.

Повече от 30 г. тя преподава и изследва античната история и твърди, че въпросът за изчезването на траките няма лесен отговор. “Това е и причина в науката не просто да няма единомислие, но и гледните точки да се разминават принципно”, посочва проф. Ботева

три теории

(Невярно)Според първата за траки може да се говори не по-късно от средата на III в. след Христа, когато започват масови нашествия на отвъддунавски племена в различна форма - карпи, готи, сармати и какви ли още не. В резултат на тези преселения има избиване на траки и заселване на варвари. Автохтонното население било елинизирано, романизирано и всъщност траки от средата на III в. няма. По тази причина част от изследователите говорят за късноантично население по нашите земи през IV - VI век.

“Не съм привърженик на тази реконструкция, а и тя вече не може да се поддържа заради археологическите свидетелства. Те се появиха от средата на 70-те години на миналия век, когато е първото проучено тракийско светилище с изобилен брой на откритите монети. То се намира край Перник и категорично опровергава хипотезата, че от III в. насам няма траки. В него са открити около 4,5 кг монети. След обработката им се оказа, че наброяват 2221. От тях 2107 са от IV в., което означава, че светилището е функционирало с пълна сила и е посещавано от местното тракийско население. Как да кажем, че в IV в. няма траки?”, пита проф. Ботева.

Второто подобно е светилището край Сливница, където са открити 647 монети, от които ясно определими са 479. От тях 392 отново са от IV в. и това говори, че траките редовно са посещавали култовото място, за да почитат своите богове.

“Когато славяните започват да усядат на Балканите в средата на VI в., те заварват в някои от териториите тракийски говорещо население. Сигурен аргумент за това е името на град Пловдив. През Античността той е Филипополис, което се запазва във византийската администрация, а в османската влиза като Филибе. В българска среда обаче е Пловдив. Защо? Защото новодошлите славяни очевидно са чули тракийското наименование на града Пулпудева. И са го славянизирали в Пълдин. И това име остава в средновековните текстове, което е още едно доказателство, четракийско население се е съхранило понедо идването на славяните.

през VI в. и че известно време то е живяло редом до новодошлите заселници, за да може да се случи това езиково взаимодействие”, разсъждава ученият.

Това всъщност е втората хипотеза. Освен примера с Пулпудева има и друг езиков аргумент и той е с името на река Места. В Античността тя е документирана в две форми - Нестос и Местос. Езиковедите твърдят, че Нестос е гръцки вариант, а Местос - тракийски.

“Ако това е така, фактът, че в българския език реката остава като Места, говори, че новодошлите славяни са чули тракийската форма, възприели са я и са ни я предали до ден днешен. А това може да стане само при директна среща между етнически носители на тракийски и славянски език”, допълва проф. Ботева.

За нея има още един аргумент, който не е съвсем еднозначен, но при всички случаи е показателен. Това е топонимът Момина крепост, който обикновено се осмисля през исторически събития, най-често с нежелание на девойка от български произход да се подчини на новите завоеватели - византийски и османски.

“Но от езиковедска гледна точка има и друга възможност. На тракийски “дева” означава “укрепено селище, крепост”, на славянски - “мома, девойка”. В случая имаме омонимия (думи, които звучат по един и същи начин, но в действителност са различни - б.а.). Това би могло да означава, че когато траките говорят за “дева”, си мислят за близката крепост, а в съзнанието на техните съседи се явява представата за мома. В резултат на това езиково взаимодействие е възможно да се появи и топонимът Момина крепост”, обяснява проф. Ботева.

Третата теория според нея настоява, чеотделни тракийски анклави са сезапазили и през Ранното средновековие до времето на Борис I, когато се въвежда християнството в българската държава, а славянският език става официален и реално са заличени разликите между славяни и прабългари.

“Според някои изследователи едва тогава и траките губят своята етническа обособеност и стават интегрална част от българската народност”, вмъква проф. Ботева. Но уточнява, че тази хипотеза звучи прекалено оптимистично.

В отделни планински райони в Родопите, Странджа и част от Стара планина се запазва тракийско население. “Има останали обичаи, които не могат да съществуват, ако нямат своите носители. Пример за това е нестинарството в Странджа, въпреки колебанията дали е тракийски, или общоантичен ритуален комплекс, но той се предава от поколение на поколение в рамките на отделни родове”, казва ученият. И няма как този обичай да се запази без своите носители.

Какво точно е имал предвид Херодот - бащата на историята, съобщавайки, че траките са най-многобройни след индийците, учените още дискутират. Но за да ги сравни, значи става дума за многочислена народност. “Е, как да си представим изчезването на едно многобройно население, при положение че нямаме условия през III в., които да налагат то да бъде асимилирано или унищожено. Липсват и данни за геноцид”, допълва тракологът.

Че траките са отлични воини, е безспорно. Първите сведения за тях са в Омировия епос Най-ранните данни са от втора песен на “Илиада”, която се отнася към късната бронзова епоха - времето около Троянската война. Именно в тази песен за първи път се споменава името траки.

“Били са предвождани от Акамант и Пейрой, а наличието на двама предводители не е характерно за войските, дошли пред вратите на цар Приам”, изтъква Ботева. По думите ѝ тук е първата сериозна дилема, която и до днес няма пълноценен отговор в науката. А именно как трябва да бъде преведен пасажът на Омир, според който “мощно течащият Хелеспонт ги огражда”. Става въпрос за протока Дарданели, който може да огражда траките, но и да ги разделя. А наличието на малоазийски траки е сигурно документирано от Херодот. Той разказва, че траки от Мала Азия са участвали във войската на Ксеркс срещу Елада. В “Анабазис” Ксенофонт също говори за малоазийски траки.

За момента не е ясно кое понятие е първично в Античността - “траки” или “Тракия”.

“Древният автор Ариан от II в., който е родом от Мала Азия, разказва за нимфата Траке, която била много веща в лекуването с билки, в баенето и възстановяването на здравето, но и в отнемането на живот. Била толкова известна, че цялата земя била наречена на нейно име Тракия, а хората, които я обитавали - траки. Ако се доверим на Ариан, това означава, че първичен е топонимът Тракия и на негова база е оформен етнонимът траки. Според друга гледна точка първичен е етнонимът, който означава “войнствен, необуздан”. Така траките са описвани в античните текстове. И впоследствие вече земята, населявана от тях, е наречена Тракия”, разказва проф. Ботева.

“Има сведение, според което древните народи си представяли своите богове по начина, по който изглеждат самите те. Етиопците например описвали техните с дълги черни коси и месести носове. А траките своите богове - като синеоки и русокоси. Това е коренно различно от нашите представи за чернокоси, смугли и чернооки средиземноморски типажи. В гробницата от Свещари например запазеното оцветяване на косите на кариатидите е в тъмни тонове”, допълва проф. Ботева.

От многобройните тракийски племена одрисите успяват да създадат дълготрайна и мощна държавна организация. Царството им се откроява и често за него е съобщавано от античните автори. Според Тукидид то се е простирало на север от Дунава до егейския бряг на юг. Тръгвайки от Абдера на изток, е стигало до Бизантион. А на изток е граничило с Евксинския понт (Черно море), стигайки на запад до река Стримон.

“В тази огромна територия изследователите търсят коя е онази мъничка земя, от която одрисите тръгват да разпростират своята власт над Тракия. Първоначално се приема, че населяват района на Странджа. След това тази предполагаема територия е локализирана по̀ на запад при водосбора на Марица, Тунджа и Арда - района на днешния Одрин. В средата на 80-те години цялата концепция за одрисите се променя и тяхната племенна територия вече започва да се търси още по̀ на запад - в Пловдивското поле и дори в Пазарджишкия район”, казва проф. Ботева. Но уточнява, че няма нито едно доказателство, което да посочи точно територията, населявана от одрисите.

Този древен и загадъчен народ обаче продължава да предизвиква учените, а мнозина българи виждат в него своите прадеди.

________________________________________________/

Българите в Португалия са етническа група, която не присъства при преброяването на населението в страната. Според оценки на МВнР по ЗДОИ през 2011 г. гражданите на България в страната са около 15 000 души.[1] Те са съсредоточени главно в градовете – Лисабон, Порто и Сетубал. 

Религия

84,8% християнство

—80,2% католици ( офицялен)

—4,6% други християни

14,1% нерелигиозност

1,1% други религии

През 1986 страната става член на Европейския съюз, което дава нов тласък на икономиката. То бе заменено с Евро (EUR) на 1 януари, 1999. През 2022 г. броят на българите, адресно регистрирани в Испания, е намалял с над 3500 души в сравнение с 2021 г. Конкретно, през 2022 г. са регистрирани 114 522 българи, докато през 2021 г. те сиа били 118 120. В Испания няма официална религия. Конституцията от 1978 г. премахва Римокатолическата църква като официална държавна религия, въпреки че признава ролята ѝ в испанското общество. Въпреки това, над 90% от населението са поне номинално католици.

Франция е член на Европейския съюз. Тя е една от държавите-основателки на ЕС и е член от 1 януари 1958 г. Франкът е заменен с еврото на 1 януари 1999 г. Във Франция живеят българи, като точната им численост варира в зависимост от източника на информация. Според някои данни, броят им е над 60 000 души. Съществува българско посолство в Париж, което обслужва интересите на българските граждани във Франция. Във Франция няма официална религия. Франция е светска държава, което означава, че църквата и държавата са отделени.

 Религия

58,1% християнство

31,9% нерелигиозност

8,3% ислям

1,7% други религии

4 октомври 1830 г. Призната, 19 април 1839 г. Федерална държава, 1970 г. Влизане в ЕС, 1 януари 1958 г. Белгийският и люксембургският франк спират да съществуват на 1 януари 1999, когато са заменени от еврото. Българите в Белгия според официалната статистика от 2016 са 31 423 души

Религия 60% християнство54% католици  6% други християни 31% нерелигиозност 7% ислям 2% други религии

Нидерландия използва евро (€) като своя валута, посочва Европейският съюз. Еврото е официалната валута на страната от 1 януари 1999 г. Влизане в ЕС, 1 януари 1958 г. Българите в Нидерландия са етническа група, която не присъства при преброяването на населението в страната. Според данни на Централната статистическа служба, гражданите на България в страната към 1 януари 2016 г. са 21 941 души.

Религия 56% нерелигиозност 31% християнство17% католицизъм14% протестантство6% ислям7% други религии

Официалната валута на Финландия е еврото (€). Финландия е член на еврозоната от 1 януари 1999 г. Във Финландия живеят 2699 българи, според данни на Евростат от май 2023 г.. Основната религия е християнството, съгласно конституцията на Финландия Евангелическо-лутеранската църква на Финландия и Православната църква на Финландия имат статус на държавни изповедания, лутеранство се изповядва от около 78%, а православие около 1,1% от населението, голяма част – около 19% от финландците не са религиозни. Финландската православна църква е автономна, под върховенството на московската патриаршия до 1923 г., а след това на Вселенската патриаршия в Константинопол.

Според официални данни на Евростат, в Швеция живеят 7172 българи, членка на ЕС: от 1 януари 1995 г. Валута: шведска крона (SEK). 1 € = 5,73 kr.

Религия

61,4% християнство

—55,2% лутерани

—6,2% други християни

36,0% нерелигиозност

2,3% ислям

0,3% други религии

Кралство Дания е скандинавска страна, е държава членка на Европейския съюз от 1 януари 1973 г. Дания има клауза за неучастие в еврозоната и не е задължена да въведе еврото, като запазва датската крона като своя валута. 1 € = 7,4428 kr. Българите в Дания към края на третото тримесечие на 2014 година са 6823 души

Религия

 75,8% християнство

—74,3% лутерани

—1,5% други християни

19,1% нерелигиозност

4,4% ислям

0,7% други религии

Естония, официално Република Естония (на естонски: Eesti или Eesti Vabariik) е държава в Североизточна Европа. Граничи с балтийската държава Латвия (339 km) на юг и с Русия (229 km) на изток. На север е отделена от Финландия с тесния Фински залив и на запад от Швеция с Балтийско море. Нейната брегова ивица е дълга 3794 km. Естония е член на Европейския съюз от 1 май 2004. От същата година страната, заедно с още 6 източноевропейски държави, става член и на НАТО. Естония е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г. Естония използва еврото като своя официална валута. В Естония живеят около 400 българи

Религия

64,9% нерелигиозност

34,0% християнство

– 19,9% православни

– 12,0% лутерани

– 2,1% други християни

1,1% други религии

Репу̀блика Ла̀твия е държава в Североизточна Европа. Тя граничи с Балтийско море и е една от трите балтийски държави, заедно с Естония (343 km) и Литва (588 km), с които граничи на север и на юг съответно. Съседите ѝ на изток са Русия (276 km)[4] и Беларус (141 km). Площта ѝ е 65 558 km², от които 64 590 km² суша и 968 km² водна площ. На 20 септември 2003 г. на всенароден референдум латвийците гласуват за присъединяването на Латвия към Европейския съюз и на 1 май 2004 г. страната става член. На 29 март 2004 г. Латвия се присъединява към НАТО, заедно с още 6 източноевропейски държави. Латвия е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г. Днешната валута на Латвия е еврото (€). Българите в Латвия са малцинство в страната. Според преброяването на населението през 1989 година те са 420 души.

Религия

80,0% християнство

– 34,3% лутерани

– 25,1% католици

– 16,9% православни

– 3,7% др. християни

18,3% нерелигиозност

1,7% други

Република Литва, тя е най-голямата от трите балтийски държави. Граничи с Латвия на север, с Беларус на югоизток, с Полша на юг, с Балтийско море на северозапад и с Русия на югозапад посредством Калининградска област. Литва е държава членка на Европейски съюз от 1 май 2004 г. Литва е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г. Днешната валута на Литва е еврото (€). Литва премина към еврото от 1 януари 2015 г Българите в Литва са малцинство в страната. Според преброяването на населението през 1989 година те са 237 души.

Религия

79,4% християнство

– 74,2% католици

– 5,2% други християни

6,1% нерелигиозност

0,8% други религии

13,7% без отговор

Центра̀лна Евро̀па е географски регион, който обхваща площ от 1 253 371 km², или 11,9% от повърхността на Европа.

Официалният език в Германия е немски, а валутата е евро. Германия е член и на еврозоната от 1 януари 1999 г. и на Шенгенското пространство от 26 март 1995 г. Германия е една от страните-членки на Европейския съюз. Тя е член от 1 януари 1958 г. През 2023 г. в Германия живеят над 436 000 български граждани, което представлява около 0,5% от населението на страната.

В Германия няма официална религия. Държавата е светска и гарантира свобода на вероизповеданието за всички граждани. Въпреки че християнството е най-разпространената религия в страната

Полският е официален език в Полша, Република Полша 

Чешкият език е един от западнославянските езици. Говорен е главно в Бохемия, Моравия, части от Силезия. Той е официалният език на Чехи,Чехия

 Официалните езици на Република Швейцария са четири: немски, френски, италиански и реторомански, държава — членка на ЕС, от 1958 г., член на еврозоната от 1999 г., член на Шенгенското пространство от 1995 г.  Швецария

А̀встрия

Словения

Словакия

Унгария

________________________________________________

Произход и връзка с други популации: Според проучванията, траките генетично се намират в междинно положение между ранните земеделци от неолита и скотовъдците от късния неолит и бронзовата епоха. Това подкрепя теорията, че Балканският полуостров е бил важен мост между Източна Европа и Средиземноморието още от праисторически времена. Изследванията, включително и такива, проведени от български учени, показват, че съвременните българи носят генетични маркери, характерни за траките. Едно от проучванията посочва, че българите са по-сходни с прабългарите, отколкото с траките, но въпреки това се наблюдава значителна генетична приемственост. Според друго проучване, голям процент от днешните българи са наследници на траките.

В Средновековието не съществуват концепции за "велики сили" в съвременния смисъл на понятието. Въпреки това, някои империи и кралства имат значително влияние и мощ, които биха могли да се приравнят към понятието за велика сила.

 Средновековието започва през 395 година – с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 година с падането на Константинопол.

Падането на Константинопол през 1453 г., е успешно нападение на османците за превземане на византийската столица Константинопол. Градът пада на 29 май 1453 г., тогава е кулминацията на 53-дневната обсада, която започва на 6 април 1453 г.

Абсолютизмът е политическа доктрина и практика на неограничена централна власт и абсолютен суверенитет, упражняван например от монарх или диктатор. Според друго определение това е модел за силно централизирано държавно управление, при което владетелят упражнява неограничена върховна власт, без ефективен контрол от страна на представителна институция. При тази форма на управление се създават бюрократичен апарат, постоянна армия и полиция. В Европа абсолютна монархия съществува още през XV век, а преобладава като форма на управление през XVI-XVIII век, като историческа известност придобива т.нар. просветен абсолютизъм. Сред учените има спорове дали понятията абсолютна монархия и абсолютизъм изразяват едно и също. Общото разбиране е, че ако абсолютизмът се приеме за форма на държавно управление, то абсолютната монархия е нейно проявление в Европа в Новото време.

След Средновековието, много европейски държави са управлявани от абсолютни монархии. Някои от тях са Франция, Испания, Прусия, Австрия, Русия и Швеция. Тези монархии се характеризират с централизирана власт в ръцете на монарха, който не е ограничен от парламент или други институции.

Абсолютна монархия е форма на управление, при която монархът има неограничена власт над държавата и нейните граждани. Той е едновременно законодател, изпълнител и съдия, а неговата воля се счита за закон. Няма институции, които да ограничават властта му, като парламент или конституция. 

Тези държави успяват да развият силни и централизирани администрации, но често на цената на ограничаване на свободите и правата на гражданите.

Просветеният абсолютизъм е разновидност на абсолютизма - държавна политика, провеждана в редица от водещите европейски сили през XVIII век. Хронологичните граници на просветения абсолютизъм обхващат период от близо половин век – от 1740 г. до 1789 г., т.е. до началото на Френската революция. За основоположник и своеобразен идеолог на просветения абсолютизъм се счита Томас Хобс.

Първата страна, която излиза от абсолютната монархия и преминава към конституционна монархия, е Великобритания. Това се случва след Славната революция от 1688 г. и приемането на Бил за правата през 1689 г., които ограничават властта на монарха и установяват върховенство на парламента.

След абсолютизма, в много европейски държави, включително Великобритания, постепенно се установява конституционна монархия, като властта на монарха е ограничена от конституция и парламент. 

Франция имала конституционна монархия за кратък период от време след Френската революция. Конституцията от 1791 г. превръща Франция в конституционна монархия, като разделя властта между краля (изпълнителна власт) и законодателното събрание (законодателна власт). Това е първата писана конституция на Франция, приета от Учредителното събрание през септември 1791 г. 

Юлската монархия (1830-1848) също е период на конституционна монархия, но тя е различна от тази от 1791 г. По време на Юлската монархия Луи-Филип е крал, а управлението му е по-близо до либералните принципи, но също се характеризира с господство на финансовата буржоазия и консервативни политики. 

След Юлската монархия във Франция последва Втората република, която започва с Февруарската революция от 1848 г. Тя продължава до 1852 г., когато Луи-Наполеон Бонапарт извършва преврат и установява Втората империя. 

След падането на Луи-Филип, поради Февруарската революция, в Париж е сформирано временно правителство и е провъзгласена Втората република. Временното правителство включва либерали, републиканци и социалисти, които имат различни виждания за бъдещето на Франция.

Катастрофата, до която Наполеон ІІІ довежда Франция, не е само негова и не засяга само авторитета на страната. Прусаците влизат в Париж и според договора от Франкфурт отнемат две ключови провинции – Елзас и Лотарингия. Източна Франция е окупирана и са наложена голяма репарации. Най-страшното е, че се създава единна германска империя, която продължава враждебната политика спрямо Франция. Създаването ѝ е обявено не другаде, а в Огледалната зала във Версай.

Третата република започва с въстанието на парижките работници, известно като Парижка комуна. Техните искания за социално равенство стряскат буржоазията и оттам нататък тя поддържа дясна, промонархическа политика. Стига се до парадоксално положение републиката да съществува без мнозинство на републиканците. Новите власти, доминирани от Адолф Тиер, позволяват връщането на принцовете на Бурбоните и Орлеаните, дават големи права на католическата църква. През 1875 г. е приета нова конституция, с която се въвежда седемгодишен мандат на президента, двукамарно събрание, в което горната камара (Сенатът) има огромни права. Президентът има действителна изпълнителна власт, заедно с правителството. Едва през 1879 г. с избора на Жул Греви президент става републиканец.

Четири от петте френски републики са имали президенти в качеството си на държавен глава. 

Германия никога не е била конституционна монархия в пълния смисъл на термина. Въпреки че е имало периоди, в които монархията е съществувала, Германия никога не е била конституционна монархия в съвременния смисъл. Вместо това, тя е преминала през различни форми на управление, включително империи и републики, като конституционните елементи са били въвеждани и развивани постепенно. Замяната на монархията в Германия се случва в края на Първата световна война, по време на т.нар. Ноемврийска революция.

Ноемврийската революция в Германия, която се случва в края на Първата световна война, довежда до падането на монархията и установяването на парламентарна република. Тя започва на 3 ноември 1918 г. 

Тя преминава в няколко фази и води до създаването на правителство на Народните пълномощници на Фридрих Еберт на 10 ноември. Революцията продължава до приемането на Ваймарската конституция през август 1919 г., като периодът се нарича Ваймарска република. 

Ваймарската република завършва на 30 януари 1933 г., когато Адолф Хитлер става канцлер на Германия. Този момент бележи края на демократичната република и началото на нацисткото управление. 

В най-общ смисъл, великите сили са държавите, които са в състояние да влияят на глобалните процеси и да определят международния ред. 

В основата на военния съюз е договорът, сключен между Германия и Австро-Унгария на 7 октомври 1879 г., известен като Двоен съюз. След 3 години на 20 май 1882 г. към този договор се присъединява и Италия и алиансът става известен като Троен съюз. Целта на всяка от участничките е да участва в преразпределението на света, тоест се стремят към присъединяване на нови територии. Като негов противовес е създаването на Антантата.

При избухването на Първата световна война, Германия и Австро-Унгария искат от Италия да изпълни съюзническите си задължения и да се намеси във войната на тяхна страна, но италианското правителство отказва под претекст, че Австро-Унгария е нападнала Сърбия и войната не е отбранителна. По-късно на 23 май 1915 г. Италия се намесва на страната на Антантата.

През октомври 1914 г. към блока се присъединява и Османската империя, а през октомври 1915 и България. Първоначално, Централните сили имат преимущество и завладяват големи територии в Западна Европа, Балканите и Русия (която излиза от войната в началото на 1918 г.). Тъй като обаче нямат ресурси за дълготрайна позиционна война, в края на краищата този съюз се проваля.

България все още е недоволна след поражението си през юли 1913 г. от Кралство Сърбия, Кралство Гърция и Кралство Румъния. Тя подписва договор за отбранителен съюз с Османската империя на 19 август 1914 г. Това е последната страна, която се присъединява към Централните сили, което България също прави през октомври 1915 г., като обявява война на Сърбия. България нахлува в Сърбия заедно с германски и австро-унгарски сили. България има претенции за района на Вардарска Македония, задържан от Сърбия след Балканските войни от 1912 – 1913 г. чрез Букурещкия договор (1913 г.). Като условие за влизане в Първата световна война от страна на Централните сили, България получава правото да си възстанови тази територия.

За българите в края на 19 век „Великите сили“ са Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия – държавите, които са „разкъсали“ младата българска държава на Берлинския конгрес през 1878 г.

Берлинският конгрес от 1878 г. е международен форум, проведен в Берлин, след края на Руско-турската война (1877-1878). Целта му е била преразглеждане на Санстефанския мирен договор и определяне на новата политическа карта на Балканите. В резултат на конгреса е подписан Берлинският договор, който разделя България на три части: Княжество България, Източна Румелия и Македония, Одринска и Беломорска Тракия, които остават под османска власт. 

Договорът се състои от 64 члена. Унищожава разпоредбите на предварителния Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя.

Санстефанският договор изостря отношенията между Русия и останалите Велики сили. Споровете между тях са поради неспазването от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г., като част от тези спорове са решени с Лондонското споразумение от 30 май 1878г.

Балканската война, наричана още Първата балканска война, за да се различава от Междусъюзническата (Втората балканска) война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 година до 17 (30) май 1913 година.

Предпоставките за Първата балканска война, формулирани в Карнегиевата анкета, са:

• военно-политическото отслабване на Османската империя;
• потискането на християните в нейните европейски провинции;
• неуспехът на борбата на населението на Македония и Одринско за автономя;
• противоречията между големите европейски държави (т. нар. „Велики сили“), които не успяват да наложат реформи на режима в двете области;
• съюзът между балканските християнски държави в стремежа им за национално обединение и териториално уголемяване за сметка на Османската империя....

Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година. Причина за войната е спорът между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война.

С Букурещкия мирен договор от 28 юли България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. Мирните договори не решават противоречията между балканските страни. Значителните разходи и жертвите, дадени във войната, засилват тяхната икономическа и финансова зависимост от големите европейски държави. С избухването на Първата световна война (юли 1914 година) военните действия на Балканите са подновени.

_______________________________________________

Европа се разделя на исторически периоди, които условно се наричат епохи. Тези периоди са различни етапи от развитието на европейската цивилизация и култура, всяка със свои специфични характеристики. 

Основните периоди в историята на Европа са:

• Праисторическа Европа: Включва времето преди появата на писмеността. 
• Антична Европа: Обхваща гръцката и римската цивилизации. 
• Средновековие: Разделя се на Ранно, Развито и Късно средновековие. 

През 8-началото на 9 век (Франкско-аварската война) след разгрома на Аварския каганат, към 805 г. Крум присъединява земите южно от Среден Дунав и Трансилвания (Седмиградско) към България. Градът Пещ, изграден от панонските българи, става погранична крепост с Франкската империя. Римската провинция Transilvania е разделена на две области. Западната част на тази земя се нарича Банат; с присъединяването на аварските българи към Банат се включва и западната равнинна земя до р. Тиса, която днес съставя областта Войводина в Сърбия (името е калка на прабългарското Банат). Българите използват вместо латинското наименование Трансилвания и наименуват северната част Седмиградско. В края на 10 век Седмиградско след кръвопролитни войни е завзето от унгарците. През 1003 г. Трансилвания става част на Унгарското кралство. Ръководител на областта е „трансилванския войвода“, назначаван от унгарския крал. В 1241 г. татаро – монголите на хан Бату унищожават Унгария, но след няколко години Бела IV възстановява кралството.

• Ранномодерна Европа: Отбелязва се с Великите географски открития и прехода към модерността. 1492 – 1789

През 1708 г. политическата карта на Европа се отличава със сложна мозайка от кралства, империи и републики, които често воюват помежду си. Този период е белязан от Великата северна война (1700-1721) и Войната за испанското наследство (1701-1714), които променят баланса на силите на континента. 

Руско царство: Под управлението на Петър Велики, Русия се модернизира и разширява, стремейки се към излаз на Балтийско море. Това я поставя в конфликт с Швеция.

Петър I Алексеевич (на руски: Пётр I Алексеевич) е последният цар на Руското царство (1682 – 1721) и първият император (1721 – 1725) на Руската империя от династията Романови.

Шведска империя: През този период Швеция е велика сила, доминираща над голяма част от Балтийския регион. Крал Карл XII води войни за защита на шведското влияние.

Кралство Франция: Под управлението на Луи XIV, Франция е водеща сила в Западна Европа. Включена е във Войната за испанското наследство, подкрепяйки претенциите на Бурбоните за испанския трон.

Хабсбургска монархия 1526 – 1918 (Австрия): Управлява Австрия, Бохемия, Унгария и други територии. Основен съперник на Франция във Войната за испанското наследство. Династията Хабсбурги и наследилата я династия Хабсбург-Лотаринги до 1918 г. Обикновено наименованието се използва за владенията им до тяхното обединяване в държавата Австрийска империя 1804 – 1860 абсолютната монархия,1860 – 1867 конституционна монархия, е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название. Австро-Унгарско 1867 – 1918 Австро-унгарското съглашение или Австро-унгарският компромис е договор, сключен на 15 март 1867 г. между австрийския император Франц Йосиф I и представители на унгарското национално движение водени от Ференц Деак. Двоен съюз, известен още като Австро-германски договор от 1879 г. е съюз между Австро-Унгария и Германия.

Анексията на Босна и Херцеговина от 1908 г., известна още като Босненската криза, означава присъединяването на двете области, дотогава формално част от Османската империя, към Австро-Унгария. Австро-Унгария се поделя на земи на австрийската и на унгарската корона – Цислейтания (западната част) и Транслейтания (източната част). Сръбската кампания е военна кампания на Балканския театър на Първата световна война, продължила от началото на войната през лятото на 1914 година до края на 1915 година. Със загубата на Първата световна война Австро-Унгария се разпада. В крайна сметка, след края на войната, на 31 октомври 1918 г., е обявено създаването на Чехословакия, а на 1 декември 1918 г. е обявено обединението на Кралство Сърбия, Черна гора и частите на Австро-Унгария, населени със славяни, в Кралство на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия). Останалите части на Австро-Унгария се разделят на Австрия и Унгария, като някои територии са присъединени към Италия, Полша, Румъния и други държави. 

Великобритания: Съюз, формиран през 1707 г., обединяващ Англия и Шотландия. Засилва морската си мощ и играе ключова роля във Войната за испанското наследство, борейки се срещу френската експанзия.

Реч Посполита: Полско-литовската държава е в период на политическа нестабилност и е арена на конфликти по време на Великата северна война.

По-малки държави и територии

Много по-малки държави и територии, включително княжества в Свещената Римска империя (като Прусия, която по това време е Кралство Прусия) и италиански държави, играят поддържащи роли в големите конфликти. Те често се присъединяват към различни коалиции, за да защитават своите интереси или да се възползват от промените в политическия пейзаж. Наследствена монархия 1569 – 1573,  Изборна монархия 1573 – 1795, Конституционна монархия 1791 – 1792.

Османска империя: Контролираща Балканите и части от Източна Европа, империята е важен политически фактор, въпреки че започва да отслабва. В дипломатическите кръгове е била също позната и като Високата порта или просто Портата, благодарение на церемония, която султанът изпълнявал за чуждите посланици на портата на двореца си. Те също са влагали и смисъла, че империята дълго време е врата между Европа и Азия.

Османското владичество или още османска власт и османско господство, назовавано също, предимно в българската възрожденска литература, като османско робство, османско иго или турско робство, е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя. Завоеванията над българските земи от османските турци се осъществяват от петима последователни султани: Орхан I, Мурад I, Баязид I, Мехмед I и Мурад II, като между управлението на Мурад и Баязид I е разположен периодът на Османското междуцарствие. Съпротивата на българските владетели е част от българо-османските войни. Както показват фактите, превземането на България трае между 55 и 82 години. Васална зависимост на България (1390 – 1396), Падане на Видинското царство (1396), Социално-икономическо положение на българите в състава на Османската империя - По време на османската власт по данни на Мишел Лео българите формират „слугинската маса на раята, репресирани, особено в провинцията, невежи, без привилегии“. Според Бел д'Антермони през 1738 г. по-голямата част от българите живеят в села. Към 1854 г. християните в българските земи под османско владичество не са в неравностойно положение по отношение на мюсюлманите. Данъкът, който християните плащат е по-нисък отколкото компенсацията, която мюсюлманите трябва да платят, за да се освободят от военна служба. Кръвен данък (девширме), чрез който се попълва до 17 век основната част от османската армия – Еничарския корпус. Данъкът джизие или харадж е бил разоряващ за селяните немюсюлмани. До 1864 г. в Османската империя съществуват еялети (на османски турски: ایالت‎), които са наричани още пашалъци (paşalık) или бейлербейлици (на турски: beylerbeylık). Управляват се от бейлербей или паша. При завладяването на европейските земи османските турци ги включват в Румелийски еялет, а азиатските са част от Анадолския еялет. Във времето от 1396 г. до 1864 г. Румелийският еялет многократно променя своята площ, а също и управленския център. Около 1850 г. в него вече не попадат български земи, а еялетите от своя страна се делят на санджаци, които се управляват от бейове.

Френско-османският алианс е сключен от Франсоа I и Сюлейман Великолепни през 1528 г. на основата на взаимния интерес от отслабването на властта на Карл V и на Хабсбургите. Скрепен през февруари 1535 г. с договор за мир и дружба. Претекстът за съюза е „защита на християнските поданици на Османската империя“. Действителният правен режим на капитулациите започва да се прилага от 1569 година, когато за френските поданици е установена твърде ниска митническа ставка от 5%. На практика съюзът просъществува с известни времеви отклонения до египетския поход на Наполеон Бонапарт (1798).

Османските войни в Европа, известни също като Османските войни или Турските войни, са поредица от военни конфликти между Османската империя и няколко европейски държави, започнали в Късното Средновековие и продължили до 20 век.

Най-ранните конфликти са Византийско-османските войни през 13 век, последвани от Българо-османските войни и Сръбско-османските войни през 14 век, Никополския кръстоносен поход през 1396 г. и унгарско-полския Варненски кръстоносен поход през 1443 – 1444 г. По-голямата част от този период е на турска експанзия на Балканския полуостров, което позволява на турците да стъпят в Източна Европа. През 15 и 16 век се водят Унгарско-османските войни и Хърватско-османските войни, след като турците нахлуват и в Централна Европа, където достигат най-голямата си експанзия.

Европейците сформират Свещената лига и прогонват турците от Централна Европа в Голямата турска война в края на 17 век, с което е премахнато османското влияние там. Свещената лига е военно-политически съюз между Свещената Римска империя, Венецианската република и Жеч Посполита и др. държави за борба срещу агресията на Османската империя в Централна Европа. Между 1685 г. и 1689 г. са завладени области, които от векове принадлежат на Османската империя: Унгария, Трансилвания, Сърбия, за известно време дори гръцкият Пелопонес. Най-големият успех на Лигата са победите в битката при Мохач (1687) и битката при Зента (1697).

По-конкретно, след битката при Мохач през 1526 г. и разпада на средновековното Унгарско кралство, Трансилвания попада в зоната на османско влияние. Въпреки че не е превърната в директна османска провинция, тя става обект на османски интереси и е принудена да плаща данък на Османската империя. Османското влияние в Трансилвания се засилва през втората половина на 16 век и през 17 век. Трансилванските князе често са били избирани или потвърждавани от османските султани и са били задължени да поддържат добри отношения с империята и да изпращат войски при нужда. През 1683 г., след неуспешната обсада на Виена от османците, Хабсбургите започват да отвоюват територии от Османската империя, включително и Трансилвания. Към края на 17 век Трансилвания преминава под контрола на Хабсбургите и става част от Австро-Унгария. 

• Модерна Европа: Обхваща времето от Френската революция до края на 20-ти век.  

Франция Велика френска революция, протича във Франция през 1789 и 1799 г. През август 1789 се създава Декларацията за правата на човека и гражданина, а през 1791 г. се гласува и приема конституция в Франция. Крайна Стария режим и монархията. Френската революция оказва силно въздействие върху обществения живот в Европа и света, стимулирайки либералните движения.

Реч Посполита: Полско-литовската държава е в период на политическа нестабилност и е арена на конфликти по време на Великата северна война. През XVIII век Жечпосполита е изправена пред множество вътрешни проблеми и е уязвима за външни влияния. Това дестабилизира политическата система и я довежда до ръба на анархията. Опитите за реформа, като предприетите от Четиригодишния сейм през 1788 – 1792 г. и завършили с Майската конституция от 1791 г., идват твърде късно и страната е поделена на 3 пъти между съседните Кралство Прусия, Руска империя и Хабсбургската монархия. Полско-литовската държава е напълно заличена от картата на Европа през 1795 г.

Майската конституция от 1791 г. е приета от Полско-литовската държава на 3 май 1791 г. Тя е една от първите конституции в Европа. Конституцията има за цел да осигури повече свобода и политическо равенство и да въведе конституционна монархия. Тя се основава на принципите на Просвещението, като дава приоритет на разума, закона, свободата и религиозния толеранс. Действието ѝ е анулирано от Гродненския сейм на 23 ноември 1793 г.

Към 1795 г. Жечпосполита престава да съществува като независима държава след Втората и Третата подялби. 

Първата подялба на Жечпосполита, известна още като първа подялба на Полша, се случва през 1772 година. Причините за първата подялба са комплексни, но ключови фактори включват: Руската империя се разширява и става все по-влиятелна в региона, което притеснява Прусия и Австрия. ; Отслабената държава, страдаща от вътрешни борби и липса на силно централно управление, е уязвима за външна намеса. ; Преди самото разделяне, войски на трите сили вече са окупирали части от Жечпосполита, което улеснява процеса на подялба. В резултат на първата подялба, Австрия, Русия и Прусия отнемат значителни територии от Жечпосполита. Полският парламент (Сейм) е принуден да ратифицира разделянето през 1773 година, поради чуждото военно присъствие и невъзможността на Полша да се защити.  В началото на август руските, пруските и австрийските войски влизат едновременно в Полско-литовската държава и окупират провинциите, договорени между тях. На 5 август трите страни подписват договор за своите териториални печалби за сметка на Жечпосполита.

До 1790 г. на политическия фронт, Полско-литовската държава се влошава до такава степен, че се налага да влезе в смъртоносен съюз с врага си, Прусия. Полско-пруският пакт от 1790 г. е подписан, давайки празна надежда, че Жечпосполита най-накрая е открила съюзник, който ще я защитава, докато укрепне. Майската конституция от 1791 г. освобождава буржоазията, установява разделението на трите клона на правителството и премахва злоупотребите от Репнинския сейм. Тези реформи подтикват агресивните действия от страна на съседите, загрижени от потенциалното възрождение на Жечпосполита. Полша отново се осмелява да се реформира и подобри без разрешението на Русия и по този начин за пореден път разгневява императрица Екатерина II, твърдейки че Полша е станала жертва на радикален якобинизъм. Руски войски навлизат в държавата през 1792.

Поделбите на Полша през втората половина на XVIII век откъсват части и накрая ликвидират окончателно полско-литовската държава – Жечпосполита. В периода от 1772 до 1795 г. Руската империя, Пруското кралство и Хабсбургската монархия извършват серия от инвазии на полска територия и накрая я ликвидират окончателно. Същите сили създават през 1815 г. Свещения съюз – Руската империя, Свещената римска империя (Австрийска империя от 1806 г.) и Кралство Прусия. Така Русия присъединява останалите литовски, беларуски и украински земи на изток от Буг и по линията Неморов-Гродно с обща площ 120 хил. кв. км и 1,2 млн. жители. Прусия завзема Мазовия с Варшава, западна Литва и Малополша с обща площ 55 хил. кв. км и население от 1 млн. души, а Австрия – Южна Мазовия, Северна Малополша с Краков и Любляна (Западна Галиция), общо 47 хил. кв. км и 1,2 млн. души.

Трудностите около подялбата на Полша продължават да занимават трите източни сили до 1797 г., когато с тристранно споразумение решават да ликвидират задълженията на полския крал и се ангажират да изтрият името на Полша от всички бъдещи документи и да отстранят всякакво споменаване за нея в дипломатическата дейност. Чуждите посланици са принудени да напуснат Варшава. Установената ситуация, макар и да разширява 3 от 5-те Велики сили със значителни територии, се вписва в контекста на баланса на силите. В резултат от 3-те делби Жечпосполита престава да съществува.

Втората полска република, наричана също Втора Жечпосполита (на полски: II Rzeczpospolita) е полска република, съществувала в периода 1918 – 1939 г., от получаването на суверенитет (1918 г.) до нахлуването на Германия (1939 г.). По време на Втората световна война (1939 – 1945) територията на Втората полска държава е окупирана от Германия, СССР, Словакия и Литва. Втората Жечпосполита запазва държавен суверенитет, в дипломатическо отношение е представена от Правителството в изгнание, което получава убежище в Париж (до 1940), а после в Лондон.

По-голямата част от територията на Полската държава анексирана от Съветския съюз и Литва през 1939 г., през 1945 г. е присъединена към Украинската ССР, Белоруската ССР и Литовската ССР.

По́лска наро́дна репу́блика (на полски: Polska Rzeczpospolita Ludowa) е официалното наименование на Полша в периода от 1952 г. до 1989 г. Полската народна република е първата социалистическа страна, в която са създадени институциите конституционен съд (1986) и омбудсман (1988). На 6 юли 1945 г. е сключено споразумение между Временното правителство на националното единство и правителството на СССР за обмен на население между Полша и СССР: лица от полска и еврейска националност, които са били граждани на предвоенна Полша и живеещи в СССР, получават правото да пътуват до Полша, а лицата от руска, украинска, беларуска, рутенска и литовска националности, живеещи на територията на Полша, трябва да се преместят в СССР. Към 31 октомври 1946 г. около 518 хиляди души се преселват от Полша в СССР, а около 1090 хиляди души от СССР в Полша.

Хабсбургска монархия 1526 – 1918

Война за австрийското наследство се нарича един от най-големите европейски конфликти през ХVIII век, продължил от 1740 до 1748 г.[1] В него се противопоставят от една страна Австрия, подкрепена от Великобритания, Нидерландия и за кратко от Русия, а от друга – Франция, Испания, Неаполитанското кралство, Бавария и Прусия. Много от малките държавици също заемат страна, като някои от тях сменят ориентацията си (например Саксония и Савоя). Войната завършва с мира от Аахен (Екс-ла-Шапел), с който Прусия получава Силезия, а синът на Филип V Испански дон Фелипе – Парма. Като се изключи това, Хабсбургската империя, управлявана от Мария Терезия, запазва своята цялост, както и короната в Свещената Римска империя.

Австро-турската война от 1787 – 1791 г. е последната Австро-турска война. Подета е по инициатива на Австрия в подкрепа на Русия по време на Руско-турската война от 1787 – 1792 г. С тази война се слага край на австро-турските войни, продължили 3 века, за господство над Панонската низина и в частност над Унгария в уния с Хърватия (виж Хърватско-унгарска уния). През следващия 19 век, вследствие от Наполеоновите войни и договореностите от Виенския конгрес, създадената през 1804 г. Австрийска империя не се ангажира пряко с военни действия на Балканите. 

Австро-Унгария е съвкупност от територии, известни като „коронни земи“ (Kronenländer), обединени в персонална уния в лицето на монарха от династията на Хабсбургите. Просъществува от 1867 г., когато Унгария получава широка автономия в рамките на империята, до края на Първата световна война, когато търпи поражение и се разпада през 1918 г.

Разпадането на Австро-Унгария е процес, започнал по време на Първата световна война и завършил с разпадането на мултинационалната империя след войната. Това доведе до създаването на нови държави и промяна на границите в Централна Европа. Създаване на нови държави:

След края на войната, на територията на Австро-Унгария бяха създадени нови държави, сред които:

Австрия

Унгария

Чехословакия

Чехословакия е бивша държава в Централна Европа. Създадена е след Първата световна война. Съществува от 1918 до 1992 г. Разделя се на Чехия и Словакия от 1 януари 1993 г.

Полша (частично)Югославия (част от бившата империя)Румъния (частично)Италия (частично)

През 1867 г. вече е част от дуалистичната монархия Австро-Унгария. Това продължава до 1920 г., когато Трансилвания, заедно с други земи, е присъединена по силата на Трианонския мирен договор към Румъния.

Австро-унгарската история на областта Трансилвания, която включва и източната част на Банат, продължава до 1920 г. През този период в областта прииждат множество българи, наричани според българското делене на района банатски българи и седмиградски българи. Географията на Седмиградско (име, което включва само част от съдържанието на Трансилвания) се ограничава от Карпатската дъга на юг и на запад и от планината Пояна Руска на север и изток. Общата площ на областта, обхваната в това изследване, е 61 500 км2, докато същинска Трансилвания заедно с Банат обхваща 102 000 км2. Това е територията, която Кралство Румъния получава като победителка в Първата световна война. 

Съобщения за трансилванските българи се появяват в немската и унгарската книжнина още през XVIII в. Макар и частично, преди Освобождението внимание им обръща Марин Дринов, а първото пътешествие при чергедските и брашовските българи прави Любомир Милетич. Впоследствие при алвинцките българи се озовава изследователят Карол Телбизов, а при брашовските – историкът Георги Нешев. Българските колонии в Трансилвания са проучени и от Тодор Балкански.

Първа световна война: През пролетта на 1918 г. Румъния не е в състояние повече да воюва с Централните сили. Крал Фердинанд Румънски поверява правителството на германофила Маргиломан и на 23 април в Букурещ е подписан мирен договор между Румъния от една страна и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга. С тежки териториални и икономически клаузи Румъния се превръща в германски протекторат. Държавата отново влиза във война на 10 ноември, една седмица след капитулирането на Хабсбургската империя и един ден преди германската капитулация. На базата на това действие румънските представители претендират за териториите, обещани им в споразумението от 1916 г., въпреки факта, че правителството по-късно сключва отделен мир с Германия. Румънската армия окупира по-голямата част от въпросните територии, включително Бесарабия. През април 1919 г. румънски части навлизат в унгарска територия и скоро окупират Будапеща.

• Съвременна Европа: Отнася се към периода след края на Студената война и обединението на Европа. 

Студената война е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между Източния блок, начело със Съветския съюз, и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО, започнало след Втората световна война и продължило до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете. Така се популяризира терминът „студена война“ от американския политолог Бърнард Барух.

Нато Основополагащ е член 5 от Вашингтонския договор, който гласи: „Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област“.

Централна Европа:

АВТ - Австрия

ГЕР - Германия - НАТО

ЛИХ - Лихтенщайн

ПОЛ - Поша - НАТО

СВК - Словакия - НАТО

СЛО - Словения - НАТО

УНГ - Унгария - НАТО

ЧЕШ - Чехия - НАТО

ШВА - Швейцария

Югоизточна Европа:

Това е територията, която Кралство Румъния получава като победителка в Първата световна война. През 1940. година северната част на Трансилвания се присъединява към Унгария, но след края на войната отново е отстъпена на Румъния (1947 г.). Румъ̀ния (на румънски: România) е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад – с Унгария и Сърбия, а на юг – с България. На изток има излаз на Черно море. 

След 8 век големи части от територията са в границите на Българската държава.

През 14 век възникват княжествата Молдова и Влахия.

През 16 век те попадат под властта на Османската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност.

През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на Румъния.

Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г.

Днес Трансилвания няма специален политико-административен статут в състава на Румъния. Територията на областта е разделена на няколко окръга:

По данните от последното преброяване населението на Трансилвания е:

румънци – 5 684 142 – 73,6 %;унгарци – 1 603 926 – 20,8 %;цигани – 202 665 – 2,6 %;други (украинци, сърби, българи, хървати, чехи, евреи, и др.) – 123 563 – 1,6 %.

Румъния - НАТО

Югоизточна Европа е географски регион, който обхваща част от континента Европа. Той включва страни като Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Северна Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Турция (само европейската част), Хърватия и Черна гора.

Защо няма нито един славянски артефакт в нито един музей по света и у нас?И как да има в някой музей славянски артефакти, като никога, никъде не са живели никакви славяни? Да оставим настрана, че самият днешен руски т.н.“славянски език“ всъщност произлиза от старобългарския официален църковен език.