Големия спор България генетически произлиза от прабългари с какъв ген??? Трета част
До момента:
Първо и общо знаем че ние сме Земляни.
ЖИТЕЛИ: Афро-Евразия е наричана още „ Старият свят “
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент. Той граничи с Атлантическия океан на запад, Северния ледовит океан на север и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по планината Урал и река Урал, Каспийско море и Кавказ.[1] Крайните точки на Европа са нос Кабу да Рока на запад, заливът Байдарацка губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Името „Европа“ е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови.
Площ 10 180 000 km²
След XVI век европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят.
Географско деление:
Източна Европа:
Обикновено включва държави като Русия, Украйна, Беларус, Молдова, както и някои части на Полша, Словакия, Унгария и Румъния.
Западна Европа:
Включва държави като Франция, Германия, Великобритания, Белгия, Холандия, Люксембург, Ирландия, Австрия, Швейцария и други.
Северна Европа:
Включва държави като Норвегия, Швеция, Дания, Финландия, Исландия, Естония, Латвия, Литва.
Южна Европа:
Включва държави като Италия, Испания, Португалия, Гърция, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Северна Македония, Сърбия и други.
Централна Европа:
Включва държави като Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина.
Югоизточна Европа е географски регион, който обхваща част от континента Европа. Той включва страни като Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Северна Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Турция (само европейската част), Хърватия и Черна гора.
Основните периоди в историята на Европа са:
Праисторическа Европа: Включва времето преди появата на писмеността.
Антична Европа: Обхваща гръцката и римската цивилизации.
Средновековие: Разделя се на Ранно, Развито и Късно средновековие.
Ранномодерна Европа: Отбелязва се с Великите географски открития и прехода към модерността. 1492г. – 1789г.
Модерна Европа: Обхваща времето от Френската революция до края на 20-ти век.
Съвременна Европа: Отнася се към периода след края на Студената война и обединението на Европа.
Югоизточна Европа Праисторическа:
Югоизточна Европа преди Христа е регион с богата история, обхващаща много древни цивилизации и култури. Преди римското владичество, територията е била населена от различни тракийски племена, както и от гърци и келти.
Освен тракийските племена, тук са се развивали и други древни култури, като минойската и микенската цивилизация на остров Крит, както и по-късно гръцките полиси в крайбрежните райони. Римската империя постепенно завладява региона, превръщайки го в част от своята голяма империя.
Карта на Евразия през 1 век. Римска империя (червена), Партска империя (кафява), китайска империя на династия Хан (жълта)
През този период Европа , Северна Африка и Близкият изток са доминирани от Римската империя.
Балканите попадат под римска власт постепенно, като процесът започва още през 3 век пр.н.е. и продължава до края на 1 век пр.н.е. Римляните установяват контрол над различни части на полуострова, създавайки провинции като Мизия, Илирик, Македония и Тракия. В края на 1 век пр.н.е. и началото на 1 век н.е. повечето територии на Балканите са под римско управление, което трае няколко века.
Югоизточна Европа Средновековие: Разделя се на Ранно, Развито и Късно средновековие.
Ранното средновековие е период от човешката история и етап от Средновековната епоха, който е преход между Късната античност и Развитото средновековие. Спори се кога е началото му, но повечето историци приемат за това 476 година, когато Западната Римска империя пада под ударите на варварските германски племена. Краят му се отнася около 1000 година. За този период в Европа са характерни: Великото преселение на народите, падането на Западната Римска империя, раждането на нови варварски държави на мястото на рухналата империя, разширяването на Византийската империя на запад, създаването на славянски държави в Европа, разпространението на християнството сред варварските държави, арабските завоевания.
Именник на българските ханове е доказателство че българите са съществували и преди Дунавска България.
Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем......Ирник живя 150 години. Родът му Дуло.....Гостун, наместникът бидейки, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем....Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.....Безмер 3 години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем.....Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.
Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г.
Симеон I Велики е български владетел, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу Византия и сърбите довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в югоизточна Европа.
Маджарите (наричани още унгри – на гръцки: ουγγροι) са исторически народ, формиран в Северна Азия и нахлул в Европа в края на 9 век. През 90-те години на 9 век маджарите претърпяват ново поражение от българи и печенеги и се насочват към Среднодунавската низина, водени от Арпад. След период на инвазии и набези, достигащи до Дания и Испания, през 1001 г. маджарите приемат християнството и римският папа провъзгласява създаването на Маджарското кралство.
Малко след като Симеон застава на трона, той слага край на дългогодишния мир с Византийската империя, установен от неговия баща. Конфликтът започва, когато император Лъв VI Философ, изглежда под натиска на своята любовница Зоя Зауцена и баща ѝ Стилиан Зауца, премества тържището за българските стоки от Константинопол в Солун, като те са обложени с тежки данъци.
Симеон не продължава настъплението си, а бързо се изтегля на север, за да спре нападение на маджарите.
Освен това от Италия е извикан известният военачалник Никифор Фока, който през 895 година повежда армия към България с цел да отклони вниманието от северната граница.
Междувременно Симеон се намесва в междуособиците за наследството на починалия през 892 година владетел на Сръбското княжество Мутимир.
През 896 година той изпраща в Сърбия Клонимир Стоимирович, член на управляващата династия, който живее дълги години в българския двор. След като Клонимир е убит, през 897 година наложилият властта си княз Петър Гойникович признава върховенството на Симеон и между двете страни се установява двадесетгодишен мир.
Междувременно в Сърбия Захария Прибиславлевич, подбуждан от ромеите, се разбунтува срещу Симеон, като е подкрепен от много българи, недоволни от постоянните войни срещу Византия.
Българският владетел отново изпраща Теодор Сигрица и Мармаис, но този път те претърпяват поражение и са обезглавени, което принуждава Симеон да сключи примирие с Византия и да се концентрира върху сръбския бунт. През 924 година той изпраща нова армия, водена от Часлав Клонимирович, който успява да прогони Захария в Хърватия. След този успех сръбската аристокрация е поканена в България, за да признае верността си към новия княз, но вместо това са избити и Симеон анексира Сръбското княжество.
През 926 година войски на Симеон, водени от алогоботур, нападат византийския съюзник Хърватия, но са разгромени от армията на крал Томислав в битката при Босненските планини.[20] Въпреки успеха си Томислав търси споразумение с България и с посредничеството на папския легат Мадалберт е сключен мир, като е възстановено довоенното положение, но хърватите се отказват от съюза с ромеите.[105] В последните месеци от живота си Симеон се подготвя за нов поход към Константинопол, въпреки отчаяните молби за мир на Роман Лакапин.
През 1018 г. Византия завладява България, след като последната крепост на българската съпротива, планината Томор в Кутмичевица, пада под византийска власт. Това слага край на Първото българско царство и започва период на византийско владичество над българските земи, продължил близо два века.
Късното средновековие обхваща периода от XIV век до XV век. По-трудно е да се определи горната му граница.
Втората българска държава, наричана и Второ българско царство е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
В периода след смъртта на цар Иван Асен II до края на века България изпада в дълбока криза. Причините за тази криза са комплексни. Най-важната от тях е може би малолетието на синовете на Иван Асен и започналите интриги в българския царски двор.
Сърбия се появява като самостоятелно кралство през Средновековието, а по-късно става важно регионално обединение.
Първоначално Сърбия е под византийско влияние, особено по отношение на културата, религията и административните структури. В определени периоди Сърбия и Византия са в състояние на военни конфликти и съперничество за територии и влияние в региона. През 1018-1185 г. Византия владее българските земи, което засяга и някои сръбски територии. В края на съществуването на Византия, Сърбия се превръща в по-мощен играч, а отношенията им са белязани от сложни дипломатически маневри и взаимозависимост. Византийските административни системи са използвани като модел за организацията на сръбската държава.
Падане на България под османска власт 1371 – 1396 г.
Постепенно османските турци навлизат в българска територия, като първо завладяват Северна Тракия и постепенно превръщат Търновското царство във васално княжество. Най-важните дати са:
1371 г. – битката при Черномен
1389 г. – превземането на София
1393 г. – пада Търновското царство
1396 г. – Битката при Никопол
1396 г. – пада Видинското царство
През 1463 г. територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 година и територията на Херцеговина.
Земите на днешната Черна гора са населявани от илирите. По-късно стават част от Римската империя под наименованието Превалитания, а след това е част от Византия (395). По време на Великото преселение на народите се заселват славяни и авари, които се смесват с местното далматинско население. Създава се княжество Дукля. През 1499 г. княжеството е покорено от Османската империя.
Днешна Албания в древността е била северната част на Епир, а по-късно там е разположена част от римската област (провинция) Нов Епир. За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“ Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в летописите на ромейските историци. След като са част от България през IX – XIII век и за кратко са в ромейската и сръбската държави, албанските земи са завладени от Османската империя през 1478 г.
Косово, по-точно Косово поле, е историко-географска област. По време на Първото българско царство областта е завладяна през 9 век и започва се оформя като част от българското землище. Сръбското проникване е много по-късно – едва през 13 век, когато областта е включена в Душановото царство.
Душановата империя просъществува само 25 години от 1346 до 1371 г. За 10 години, преди да се разпадне фактически в 1356 г. след смъртта на основателя си, е една от най-силните държави на Балканите, една от големите страни в Европа. По време на втория ѝ и последен цар държавата се разпада на различни кралства и феодални владения.
За сърбите Косово е свързано с Косовската битка през 1389. По време на османското владичество сърбите населяват само северозападните части на областта, на север и запад от линията Призрен – Прищина. На юг и изток живеят българи. Свидетелство за това българско население са съвременните горани – една от българските етнически общности тук, позната още и като торбеши, ислямизирани в 17-18 век.
Първите данни за сръбска държавност са от 7 век по времето на династията на Властимировичите. През 9 век сърбите приемат християнството на мястото на славянския политеизъм. Основател на средновековната сръбска държава, наричана още Велико княжество Сърбия. През 1217 г., под управлението на Стефан Първовенчани, Сърбия се сдобива със статут на кралство, а в 1346 г. за няколко десетилетия прераства в царство, при управлението на цар Стефан Душан. В периода 1521 – 1804 г. сръбските земи са под властта на Османската империя.
Областите на днешна Румъния, след 8 век големи части от територията са в границите на Българската държава.
През 14 век възникват княжествата Молдова и Влахия.
През 16 век те попадат под властта на Османската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност.
Ранномодерна Европа: Отбелязва се с Великите географски открития и прехода към модерността. 1492г. – 1789г.
През 16 век Румъния попадат под властта на Османската империя. През Ранномодерна Европа страната под чужда власт. През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на Румъния.
Югоизточна Европа
Албанското присъствие в областта става осезаемо след голямото сръбско преселение. То се усилва постепенно толерирано от османските власти, особено след 1767 /след ликвидирането на Печката патриаршия и Охридската архиепископия/, когато вече по-голямата част от християнското сръбско и българско население се е изтеглило заедно с австрийските войски към Дунавската монархия. След Нишкото въстание през 1841, което е потушено главно от албански башибозук, на мястото на българското население се заселват албанци, които през следващия един век стават преобладаващо население.
Косово е в състава на Османската империя от 1455 до 1912, в началото като част от румелийския вилает, а от 1864 г. като отделна провинция. Въпреки налагането на мюсюлманско управление, голям брой християни продължават да живеят и дори до някаква степен да преуспяват в Османската империя. Но малко след началото на Османското владичество започва процес на ислямизация, който продължава поне един век и първоначално е съсредоточен в градовете. През целия 18 век православни християни напускат косовския район.
Според мирното споразумение от 1878 г. градовете Прищина и Косовска Митровица се поставят под сръбски контрол, извън юрисдикцията на Османската империя, докато за останалата част от Косово се запазва османския контрол. В отговор на това етническите албанци формират Призренската лига
Унгаро-хърватското кралство. Хърватско-унгарската уния е лична уния на Хърватското кралство и Кралство Унгария. Тя води началото си от коронацията през 1102 година в Биоград (Секешфехервар) на унгарския крал Калман Книжник за крал на Хърватия и Далмация и завършва през 1526 година, когато и двете корони са наследени от австрийските ерцхерцози и стават част от Хабсбургската монархия, наричана още Дунавска монархия и Австрийска монархия, е неофициално наименование на територията с владенията на династията Хабсбурги и наследилата я династия Хабсбург-Лотаринги до 1918 г. Обикновено наименованието се използва за владенията им до тяхното обединяване в държавата Австрийска империя (1804). След редица войни, през 18 век голяма част от хърватските земи са освободени от османска власт, но Хърватия става административно зависима от Унгария. След продължително владение на хърватското адриатическо крайбрежие от Венеция, през 1813 г. то става австрийска провинция.
Модерна Европа: Обхваща времето от Френската революция до края на 20-ти век.
Хърватия в края на 1918 г., след Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Хърватия влиза в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (СХС). Истрия, Риека и Задар попадат под италианска власт. През 1991 г., 1 г. след първите демократични избори, Хърватия обявява своята независимост. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 година. През 1992 г. Хърватия е приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации (ООН). През 2008 г. военно-политическият блок НАТО изпраща писмо до Хърватия, в което кани страната да започне официално преговори за присъединяване към организацията. На 1 април 2009 г. държавата е приета за член на НАТО, а на 1 юли 2013 г. се присъединява към ЕС.
През 16 век Румъния попадат под властта на Османската империя. През Ранномодерна Европа страната под чужда власт. През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на Румъния.
Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г.
Югоизточна Европа голяма част е под усманска власт и превзети държави.
Постепенно османските турци навлизат в българска територия, като първо завладяват Северна Тракия и постепенно превръщат Търновското царство във васално княжество. Най-важните дати са:
Няма коментари:
Публикуване на коментар