БАЛКАНИТЕ
Темите във Византийската империя в 1025 г., непосредствено след завладяването на България и ренесанса на Македонската династия.
Терминът тема първоначално означава отряд, съставен от жителите на определена област. По-късно започва да се употребява за отделни военни подразделения в рамките на византийската армия.
И до днес в историографията съществува спор кога са формирани първите теми.
Темите на Балканския полуостров се формират също във връзка с конкретна външна или вътрешна опасност. След 681 г. е образувана темата Тракия, за да отбранява Константинопол и хинтерланда му от новосформираната на север от Хемус българска държава на Аспарух. Между 687 и 695 г. във връзка с военните действия срещу славиниите е създадена темата Елада (на гръцки: Ἒλλας). В края на VII в. възниква и темата Сицилия (на гръцки: Σικελία), за да отбранява острова от арабите. За разлика от азиатските теми, които носят наименованията на военни части, европейските са именувани на географски обекти.
________________________________________________
Македонска династия е византийска династия, управлявала Византия от 867 до 1056 година.
Карта, показваща византийските теми (административни единици) на Византийската империя през 1045 г.
Македонската тематика е в това, което днес е част от съвременната България, а българската тематика включва това, което днес е Република Македония. Имайте предвид, че границите на темите в тази карта, особено тези на Стримон и Македония, са много неточни. Македония е разположена на по-на юг, до егейското крайбрежие на Западна Тракия.
Сирмиум на картата на Римската империя 318 - 379 година.
Преторианската префектура за Илирик е една от четирите преториански префектури в късната Римска империя. Административният център на префектурата е град Сирмиум (357 – 379), а след 379 г. – Солун.
Днес част от:
- Австрия
- Албания
- Босна и Херцеговина
- България
- Гърция
- Румъния
- Гърция
- Словения
- Сърбия
- Унгария
- Черна гора
- Хърватия
В 870 година Методий заема Сремската архиепископска, е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия. Рождената дата на Методий се отнася към 815 г. Той е кръстен Михаил. Бащата умира рано, но способностите на децата са забелязани от близкия на семейството Теоктист e влиятелна личност във Византийската империя, главен министър на Михаил II и неговия син Теофил и регент на Михаил III. През 843 г. по негова покана двамата пристигат в Константинопол и учат философия в престижната Магнаурска школа. На Методий е възложен постът управител на административна област до Солун. От 870 до 885 г. Методий е архиепископ на Моравия.
Изворите посочват усилията му за укрепване на християнството сред славяните в тези земи.
Неочаквано за всички в 851 г. той се отказва от високия пост и всякаква кариера и се замонашава.
Методий се оттегля като монах в манастира Свети Полихрон в Мала Азия и се отдава на книжовни занимания.
Смята се, че именно тогава в този манастир е съставена глаголицата – първата славянска азбука. Това Методий прави заедно с брат си, като я завършват през 862/863 г. По това време би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.
Хазарска мисияредактиране
През 860 г. Методий заедно с брат си Кирил посещава Крим, натоварен с т.нар. Хазарска мисия. Макар да успяват да победят в диспута с евреи и мюсюлмани, те сполучват да покръстят само около 200 души.
Поради опасенията на владетеля от силно византийско или арабско влияние чрез религията Хазарският хаганат предпочита юдаизма, но солунските братя издействат от хазарския каган освобождаването на неколкостотин византийски пленници и връщат в Рим намерените от тях в Херсон мощи на свети Климент I, събитие особено значимо за тогавашния свят.
След успешното изпълнение на мисията той се връща в своя манастир Свети Полихрон, но вече не като обикновен монах, а е въздигнат по настояване от столицата в негов игумен.
През 863 г., по поръчение на императора след искане от страна на великоморавския княз Ростислав двамата братя, начело на свои ученици, пристигат в столицата на княжеството Велеград, където развиват активна дейност – основават духовно училище, въвеждат църковните служби: утренни часове, вечерня, повечерие и литургия на славянския език, продължават превода на богослужебни текстове на славянски и проповядват.
Във Великоморавия двамата братя прекарват три години, като обучават голям брой ученици.
През 867 г., преминавайки през Панония в земите на славянското Блатненско княжество по молба на неговия княз Коцел да разпространят славянската книжнина и богослужение, се установяват на просветителска мисия за половин година и обучават 50 ученици.
През декември 867 г. римският папа Адриан II посреща тържествено двамата братя и техни ученици, връщащи в Рим мощите на един от най-видните светци – св. ап. Климент, епископ на Сердика (дн. София),[5] и един от първите римски папи. Мощите му, открити от Кирил и Методий, фактически осигуряват освещаването на славянската азбука от Рим.
В римските базилики се провеждат тържествени служби на славянски език, учениците са ръкоположени, а в 868 г. най-изтъкнатите последователи на Кирил и Методий, вероятно Климент, Наум, Ангеларий и Горазд, са въздигнати в духовен сан лично от висшия клир.
През 869 г. Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ на Моравия – столицата на Великоморавия и остава с тази длъжност до смъртта си. За негова архиепископска област са определени Панония и Моравия със Словашко, с правото да управлява напълно самостоятелно духовния живот в тези земи без намесата на франкското духовенство, като се подчинява пряко на Светия престол и бъде зачитан с качеството му на Папски легат там, с това Адриан II изпълнява и желанието на панонския княз Коцел. Така Велика Моравия е отделена от баварското църковно ръководство и така се създава първата славянска епископия, Методий е нейният първи архиепископ.
Българите били завладели Сирмиум още през 827 г., а през 870 г. приели върховенството на Константинополската патриаршия, затова Методий пребивава повечето време в Блатноград (дн. Залавар, Унгария), столица на Блатненското княжество.
Втората част на Великоморавската мисия, започнала в 869 г., е много тежка за Методий. Папа Адриан II е сменен от новия Йоан VIII. На мястото на ослепения княз Ростислав от 870 г. на трона на Великоморавия е Святополк I. Още на път към епархията си Методий е арестуван по нареждане на баварските епископи.
Срещу Методий е свикан формален съд в Регенсбург, Бавария, под формата на епископски събор в присъствието на крал Лудвиг II Немски (вероятно той води заседанието). Главен обвинител е епископът на Пасау, Ерменрих фон Елванген, един от водачите на папската делегация в България през 867 г. Използва се съставеният малко преди това документ „Conversio Bagoariorum et Carantanorum“ (през 870 г. в Залцбург),[7] в който се разбира как Бавария е християнизирала Велика Моравия и Карантания и единственият проблем при това били Методий и неговите славянско писане, говор и книги.
От затвора Методий пише 870 – 872 г. много писма до папата. През 872 и 873 г. папата пише безуспешни писма на Лудвиг Немски и Карломан веднага да го освободят.
Методий е освободен през 873 г.
След 874 г. княз Святополк изпада в още по-силна зависимост от Франкската империя и на Методий се налага да отиде до Рим.
В 879 и 880 г. Методий отново е начело и без прекъсване работи в своята Велеградската катедра.
Като последица от обтегнатите отношения между Източната и Западната църкви, след възстановяването на Фотий на патриаршеския престол и протестите на западното духовенство, папа Йоан VIII в 879 г. с була забранява на Методий да служи във великоморавските църкви на славянски език, позволено му е да върши това само на открито.
Методий не се съобразява с тази забрана и затова през 880 г. е извикан пред папски съд. Методий отива в Рим, където се защитава и оборва обвиненията пред папа Йоан VIII. Светият отец признава, че вероизповедта на Методий е правилна, дава разрешение с булата Industriae tuae, издадена на 29 юни 880 г., богослужението да бъде извършвано на славянски език и потвърждава сана и функцията му като архиепископ на Моравия.
В 881 – 882 г. Методий предприема последното си голямо пътуване със съгласието на папата и отива до Константинопол, където получава одобрение за дейността си.
В 884 г. според местните извори Методий се отправя към Прага, за да започне християнизацията на Бохемия, тук той проповядва на славянски и покръства владетеля ѝ Борживой I и съпругата му Людмила заедно с голям брой чешки славяни.
Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква.
През зимата на 885/886 г. папа Стефан V, като научава за смъртта на Методий, изпраща писмото „Quia te zelo fidei“ във Велика Моравия, в което не е съгласен впоследствие с дейността на Методий, дори го отлъчва от църквата и забранява богослужението на славянски език (освен за проповедите и размислите по Библията). Латинската литургия и германските свещеници така отново успяват. От друга страна княз Святополк I защитава интересите на Франкската империя.
През началото на 886 г.във Велика Моравия пристигат папски пратеници.
Горазд е игнориран като приемник на Методий в архиепископията, а и не му е позволено да оглави училището. Папата дава Великоморавската църква на епископа на Нитра, Вихинг, макар да не го прави архиепископ, а само му възлага официално управлението ѝ.
По време на мисията на пратениците е затворена също „Великоморавската академия“ и Вихинг започва ликвидацията на привържениците на Методий и Горазд. 200 души (студенти, свещеници и дякони), които отказват да започнат да водят литургията на латински, са пратени в затвор и след това посред зимата са изгонени от Велика Моравия.
Учениците на Методий оглавяват продължаващите спорове с франкския клир и моравския княз. Противопоставят се на Вихинг, признават авторитета на Горазд и продължават да проповядват на славянски. Епископ Вихинг през 886 г. организира съд срещу тях, като ги обявява за еретици.
Учениците на Кирил и Методий
Папската була е могла да се приложи само върху славяните по средното течение на река Дунав. Някои от учениците начело с Климент, Наум и Ангеларий побягнали към българската крепост Белград и отиват в България, където основават две академии: Охридската книжовна школа и Преславската книжовна школа. От там някои отиват в Хърватия, по-късно в Сърбия, Русия, Малка Полша и Бохемия.
Първата българска държава 681- 886г
През 886 г. княз Борис I посрещнал учениците и им осигурил държавна подкрепа. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на богослужебна литература. Наум оглавил школата в Плиска, а Климент бил изпратен в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители.
Православният почетен ден на Методий е наː
6 април (Успение на св. Методий Славянобългарски)
11 май по нов стил, заедно със св. Кирил (Св. равноапостолни Методий и Кирил)
На 24 май в България е официален празник, посветен на двамата братя, който също така се отбелязва като официален празник в Русия, Северна Македония и други държави, ползващи славянската писменост.
Папа Йоан Павел II номинира Кирил и Методий през 1980 г. за „патрони на Европа“, покровители на Европа.
_____________________________________________
Великоморавската империя историческо наименование на първото стабилно княжество на западните славяни в Централна Европа.
Наименованието „Великоморавия“ има своята обосновка, но само като паралел на подобни наименования (Велика Полша, Великополско), като се приема, че определението не отговаря на изискванията по онова време.
Съвременните чешки историци се отказват от употребата на термина "Великоморавия" (чеш. Velká Morava), който се появява в резултат на неправилен превод на творбите на византийския император Константин VII средата на Х век. Думата “Велика” показва териториалното увеличение в района на първоначалното Моравско княжество след анексирането на Нитранското княжество.
След края на 8-ми век рухва Аварския каганат, атакуван от войските на Карл Велики. В началото на 9-ти век се появяват две княжества, които заедно водят политическа борба - Моравската империя на княз Моймир I, намираща се вероятно в южноморавското селище Микулчице и Княжество Нитра с център град Нитра в югозападната част на днешна Словакия, където управлява принц Прибина.
Чехия (Бохемия)
На 5 юли в Чехия и Словакия е официален празник, денят на тяхното пристигане във Велика Моравия (863). Разпростира се на териториите най-вече на днешните Моравия, Словакия и Унгария в периода между 833 - 906 / 907 г.
Причината за разпадането на Великоморавия е пряко свързана с нахлуването на унгарците в Европа през 10 век, но това не е единствената причина.
В 883 г. Методий завършва превода на Стария завет от гръцки, малко преди смъртта си довършва също и останалите книги. През 880-те години той покръства бохемския владетел Борживой I във Велика Моравия, с което започва християнизацията на Бохемия.
Борживой I е първият християнски владетел на Чехия (Бохемия), за когото има сигурни исторически сведения, и основател на династията на Пршемисловците. Източник на данни за ранните бохемски крале са Фулденските анали, Кристияновите легенди и Чешката хроника на Козма Пражки.
През 870 г. Борживой се обявява за независим княз (на чешки: kníže; на латински: dux; на английски: prince; на немски: herzog) на бохемците. През 872 г. титлата е призната от великоморавския княз Святополк, който обаче смята Борживой за свой васал. Според Фулденската летопис през май същата година няколко чешки князе – Сватослав, Витислав, Хериман, Спитимир и Мойслав-Горивей са изпратени срещу саксонците и Източнофранкското кралство на Лудвиг Немски. Те обаче се скарват помежду си за водачеството, губят значителен брой от хората си убити и ранени, някои също и удавени в река Вълтава, и се връщат покрити със срам. Някои от тези князе се опитват да започнат война, но явно безуспешно, защото само Горивей-Боривой се споменява в източника и след това.
Сватоплук преминал на страната на бунтовниците, поел командването им и прогонил франките от Великоморавия.
През следващите години той успешно защитил независимостта на своята империя и през юни 880 г. папа Йоан VIII. издал була Industriae tuae, документ, който гарантирал църковната независимост на Великоморавия със собствената й епархия, оглавявана от архиепископ Методий ( archiepiscopo sanctê ecclesię Marabensis ). Той също така определил немския духовник Вихинг като епископ на Нитра. Старославянският език е признат за четвърти литургичен език заедно с латински, гръцки и иврит.
Дори в годините 903–904 г. така наречената митническа тарифа Рафелтетен документира, че Великоморавската империя се счита за надежден търговски партньор по онова време. Освен това унгарската заплаха очевидно не се е смятала за кардинално променяща положението в Централна Европа.
Ситуацията обаче се е променила през 904 г., когато унгарският велик княз Куршан бил убит в Бавария заедно с цялата му свита. Съществува вероятност първият унгарски ответен удар не е насочен срещу Бавария, а срещу Великоморавия. Боевете трябвало да се проведат някъде в Словакия (може би в околностите на Нитра)през годините 905–906. По това време княз Моймир II вероятно е бил починал. Когато година по-късно (4 юли 907 г.) в Братислава се провежда решителна битка между баварците и унгарците, моравците не са включени в списъка на участниците, въпреки факта, че те воюват на територията на Великоморавия.
Великоморавия прекратява политическото си съществуване през 907 г., но съществуват предимно археологически доказателства, че някои селищни, икономически и социални структури не са били напълно разбити и са оцелели през 10-ти век. Археологическите проучвания на някои места в Моравия и Словакия не откриват никакви признаци на насилствен край на тези селища.
В Словакия и след изчезването на Великоморавия се запазва значението на бившите великоморавски графства, такива като Нитра, Братислава и др. Техните политически представители са участвали във формирането на унгарската държава, а територията на Словакия остава почти автономна, но под суверенитета на унгарците, до 12-ти век, когато тогавашното Княжество Нитра, е включено в Унгария.
И така, през 9-ти век в басейна на реките Морава и Тая, е създадена Великоморавската държава, осъществява се единението между чехите и словаците, чийто предци вече са били обединени в племенния съюз на Само.
Великоморавия е разделена на две и центърът на чехо-словашкото етническо и институционално обединение се измества към басейна на реките Вълтава и Елба. Едва през 1918 г. със създаването на Чехословашката република, с нейния център в Прага, на река Вълтава, ще бъде направена реконструкция по нов начин на някогашната Великоморавия – мястото, където за пръв път чехи и словаци създават своя обща държава.
_______________________________________________
През 875 г. Борживой се жени за Людмила от рода Пшовани на племето лужицки сърби.
Тъй като много чехи са недоволни от провежданата от Борживой християнизация, през 883 или 884 г. против княза избухва въстание.
Борживой бяга при княз Святополк в Моравия и с негова помощ потушава въстанието. В чест на победата, той построява в столицата си църква на света Дева Мария. Когато след няколко години Борживой умира, земите му преминават под непосредствената власт на Святополк I. След неговата смърт през 894 г., княз на чехите става големият син на Борживой, Спитигнев I, който умира през 915 г.
Управлението е поето от следващия син, Вратислав, женен за Драгомира, християнка, която обаче поддържа езическите традиции.
Вратислав умира, оставяйки за наследник своя осемгодишен син, Вацлав
Вацлав е възпитан от света Людмила в дух на християнство, догато брат му Болеслав е възпитан от майка си според езическите традиции.
След смъртта на Вратислав, Людмила продължава да оказва влияние върху внука си. Тя действа като регент, поддържайки Вацлав. По инициатива на Драгомира, през нощта на 15 срещу 16 септември 921 г. двама убийци се втурват в покоите на Людмила. Тя е удушена на 60-годишна възраст от езическата аристокрация.
През 925 г. младият чешки владетел Вацлав се разпорежда останките на Людмила да се пренесат от Тетин в Прага, в базиликата Св. Георги (на чешки: Св. Иржи), където се намира и днес.
Людмила е почитана като покровителка на Чехия. Тя също така е смятана за покровителка на бабите, майките и християнските учители.
______________________________________________
Вацлав I Свети (на чешки: Václav I., svatý Václav) e чешки владетел – княз от династията Пршемисловци, управлявал между 921/5 и 935 г.
Управлението му е свързвано с налагането на християнството в цялата страна и с непрекъснатите, ежегодни маджарски нашествия, опустошаващи страната. През 929 г., в съюз с полабските славяни и маджарите, воюва срещу коалицията на Бавария и Саксония – немските войски нахлуват в страната, обсаждат Прага и Чехия губи войната. През 933 г. нанася тежко поражение на маджарите, с което спира нашествията им за няколко години. Убит е вероломно в Стара Болеслав от собствения си брат, бъдещия Болеслав I Страшни, който го поканил да му гостува. След убийството Болеслав управлява до 967/972 г.
Той е сред най-популярните чешки владетели
Болеслав I Страшни управлявал между 935 и 967/972 г., идва на власт, като убива брат си, Вацлав I Свети.
През 950 година владетелят на Свещената Римска империя Ото I нахлува в кралството и настоява неговият владетел Болеслав I Страшни да плаща данък на императора
Болеслав II Благочестиви владетел на Бохемия от 967 (или 972) г. от династията Пршемисловци. Управлението на Болеслав II, а и неговия псведоним се свързват най-вече с основаването на Пражкия католически диоцез – бъдещо седалище на бохемския епископ под върховенството на архиепископа на Майнц.
Болеслав III е княз на Бохемия от 999 до 1002 г. и отново за кратко време през 1003 г. Син на Болеслав II Благочестиви и Адива Английска.
Първата българска държава, наричана и Първо българско царство или Първа българска империя (на старобългарски: ︢︢), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство,[9] а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя),[10] просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г
Завладяване Първата българска държава от Византия 1018 г.
След смъртта на княз Болеслав ІІ Чехия била присъединена към Полша от полския владетел Болеслав Храбри, роден от брака на Мешко I C Доубравка, чешка княгиня. Поради това се приема, че присъединяването на чешките земи към Полша било опит за създаване единна западнославянска държава,
Болѐслав I Храбри или Болеслав I Велики (на полски: Bolesław I Chrobry; на чешки: Boleslav Chrabrý; 967 – 1025) е княз и крал на Полша в периода 992 – 1025 г., както и княз на Бохемия, под името Болеслав IV между 1003 и 1004 г. Той принадлежи към династията на Пястите.______________________________________________
Кралство Полша
Болѐслав I Храбри или Болеслав I Велики На 18 април 1025 година в катедралата на град Гнезно е коронован за пръв крал на Полша.
Мешко II Лямберт (на полски: Mieszko II Lambert) (ок. 990 – 10/11 май 1034) от династията Пясти е крал (в периода 1025 – 1031) и княз (в периода 1032 – 1034) на Полша. Принадлежи към династията на Пястите.
Кажимеж I Обновител (на полски: Kazimierz I Odnowiciel; * 25 юли 1016, Краков; † 19 март 1058, Познан) е крал на Полша от 1040 до 1058 г.
Болеслав II Щедри (на полски: Bolesław II Szczodry; февруари 1041; 3 април 1081, Австрия) от династията на Пястите, е крал на Полша през XI век.
Владислав I Херман (на полски: Władysław I Herman) от династията на Пястите е княз на Полша през XI век.
Збигнев (на полски: Zbigniew) от династията на Пястите е княз на Полша през XII век.
Болеслав III Кривоусти (на полски: Bolesław III Krzywousty; * 20 август 1086, Краков; † 28 октомври 1138, Сохачев, Полша) от династията на Пястите, е княз на Полша от 1107 до смъртта си.
Владислав II Изгнаник (на полски: Władysław II Wygnaniec) Период 1138 – 1146 от династията на Пястите е княз на Полша през XII век.
Болеслав IV Къдрави (на полски: Bolesław IV Kędzierzawy; * 1120; 5 януари 1173, Краков) от династията на Пястите, е княз на Полша през XII век. Период 1146 – 1173г.
Мешко III Стари (на полски: Mieszko III Stary) от династията на Пястите е княз на Полша през XII век. Период 1173 – 1201г.
Второ българско царство е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.
Владислав III Тънконоги (на полски: Władysław III Laskonogi) от династията на Пястите е княз на Полша през XIII век. Период 1202 – 1229г.
В следствие завещанието на Болеслав III Кривоусти след смъртта му Полша е разделена на княжества, които са свързани помежду си само светски чрез върховенството на старшия княз. Започват 150-те години на полския партикуларизъм. Въз основа на това завещание около 1138 г. Мазовия е обединена с Куявия и земите на Шерадз-Ленчица в едно княжество. По време на управлението си от 1199 г. до 1247 г. княз Конрад I Мазовецки владее и Малополското княжество от 1229 г. до 1232 г. и от 1241 г. до 1243 г. и по този начин получава длъжността полски старши княз. Опитите му да подчини съседните на север пруси и ятвяги ги подтикват към ожесточени контраатаки. Немският орден, който той призовава на помощ, започва да действа едва след като в замяна получава Хелминска земя с договора от Крушвиц, която след това служи като отправна точка за Ордена да основе своя собствена държава.
Когато през 1295 г. коронацията на Пшемисъл II за крал слага край на полския партикуларизъм, обединявайки в кралството всички малки раздробени княжества в едно, то Мазовия не е част от новооснованото Кралство Полша. Мазовия става полско феодално владение едва през 1351 г.
През 1313 г. тя е разделена на три отделни княжества с центрове Плоцк, Варшава и Рава Мазовецка. Съседното Велико литовско княжество на (северо-) изток, което се превръща в мощна държава в следствие на съпротивата си срещу Немския орден, по време на териториалното си разширение през XIV предприема военни кампании в Мазовия. С полско-литовската лична уния от 1386 г. Мазовия бива разделена между двете съседни държави Полша И Литва, които са пряко подчинени на които са пряко подчинени на Ягелоните.
Второ българско царство падане под османско владичество 1396 г.
След измирането на мазовската линия на Пиастите по мъжка линия поради смъртта на мазовския княз Януш Мазовски през 1526 г., Мазовия преминава към полската корона и повече не е предоставяна като феод на други.
Мазовецко воеводство На 27 декември 1529 г. територията на Мазовия е административно присъединена директно към Кралството и е преобразувана в три отделни войводства.
Тъй като Кралска Прусия на северозапад вече е била пряко подчинена на полската корона след Втория торунски мирен договор, подписан 60 години по-рано, а останалата част от държавата на Немския орден на север и нейният наследник, Херцогство Прусия, са били феодално зависими от Полша, то Мазовия вече спокойно се превръща в център на полската власт. Съответно мазовската столица Варшава бързо се превръща в столица на Полша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар