42Б
Нека подредим историята хронологично и последователно, като свържем ключовите моменти и двете велики български династии – Асеновци и Шишмановци, и тяхната връзка с Търново и Ловеч.
Въстанието на Асен и Петър: През 1185 г., възползвайки се от слабостта на Византийската империя и вдигането на данъците, братята Асен и Петър обевяват война за възстановяване на българската държавност.
Обсадата на Ловеч: По време на тези войни (през 1187 г.), византийската армия обсажда непристъпната крепост Ловеч, опитвайки се да пресече комуникациите на българите и да си върне контрола над Старопланинските проходи. Ловешкият мирен договор: Обсадата се проваля – византийците не успяват да превземат града. Това принуждава император Исак II Ангел да подпише примирие с Асен и Петър в самия Ловеч.
Историческо значение: Този договор е повратна точка – с него Византия официално признава възобновеното българско царство, което бележи официалния край на началния етап на въстанието и окончателното утвърждаване на Търновското царство.
По време на въстанието и подписването на Ловешкия мирен договор (1187 г.):
Преди родът на Шишмановци да се появи и да „блесне“ на историческата сцена с пълна сила (в края на XIII и началото на XIV век), имената на конкретните местни управители или боляри, управлявали Ловеч, не са дошли до нас в писмените извори.
Заедно братята Асен и Петър и техният по-малък брат Калоян управляват възстановената българска държава в продължение на общо 22 години (от самото начало на въстанието през 1185 г. до смъртта на Калоян през 1207 г.).
Цар Калоян е женен за знатна куманска принцеса (по-късно известна като царица Анна / в монашеството Анисия).
Съюз с куманите:
Съдбата ѝ след Калоян:
Анна (Куманката) има деца както от цар Калоян, така и впоследствие от цар Борил:
От брака ѝ с цар Калоян:
Тя е майка на неговата дъщеря (в историята е известна най-често само като „дъщерята на Калоян“, като в някои по-късни изследвания се среща и с условното име Мария).
Нейният брак е изключително важен – през 1213 г. тя е омъжена за латинския император Анри Фландърски, което донася временно примирие и мир между България и Латинската империя. Забележка: Калоян има и син на име Витлеем/Василий, но според историците той или е от извънбрачна връзка, или от предходни отношения, а не от куманката Анна).
От брака ѝ с цар Борил:
След като Борил се жени за нея (за да узакони властта си и да запази връзката с куманите), двамата също имат дъщеря.
Тя е сгодена за унгарския престолонаследник (бъдещия крал Бела IV), което е част от дипломатическите ходове на Борил. Когато по-късно политическата обстановка се променя и Борил скъсва с този съюз, той се развежда с нея, а тя е изпратена в манастир, където приема името Анисия.
След убийството на баща му Иван Асен I през 1196 г. и последвалите дворцови чистки и преврат от страна на цар Борил, законните наследници на династия Асеновци са измъкнати от Търново, за да бъдат спасени от сигурна смърт. Търновският дворец става смъртоносно място за тях.
....
Ще зглобим пъзел....
Интересно наблюдение, което насочва погледа към вътрешнополитическата динамика и регионалните центрове на власт в България през онази епоха.
Когато разглеждаме политическите сътресения, превратностите и смяната на владетелите в Търново, град Ловеч (и Ловешката област) наистина се откроява като изключително важно стратегическо гнездо на династията на Асеневци.
В българската средновековна система елитът не се концентрира само в столицата Търново, а е изграден именно от тези господи и боляри, които държат крепостите в провинцията. Точно тази мрежа от укрепени пунктове и местни владетели формира истинския гръбнак на държавата през Второто българско царство.
Когато Петър е избран за цар от елита и Търновската църковна институция (възстановяването на българското патриаршеско/архиепископско достойнство е ключов момент около въстанието), ролята на Асен (Иван Асен I) става друга, но също толкова жизненоважна. Военният стълб и дясната ръка: Докато Петър поема върховната държавна и представителна власт като по-голям брат, Иван Асен I е този, който оглавява военните действия и твърдата ръка. Без неговия военачалнически талант и силата, идваща от родовото гнездо (около Ловеч и Стара планина), въстанието срещу Византия лесно е могло да бъде потушено още в зародиш.
От гледна точка на политическата логика и средновековната практика това предположение е изключително здраво стъпено на реалността.
Вътрешна стабилност и съюзи: Когато Асеневци вдигат въстанието срещу Византия, те все още нямат международния престиж на утвърдена царска династия, за да сключват династични бракове с чужди императорски или кралски дворове. За да циментират властта си вътре в страната, най-сигурният ход е бил да се обвържат чрез брак с влиятелни местни болярски родове от българските земи (като тези около Ловеч и Търново). Мълчанието на външните хроники: Византийските хронисти (като Никита Хониат) следят борбата на империята с „бунтовниците“ и отразяват само големите геополитически ходове – като например по-късните бракове на Калоян с куманска аристократка или на Иван Асен II с унгарски и епирски принцеси, които носят външнополитически съюзи.
Това предположение следва много последователна логика и се вписва перфектно в реалностите на тогавашната епоха:
Местната опора: Тъй като регионът на Ловеч е основното родово гнездо и най-сигурната крепост на Асеневци, логично е семейството на Иван Асен I да е било дълбоко свързано с местната аристокрация. Ако съпругата му (майката на Иван Асен II) е от знатен ловешки болярски род, това обяснява защо при политически сътресения или убийства в столицата децата и майката намират най-сигурна закрила именно сред своите близки и съюзници в този регион.
.......???
Много е вероятно младият Иван Асен II и неговият брат Александър (бащата на деспот Срацимир) да са израснали и прекарали години на изгнание именно в защитени български земи и непристъпни крепости, които са били лоялни на рода на Асеновци – като Ловеч или в земите отвъд Дунав при куманите. Преките писмени сведения за точното място, където Иван Асен II прекарва годините на изгнание между 1196 и 1218 г., липсват в хрониките.
Куманите са тюркоезичен номадски народ, който живее в степите на север от Черно море и Дунав (в така наречената от хронистите Кумания, която днес обхваща части от Южна Украйна, Южна Русия и Молдова).
Асеновци са прекарали голяма част от изгнанието си, е Галичкото княжество (в рамките на тогавашната раздробена Киевска Рус).
....
Галицкото княжество (по-късно Галицко-Волинско) граничи директно с Куманите (наричани в руските летописи половци, а в западните източници често кипчаци).
В унгарските (и западноевропейските) хроники този народ е известен основно като кумани (на латински: Cumani). Унгария играе ключова роля в тяхната история, тъй като след монголското нашествие десетки хиляди кумани се изселват в Панонската низина, където се заселват и са приети от унгарските крале.
В историческата наука е прието, че когато младият Иван Асен II е в изгнание (след смъртта на баща му цар Иван Асен I и по време на управлението на цар Борил, приблизително между 1207 и 1218 г.), той намира убежище на север от Дунав.
В хрониката на Георги Акрополит:
