ЕВРАЗИЯ отесня през 800г-900г ( IX век (9-ти век)).
IX век (801–900 г.) е един от най-бурните периоди в историята. Евразия буквално „отеснява“, защото старите империи започват да се разпадат под натиска на нови, изключително агресивни сили. Това е векът на преразпределението на света.
Византия (Източната Римска империя)
Тя е в постоянна „отбранителна обсада“.
Заплахата: От юг я притискат арабите (Абасидският халифат), а от север – мощната България на Крум и Симеон.
Франкската империя (Запада)
В началото на века (800 г.) Карл Велики е коронован за император, опитвайки се да възроди Рим на запад.
Веднага след смъртта му империята се раздира от вътрешни войни между внуците му (Вердюнският договор, 843 г.).
Абасидският халифат (Арабският свят)
В началото на века това е най-богатата и просветена сила (времето на Харун ал-Рашид).
Проблемът: Огромната територия става неуправляема. Започват да се отцепват емирства в Испания и Северна Африка.
Връзката с българите: Именно отслабването на Халифата кара Волжка България да търси директен съюз с Багдад през 922 г., за да заобиколи хазарите.
Новите „Хищници“, които стесняват Евразия:
Викингите (Норманите): Те са „кошмарът“ на IX век. Нападат Англия, Франция, обсаждат Париж, но и се спускат по руските реки, за да станат варяги и да търгуват с българите и хазарите.
Маджарите (Унгарците): Те са в движение от Урал към Европа. Техният поход през степите притиска Черните българи и в крайна сметка ги изхвърля към Панония в края на века.
новите господари
Българите (Двете Българии): Ние сме „новите господари“. На Дунава Крум унищожава Аварския хаганат, а на Волга Котраговите наследници създават търговски монопол.
Големият сблъсък на религиите
В този век се решава кой какъв ще бъде през следващите 1000 години. Сферите на влияние се разпределят:
Католицизъм (Франките)
Православие (Византия и Дунавска България)
Ислям (Халифатът и по-късно Волжка България)
Юдаизъм (Елитът на Хазарския хаганат)
Феодализацията
Започват да се появяват по-малки, но по-здраво организирани княжества. Всеки вожд, който успее да защити хората си от викинги или маджари, се обявява за княз.
В Англия: Появяват се Уесекс, Мерсия и Нортумбрия (които се борят с датчаните).
При истачни славяните: Раждат се Великоморавия, Чехия и Киевска Рус.
Sclaviniae: Така са наричали териториите, населени със славяни, които още нямат своя държава (буквално „Славянските земи“). Те са били считани за „ничия земя“, която всеки може да заграби.
При българите: Ние вече сме стъпка напред – превърнали сме родовото общество в централизирана държава със силна армия. Но има словени които покрай отслабилата се Византия и силната България се опитват да се оделят:
Сръбското княжество
Борба за обединение на родовете
През IX век сърбите все още са силно разделени на отделни родове и племена, управлявани от жупани.
Първият владетел, който успява да ги обедини в по-стабилно княжество, е княз Властимир (ок. 830 – 851 г.). Той създава династията на Властимировичите.
Франкската империя
Раждането на феодалните "парчета земя"
.....
Теорията, че хан Крум е родом от Панония или произхожда от панонските българи, се основава на писмени сведения от византийски и средновековни източници, както и на логиката на историческите миграции през VII и VIII век.
Основните източници и аргументи за тази хипотеза са:
Свидетелството на византийския лексикон „Суда“ (X век): Какво съдържа? Създадена е от колектив от византийски учени и съдържа над 30 000 статии. В нея се обясняват не само значения на думи (включително редки и архаични), но се дават и богати биографични, исторически, географски и митологични сведения за антични и средновековни личности, събития и народи.
Тъй като тя е речник-енциклопедия, нейните статии не следват хронологичен ред (като учебник по история), а са подредени по азбучен ред на гръцките думи. В зависимост от това коя дума или личност се обяснява, хронологичният обхват включва:
Омир като съвременник на Троянската война (и други измислени биографии на поети)
Как е представено: В „Суда“ на поета Омир са приписани биографични детайли и хронологии, които го поставят в невъзможни времеви рамки (например да е роден векове преди или след реалния си живот) или го свързват с чисто измислени съперничества с други поети, които никога не са съществували едновременно с него.
Амазонките (като реални исторически царици – напр. Пентесилея, Отрера)
Как е представено: Енциклопедията третира жените воини от митовете като истински исторически личности, владетелки на реални географски области в Мала Азия, въпреки че съвременната наука ги приема за изцяло митологични персонажи.
Кедропс (Кекропс) – първият цар на Атина с тяло на змия
Как е представено: Описан е като реален исторически цар на Атина, който обаче според митовете е наполовина човек, наполовина змия.
„Суда“ приема буквално тези старогръцки легенди като част от хронологията на държавите.
Немрод (като основател на Вавилон и изобретател на астрологията според късни легенди)
Как е представено: Библейски и митични персонажи в „Суда“ често получават нови, напълно фантастични биографии, съчинени от късноантични и средновековни християнски хронисти, които нямат нищо общо с реалните археологически данни от Месопотамия.
Атлант (като реален цар на Мавритания/Африка)
Как е представено: Титанът, който според митовете държи небесния свод на раменете си, е вписан в енциклопедията като реален древен владетел и астроном, който уж пръв създал небесен глобус
Минос (Цар на Крит с чудовищни родословни връзки)
Как е представено: Макар в Крит да е имало цивилизация, „Суда“ и гръцката традиция описват Минос през призмата на чисти митове – син на Звездния бог/Зевс, свързан с Минотавъра и чудовищния лабиринт, представяйки го като буквален исторически деспот с магически и свръхестествени атрибути.
Радамант и Еак (Съдиите на подземния свят)
Как е представено: В енциклопедията тези митологични полубогове и съдии на мъртвите в Хадеса са представени като обикновени смъртни законодатели и царе, чиито биографии са напълно „историзирани“, за да се впишат в реалната хронология.
Нарцис (Представен като реален жител на Теспия)
Как е представено: Младежът от мита, който се влюбва в собственото си отражение във водата и умира от мъка, в енциклопедията е третиран едва ли не като исторически персонаж от местния фолклор на Древна Гърция.
Абарис ХипербореЕца (Легендарният жрец с летящата стрела)
Как е представено: „Суда“ приема сериозно разказите за този митичен шаман от северните земи (Хиперборея), който уж обикалял света без да яде и летял със златна стрела, дадена му от Аполон, представяйки го като реален философ и жрец.
