Династия Тертер (реставрация)
Теодор Светослав (1300–1321): Стабилизира държавата след татарската хегемония, сключва мир с Византия и разширява границите на юг.
Георги II Тертер (1321–1322): Син на Теодор Светослав. Умира млад и без наследник, с което приключва династията на Тертеровци в Търново.
Династия Шишман
Михаил III Шишман Асен (1323–1330): Деспот на Видин, избран за цар. Загива в битката при Велбъжд срещу сърбите.
Иван Стефан (1330–1331): Син на Михаил Шишман. Управлява кратко под регентството на майка си Анна-Неда, преди да бъде свален чрез преврат.
Иван Александър (1331–1371): Неговото управление е „Втори златен век“ за културата. В края на живота си разделя държавата между синовете си.
Период на политическо раздробяване (след 1371 г.)
След смъртта на Иван Александър България се разделя на няколко основни владения, които се борят срещу османското настъпление:
В Търновското царство:
Иван Шишман (1371–1395): Основен наследник в Търново. Води тежка отбранителна политика. Столицата Търновград пада през 1393 г., а той е екзекутиран в Никопол през 1395 г.
Във Видинското царство:
Иван Срацимир (1356–1396): Полубрат на Иван Шишман. Управлява Видин като независим владетел. След падането на Видин през 1396 г. е пленен и отведен в Бурса.
Константин II Асен (1397–1422): Син на Иван Срацимир. Считан от много историци за последен български цар, управлявал оцелелите остатъци от Видинското владение и участвал в коалиции срещу османците.
В Добруджанското деспотство (независимо владение):
Балик, Добротица и Иванко: Макар и деспоти, те управляват автономно североизточните български земи до края на XIV век.
Въстанието на Константин и Фружин (1404–1413)
Съпротивата на Шейх Бедредин (1416)
Походите на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди (1443–1444)
Падането на последните крепости
След 1444 г. съпротивата става децентрализирана.
1453 г.: Падането на Константинопол окончателно изолира българските земи от потенциална помощ по море.
Сред средата на XV век: Последните български крепости в Родопите и по Черноморието престават да съществуват като автономни единици.
С изчезването на легитимната династия и унищожаването на болярското съсловие, борбата преминава в нова фаза – на хайдушкото движение и местните бунтове, които ще поддържат духа на Българите през следващите векове.
