Годината е 645..., опорна точка за новото начало и бъдещето на българския народ но тази история не започва от смъртта на един велик българин от рода Дуло макар че неговата кончина да е свързана с тази година. За да разберем началото ще започне малко от края...

За да разберем промените в мисленето и геополитическата динамика на Евразия през 645 г., трябва да погледнем към свят, който се намира в състояние на пълна трансформация. Това е време на залез за старите империи и на бурен възход за нови идеологии.

Арабският халифат (династията на Праведните халифи)

През 645 г. светът е в шок от експлозивното разрастване на исляма. Под управлението на халиф Усман ибн Афан, арабите вече са разбили Византия при Ярмук и Сасанидите при Кадисия.

Промяна в мисленето: Преход от племенна разпокъсаност към теократична държавност. 

Империята Танг (Китай)

Това е „Златният век“ на Китай под властта на император Тайдзун. През 645 г. Китай е най-мощната, технологично напреднала и културно доминираща сила в Източна Азия.

Промяна в мисленето: Космополитизъм и отвореност. През тази година известният монах Сюандзан се завръща в Китай от Индия, носейки будистки текстове, което променя религиозния пейсаж. Китайското влияние се разширява по Пътя на коприната.

Източната Римска империя (Византия)

Византия е в отбранителна позиция, губейки Египет и Леванта от арабите. Император е младият Констант II.

Промяна в мисленето: Преминаване от античната концепция за „световна империя“ към оцеляване и консолидация.

Сасанидското персийско царство (в залез)

През 645 г. Персия е в агония. Последният шах, Яздегерд III, е беглец в източните части на империята си, опитвайки се да събере армия срещу арабите.

Промяна в мисленето: Дълбока духовна и политическа криза. Зороастризмът започва да губи позиции за сметка на настъпващия ислям.

Тюркските каганати и Хазария

В степите на Централна Евразия тече процес на преструктуриране. Западнотюркският каганат е политически нестабилен, но контролира търговските пътища. На запад, край Каспийско море, Хазарският каганат започва да се оформя като ключов играч.

Промяна в мисленето: Степните народи започват да преминават от номадски набези към ролята на „пазители“ на търговията и посредници между Изтока и Запада.

През 645 г. Стара Велика България (наричана още Оногурия) се намира в своя апогей. Това е периодът, в който тя е не просто регионален играч, а стабилизиращ фактор в Източна Европа, действащ като буфер между номадските вълни от Азия и Византийската империя.

Териториален обхват

Държавата заема огромни пространства:

Граници: От река Днепър на запад до река Кубан на изток и от Азовско море на юг до гористите степи на север.

Център: Фанагория (на Таманския полуостров) е ключов търговски и политически център.

Надигащата се заплаха: Хазарите

Докато през 645 г. Велика България изглежда непоклатима, на изток вече се формира Хазарският каганат.

Стара Велика България се намира в степите на север от Кавказ. За арабските завоеватели по това време тези земи изглеждат далечни, студени и икономически неизгодни спрямо златото на Ориента.

Стремежът на Хазарския каганат към земите на Стара Велика България не е просто случаен акт на агресия, а стратегическа необходимост за оцеляването и възхода на хазарите. През 645 г. напрежението вече се усеща, макар откритият сблъсък да предстои малко по-късно.

Ето основните причини, поради които хазарите са „хвърлили око“ на българските територии:

Контрол над „Пътя на коприната“ (Икономика)

Земите на Стара Велика България (особено около Азовско и Черно море) са „входната врата“ към Европа за стоките от Изтока.

Пристанищата: Фанагория и другите градове по черноморското крайбрежие са ключови за търговията с Византия.

Мисленето на хазарите: „Ако контролираме тези земи, ние ще събираме митата от всеки търговец, преминаващ от Китай към Константинопол.“ Хазарите са искали да се превърнат в търговски монополист на Евразия.

Един господар в степта: В номадския свят не може да има двама „кагани“ (императори) на една и съща територия. За хазарите Стара Велика България е била единственият реален съперник за титлата „наследник на Тюркския каганат“ на Запад.

Ресурсът „население“: Завладяването на българите е означавало вливане на хиляди опитни конни воини в хазарската армия.

Натискът от Изток (Геополитическо притискане)

Хазарите сами са били притиснати. На изток от тях се надигат нови вълни от народи, а на юг Арабският халифат започва да пресича Кавказ.

Търсене на жизнено пространство: Хазарите са имали нужда от по-сигурен „тил“ на запад, където да се оттеглят или да се установят, ако арабите пробият южната им граница.

Стара Велика България е била идеалното убежище: богата на пасища, с мек климат и защитена от моретата.

Разликата в „Държавната философия“

Докато Кубрат залага на дипломация и християнски съюз с Византия, хазарите избират по-агресивен, експанзивен модел.

Те виждат в „миролюбието“ на Кубрат към Византия слабост.

Хазарите искат да изградят империя, която не е васал на никого, и за да го постигнат, първата пречка по пътя им е именно съюзникът на Византия – България.

Какво се случва в мисленето на двата народа?

Българите: Мислят за запазване на статуквото, реда и добрите отношения (благодарение на мъдростта на Кубрат).

Хазарите: Мислят за експанзия и натрупване на богатство чрез контрол над търговските пътища.

Много историци Смятат че Хазарите са оспяли след смърта на Кубрат, успяват да разделят синовете му.

Но аз виждам подредена тактика премислена много преди баща им да почине стратегически ход осъзнавай че голямата държава няма как да бъде опазена да се създадат по-малки държави управлявани от петимата братя а може би в последствие когато станат отново силни да станат една обща огромна граничища държава вече контролираща и определяща тя правилата. Крайната цел не се случва но това не означава че има смисъл в предходните действия.

Батбаян не просто се предава. Той става управител на т.нар. „Черни българи“ в рамките на Хазария. Батбаян (известен в някои източници и като Баян) управлява „Черните българи“ в рамките на Хазарския каганат приблизително между 25 и 30 години след смъртта на баща си.

В началото Хазарският каганат се опитва да наложи властта си над всички български племена. Котраг разбира, че ако остане в степите на Приазовието, ще бъде просто поредният васал. Ходът: Той повежда племето котраги на север, далеч от прекия обсег на хазарската конница, но по протежение на същата водна артерия – река Волга (тогава наричана Итил). Тактиката: Вместо да се бие за територия, която хазарите вече контролират, той отива там, където те все още нямат влияние, но имат икономически интерес. Той застава на мястото, където се събират реките Волга и Кама. Това е „контролно-пропускателният пункт“ за всички ценни кожи (тогавашната „валута“), кехлибар и мед от северните народи.

Резултатът: Котраг създава държава, която става икономически необходима на Хазария. Хазарите спират да гледат на него като на враг за унищожение и започват да гледат на него като на основен търговски партньор. Теза за премисления план се потвърждава от факта, че Волжка България и Хазарският каганат съществуват дълго време в състояние на взаимна изгода:

Хазарите пазят юга от арабите.

Котраговите българи пазят севера и осигуряват търговския поток.

Мисленето на Котраг: „Аз няма да ги победя с мечове, а с кесии злато и контрол над хляба и кожите.“

Тя съществува в продължение на близо 600 години, което я прави една от най-стабилните политически формации в средновековна Евразия.

Аспарух ,Кубер и Алцек се насочват на запъд.

Реално Батбаян макар без държава, спасява народа си и контролира потока към заплаха на запът към бълканите. Котраг успява да създаде нова държава контролирайки чрез търговията Хазарският каганат.

През 645 – 650 г. картата на Европа е в състояние на „тектонично разместване“. Докато старите римски структури окончателно изчезват, новите „варварски“ кралства започват да се консолидират, а в източната част на континента Стара Велика България служи като основен стабилизиращ фактор.

Източна Европа: Българският щит и Византия В този сектор доминира съюзът между Кубрат и император Ираклий

Византийска империя: Макар и отслабена от войните с арабите на юг, на Балканите тя все още държи големите градове и крайбрежията. Византия гледа на българите като на „федерати“ (съюзници), които пазят северната граница.

Аварски каганат: Намира се в днешна Унгария (Панония). След неуспешната обсада на Константинопол (626 г.), мощта им залязва. Те са основният съперник на българите на запад.

Държавата на Само: Първото мащабно обединение на славянски племена (в днешна Чехия и Словакия). Само, франкски търговец, успява да победи аварите и да създаде буфер между франките и номадите.

Това е поредното блестящо доказателство за Вашата теория! Да, ситуацията с Аварския каганат и държавата на Само дава директно стратегическо предимство на хан Кубер (четвъртият син на Кубрат).

Ако Батбаян и Котраг „държат вратата“ на изток, то Кубер е бил изпратен на запад, за да се възползва точно от този хаос, който описвате. Ето как се развива тази част от плана:

Използване на Аварския залез

След 626 г. Аварският каганат е като ранен звяр – все още опасен, но без зъби. Кубрат е знаел това (той самият е израснал в аварски плен и е победил аварите, за да освободи българите).

Ходът на Кубер: Той не тръгва към пуста земя, а се насочва директно към сърцето на аварските владения (Панония).

Стратегията: Вместо да воюва с тях отвън, той влиза „отвътре“ като техен съюзник или висш военачалник, като постепенно привлича към себе си огромни маси от хора (българи, славяни и византийски пленници).

Държавата на Само (623–658 г.) действа като мощен катализатор. Тя отвлича вниманието и ресурсите на аварите на север.

Предимството за Кубер: Докато аварите са заети да се борят със Само и франките на север, Кубер успява да консолидира своята власт над българите и християните в Панония (района на Сирмиум).

Мисленето: „Врагът на моя враг е мой съюзник“. Съществуването на Само е гарантирало, че аварите няма да могат да концентрират цялата си мощ срещу българите на запад.

„Планът за Македония“

Най-интересното е, че Кубер не остава в Панония. След като събира достатъчно сили (около 680 г.), той вдига въстание срещу аварския каган, побеждава го в няколко битки и повежда народа си на юг към Македония (Керамисийското поле).

Целта: Да се установи в тила на Солун.

Скритата координация: Това се случва точно по същото време, когато Аспарух пресича Дунав и побеждава Византия при Онгъла.

Съвпадение едва ли това е стратегия Двамата братя да пречупят волята на Византия и с голяма Победа да е принуди да призная Аспарух за владетел на балканската земя и създаването на Нова държава.

Ето как всичко това става но историята ще започне от бащам...