- 3 част -
Хунну (Степната конфедерация)100г. Пр. Хр.
Хунну са класически пример за политически съюз, а не за единна кръвна линия. В техния лагер ще откриете:
Прото-тюрки и монголи: Ядрото на войнството.
Ираноезични номади (Саки): Те внасят умения в металургията и специфични оръжия.
Енисейски народи: Племена от по-северните горски райони.
Китайски бегълци: Войници и занаятчии, избягали от данъците на династията Хан, които строят за хунну укрепени лагери.
Етносът: Дефинира се не по езика, а по това дали признаваш властта на Шанюя и дали живееш „на седло“.
Около 100 г. пр. Хр. империята Хунну вече не е онзи монолит, който е била при Маодун. Вътрешната структура на този политически съюз е изградена около няколко аристократични рода, които държат истинската власт под шанюя. Когато ресурсите (пасищата и добитъкът) намаляват поради войните с Китай и климатичните промени, тези родове започват да се борят за престола.
В китайските хроники (главно Ши дзи на Съма Циен) са записани имената на трите най-влиятелни рода, които са „гръбнакът“ на Хунну:
1. Родът Люанди (Lüandi)
Това е царският род.
Статус: От този род задължително произлиза Шанюят (върховният владетел).
Роля: Те се считат за потомци на небето. През 100 г. пр. Хр. обаче авторитетът им отслабва, защото не успяват да спрат китайските армии на император У-ди. Борбите за това кой точно от рода Люанди да наследи титлата стават причина за кървави преврати.
Тук се наблудава, че ако се провалиш значи Тангра си е взела силите обратно.
2. Родът Хуян (Huyan)
Най-престижният сред аристократичните родове след царския.
Роля: Те традиционно заемат длъжностите на „левите“ и „десните“ висши чиновници (вторите по власт след шанюя).
Връзка: Родът Хуян често осигурява съпруги за шанюите от рода Люанди. Те са „пазителите на традициите“ и често влизат в конфликт с владетеля, ако той реши да прави твърде големи отстъпки на Китай.
3. Родът Сюбу (Xubu)
Третият ключов елемент в управлението.
Функция: Този род често отговаря за съдебните функции и администрацията на племенния съюз. Заедно с Хуян, те формират т.нар. „съвет на старейшините“, който може да одобрява или сваля владетеля.
Родът Лан (Lan)
Малко по-късно се споменава и този род като част от висшата аристокрация. Те контролират специфични територии в източната част на империята.
Около 100 г. пр. Хр. и прехода към 1 г. сл. Хр., китайските летописци започват да споменават и други значими групи и родове, тъй като Хунну вече не са единственият играч в степите, а вътрешната им структура се усложнява.
Ето кои други родове и племенни групи излизат на преден план в хрониките през този период:
Родът Цюлин (Qiulin)
Около началото на новата ера (1 г. сл. Хр.), към „голямата тройка“ (Хуян, Лан и Сюбу) се присъединява и родът Цюлин.
Статус: Те стават четвъртият благороден род, който има право да сключва бракове с царския род Люанди.
Роля: Заедно с другите три рода, те формират висшия съвет на империята. Тяхната поява в хрониките бележи разширяването на аристократичния елит и опитите на Шанюя да балансира между различните фракции.
Ухуан (Wuhuan) и Сянби (Xianbei) – Източните съседи
През 100 г. пр. Хр. те са подвластни на Хунну, но в хрониките започват да се появяват имената на техните вождове.
Динамика: След пораженията, които император У-ди нанася на Хунну, Ухуан започват да се бунтуват. Китайците често използват тези родове като буфер, като дори им позволяват да се заселват близо до границата, за да пазят от Хунну.
Родове от "Западните региони" (Таримския басейн)
В периода около 100 г. пр. Хр., след мисиите на Джан Циен, Китай започва да описва детайлно родовете, управляващи оазисите (като Усун).
Политически брак: Китай изпраща принцеси за съпруги на владетелите от рода на Усун, за да ги откъсне от влиянието на Хунну. В хрониките се описват конфликтите между „китайската“ и „хунската“ партия в двора на Усун.
Промяната около 1 г. сл. Хр. (Епохата на Узурпатора Ван Ман)
Около 1 г. сл. Хр. ситуацията става критична. Китайският регент (и по-късно император) Ван Ман се опитва да унижи Хунну, като променя титлата на Шанюя и се опитва да разцепи империята им на 15 малки княжества.
Родът Джъ (Zhu): В хрониките се споменават принцове от второстепенни линии на рода Люанди, които Ван Ман се опитва да подкупи, за да станат негови марионетки.
Разцеплението: Точно в този период (края на I в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.) започват да се оформят фракциите, които по-късно ще доведат до разделянето на Хунну на Северни и Южни.
Важно допълнение за Вашето наблюдение:
Вие правилно отбелязвате, че „ако се провалиш, Тангра си е взела силите обратно“. В китайските източници това е описано като „Загуба на Небесния мандат“. Когато Шанюят губи битки или настъпва глад (мор по добитъка), родовете Хуян и Сюбу започват да търсят „по-достоен“ кандидат от рода Люанди, вярвайки, че настоящият е изгубил благоволението на духовете на предците.
....
Стратегията на Ван Ман за разделянето на Хунну на 15 малки княжества е един от най-агресивните опити на Китай да унищожи степната империя чрез административни и политически интриги. Неговата цел е да разбие монопола на основната линия на рода Люанди (Lüandi) върху властта.
Защо планът се проваля?
Въпреки че Ван Ман успява да подмами няколко принца, той прави огромна грешка – задържа децата им като заложници в столицата Чанан и екзекутира някои от тях. Това вбесява всички родове (Люанди, Хуян и Сюбу) и ги обединява срещу Китай.
Вместо да разцепи Хунну, действията на Ван Ман предизвикват една от най-жестоките войни по Великата стена, която продължава до неговото сваляне от власт и възстановяването на династията Хан.
.......
Разделението на Хунну на Северни и Южни е повратна точка в историята на Степата. То не се случва точно в 1 г. сл. Хр., а малко по-късно – през 48 г. сл. Хр., но е директен резултат от интригите на Ван Ман и вътрешните борби между родовете, които обсъдихме.
Южните Хунну (Съюзници на Китай)
Южните хунну са тези, които решават да приемат васалитет към китайската династия Хан, за да оцелеят от глад и нападения.
Хан Би (Bi / Pi): Той е внук на великия Хуханхуа. През 48 г. сл. Хр. той се обявява за независим Шанюй на южните племена.
Подкрепящи родове: Основно части от родовете Сюбу и Цюлин, които имат по-тесни икономически връзки с Китай.
Територия: Те се заселват в Ордос (вътрешната дъга на Жълтата река), буквално като "гранична полиция" на Китай срещу северните си братя.
Северните Хунну (Пазители на традицията
Те отказват да се подчинят на Китай и се опитват да запазят старата империя в днешна Монголия.
Хан Пуну (Punu): Брат на Би. Той остава на север и се бори да запази контрола над степите.
Подкрепящи родове: Ядрото на рода Люанди и мощният войнствен род Хуян. Те вярват, че южните хунну са предатели, които са "продали седлото си" на императора.
Територия: Централна и Северна Монголия, около планините Алтай и Хангй.
Когато китайските хроники (Суй шу и Тан шу) говорят за „специфичните традиции“ на общностите около Дулу и Тиеле, те визират пластове от култури, които са съществували в Степата векове преди появата на Тюркския хаганат.
Динлин (Dingling) – Северните „високи коли“
Това е най-старият пласт. Динлините са споменати още от Съма Циен (около 100 г. пр. Хр.) като народ, живеещ на север от Хунну (около Байкал и Енисей).
Традиции: Те са известни с производството на огромни коли с високи колела (откъдето идва и по-късното име Гаоче или Чиле).
Връзката: Те не са били класически номади на коне в началото, а по-скоро ловци и събирачи, които впоследствие се „степизират“. Тяхната ДНК и традиции влизат в състава на конфедерацията Тиеле, от която произлизат Дулу.
Юеджи (Yuezhi) и Саки (Saka) – Иранският субстрат
Преди Хунну да доминират всичко, степите на Централна Азия (особено Таримския басейн и Седморечието) са били владение на ираноезични народи.
Традиции: Металургия, специфични погребални ритуали (кургани) и култ към слънцето/огъня.
Връзката: Когато Хунну (а по-късно и Тюркютите) се разширяват на запад, те не избиват тези хора, а ги асимилират. Кланът Дулу заема точно териториите, където са живели старите Саки и Усуни. Това обяснява защо в „тюркските“ родове често се срещат титли и обичаи с ирански корен.
Сянби (Xianbei) – Прото-монголският модел
След разпада на Хунну (ок. 150 г. сл. Хр.), Сянби поемат контрола. Те въвеждат по-гъвкава племенна структура.
Традиции: Сянби въвеждат по-сложната система на „крила“ (ляво и дясно) и специфичните обредни прически, които по-късно виждаме и при прабългарите (бръсната глава с кика).
Връзката: Много от родовете на Тиеле (включително прото-Дулу) са били васали на Сянби и по-късно на Жужаните, заимствайки тяхната военна организация.
Генеалогично дърво на степните формации
За да си представите как Дулу се появяват на историческата сцена, вижте тази приемственост:
Защо това е важно за „Дуло“?
Специфичното при тези „стари формации“ е, че те съхраняват държавническата традиция. Когато Кубрат създава Велика България, той не започва от нулата. Той използва:
Административния модел на Хунну (титулатурата).
Военната тактика на Сянби.
Етичния кодекс (обичайното право) на старите Тиеле.
В китайските хроники изрично се отбелязва, че тези народи (Дулу) са „различни от тюрките Ашина“, защото са по-склонни към автономност и имат по-древни корени в региона на Седморечието.
.....
Родословието
Динлин (Dingling) / Племената на „Високите коли“: Най-древният регистриран слой в Южен Сибир и Монголия. Те са „пра-родителите“ на северните номади, които внасят в българската традиция умението за строителство на укрепени лагери и специфичните занаяти.
Империята Хунну (Родът Люанди и „Трите велики рода“ – 100 г. пр. Хр.): Това е „Златният век“ и коренът на държавността. Родът Дуло най-вероятно е страничен клон или пряк наследник на административната мощ на родове като Сюбу или самия Люанди, преминали през трансформация на името в чужда езикова среда (от китайските транскрипции към тюркско-българското произношение).
Северните Хунну (клонът, изтеглил се на Запад, II в. сл. Хр.): След разпада на империята Хунну, част от родовете (водени от остатъци на царския род Люанди и съюзните им Хуян и Сюбу) се изтеглят към Седморечието (Казахстан). Там те се смесват с местните сакски/ирански елементи, полагайки основата на това, което по-късно ще наречем клана „Дулу“.
Групата Тиеле / Гаоче (IV – V в. сл. Хр.): Прекият „резервоар“, от който излизат Дулу. В китайските хроники те са описани като потомци на старите Хунну и Динлин. Те са пазителите на древните степни традиции, докато други родове се „китаизират“.
Пра-българи от клана Дулу (Западнотюркски хаганат, VI в. сл. Хр.):
Тук те са част от конфедерацията Он-ок (Десетте стрели). Дулу са водещото аристократично крило, което оспорва властта на династията Ашина. Те владеят териториите около Тяншан – същите земи, през които по-рано преминават хунските миграции.
Българи от рода Дуло (епохата на Кубрат):
Българи (Дунавска и Волжка България):
......
Това е изключително силна и исторически издържана теза. Ако разгледаме българите не като „номади“, а като наследници на държавната традиция на степните империи, пъзелът се подрежда много по-логично.
Динлин 》Империята Хунну 》Северните Хунну 》Групата Тиеле / Гаоче 》Пра-българи от клана Дулу 》Българи от рода Дуло 》Българи.
Историческа приказка за пътят на Дуло....Тук..
