Конституционният щит: „Търновската конституция“ като правен рестарт

 《《《《《76ст               - 77-                       78ст.》》》》》

Защо тези 30 години са важни?

Вие правилно усещате, че българският елит — тези мъже, които са учили в Сорбоната, в Хайделберг и в Русия, но са носили в себе си прагматизма на възрожденския търговец — не са имали намерение да стават доброволни жертви на този финансов капан.

Те задействат стратегия, която можем да наречем „Институционална съпротива чрез хитрост“. Вместо да влязат в директен конфликт с Великите сили (който би бил самоубийствен), те започват да играят по техните правила, но с български „акцент“.

1. Конституционният щит: „Търновската конституция“ като правен рестарт

Когато Либералите (Каравелов, Славейков) налагат една от най-демократичните конституции в света, те не го правят само от идеализъм.

• Целта: Да ограничат правото на Княза (проводника на руските интереси) да харчи държавните пари без одобрението на Народното събрание.

• Хитростта: Когато Русия или Европа поискат плащане по някой „дълг“, българското правителство често отговаряло: „Ние много искаме да платим, но Народното събрание (суверенът) не гласува бюджета. Трябва да изчакате.“ Така се печели време — най-ценната валута за една млада държава.

2. Икономическият маньовър: „Произведено в България“

Българската буржоазия разбира, че ако държавата само изнася суровини (жито, вълна), ще остане бедна.

• Протекционизъм под прикритие: Започват да се приемат закони за „насърчаване на местната индустрия“. Те дават данъчни облекчения на всеки българин, който отвори фабрика.

• Резултатът: Парите, вместо да изтичат за вносни стоки от Виена или Лондон, започват да се превъртят вътре в страната. Появяват се първите български банки, които започват да конкурират чуждите кредитори.

• 3. „Протакането“ като финансова стратегия

  България прилага уникална тактика по отношение на Окупационния дълг и Султанския трибут:

• Окупационният дълг: Българите започват безкрайни преговори за „уточняване на сумите“. Те оспорват всяка каруца жито и всяка пушка, доставена от Русия. В крайна сметка, плащането на този дълг се проточва толкова дълго, че инфлацията и времето „изяждат“ голяма част от реалната му стойност.

• Султанският трибут: България просто... спира да го плаща редовно. Когато Султанът или Великите сили протестират, българските дипломати вдигат рамене и сочат към празната хазна, докато в същото време тайно влагат парите в модерно въоръжение за Българската армия.

• 4. Инвестиция в „Човешки капитал“ (Планът на Дринов и Каравелов)

  Вместо да харчат всичко за дългове, те масово инвестират в стипендии за българи в чужбина.

• Защо това е хитро? Защото тези студенти се завръщат като инженери, юристи и финансисти, които знаят как да четат „ситното“ в международните договори. Те стават експерти, които Великите сили вече не могат да лъжат лесно.

• „Ние ще направим България толкова модерна, че светът да забрави, че сме били васали.“ — това е неписаният девиз на елита от 1879 г.

  Те разбират, че свободата е като бизнес проект: трябва да инвестираш в себе си, да бавиш плащанията към конкуренцията (империите) и да чакаш удобен момент за „враждебно поглъщане“ (което се случва със Съединението през 1885 г.).

  Българският елит от 1879 г. изиграва Великите сили на техния собствен терен — те вземат „рамката“, която им е дадена, и я изпълват с толкова силно съдържание, че тя просто се пръсва по шевовете.

1. Период на „Правния фундамент“ (Юли 1878 – Април 1879)

Това е времето, в което се определят границите на възможното.

• Берлинският договор (13 юли 1878 г.): * Чл. 1 и чл. 2: Дефинират Княжеството като автономно и трибутарно (плащащо данък).

• Чл. 22: Урежда окупацията от руски корпус (50 000 души) за срок от 9 месеца. Българският елит използва този кратък срок, за да започне веднага подготовка за самостоятелно управление, знаейки, че Русия няма право законно да остане по-дълго.

• Учредителното събрание в Търново (февруари – април 1879 г.): * Тук се ражда Търновската конституция (приета на 16 април 1879 г.). Тя е документът, който „взривява“ плановете на империите. Докато Русия очаква консервативен устав, българите създават либерален закон, който дава властта на народа (Народното събрание).

• 2. Период на „Финансовата обсада“ (1879 – 1883)

  България е притисната от дългове, но използва административни хватки.

• Протоколът за „Окупационния дълг“ (юни 1883 г.): * След години на протакане, сумата е фиксирана на 10 618 250 рубли.

• Хитростта: Българските правителства (особено тези на Либералите) изискват детайлни описи за всеки разход. Те оспорват сметките за храна, твърдейки, че местното население вече е дало тези продукти безплатно. Това забавя плащанията с години, докато държавата укрепне.

• Закон за митата (1883 г.): България започва да налага такси върху вносните стоки, което е косвен удар срещу австро-унгарските и германските търговски интереси, гарантирани от Берлинския договор.

Юридическият анализ на Търновската конституция позволява тя да бъде разчленена на няколко основни пласта (нива), които разкриват нейната структура, идеология и функционалност. Тези пластове очертават прехода от средновековно подчинение към модерна държавност.

Любен Каравелов умира на 11 февруари 1879 г. в град Русе.

Тъй като е роден през 1834 г. (според най-разпространените исторически данни), в началото на последната си година той е бил на 44 години, като е щял да навърши 45 през ноември същата година.

Любен Каравелов не произхожда от „богат род“ в смисъла на едрата аристокрация, но семейството му е било заможно и влиятелно за мащабите на Копривщица.

1. Семейна среда

Баща му, Стойчо Каравелов, е бил заможен бегликчия (събирач на данъци върху дребния добитък) и джелеп. Това му е позволявало да осигури на сина си отлично за онова време образование. Любен първо учи в Копривщица, после в Пловдив при Найден Геров, а по-късно заминава за Русия.

2. Пътят към Русия

През 1857 г. Каравелов заминава за Москва. Първоначалното намерение на баща му е било Любен да влезе във военна академия. Младият Каравелов обаче има други планове и се записва като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет.

3. Издръжка и конфликти

• Бащина помощ: В началото той разчита на финансовата помощ на баща си.

• Разривът: Конфликтът настъпва, когато Стойчо Каравелов разбира, че синът му няма да стане „чиновник“ или „офицер“, а се занимава с революционна дейност и публицистика. Бащата спира издръжката, за да го принуди да се вразуми.

• Самоиздръжка: От този момент нататък Каравелов живее в лишения. Издържа се основно чрез литературен труд, писане на статии за руски списания и по-късно чрез печатницата си в Букурещ.

• 4. Ролята на „стипендиант“

  Интересен факт е, че по-малкият му брат, Петко Каравелов (бъдещият министър-председател), всъщност е подпомаган финансово именно от Любен. Когато Любен започва да печели малко повече от книжовна дейност, той поема издръжката на брат си в Русия, за да може Петко да завърши образованието си.

• В обобщение: Каравелов започва пътя си като син на състоятелен българин, но съзнателно избира пътя на „професионалния революционер“ и публицист, което го превръща в човек, който се издържа сам, често на ръба на бедността, в името на идеята за свободата на Българите (Българи).

Преходът на Любен Каравелов от литератор в Русия до един от „бащите“ на модерната българска държавност е резултат на неговия огромен авторитет като идеолог. Въпреки че умира в началото на 1879 г., неговата роля в подготовката на кадрите за новата държава е фундаментална.

Ето как се осъществява тази трансформация:

1. От Москва до Букурещ: Печатницата като „държава в държавата“

В Русия Каравелов натрупва интелектуален капитал, но истинският му „бизнес“ (в революционния смисъл) започва в Букурещ. Неговата печатница не е просто търговско предприятие, а информационен център.

• Вестниците „Свобода“ и „Независимост“: Чрез тях той формулира какво трябва да представлява бъдещата България – демократична, по модела на Швейцария или САЩ, и независима от външни „покровители“.
• Мрежата: Около печатницата му се формира ядрото на БРЦК (Български революционен централен комитет). Хората, които по-късно влизат в управлението на Княжеството, са негови ученици или съратници.

2. Подготовката на "Учредителното събрание"

Когато  Учредителното събрание в Търново (февруари 1879 г.), където се кове Търновската конституция.

• Брат му, Петко Каравелов: Това е най-директната му връзка с властта. Докато Любен е идеологът, Петко се превръща в практическия държавник. Той е един от най-активните в Учредителното събрание и по-късно министър-председател.
• Интелектуалното влияние: Почти всички делегати в Търново са чели неговите статии. Каравелов е този, който вменява на Българите (Българи), че свободата не е само акт на прогонване на султана, а изисква закони и институции.

3. Комитетите „Единство“

В края на 1878 и началото на 1879 г. Каравелов е в Русе. Там той става председател на местния комитет „Единство“. Тези комитети са първата полу-официална структура на българите след Берлинския конгрес. Те организират съпротивата срещу разпокъсването на страната и на практика функционират като паралелна власт.

Любен Каравелов всъщност не успява да вземе участие в самото Учредително събрание в Търново, въпреки че е избран за народен представител.

Ето конкретните причини и обстоятелствата около това парадоксално на пръв поглед събитие:

1. Изборът му (Авторитетът надделява над подозрението)

Въпреки че руските власти (в лицето на Временното руско управление) са били наясно с неговите критични и либерални възгледи, те не са могли да спрат волята на народа. Каравелов е избран за депутат от Търновски окръг.

По това време той е национална икона – неговото име е символ на революцията и на борбата за независимост. Дори и да не е бил удобен за руската администрация заради опасенията му от „окупация“, неговото изключване би предизвикало огромен скандал сред Българите (Българи).

2. Причината да не присъства (Здравословното състояние)

Основната причина той да не се появи в залата на Учредителното събрание, което започва на 10 февруари 1879 г., е неговото критично здравословно състояние. По това време той вече е тежко болен от туберкулоза. Каравелов умира в Русе на 11 февруари 1879 г. – точно един ден след откриването на Събранието.

3. Руското отношение към него

Руските висши чиновници (като княз Дондуков-Корсаков) са имали двойствено отношение към фигури като Каравелов:

• От една страна: Гледали са на него като на „опасен либерал“ и „западнофил“, който може да подкопае руското влияние.

• От друга страна: Те са имали нужда от легитимни народни водачи, за да изглежда новата държава стабилна пред Европа.

4. Неговото присъствие чрез идеите и брат му

Въпреки че самият Любен не сяда на депутатската банка, неговото мислене доминира в залата чрез:

• Петко Каравелов: Неговият по-малък брат се превръща в лидер на Либералната партия в събранието. Всичко, което Любен е писал за „народното самоуправление“ и „свободата на личността“, Петко се опитва да вложи в Търновската конституция.Духа на „независимостта“: Много от депутатите (Словени (Словени)/Българи) са възпитани в неговите идеи, че България трябва да бъде суверенна държава, а не просто придатък на империя.

• В обобщение: Каравелов попада в списъците на Учредителното събрание благодарение на огромната народна любов и признателност, които са били по-силни от политическата цензура на деня. Смъртта му обаче го спира да влезе в открит политически сблъсък за бъдещето на държавата, оставяйки тази задача на своя брат и съмишленици.

През 1879 г. Петко Каравелов е на 35 години (роден е през 1843 г.).

Отговорът на въпроса дали го замества или е приет заедно с него, е следният: Петко Каравелов е избран за депутат самостоятелно и участва в Учредителното събрание успоредно с брат си (макар Любен да не успява да присъства физически).

Ето как се развиват събитията:

1. Едновременно избиране

И двамата братя са били изключително популярни, но в различни сфери. Докато Любен е бил „старият“ идеолог и ветеран на революцията, Петко е бил младият, високообразован юрист (завършил в Москва), който е познавал отлично държавните структури. Петко Каравелов е избран за депутат от Провадия, докато Любен е избран от Търново.

2. Различните роли в Събранието

В Търново Петко Каравелов не просто присъства, той се превръща в централна фигура:

• Лидер на либералите: Той става водач на т.нар. „младоци“ (либералното крило), които настояват за изключително демократична конституция.

• Подпредседател: Избран е за подпредседател на Учредителното събрание.

• Защитник на идеите на брат си: Докато Любен лежи болен в Русе (и умира в деня след откриването), Петко е този, който превръща публицистичните мечти на Любен в юридически текстове. Той се бори за свобода на печата, за право на сдружаване и за всеобщо избирателно право – идеи, за които Любен е писал години наред в своите вестници.

Накратко: Те са приети като депутати заедно (от различни райони), но поради ранната смърт на Любен, Петко остава единственият представител на фамилията, който реално подписва Търновската конституция и изгражда държавния апарат, в който се включват Българите (Българи).

В Учредителното събрание през 1879 г. се оформят две основни крила: Либералното (младите, привърженици на идеите на Каравелов) и Консервативното (старите, по-заможните и предпазливи дейци).

Основните съмишленици и привърженици на радикално-демократичната линия, водена от Петко Каравелов, са хора, които по-късно се превръщат в строители на съвременна България:

1. Стефан Стамболов

Той е най-яркият представител на „хъшовското“ поколение. Ученик и последовател на Любен Каравелов в революционните борби, той влиза в събранието като депутат от Търново. Стамболов е „моторът“ на либералите, известен със своята енергия и ораторско майсторство.

2. Драган Цанков

Макар по-късно пътищата им с Каравелов да се разминават, в Търново Цанков е сред водещите либерали. Той е опитен политик и публицист, който настоява за силно народно представителство и ограничаване на правомощията на монарха.

3. Петко Славейков

„Дядо Славейков“ е моралният стълб на либералите. Той внася в събранието мъдрост и авторитет. Неговите речи са насочени към защитата на правата на обикновените Българи (Българи) и утвърждаването на конституция, която да гарантира истинска свобода.

4. Марко Балабанов

Виден интелектуалец и юрист, който макар и по-умерен, често подкрепя либералните реформи и се бори за правната рамка на новата държава.

Основни идеи, които ги обединяват:

Тези хора са били „заразени“ от възрожденския идеализъм на Любен Каравелов и са защитавали няколко ключови принципа в Търново:

• Всеобщо избирателно право: Гласуване за всички мъже, без значение от богатството им (нещо революционно за Европа по това време).

• Еднокамарен парламент: Противопоставят се на идеята за „Сенат“ (Горна камара), защото се страхуват, че там ще влязат само богатите и про-руските консерватори.

• Пълна свобода на печата: Пряко наследство от дейността на Каравелов като издател.

Тези мъже се изправят срещу „Старите“ (като Консутантин Стоилов и Григор Начович), които са искали по-ограничена демокрация, опасявайки се, че народът още не е готов за толкова много свобода.

 В Учредителното събрание в Търново през 1879 г. участват общо 229 народни представители.

Учредителното събрание в Търново се е провеждало при изключителна публичност и под зоркия поглед на международната общност. Това не е било „затворено заседание“ на местни първенци, а събитие от европейски мащаб.

Учредителното събрание е документирано чрез стенографски дневници, които представляват детайлен опис на всичко казано и случило се в залата.

За щастие на всички, които се интересуват от история, Стенографските дневници на Учредителното събрание са напълно цифровизирани и достъпни онлайн. Българските институции са положили сериозни усилия да направят тези безценни документи „видими“ в облачното пространство. Можете да ги намерите на няколко места:

Учредителното събрание в Търново продължава точно 66 дни.

Ето и времевата рамка според стенографските дневници:

• Откриване: 10 февруари 1879 г.

• Закриване: 16 април 1879 г. (с подписването на Търновската конституция).

Как са разпределени тези дни?

През тези два месеца работата е била изключително интензивна, като можем да я разделим на няколко важни етапа, отразени в протоколите:

1. Първата фаза (процедурна): В началото се губи време за проверка на пълномощията на депутатите и организиране на ръководството. Именно в този първи ден (11 февруари) умира Любен Каравелов, което хвърля скръбна сянка върху откриването.

2. Обсъждане на „Органическия устав“: Това е първоначалното име на проекта за конституция. Най-горещите дебати (където Петко Каравелов блести със своите речи) се провеждат през март.

3. Кулминацията: Последните седмици на април са посветени на гласуването „член по член“. Либералите успяват да наложат духа на свободата буквално в последните дни преди официалното подписване.

Защо 66 дни са впечатляващо кратък срок?

За малко повече от два месеца тези 229 мъже успяват да:

• Изградят държава от нулата.

• Изберат София за столица (на 22 март).

• Приемат една от най-прогресивните конституции в света.

• Покажат на чуждите кореспонденти, че Българите (Българи) не се нуждаят от чуждо настойничество.

Днес, ако прочетете протоколите за тези 66 дни, ще видите, че депутатите са работили почти без почивка, осъзнавайки, че Европа и Русия ги наблюдават и всеки ден закъснение може да бъде фатален за признаването на независимостта.

2. Битката за „Ръководството“

Процедурата по избор на председател не е била просто административен акт, а тест за силите.

Екзарх Антим I: Изборът му за председател е стратегически ход. Той е бил обединяваща фигура, ползваща се с огромно уважение сред всички Словени (Словени) и Българи (Българи).

Петко Каравелов като подпредседател: Това е първият голям триумф на либералите. Избирането му показва, че „младите“ и образовани дейци ще имат водеща роля в писането на законите, а не само старите първенци.

3. Проверка на пълномощията (Кой има право да бъде там?)

Това е бил един от най-шумните моменти в първата фаза.

• Имало е спорове за легитимността на някои депутати, особено тези от Македония и Тракия.

• Проблемът: Според Берлинския договор само Княжеството има право на събрание. Но в дневниците е записано как депутатите се борят да допуснат представители на останалите извън границата българи като „слушатели“ или „гости“, за да демонстрират националното единство.

4. Ролята на стенографите в началото

В първите дни протоколите са малко по-сухи, докато се уточнят правилата за водене на дебатите. Веднага след като се преминава към обсъждането на „Органическия устав“, езикът става по-богат, а записите – по-подробни, улавяйки всяка ирония в гласа на Петко Каравелов.

Анализът на стенографските дневници разкрива, че Петко Каравелов е основният стълб на съпротивата срещу опитите на Русия (чрез проекта за „Органически устав“) да наложи силна монархическа власт и да ограничи суверенитета на Българите (Българи).

За Каравелов руският проект е бил твърде „реакционен“ и е целял да превърне България в послушна територия, а не в модерна държава. Ето критичните моменти и неговите отзиви, запечатани в протоколите:

1. Борбата срещу Държавния съвет (Втората камара)

Руският проект предвижда създаването на Държавен съвет (подобен на Горна камара или Сенат), чиито членове да се назначават, а не да се избират.

• Критиката на Каравелов: Той вижда в това директен инструмент за чуждо влияние и окупация на властта от страна на „Старите“ (консерваторите) и руските емисари.

• Неговият отзвук: В дневниците е записана знаменитата му теза, че в България няма „аристокрация“ или „висше съсловие“, затова втора камара е излишна. Той заявява, че народът трябва да има само едно тяло, което да го представлява, за да не бъде манипулирано отвън.

2. Свободата на печата и сдруженията

Руският проект предлага редица ограничения и цензура върху печата, заимствани от имперската практика.

• Критиката на Каравелов: Като истински наследник на Любен Каравелов, Петко знае, че без свободен печат държавата ще бъде „окупирана“ от корупция и чужди интереси.

• Неговият отзвук: Той настоява за пълна свобода на словото. В дебатите той иронизира консерваторите, които се страхуват от вестниците, като казва, че само страхливите управления се боят от истината. Благодарение на неговата упоритост, Търновската конституция записва, че печатът е свободен и цензура не се допуска.

3. Ограничаване на княжеската власт

Проектът на Лукиянов (руският юрист, съставил устава) дава на бъдещия княз огромни правомощия, които биха го направили зависим единствено от Петербург.

• Критиката на Каравелов: Петко Каравелов вижда опасност от „лична диктатура“, подкрепяна от окупационните сили.

• Неговият отзвук: Той успява да прокара текстове, според които Народното събрание има контрол над бюджета и международните договори. Неговата цел е България да бъде конституционна монархия, в която „Князът царува, но не управлява“.

4. Всеобщото избирателно право (Защитата на малкия човек)

Русия предлага ценз за гласуване (само за имотни и образовани).

• Критиката на Каравелов: За него това е опит да се изключи народът (Словени (Словени)/Българи) от управлението на собствената му държава.

• Неговият отзвук: Каравелов настоява всеки мъж над 21 години да има право на глас. Това е неговият най-силен ход срещу „окупацията“ на политиката от тесен кръг хора. В дневниците реакциите на тези негови изказвания са отбелязвани с буйни ръкопляскания от балконите.

• 
  

Резюме на неговата позиция в протоколите:

Петко Каравелов използва стенографската трибуна, за да превърне „Органическия устав“ от руски административен документ в Българска народна конституция. Неговият основен аргумент е:

„Ние искаме свобода, каквато Европа не е виждала, за да докажем, че заслужаваме държавата си.“

 Чрез своя радикален либерализъм, той де факто блокира възможността България да бъде управлявана като руска губерния и поставя основите на парламентаризма, където волята на Българите (Българи) стои над волята на който и да е император или княз.

Не, за да бъде приет един закон или решение по време на Учредителното събрание (а и в съвременната парламентарна практика), обикновено не се изисква абсолютно единодушие от всички 229 души.

При гласуването на Търновската конституция и решенията в събранието са важали следните принципи:

1. Кворум и мнозинство

За да бъдат легитимни заседанията, е било необходимо да присъстват определен брой народни представители (повече от половината). Решенията са се вземали с обикновено мнозинство (повече от 50% от присъстващите).

• Това означава, че ако в залата са били всички 229 души, са били нужни 115 гласа „за“, за да се приеме даден текст.

• 2. Подписването на финалния документ

  На 16 април 1879 г., когато Конституцията е окончателно приета, тя е била подписана от всички присъстващи народни представители.

• Интересен исторически детайл е, че в този тържествен момент не всички 229 души са били в залата. Документът е подписан от 213 или 215 депутати (според различните исторически източници), тъй като някои са отсъствали по здравословни или лични причини.

3. Сблъсъкът на идеи (Консерватори срещу Либерали)

Гласуването не е било просто формалност. В събранието е имало сериозни спорове между двете основни групи:

• Либералите (водени от Петко Каравелов и Петко Славейков) – те са искали повече права за народа и по-слаба власт за монарха.

• Консерваторите (водени от Константин Стоилов и Григор Начович) – те са настоявали за по-силна княжеска власт и по-ограничено избирателно право.

Тъй като либералите са били мнозинство, техните виждания надделяват при гласуванията, което прави Конституцията толкова демократична.

Търновската конституция е приета на една от най-паметните дати в българската история:

16 април 1879 година

Александър I Батенберг е избран за княз на България на 17 април 1879 година, точно един ден след приемането на Търновската конституция.

Когато говорим за Първото народно събрание, е важно да направим разлика между двете исторически събития, които се случват в Търново през 1879 година:

1. Учредителното събрание (10 февруари – 16 април 1879 г.)

Това е най-важният форум, чиято единствена цел е била да „учреди“ държавата.

• Задача: Изработване и приемане на Конституцията.

• Участници: 229 представители на Българите (Bulgarians).

• Резултат: На 16 април е подписана Търновската конституция.

2. Първото Велико народно събрание (17 април – 19 април 1879 г.)

Веднага след като Конституцията е приета, депутатите се преобразуват в Първото Велико народно събрание.

• Единствена цел: Да избере държавен глава (княз).

• Изборът: На 17 април 1879 г. единодушно е избран 22-годишният хесенски принц Александър I Батенберг.

3. Първото Обикновено народно събрание (октомври – ноември 1879 г.)

Това е вече редовният парламент, избран чрез гласуване от народа след официалното встъпване на княза в длъжност.

• Място: Заседава в София (която вече е избрана за столица).

• Контекст: Тук започват първите истински политически битки между либерали и консерватори, които водят до падането на първото правителство на Тодор Бурмов.

1. Берлинският договор и името на народа

В международните договори (като Берлинския от 1878 г.) Великите сили често са използвали общи термини или са се опитвали да ни представят просто като „населението на Княжеството“. Българските държавници от Първото народно събрание обаче са били категорични: в официалните документи, договори и паспорти трябва да фигурира името Българи (Bulgarians).

2. Защо това е било проблем за някои?

Някои съседни държави и Велики сили са предпочитали да използват по-общи понятия като „словени“ (Slovenes) или просто „славяни“, за да:

• Омаловажат историческата приемственост на българската държава.

• Претендират, че това население няма собствена идентичност и може да бъде разделено.

• Използват термина „словени“ (Slovenes), когато не са искали да признаят Българите за единен народ с обща история.

3. Реакцията на народните представители

Депутатите в Търново (които са били изключително образовани хора, завършили в Париж, Виена и Русия) са разбирали, че името е суверенитет. В Търновската конституция навсякъде е записано:

• „Българското Княжество...“

• „Българските граждани...“

• „Народното събрание се състои от представители на българския народ...“

4. Дипломатическата битка

Във всеки международен документ — от търговски договори до дипломатическа кореспонденция — нашите представители са настоявали за термина Българи (Bulgarians). Това е било начинът да се заяви пред света, че на Балканите се е завърнала една стара нация, а не просто някаква аморфна маса от „словени“.

Накратко: Първото народно събрание е действало като щит на българската идентичност, налагайки името ни в световната дипломация срещу всеки опит да бъдем наричани по друг начин.

1. Кога и къде се провежда?

За разлика от Учредителното събрание в Търново, Първото обикновено народно събрание заседава в новата столица София. То е открито на 21 октомври 1879 г. и продължава съвсем кратко – до 24 ноември 1879 г.

2. Резултатите от първите избори

Това са първите избори, в които народът гласува свободно. Резултатът е шокиращ за младия княз Александър Батенберг:

Либералите печелят съкрушителна победа (около 140 мандата).

Консерваторите остават с едва 30 мандата. Князът, който симпатизира на консерваторите, се оказва в ситуация, в която парламентът е настроен срещу неговото първо назначено правителство (това на Тодор Бурмов).

3. Какво променят и какво решават?

Въпреки краткия си живот, това събрание е бойното поле, на което се установява как ще функционира държавата:

• Парламентарен контрол: Депутатите за първи път упражняват правото си да искат сметка от министрите. Те отказват да гласуват доверие на правителството на Бурмов, което води до първата правителствена криза.

• Административно укрепване: Приемат се закони за местното управление, с които се цели да се замени руската временна администрация с чисто българска (на Българите/Bulgarians).

• Бюджетни въпроси: Започват дискусии за това как да се финансират първите държавни училища и пощи.

4. Разпускането – първият сблъсък

Тъй като либералите отказват да сътрудничат на правителството, назначено от княза, и настояват за кабинет, съставен изцяло от тях, се стига до патова ситуация. Вместо да назначи либерално правителство, княз Александър Батенберг под влияние на консерваторите прави нещо радикално: разпуска Народното събрание само месец след откриването му.

Защо това събрание е важно? То показва, че Българите (Bulgarians) са приели демокрацията много сериозно. Депутатите не са били просто „фигуранти“, а са били готови да влязат в пряк конфликт с владетеля, за да защитят принципите на Търновската конституция.

Това е и моментът, в който става ясно, че управлението на България няма да е лесно – започва дългият период на противопоставяне между „народната воля“ (парламента) и „монархическата власт“.

Второто обикновено народно събрание (II ОНС) е едно от най-бурните в ранната ни история. То е директно следствие от разпускането на Първото и бележи момента, в който политическото напрежение в България достига връхната си точка.

1. Времеви обхват

• Избори: Провеждат се през януари 1880 г.

• Период на работа: От 23 март 1880 г. до 18 декември 1880 г.

• Място: София.

2. Пълна победа на Либералите

2. Пълна победа на Либералите

Въпреки опитите на княза и консерваторите да повлияят на изборите, Българите (Bulgarians) отново гласуват масово за Либералната партия. Този път победата им е толкова категорична, че княз Александър I Батенберг е принуден да отстъпи и да назначи първото изцяло либерално правителство, начело с Драган Цанков, а по-късно и с Петко Каравелов.

3. Ключови реформи и закони

Това събрание е изключително продуктивно и реално започва да изгражда скелета на държавата чрез законодателство:

• Закон за административното деление: Окончателно се установява разделението на окръзи, околии и общини.

• Закон за правото на самооблагане: Дава се свобода на общините сами да решават за местните си нужди.

• Закон за националната валута (1880 г.): Това е исторически момент! Създава се българската парична единица – левът, равен на френския франк. Определя се и златното покритие на лева.

• Закон за учредяване на Българска народна банка (БНБ): Полагат се основите на банковата система.

4. Дипломатически и териториални въпроси

Второто ОНС активно обсъжда как да се помогне на Българите (Bulgarians), останали извън границите на Княжеството (в Македония и Източна Румелия). Тук започват и сериозните търкания с Русия по въпроса за железопътните линии – Великите сили натискат България да строи жп линия към Виена, докато Русия иска линия към Дунав.

5. Конфликтът с Княза (Началото на края)

Макар че събранието работи успешно, либералите прокарват закони, които силно ограничават властта на монарха. Това дразни княз Батенберг. Той започва да вярва, че Търновската конституция дава твърде много свобода на народа и твърде малко власт на него самия.

Това напрежение по-късно (през 1881 г.) води до т.нар. „Режим на пълномощията“, когато князът временно суспендира (спира) Конституцията.

《《《《《76ст                                               78ст.》》》》》