Житейския път на Елена, дъщеря на Иван Асен 2
Златният период на Комнин-фамилия
(1081–1185 г.)
Те идват на власт с Алексий I Комнин, който спасява Византия от разпад по време на Първия кръстоносен поход. Под тяхно управление империята преживява културен и военен ренесанс. Най-известните владетели от този период.
Алексий I Комнин е основателят, а неговият син Йоан II Комнин е този, който превръща управлението им в истински "златен век".
Когато Алексий I Комнин (1081–1118) управлява във Византия, на картата няма независима българска държава. България е под византийско владичество (1018–1185).
Ако направим синхрон между Йоан II Комнин и българската история, ще видим, че това е най-стабилният период на византийското владичество. Тъй като тогава няма независима българска държава, Йоан II е фактическият владетел и на българските земи.
След смъртта на Йоан II Комнин (през 1143 г.) настъпва управлението на най-малкия му син — Мануил I Комнин.
След смъртта на мощния Мануил I Комнин през 1180 г., Византия буквално тръгва към пропастта. Това е критичен момент за цялата балканска история, защото именно този хаос позволява на Българите (Bulgarians) да се освободят.
Алексий II Комнин (1180–1183) – Детето на трона
Той е само на 11 години, когато баща му Мануил умира. Вместо него управлява майка му (Мария Антиохийска), но настъпват интриги и народно недоволство. Империята започва да губи контрол над териториите си.
Андроник I Комнин (1183–1185) – Тиранинът
Той е братовчед на Мануил I и заема престола чрез преврат, като нарежда малкият Алексий II да бъде удушен.
Характер: Изключително жесток, но и харизматичен. Опитва се да спре корупцията, но го прави с масови екзекуции на аристократи.
.......
Краят на династията:
Комнините по женска линия
През септември 1185 г. в Константинопол избухва бунт. Андроник е заловен и убит по жесток начин на Хиподрума.
Исак II Ангел (1185–1195) – Новата династия
След убийството на Андроник, на власт идва Исак II Ангел (династията на Ангелите). Той е роднина на Комнините по женска линия, но няма техните качества.
Тук се случва големият синхрон с България:
Точно в месеците на преврат и хаос (есента на 1185 г.), братята Петър и Асен отиват при Исак II Ангел, за да искат правата си.
Малко известен факт е, че като млад Калоян е изпратен в Константинопол като почетен заложник. Това се случва след един от походите на Исак II Ангел срещу Петър и Асен.
Сблъсъкът между Исак II Ангел и цар Калоян е финалният етап от борбата за утвърждаването на Второто българско царство. Ако Петър и Асен започват бунта, то Калоян е този, който принуждава византийците (в лицето на Ангелите) окончателно да признаят България.
Исак II Ангел прави няколко опита да смаже въстанието на Асеневци, но след като е разбит в битката при Тревненския проход (1190 г.), неговият авторитет се срива.
Византиия Брат срещу Брат
През 1195 г. Исак II е свален и ослепен от собствения си брат — Алексий III Ангел.
Алексий III Ангел.
Съдбата на Алексий III Ангел
След като е свален от престола през 1203 г. от кръстоносците, Алексий III прекарва остатъка от живота си в бягство и интриги.
Свалянето на Алексий III Ангел през 1203 г. и последвалото превземане на Константинопол от рицарите през 1204 г. е „взривът“, който раздробява Византия.
Тази част остава Византия(Гърците)
Той се опитва да си върне властта с помощта на иконийския султан срещу своя зет (Теодор Ласкарис в Никея), но губи битката при Антиохия на Меандър (1211 г.).
Къде е той през 1216 г.? Когато император Анри умира, Алексий III е затворен в манастир в Никея от собствения си зет.
Зетят на Алексий III е Теодор I Ласкарис (съпруг на дъщеря му Анна). Той основава Никейската империя.Никейската империя се превръща в "пазител на византийския дух".
Вместо да помогне на тъст си да си върне трона, Теодор разбира, че Алексий III е опасен интригант. Когато Алексий се опитва да вдигне бунт срещу зет си с помощта на селджукските турци, Теодор го побеждава в битка (1211 г.), залавя го и го затваря в манастира „Хиацинт“ в Никея.
.........
Другата 2 част от Кръстоносците се оправлява от Владетел избран от Папата
Дъщерята на цар Калоян се казва Мария(латинска императрица). Тя действително се омъжва за император в Константинопол, но не за византиеца Алексий III Ангел, а за неговия враг — латинеца Анри (Хенрих) Фландърски през 1212 г.
До юни 1216 г.: На трона е Анри (Хенрих) Фландърски – единствения
Когато Анри (Хенрих) Фландърски поема властта, той не се задоволява само с Константинопол. Той започва агресивно да завладява земите, които доскоро са били под прекия контрол на Алексий III Ангел и неговите приближени в Тракия и Северозападна Мала Азия.
За да може спокойно да управлява тези „византийски“ земи, без да се притеснява от Българите (Bulgarians), Анри сключва брака с Мария.
Анри (Хенрих) Фландърски през юни 1216 г. е един от най-големите обрати в балканската история. Той умира в Солун, точно когато е в разгара на силите си, и това променя всичко.
Точно в този критичен момент се случва, Иван Асен II прави своя голям ход в България. Завръщането
(1217 г.)Асен II укрепва властта си в Търново.
......
След смъртта на Анри (1216 г.) и възкачването на Иван Асен II (1218 г.), „Византия“ вече не е държава, а идея, за която се борят трима души. Ето как изглежда ситуацията отвътре:
След като Анри умира без деца, латинците избират за император неговия зет Пиер дьо Куртене.
Той тръгва от Франция към Константинопол, но минава през земите на Теодор Комнин (Епир).
Теодор го примамва в капан в планините на Албания, пленява го и Пиер изчезва завинаги (вероятно убит).
Резултат: Латинската империя остава без император на място. В Константинопол управлява вдовицата на Пиер — Йоланда, която е сестра на Анри.
Тук историята става достойна за филмов сценарий. Докато Йоланда (сестрата на Анри) се опитва да закрепи властта в Константинопол, тя се оказва в една сграда с Мария — дъщерята на Калоян.
Ето какво се случва с Мария (дъщерята на Калоян) в този критичен момент:
Тя вече не е "действаща" императрица, но е вдовица на най-уважавания латински владетел.
Когато Йоланда пристига в Константинопол (през 1217 г.), тя заварва Мария там.
Двете жени са в странна позиция: едната е сестра на починалия император, а другата е неговата българска съпруга.
Защо Мария изчезва от хрониките?
След като Йоланда поема регентството, следите на Мария се губят. Има две основни версии:
Версия А: Тя се завръща в България. Тъй като нейният братовчед Иван Асен II заема престола през 1218 г., за нея е било много по-безопасно да се върне в Търново, отколкото да стои сред латинците, които са я подозирали в отравянето на Анри.
Версия Б: Тя остава в Константинопол като почетна фигура, но без реална власт, тъй като латинците вече не са имали нужда от съюза с България (по това време Борил е бил слаб, а Иван Асен II още не е бил на власт).
Йоланда: Опитва се да запази латинския контрол над Константинопол. Тя е майка на бъдещите императори Робер и Бодуен II.
Йоланда (сестрата на Анри) е тази, която държи Константинопол в името на децата си, опитвайки се да запази „латинската Византия“.
......
Паралелно в часта Византия(Гърците)
Но докато тя се бори да оцелее, другите двама „гръцки“ кандидати за наследството на Алексий III Ангел започват люта битка помежду си.
Ето кои са те и каква е тяхната стратегия:
Теодор Комнин (Епирското деспотство)
Той е най-агресивният и опасен кандидат. Управлява от днешна Гърция (Епир).
Неговата сила: Той е племенник на Алексий III. Счита се за единствения истински наследник на Комнините на Балканите.
Целта: Да превземе Солун и после Константинопол, за да изгони децата на Йоланда.
Втория играч
Теодор I Ласкарис (Никейската империя)Къде управлява: В Мала Азия (днешен Изник, Турция).
Той е зетят на Алексий III (женен за дъщеря му Анна). Управлява в Мала Азия (Никея).
Неговата сила: Той държи „официалната“ власт. При него е патриархът, той е коронясан за император. Той държи тъст си Алексий III затворен в манастир, за да няма други претенденти.
Проблемът: Той е далеч, през морето, и постоянно трябва да се бие с турците-селджуци.
Връзката с България: Иван Асен II го използва като противотежест на Теодор Комнин.
Когато Иван Асен II застава на трона в Търново през 1218 г., той не граничи с една мощна империя, а с три отделни и враждуващи помежду си сили.
...
Да се върним при латинската Византия...
Първо Йоланда (като регент) на по малкия син, а после нейният син Робер дьо Куртене.
Територия: Константинопол и околностите му (Източна Тракия).
Връзка с България: Те са най-слабите. Иван Асен II ги държи в "шах" чрез дипломация и дори им предлага защита, като планира да ожени дъщеря си Елена за малкия Бодуен II.
Резултатът: Тя се „съгласява“ на примирие с Иван Асен II (който по това време тъкмо взема властта). Тя е била достатъчно умна, за да не провокира българите, докато държавата ѝ е в криза.
Елена (дъщерята на Иван Асен II от брака му с Анна-Мария Унгарска).Елена е на около 4 или 5 години. да се омъжи за самия Бодуен II е 2г. Бъдещ планиран брак.
Когато Йоланда умира през 1219 г., тя оставя престола в много странна ситуация. Ето как се развиват нещата за нейните синове:
Първият наследник: Робер дьо Куртене (1221–1228) по големия.
Тъй като Бодуен II е бил твърде малък (роден през 1217 г., той е само на 2 години, когато майка му умира), бароните опровляват идигат по-големия му брат — Робер.
Робер пристига в Константинопол през 1221 г. и става император.
По време на неговото управление (до 1228 г.) Бодуен II расте в двореца като наследник.
Робер умира през 1228 г. без деца и едва тогава идва редът на малкия Бодуен II.
Вторият наследник: Бодуен II (1228 г.) Той е 11г, регенсвото е на Бароните.
През 1228 г., когато брат му умира, Бодуен II е на 11 години. Точно в този момент се напомня предложението на Иван Асен II за брака с Елена и неговото регентство отново.
Когато 11-годишният Бодуен II остава сирак и единствен наследник през 1228 г., ситуацията в Константинопол е отчаяна. Латинските барони (висшите рицари и благородници) разбират, че едно дете не може да ги спаси от обръча на Българите (Bulgarians) и Епирците.
Затова те сформират регентство, но отхвърлят предложението на Иван Асен II и избират съвсем друг път. Ето кои са ключовите фигури, които стават регенти:
Великият съвет“ на бароните (Колективно регентство)
Преди да пристигне официален регент от чужбина, властта се държи от най-влиятелните рицари в града. Техни водачи са били:
Наро дьо Туси: Опитен рицар, който е служил още при Анри Фландърски.
Жан Фосe: Рицар, който е отговарял за защитата на стените.
Тъй като бароните се страхуват от Иван Асен II, те канят от Франция легендарния Йоан (Жан) дьо Бриен.
Официалният регент на малкия Бодуен II : Йоан дьо Бриен (1229–1237)
Кой е той? Бивш крал на Йерусалим, рицар от Кръстоносните походи, който по това време е на близо 80 години.
Неговата роля: Той е обявен за съимператор (доживотен император), докато Бодуен II порасне.
Мария дьо Бриен дъщерята на Йоан дьо Бриен
Сделката: За да „бетонират“ неговата лоялност, бароните омъжват дъщеря му Мария дьо Бриен за малкия Бодуен II.
Реакцията на Иван Асен II е била светкавична и изключително пресметната. Той не е бил човек, който действа под влиянието на чист гняв, а по-скоро на хладна политическа стратегия. Когато разбира, че латинските барони са го излъгали и са избрали 80-годишния Йоан дьо Бриен вместо него, той променя цялата си външна политика.
Пълно скъсване с Рим и Латинците
Иван Асен II разбира, че докато Константинопол се надява на помощ от Папата и Запада, той никога няма да бъде приет там като равен.
Резултат: Той прекратява преговорите за уния с Римокатолическата църква.
Действие: Започва да възстановява Българската патриаршия, за да покаже, че Търново е независим духовен център, равен на Рим и Константинопол.
Константинопол (центърът) се владее от латинците чрез синовете на Йоланда (Робер и после Бодуен II), но на изток, в Мала Азия, Никея се отделя като независима „византийска крепост“ под управлението на Теодор I Ласкарис.
Теодор I няма мъжки наследници (синовете му умират млади). Затова той трябва да избере най-способния си военачалник за наследник.
Йоан III Дука Ватаци Жени се за дъщерята на Теодор I – Ирина Ласкарина. След смъртта на тъста си през 1222 г., той поема престола.
Когато тя се омъжва за Йоан III Дука Ватаци, тя му донася императорската титла. Двамата имат само едно дете, но то е изключително важно за българската история и за съдбата на Елена.
Той започва преговори с никейския император Йоан III Дука Ватаци.
След като бракът с Бодуен II пропада, Иван Асен II решава да удари латинците там, където най-много ги боли — чрез съюз с техния най-голям гръцки враг .
Когато се сключва великият съюз в Лампсак през 1235 г., сметката за възрастта на децата е много интересна, защото те са почти връстници. Това прави този брак един от малкото в Средновековието, при които съпрузите реално растат заедно.
Синът на Йоан III Ватаци: Теодор II Ласкарис
Той е роден в края на 1221 г. или началото на 1222 г.
През 1235 г. той е на 13 или 14 години.
По средновековните стандарти той вече е влизал в юношеска възраст и е бил подготвян за управление.
Дъщерята на Иван Асен II: Елена
Тя е родена около 1223-1224 г.
През 1235 г. тя е на около 11 или 12 години.
Това е точно възрастта, в която принцесите са били считани за готови за омъжване (често веднага след навършване на 12).
Бракът между Елена Асенина и Теодор II Ласкарис е бил много плодовит. Те имат общо пет или шест деца (историческите извори варират леко), които носят в себе си смесената кръв на двете най-могъщи фамилии на Балканите – българските Асеневци и никейските Ласкариди.
Ирина Ласкарина Асенина (Внучката)
Тя е директен наследник по кръв.
Нейната майка: Елена (дъщерята на Иван Асен II).
Нейният дядо: Иван Асен II.
За нея Иван Асен II е дядо по майчина линия. Тя носи името "Асенина", за да подчертае тази велика връзка.
Константин Тих Асен (Зетят)
Той няма кръвна връзка с Иван Асен II (преди брака).
Константин Тих е болярин от Скопие, син на Тихомир.
Той е избран за цар от болярите в Търново през 1257 г.
Съдба: Тя се връща в Търново и се омъжва за българския цар Константин Тих Асен.
Значение: Така внучката на Иван Асен II (чрез Елена) отново става българска царица. Тя е била изключително властна и сурова жена, която практически е управлявала държавата вместо болния си съпруг.
Втората дъщеря на Елена, внучка на Иван Асен 2
Мария Ласкарина
Съдба: Омъжва се за Никифор I Комнин, деспот на Епир.
Никифор I Комнин е син на Михаил II Комнин. Неговият чичо е Теодор Комнин (по-големият брат на бащата на Михаил II). Именно Теодор Комнин води войната с Иван Асен II и бива победен при Клокотница, като по това време той е законният владетел на трона. След поражението той и семейството му са пленени, а по-късно българският цар заповядва Теодор да бъде ослепен. В резултат на тези събития, на трона на Епир се възкачва Михаил II Комнин (бащата на Никифор).
Дядото (Победителят) – Иван Асен II
От 2-вия му брак: Ражда се Елена. И внучка Мария Ласкарина
От 3-тия му брак: Жени се за Ирина Комнина (дъщерята на ослепения Теодор).
......
Йоан IV Ласкарис (Трагичният император на Никейската империя )
Той е единственият им син, който оцелява и става наследник на престола в Никея.
Съдба: Когато баща му (Теодор II) умира, Йоан е само на 7 години.
Трагедия: Един амбициозен военачалник на име Михаил Палеолог извършва преврат, ослепява момчето и го затваря в манастир, за да заграби властта и да основе нова династия.
Михаил Палеолог е бил амбициозен генерал. Когато съпругът на Елена (Теодор II Ласкарис) умира през 1258 г., престолът остава за техния 7-годишен син — Йоан IV Ласкарис.
Ослепяването: В деня на своя 11-ти рожден ден, малкият Йоан IV (внукът на Иван Асен II) е ослепен по заповед на Михаил Палеолог и затворен в манастир. С това династията на Ласкаридите е свалена.
Възстановяването на Константинопол (1261 г.)
Михаил Палеолог постига това, което никейците са се опитвали да направят 57 години. Неговата армия случайно открива, че Константинопол е почти незащитен, нахлува и изгонва латинците.
Той се коронясва за император в „Света София“.
Така той основава последната византийска династия — Палеолозите.
До смъртта на Иван Асен II (1241 г.), „Византия“ не съществува като единна държава, а е разкъсана на три основни парчета, които се борят за нейното наследство.
Иван Асен II вече не е сред живите. Той умира цели 20 години преди Михаил Палеолог да влезе в Константинопол.
......
Житейският път на Елена е само част от мащабната „семейна дипломация“ на Иван Асен II. Той използва дъщерите си като живи мирни договори, разпределяйки ги стратегически между основните сили на Балканите, за да превърне България в хегемон.
Паралелно с Елена, нейните сестри също сключват „служебни“ бракове, които имат за цел да неутрализират враговете на Търново.
Белослава Асенина (Сръбското направление)
Докато Елена е насочена към Никея и Латинската империя, Белослава е изпратена на запад.
Съпруг: Сръбският крал Стефан Владислав.
Цел на брака: Иван Асен II иска да подсигури тила си и да има лоялен владетел в Сърбия. Чрез този брак той помага на зет си да свали от власт своя брат (Стефан Радослав, който е бил под византийско влияние).
Съдба: Когато Иван Асен II умира и влиянието на България отслабва, Стефан Владислав е свален от престола. Белослава бяга в Дубровник, където прекарва част от живота си в изгнание, преди да се върне в Сърбия като кралица-майка.
Точната разлика във възрастта между Белослава Асенина и Стефан Владислав не е записана с точност до година в средновековните хроники, но можем да я изчислим на базата на политическите събития.
Хронологичен анализ
Белослава: Тя е дъщеря на Иван Асен II от първия му брак с Анна (която по-късно става монахиня Анисия). Тъй като Иван Асен II се жени за втората си съпруга, Анна-Мария Унгарска, през 1221 г., Белослава трябва да е родена преди 1221 г. (най-вероятно между 1210 и 1218 г.).
Стефан Владислав: Той е вторият син на Стефан Първовенчани. Роден е около 1198–1200 г.
Изчислената разлика
Когато двамата се женят (около 1233–1234 г., малко преди той да стане крал), Стефан Владислав е на около 33–35 години, а Белослава е вероятно на около 15–20 години.
Разликата вероятно е била между 15 и 20 години в полза на съпруга.
Според повечето съвременни изследвания и исторически извори, Белослава е дъщеря на Иван Асен II от първия му брак с Анна (която по-късно става монахиня Анисия).
Това е ключов детайл, защото я прави полусестра, а не родна сестра на Елена.
Белослава Асенина и Стефан Владислав имат наследници, макар техният път да е далеч по-тих и лишен от блясъка на императорските корони, с които се кичат децата на сестра ѝ Елена.
Тъй като съпругът ѝ е свален от престола през 1243 г. и заменен от брат си Стефан Урош I, техните деца автоматично отпадат от преките сметки за сръбската корона. Въпреки това, те остават част от висшата аристокрация на Балканите.
Стефан
Той е първородният син. Тъй като баща му губи централната власт, Стефан никога не става крал на Сърбия. Източниците сочат, че той е починал сравнително млад, вероятно преди 1281 г. Интересното е, че в по-късни документи той се споменава във връзка с църковни дарения, което е било обичайно за принцове без реална власт.
Деса (Жупан Деса)
Това е вторият им син, който е по-добре документиран.
Титла: Той носи титлата „жупан“, което показва, че е управлявал определена област (вероятно в пределите на днешна Черна гора или Зета), подвластна на чичо му Стефан Урош I.
Връзка с Дубровник: Деса се появява в дубровнишките архиви през 1281 г. (почти 40 години след падането на баща му). В тези документи той изпраща свои пратеници в Дубровник, за да изиска остатъците от „депозита“ (съкровището) на майка си Белослава. Това показва, че наследниците на Белослава са знаели отлично какви богатства е притежавала българската принцеса.
Край на линията: Деса умира без да остави значими наследници, които да претендират за престола.
Дъщеря (име неизвестно)
Хрониките споменават, че Белослава е имала и дъщеря.
Брак: Тя се омъжва за влиятелен благородник от фамилията Качичи (могъщ род от областта Омиш, днешна Хърватия).
Значение: Този брак е интересен, защото показва как българската кръв на Асеневци се размива в местната аристокрация по адриатическото крайбрежие.
.....
Освен Елена (императрицата в Никея) и Белослава (кралицата в Сърбия), Иван Асен II има още няколко дъщери, чиито съдби са не по-малко интересни и стратегически планирани.
Трябва да разделим останалите дъщери на две групи: тези от втория брак (с унгарката Анна-Мария) и тези от третия брак (с гъркинята Ирина Комнина).
Мария Асенина (от унгарския брак)
Тя е родна сестра на Елена и вероятно е родена около 1222–1225 г., от първия брак.
Брак: Омъжва се за болярина Мицо Асен.
Роля: Мицо Асен е бил приближен на двореца и чрез този брак той получава легитимност да претендира за престола след смъртта на малкия Михаил II Асен. Така Мария става българска царица (1256–1257 г.).
Наследници: Тя е майка на цар Иван Асен III и на Мария, която се омъжва за Георги I Тертер. Чрез нея линията на Асеневци продължава в следващите български династии.
......
Мария Асенина (от гръцкия брак)
Брак: Омъжва се за своя чичо (брат на майка ѝ) — Мануил Комнин, деспот на Солун.
Контекст: Този брак е „византийски тип“ интрига. Иван Асен II ослепява баща ѝ (Теодор Комнин), но за да контролира Солунското деспотство, дава дъщеря си на брата на ослепения. Така той превръща Солун във васално на Търново владение.
„Кръвосмешението“ като политически инструмент
В средновековното право и религия (особено в Православието) браковете между близки роднини са били строго забранени до седма степен. Иван Асен II обаче често „прескача“ тези правила чрез църковни диспенсации (специални разрешения), за да постигне целите си.
Ето как изглежда тази сложна схема:
Пленяването: След битката при Клокотница (1230 г.), Иван Асен II пленява Теодор Комнин и цялото му семейство. Влубва се, жени се, ражда му се дъщеря и той я обещава за съпруга на чичои от страната на майка и.
Интригата: За да не анексира Солун директно (което би предизвикало съпротива), той поставя брата на Теодор — Мануил, за управител.
Връзката: За да е сигурен, че Мануил ще му бъде верен, той му дава дъщеря си Мария.
Майката (Ирина): Тя е дъщеря на пленения и по-късно ослепен Теодор Комнин. Иван Асен II се влюбва в нея („не по-малко, отколкото Антоний в Клеопатра“, както казват хронистите) и я прави царица.
Дъщерята (Мария): Тя носи в себе си кръвта на Асеневци и на Комнините.
Младоженецът (Мануил): Той е роден брат на ослепения Теодор. Следователно той е чичо на Ирина и прачичо на самата Мария.
Абсолютно си прав – в този случай терминът „брак“ е по-скоро правна фикция и териториален залог, отколкото съжителство. Иван Асен II използва Мария като „жив договор“.
Мануил Комнин: Роден е около 1187 г. През 1237–1238 г., когато се сключва този съюз, той е на около 50 години – преклонна възраст за Средновековието.
Мария Асенина: Тя е дете от брака с Ирина Комнина, който започва след 1230 г. (след Клокотница). Това означава, че през 1237 г. тя е била на не повече от 5–6 години.
Това не е просто голяма разлика, това е съюз между застаряващ мъж и дете, което тепърва е излязло от люлката.
Мануил Комнин има предишен брак, и то много важен от политическа гледна точка, който се случва много преди малката Мария Асенина изобщо да бъде родена.
Преди да стане "зет" на Иван Асен II, Мануил е женен за Евфимия Сръбска (известна и като Юфимия).
Коя е Евфимия Сръбска?
Тя е дъщеря на Стефан Първовенчани (краля на Сърбия) и неговата съпруга Евдокия Ангелина (византийска принцеса). Това я прави сестра на сръбските крале Стефан Радослав и Стефан Владислав.
Целта на първия брак
Този съюз (сключен около 1225–1230 г.) има за цел да бетонира съюза между Епирското деспотство (династията на Комнините) и Сръбското кралство. По това време епирците са във възход и се подготвят за решителен сблъсък с българите. Те искат да подсигурят тила си чрез Сърбия.
Имат ли деца?
От брака си с Евфимия Сръбска, Мануил Комнин има една дъщеря, чието име е записано в изворите като Елена.
Тази Елена по-късно се омъжва за Гулиелмо I да Верона, който е един от триарсите (владетелите) на остров Евбея (Негропонте).
Евфимия умира преди 1237 г. Нейната смърт "отваря вратата" за Иван Асен II. Когато Мануил остава вдовец и е в политическа изолация (след като брат му Теодор е ослепен и затворен в Търново), той е идеален кандидат за новия план на българския цар.
Мануил Комнин умира през 1241 г.
Това е изключително символична година, защото бележи края на една цяла епоха. В рамките на същата година умират тримата най-големи политически играчи на Балканите, което води до пълен хаос и пренареждане на силите:
Иван Асен II (юни 1241 г.) – С неговата смърт приключва златният век на Второто българско царство.
Мануил Комнин (малко след него) – Неговата смърт оставя Солун без опитен защитник.
Цар Калоян (синът на Иван Асен II) – Малкият Коломан I Асен наследява престола, но държавата попада под регентство и започва да отслабва.
След смъртта на Мануил Комнин през фаталната 1241 г., съдбата на Мария Асенина прави рязък завой.
На колко години е Мария през 1241 г.?
Тъй като тя е дете от брака на Иван Асен II с Ирина Комнина (сключен след 1230 г.), Мария през 1241 г. е била на възраст между 8 и 10 години. Доказателство че не е оспяла да навърши възраста за консомиране на брака.
След смъртта на съпруга си Мануил Комнин през 1241 г., съдбата на малката Мария Асенина (дъщерята от брака на Иван Асен II с Ирина Комнина) става много по-различна от тази на нейните сестри. Тя се оказва в центъра на политическите бури, които разтърсват Търново след смъртта на баща ѝ (също през 1241 г.).
Тъй като е дете (на около 9-10 години) и вдовица на васален владетел, Мария не остава в Солун. Тя се завръща в Търново при майка си, царица Ирина Комнина.
През следващите години (1241–1246 г.) влиянието на гръцката фракция в българския двор нараства неимоверно. Ирина Комнина, макар и вдовица, е амбициозна и изключително умна. Когато малкият Коломан I Асен (синът от унгарския брак) умира мистериозно през 1246 г., на престола сяда собственият син на Ирина — Михаил II Асен.
В този период Мария Асенина живее в двореца на Царевец не просто като принцеса, а като сестра на действащия цар. Тя е част от кръга на Ирина Комнина, който се опитва да балансира между българските интереси и византийските (никейските) влияния. Поради нейната знатна кръв (внучка на епирски деспот и дъщеря на най-великия български цар), тя е била „златна резерва“ за нови политически бракове.
Тук историческите извори стават малко противоречиви, но най-достоверната версия е следната:
За да затвърди властта на династията и да привлече лоялни боляри, семейството решава Мария да бъде омъжена повторно, когато достигне пълнолетие (около 1245–1247 г.).
Новият съпруг: Влиятелният болярин Мицо (по-късно известен като цар Мицо Асен).
Значение: Чрез този брак Мицо получава правото да носи името „Асен“ и да претендира за короната по-късно. Мария му дава легитимността, която той като болярин няма.
Когато брат ѝ Михаил II Асен е убит през 1256 г. и в Търново настъпва хаос, съпругът ѝ Мицо Асен се опитва да задържи властта, но болярите издигат Константин Тих.
В крайна сметка те решават, че битката е загубена, и правят сделка с Византия (Михаил Палеолог). Те предават Несебър на византийците в замяна на имоти в Мала Азия (край река Скамандър, близо до руините на Троя).
.......
След като разгледахме подробно Елена (Никея), Белослава (Сърбия), Мария I (съпругата на Мицо) и Мария II (детето-вдовица на Мануил), на практика сме обхванали почти всички основни фигури.
Има обаче още три имена, които се появяват в историческите извори. Те често остават в сянка, защото или умират млади, или техните бракове са били планирани, но не са се осъществили.
Анна-Теодора Асенина (от третия брак с Ирина Комнина)
Тя е най-малката дъщеря на Иван Асен II. Родена е вероятно малко преди смъртта му (около 1238–1240 г.).
Брак: Тя се омъжва за севастократор Петър. Той е бил висш български аристократ и вероятно е управлявал областта около Средец (София) или западна България.
Значение: Чрез нея Иван Асен II (и по-късно регентите) се опитват да задържат лоялността на вътрешната българска аристокрация. Нейната съдба е по-спокойна от тази на сестрите ѝ, тъй като остава в рамките на Българското царство.
Наследници: Тя има дъщеря, която се омъжва за видинския деспот Шишман I. Това е изключително важно, защото така кръвта на Асеневци се прелива в династията на Шишмановци (последните владетели на Търново).
.....
Хрониките загадъчно споменават още една дъщеря, чието име не е запазено.
Годежът с Андроник II Палеолог (планиран): Има сведения, че Иван Асен II е преговарял за неин брак с византийски принц, но плановете се променят заради динамичните военни действия.
Вероятна съдба: Много историци смятат, че тя е починала в ранна детска възраст по време на голямата чумна епидемия или глада, който засяга региона в края на 30-те години на 13. век.
......
Обобщение на "Женското царство" на Иван Асен II
Ако погледнем голямата картина, Иван Асен II е имал поне 6 или 7 дъщери. Неговата стратегия е била уникална за Балканите:
През XIII век (и през цялото Средновековие) „брачната дипломация“ не е просто мода, а основният инструмент на международната политика. Държавите тогава не са били институции в съвременния смисъл, а семейни владения. Когато две фамилии се сродят, те буквално сливат териториите, армиите и легитимността си.
Средновековието раждането на принцеса не е било повод за разочарование (както често се мисли), а по-скоро за стратегическо планиране. Дъщерята е била „най-ценната валута“ в държавната хазна.
Когато един мощен владетел (като Иван Асен II) поиска съюз с теб, като предложи дъщеря си още „от люлката“, това е знак за признание. Това означава:
Легитимност: Ти си достатъчно важен, за да се смеси неговата „синя кръв“ с твоята.
Мир: Докато трае годежът (който може да отнеме 10 години), армиите му няма да нападнат земите ти.
Инвестиция: Държавата, която дава булката, често дава и огромна зестра (градове, крепости, злато).
Ако една принцеса „чака“ в люлката, а другата страна развали годежа (както правят латинските барони с Елена), това не е просто лична драма – това е casus belli (повод за война).
Публично унижение: Да откажеш принцеса означава да кажеш на баща ѝ: „Твоето семейство не е достатъчно добро за нас“ или „Намерихме си по-силен съюзник“.
Реакцията: Иван Асен II реагира точно така. Той не просто се обижда; той сменя целия политически курс на България, прекратява отношенията с Рим и се съюзява с Никея. Войната е била неизбежна след такава обида.
Принцесите са били обект на истински международен „търг“. Често още преди момичето да проходи, в двора на баща ѝ са пристигали пратеници с портрети (по-късно в историята) или с описания на богатствата на кандидат-женихите.
Това че дъщерите на Иван Асен 2 до една са се женили за владетели. Показва ни България като велика сила.
Фактът, че дъщерите на Иван Асен II са „разграбени“ от всички съседни престоли, е категорично доказателство за статута на България като суперсила.
Иван Асен II не само като на студен геополитик, но и като на отговорен родител (доколкото средновековните стандарти са позволявали това).
Анализ на бащината грижа на Иван АсенII: 1. Изборът на връстници (Случаят с Елена)
Когато Иван Асен II договаря брака на Елена с Теодор II Ласкарис, той избира момче, което е само с две години по-голямо от нея.
При избора за Белослава, Иван Асен II отново залага на млад принц, който има потенциал. Той не просто я омъжва, а инвестира в зет си, като му помага да се утвърди на трона.
Случаят с малката Мария и възрастния Мануил е единственият, който изглежда по-суров. Но дори там можем да открием бащина логика: Иван Асен II всъщност държи Мария близо до себе си (в Солун, който е под негов контрол), за да я подготви за по-сериозна роля, като същевременно контролира имотите на съпруга ѝ в нейно име.
Иван Асен II е виждал дъщерите си като „клони“ на общото българско дърво. Неговата цел не е била да ги „продаде“ и забрави, а да ги посади на нови места, където те да процъфтяват и да родят нови плодове (наследници).
Исторята пише: В средновековния морал е съществувала тънка граница. Много владетели са продавали дъщерите си за краткосрочни ползи (например, за да спрат една обсада за няколко месеца). Иван Асен II прави обратното.
Защита: Докато е жив, той се намесва в делата на съседите си винаги, когато правата на неговите дъщери или зетьове са застрашени. Той действа като „семеен патрон“.
Спорет мен той колкото е мислил за бйдещето на синовете си толкова и за свойте дъщери.
Ако дъщерите на Иван Асен II са неговият дипломатически триумф, то съдбата на неговите синове е голямата трагедия на династията. Докато жените в рода успяват да разпръснат българската кръв по всички съседни престоли, синовете му стават жертва на интриги, преврати и ранна смърт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар