《《《《《74ст - 75- 76 ст.》》》》》
За да разберем как точно се ражда една държава „на хартия“ и в реалността, трябва да разделим процеса на две фази: международната (външната) и учредителната (вътрешната).
В случая с България през 1878–1879 г. това е сложен юридически театър, в който Великите сили пишат сценария, но българите импровизират главната роля.
1. Как се приема мирният договор? (Международният механизъм)
Мирният договор не се приема с гласуване от народа, а се диктува от победителите и се договаря от дипломатите.
Преговори (Пазарлъкът): След като оръжията заглъхнат, дипломатите на Великите сили се събират на конгрес (като Берлинския). Всяка държава изпраща своите „пълномощници“ (министри на външните работи).
Подписване: Когато текстът е готов, се подписва от представителите на всички участващи сили. В Берлин това са Русия, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя. Важно: Българите не са били допуснати дори в залата – те са чакали в коридорите като „обекти“, а не като „субекти“ на правото.
Ратификация: Това е правният акт, с който държавният глава (монархът) на всяка от страните потвърждава договора. Едва след ратификацията договорът става „действащ закон“ (International Law).
Ключовият документ: Берлинският договор (чл. 1–12) юридически създава Княжество България, но го оставя „незавършено“ – без конституция и без владетел.
2. Кой решава формата на държавата? (Монархия или Парламент)
Тук се сблъскват два легитимитета: този на Великите сили и този на народа.
А) Рамката на Великите сили (Берлинският договор)
Великите сили решават, че България ще бъде Конституционна монархия. Те не са искали република (като тази на Левски), защото по това време републиките в Европа се асоциират с революции и хаос. Те са искали „Княз“, който да носи отговорност пред тях.
Чл. 3: Постановява, че Князът на България ще бъде свободно избран от населението и потвърден от Портата със съгласието на Великите сили.
Чл. 4: Постановява, че едно „Събрание на първенците“ (Notables) трябва да изработи Органически устав (Конституция).
Ето как е попълнен съставът от 229 депутати:
1. Депутати „по право“ (ex officio) – 117 души
Това са хора, които заемат определени високи постове в обществото и администрацията. Тяхното присъствие гарантира приемственост и институционален опит.
Висшето духовенство: Включва българските митрополити начело с Екзарх Йосиф (макар той да не присъства лично, неговото влияние е огромно) и представители на другите вероизповедания (мюфтии, равини).
Председатели на съдилища и управителни съвети: Хора, които вече са били част от новата администрация на Българите (Bulgarians).
2. Назначени депутати – 19 души
Те са назначени директно от императорския руски комисар – княз Александър Дондуков-Корсаков.
Целта: Да се вкарат в събранието високообразовани специалисти, консервативни кадри или представители на малцинствата, които иначе трудно биха спечелили гласове в бурната предизборна кампания.
3. Избрани депутати – 88 души (Най-важната група)
Това са хората, изпратени чрез директни избори от народа.
Кой ги избира? Изборът се е провеждал на принципа: един депутат на всеки 10 000 мъже (жени не са гласували по това време никъде в Европа).
Как протича изборът? Тук се проявява политическият инстинкт на словените (Slovenes) и българите. Вместо да избират само „богати“, хората масово гласуват за своите местни лидери от времето на Възраждането – учители, читалищни дейци, бивши революционери и участници в Опълчението.
Важният правен нюанс:
Въпреки че Берлинският договор предвижда те просто да „обсъдят“ един проект, даден им от Русия, българските депутати обявяват, че те са Учредително събрание, което има правото да създаде нов основен закон от нулата. Това е моментът на „тихата революция“ – когато назначените и избраните „първенци“ спират да бъдат поданици и стават държавници.
Точно това е „висшият пилотаж“ в дипломацията и правото, който нашите предци прилагат през 1879 г. Те не нарушават директно буквите на Берлинския договор (за да не предизвикат нова война или окупация), но използват „мълчанието“ на договора по определени въпроси.
1. Кой реално написа текста?
В залата е имало 229 души, но „перото“ е било в ръцете на малка група високообразовани юристи и интелектуалци.
Руският проект: Първоначално руснаците (чрез юриста Лукиянов) предлагат проект, който е доста консервативен – дава много власт на Княза.
Българската редакция: Либерали като Петко Каравелов (учил в Москва) и Константин Стоилов (доктор по право от Хайделберг) вземат най-модерните конституции на Европа по това време – Белгийската и Гръцката.
Резултатът: Те превеждат и адаптират тези текстове, вкарвайки в тях духа на българското Възраждане. Така документът става „правно издържан“ по европейски стандарт, срещу който Великите сили не могат да възразят, без да изглеждат като тирани.
2. „Вратичките“ – Как се заобикаля Берлинският договор?
Берлинският договор казва „какво“ трябва да представлява България, но Конституцията дефинира „как“ ще работи тя отвътре.
Българските политици използват силата на противника срещу самия него.
Аргументът пред Европа: Когато Великите сили протестират, че България става твърде демократична или независима, нашите дипломати отговарят: „Ние просто следваме вашите европейски ценности. Нали искате да сме модерна държава?“
Суверенитет чрез институции: Те създават Българска народна банка, Пощи, Телеграфи и Министерство на външните работи – институции, които по право принадлежат на независими държави, а не на васални провинции.
4. Ролята на „Първенците“ като гарант
Тези 229 души не са били просто „гласуващи машини“. Те са били гарантът пред Русия и Европа. Когато Русия се опитва да наложи по-строг контрол, депутатите заявяват, че ако не се приеме демократичната конституция, народът ще се вдигне на бунт. Страхът от нов хаос на Балканите принуждава Великите сили да приемат Търновската конституция, макар и със скърцане на зъби.
Накратко: Българите използват предоставената им малка „правна ниша“, за да построят вътре в нея цяла крепост. Те не чупят веригата на Берлинския договор, но я разтягат толкова много, че тя спира да тежи.
1. Кой държи ключа от касата? (Бюджетът)
При васалитета: Владетелят решава колко данъци да събере и как да ги похарчи. Той плаща на Султана, купува си каляски и накрая, ако остане, дава за пътища.
Търновската конституция: Нито една стотинка не може да бъде взета от джоба на българина, ако Народното събрание не е гласувало специален закон за това.
За обикновения човек: Това означава, че Князът не може да те облага с извънредни данъци по своя прищявка. Твоите избраници (депутатите) държат портфейла на държавата.
2. Кой казва кое е престъпление? (Законодателството)
При васалитета: Владетелят издава укази. Ако той каже, че днес е престъпление да носиш зелен калпак – отиваш в затвора.
Търновската конституция: Законите се правят от Парламента. Князът може само да ги подпише. Той няма право да издава закони сам.
За обикновения човек: Ти знаеш, че правилата се пишат от хора, които си избрал ти, а не от някой, който се е родил в дворец.
3. „Свободен си да говориш“ (Цензурата)
При васалитета: Владетелят разрешава какво да се пише във вестниците. Критиката към него се наказва със затвор.
Търновската конституция: Тя забранява цензурата (чл. 79). Печатът е свободен.
За обикновения човек: Можеш да отидеш в кръчмата, да прочетеш вестника и да напсуваш правителството или Княза, без да те арестуват на излизане. Това е немислимо за една васална провинция.
4. Домашният праг е свещен (Неприкосновеност)
При васалитета: Полицаите на владетеля могат да влязат в къщата ти по всяко време, защото всичко в държавата принадлежи на суверена.
Търновската конституция: Тя казва, че домът е неприкосновен (чл. 73). Никой не може да влезе в къщата ти без твое съгласие или без съдебна заповед.
За обикновения човек: Твоят дом е твоята крепост. Дори Князът не може да прекрачи прага ти без законна причина.
„Вратичката“, която променя всичко:
В Берлинския договор пише, че България ще е „монархия“. Нашите предци казват: „Добре, ще имаме Княз, но той ще бъде само една фигура върху тортата. Истинската мощ ще бъде в Парламента.“
Това е все едно да ти кажат, че трябва да имаш пазач на къщата (Княза), но ти да напишеш договор, според който пазачът няма право да влиза в стаите, няма право да докосва храната ти и ти му плащаш заплатата само ако си доволен.
Русия и Великите сили дават на българите правото на подпис, мислейки, че те просто ще сложат параф под руския проект. Но веднъж щом химикалката (или по-точно перото) попада в ръцете на тези 229 българи, те се превръщат от „одобрители“ в „автори“.
1. Капанът на „Свободния избор“
Великите сили записват в Берлинския договор, че българите сами трябва да изработят своя закон. Те правят това, за да изглеждат демократични пред света.
Грешката на империите: Те не поставят „цензурен филтър“. Те не казват: „Можете да променяте само запетайките“.
Българският ход: Депутатите в Търново казват: „Щом ни давате право да обсъждаме, значи ни давате право и да отхвърляме.“ Те отхвърлят руския консервативен модел и вкарват европейския либерализъм.
2. Юридическата „Бетонна стена“
Когато тези 229 души (които представляват целия народ – от църквата до селянина) се подписват под Търновската конституция на 16 април 1879 г., документът придобива върховна легитимност.
Защо не може да се оспори? Ако Русия или Австро-Унгария кажат: „Това не ни харесва, променете го“, българите могат да отговорят: „Но нали вие ни казахте да си го направим сами? Ако го промените насила, вие нарушавате собствения си Берлински договор.“
Парадоксът: Империите стават заложници на собствените си думи.
3. Как „Васално“ остава само на хартия?
В правото има един принцип: „Това, което не е забранено, е позволено“.
В Берлинския договор пише, че България е васална, но не пише, че българският закон трябва да съдържа думата „васал“.
Българите просто изтриват думата. Те създават закони за собствена валута (лев), собствени паспорти, собствени ордени и медали.
За обикновения човек: Когато извадиш паспорт, на който пише „Княжество България“, а не „Османска провинция“, ти вече си свободен, независимо какво пише в архивите в Берлин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар