Ако дъщерите на Иван Асен II са неговият дипломатически триумф, то съдбата на неговите синове е голямата трагедия на династията. Докато жените в рода успяват да разпръснат българската кръв по всички съседни престоли, синовете му стават жертва на интриги, преврати и ранна смърт.
Това е класически пример за това как една империя, градена върху личността на един велик владетел, може да се разпадне бързо, когато на трона седнат деца (малолетни владетели).
Коломан I Асен (1241–1246) – „Детето цар“
Той е син на Иван Асен II от втория му брак с унгарката Анна-Мария. Когато баща му умира през 1241 г., Коломан е едва на 7 години.
Управление под регентство: Вместо силната ръка на Иван Асен II, държавата се управлява от съвет на болярите. Те не успяват да задържат мощта на Търново.
Монголското нашествие: Точно по време на неговото управление през българските земи минават отстъпващите от Европа монголски орди. България е принудена да плаща годишен данък („харидж“) на Златната орда, което е първият сериозен удар по престижа на държавата.
Мистериозна смърт: Умира едва 12-годишен. В историческите извори се подозира, че е бил отровен. Неговата смърт отваря пътя към трона за полубрат му Михаил II Асен и гръцката фракция в двора (Ирина Комнина).
Михаил II Асен (1246–1256) – „Синът на Ирина“
Той е син на Иван Асен II от третия му брак с Ирина Комнина. Сяда на престола на около 7-8 години.
Влиянието на майката: През по-голямата част от управлението му реалната власт е в ръцете на майка му Ирина. Тя се опитва да балансира с Никея, но България губи огромни територии в Родопите и Македония.
Убийството: През 1256 г., по време на лов край Търново, той е убит от своя братовчед Калиман II. С неговата смърт приключва пряката мъжка линия на Иван Асен II на българския престол.
Тук една смърт ни напомня че Иван Асен 2 е имал брат и той е живял паралелно с него в сянката. И ако до сега сме свикнали наште царе да живеят максимо в едно десетилетие, и на трона да сядат техния брат. Тук благодарение на доброто оправление на Държавата и подържане на силна армия в мирно време. И не на последно място добре обмислените бракове на дъщерите си, цар Иван Асен 2 оправлявал 23 години.
Животът на деспот Александър е един от най-добрите примери за лоялност и държавническо мислене в българската история. Докато в повечето средновековни династии братята на владетеля са били най-голямата заплаха за трона, Александър избра ролята на „втория човек“, който крепи държавата отвътре.
Александър споделя съдбата на Иван Асен II от самото начало. След убийството на чичо им Калоян (1207 г.) и узурпацията на Борил, двамата братя са принудени да бягат. Те прекарват близо 10 години в изгнание.
Когато през 1218 г. двамата се завръщат и Иван Асен II заема престола, той не държи брат си в Търново като заложник, а му поверява най-невралгичната зона — областта Видин.
Титлата: Александър получава титлата „севастократор“ (по-късно деспот), което е най-високото отличие след царското.
Мисията: Той е трябвало да пази границата с Унгария и да контролира неспокойните боляри в този край. Неговата власт е била почти абсолютна, но той никога не я обръща срещу Търново.
Александър не е просто управител, той е „дясната ръка“ на царя в международните отношения.
Участва активно в преговорите с унгарците, които водят до брака на Иван Асен II с Анна-Мария.
В битката при Клокотница (1230 г.), макар и името му да не е в центъра на хрониките, войските от неговата област са били гръбнакът на армията, която разбива Теодор Комнин.
Ти правилно отбеляза, че той живее „в сянка“. Това е била съзнателна държавна стратегия:
Стабилност: Чрез него Иван Асен II показва на съседите си, че България е монолитна. Няма „сръбски сценарий“ (където братята постоянно се свалят един друг).
Морал: Александър очевидно е споделял визията на брат си. Той е виждал как България се превръща в империя и е разбирал, че неговото благополучие зависи от успеха на цар Иван Асен II.
Александър умира малко преди или около времето на брат си (в началото на 40-те години на XIII век). Неговият син, Калиман II, за когото говорихме, израства в тази среда на мощ и сигурност, но за съжаление не наследява лоялността на баща си. Той тайно е гледъл към трона, или е бил по лоялен към Коломан I Асен. И това което прави майкаму зада сложи на престола синът си Михаил II Асен. Той е приел че трона може и да стане негов.
Георги Акрополит (Основният източник)
Византийският хронист е съвременник на събитията и лично е познавал много от действащите лица. В своята „История“ той пише:
„Михаил [II Асен]... биде убит от своя братовчед (ексаделфос) Калиман...“
Терминът „ексаделфос“ (ἐξάδελφος) в средногръцкия език обикновено означава първи братовчед. За да бъдат първи братовчеди, Калиман II трябва да е син на брата на Иван Асен II – т.е. пряк син на Александър.
Арменската приписка на свещеник Аракел (1258 г.)
Това е изключително ценен документ от архивите, открит сравнително късно. В него се казва:
„...българският цар [Михаил] биде убит от сина на своя чичо.“
Това потвърждава версията на Акрополит. Тъй като Иван Асен II е имал само един известен брат (Александър), „синът на чичото“ сочи директно към Калиман II като негов син.
Макар и кратко, царуването на Калиман II Асен (есента на 1256 г.) е един от най-мрачните и критични моменти за Търновското царство. То бележи окончателния срив на кохезията в династията Асеневци.
След като убива братовчед си Михаил II Асен по време на лов (в околностите на Търново), Калиман II веднага заема престола. За да придаде законност на властта си, той извършва политически ход, типичен за епохата: оженва се за вдовицата на убития цар — руската княгиня Анна (дъщеря на Ростислав Михайлович).
Целта: Да се сродни с унгарското влияние (чрез Анна) и да неутрализира претенциите на нейния баща.
Архивите (предимно Георги Акрополит) сочат, че Калиман II не е имал подкрепата на столичната аристокрация. Търновските боляри са го гледали като узурпатор. Веднага след преврата държавата се разпада на части:
Ростислав Михайлович (тъстът на убития цар) тръгва с войска към Търново, официално за да „защити дъщеря си“, но реално — за да вземе короната.
Мицо Асен (зет на Иван Асен II) се укрепява в Югоизточна България и също предявява претенции.
Когато войските на Ростислав Михайлович наближават Търново, Калиман II установява, че никой няма намерение да се бие за него. Той е изоставен от всички.
Архивните данни: Опитвайки се да избяга от столицата, той е застигнат и убит. Някои източници твърдят, че е убит от собствените си спътници или от разгневени граждани.
Царуването на Калиман II е преломна точка, защото:
Прекъсва „свещената“ линия: За първи път Асеневец убива Асеневец за короната. Това разрушава моралния престиж на династията.
Институционален колапс: Търново губи контрол над деспотствата. България влиза в период на граждански войни, който ще приключи чак с възкачването на Константин Тих.
Няма коментари:
Публикуване на коментар