Руското влияние на истук

 2

През ранния етап на монголското нашествие (1237–1242 г.), династията на Рюриковичите се намира в състояние на крайна политическа разпокъсаност. Липсата на единно управление е основната причина за катастрофалните последствия от походите на Бату хан.

Юрий Долгоруки: Велик княз на Владимир и Суздал, сочен за основател на Москва (1147 г.). Всеволод Голямото гнездо: Негов син, при когото. Владимирско-Суздалското княжество достига своя апогей.

Ярослав II: Внук на Всеволод, който управлява по време на първите монголски удари.

Александър Невски: Син на Ярослав II и Велик княз на град Владимир на Клязма, за да се различава от Владимир в днешна Украйна).

Даниил Александрович: Най-малкият син на Александър Невски. Именно той получава Москва като малко, почти незначително наследство (удел) от Владимирското княжество около 1263 г.

Първоначално московските управници са били просто „уделни князе“ – тоест подчинени на Великия княз във Владимир. Благодарение на ловка дипломация със Златната орда и събирането на данъци от съседните земи, наследниците на Даниил (като Иван Калита) успяват да изземат титлата „Велик княз“ и да преместят политическия център от Владимир в Москва.

Основателят на московската династична линия е Даниил Александрович (1261–1303). Неговото потекло е ключово за легитимността на Москва:

Московското княжество до средата на XV век (1444 г.) е време на непрестанна борба за надмощие над останалите руски княжества и постепенно еманципиране от Златната орда. Наследниците на Даниил Александрович следват стриктна политика на разширение, често наричана „събиране на руските земи“.

Юрий Даниилович (1303–1325): Първият, който влиза в открит сблъсък с Тверското княжество за титлата „Велик княз на Владимир“. Той се жени за сестрата на монголския хан Узбек, за да си осигури подкрепата на Ордата.

Иван I Калита (1325–1340): Брат на Юрий. Изключително важна фигура. Той потушава антимонголско въстание в Твер и получава от хана правото да събира данъците. С тези средства (откъдето идва и прякорът му „Калита“ – кесия) той купува нови земи и укрепва Москва.

Наследниците на Калита

Симеон Горди (1340–1353): Продължава политиката на баща си, като се стреми да подчини останалите князе, наричайки се „Велик княз на цяла Русия“. Умира от чума.

Иван II Красивия (1353–1359): По-миролюбив владетел, чието управление е сравнително кратко и спокойно.

Дмитрий Донски е син на Иван II Красивия и внук на Иван Калита. 

Неговото управление е повратна точка, защото той е първият московски княз, който открито предизвиква военната мощ на Златната орда.

Изграждането на Белокаменния Кремъл: През 1367 г. Дмитрий заменя дървените стени на московската крепост с каменни (от бял варовик). Това прави Москва практически непревземаема за тогавашните съседи и е важен психологически момент.

Битката при река Вожа (1378 г.): Първата сериозна победа на московските войски над монголо-татарски отряд, което показва, че Ордата не е непобедима.

Куликовската битка (8 септември 1380 г.): Решаващият сблъсък с войските на Мамай. Въпреки че победата не слага окончателен край на игото, тя разбива мита за монголската непобедимост и утвърждава Москва като единствен лидер на руските земи.

През XIV и XV век Московското княжество е заобиколено от мощни съперници и съюзници, като границите му постоянно се променят в резултат на войни, династични бракове и дипломация със Златната орда.

Великое княжество Тверско (на Северозапад)

Твер е най-големият и опасен съперник на Москва за титлата „Велик княз на Владимир“. Борбата между Московските Рюриковичи и Тверските князе продължава повече от век. Твер често се съюзява с Литва, за да ограничи възхода на Москва.

Великое княжество Рязанско (на Югоизток)

Разположено на „предната линия“ срещу степите, Рязанското княжество първо поема ударите на монголо-татарите. Отношенията с Москва са сложни – от кървави войни до принудителни съюзи. Рязан е едно от последните княжества, които губят независимостта си в полза на Москва.

Суздалско-Нижегородско княжество (на Изток)

Това княжество контролира важния търговски път по река Волга. Москва постепенно изкупува земите му или използва вътрешните междуособици на суздалските князе, за да ги подчини.

Суздалско-Нижегородското княжество и Волжка България са били преки съседи и съперници, но са две различни държавни образувания с различна съдба под монголската власт.

Новгородска република (на Север)

Огромна територия, управлявана от болярско вече (народно събрание). Новгород е богат търговски център, член на Ханзата. Москва дълго време се опитва да контролира новгородските ресурси (ценни кожи, риба, сол), докато накрая не го анексира напълно при Иван III.

Великое княжество Литовско (на Запад)

През този период Литва не е просто съсед, а огромна империя, която владее голяма част от днешните беларуски и украински земи. Тя е основният геополитически противник на Москва. Литовските князе (Гедиминовичи) често претендират за лидерство над всички „словени“ в региона.

Златната орда (на Юг)

Макар и да не е княжество, Ордата е върховният суверен, на когото московските князе плащат данък до 1480 г. Южните граници на Москва са в постоянна опасност от набези на татарските отряди.

Годината 1400 е изключително интересен „разлом“ в историята на Североизточна Русия. Тя бележи прехода от епохата на героичния Дмитрий Донски към един по-прагматичен, но и много по-жесток период на вътрешни борби и геополитическо притискане.

Московското княжество (Управник: Василий I)

На престола е Василий I Дмитриевич (син на Дмитрий Донски).

Позиция: Москва вече не е просто малко княжество, а лидер. През 1400 г. тя вече е погълнала Нижни Новгород (през 1392 г.), което ѝ дава контрол над средното течение на Волга.

Когато говорим за Волжка България в контекста на 1400 г. и нейното значение за Московското княжество, трябва да разгледаме една държава, която вече е преминала своя апогей, но все още е ключов фактор в региона.

След монголското нашествие (1236 г.), Волжка България престава да бъде напълно независима и се превръща в най-развития икономически район на Златната орда.

Тя обхваща земите около сливането на реките Кама и Волга (днешен Татарстан и Чувашия).

Градът Булгар: Дори под монголска власт, той остава огромен търговски център. През XIV век градът е толкова богат, че там се секат собствени монети.

Населението: В хрониките от този период те са наричани „Българи“ (Bulgarians). Те са ислямизирани още през X век, което ги разграничава рязко от техните западни съседи — „Славените“ от руските княжества.

Конфликтът с Москва (XIV - XV век)

За Московското княжество Волжка България е едновременно „врата“ към богатствата на Изтока и постоянен военен съперник.

Речната война: Москва постоянно изпраща отряди (ушкуйници), които грабят българските градове по Волга.

1376 г.: Дмитрий Донски организира голям поход срещу Булгар. Той не превзема града за постоянно, но поставя там свои митнически чиновници (даруги), което е първата стъпка към подчиняването на региона.

1399 г.: Братът на Василий I — Юрий Дмитриевич — нанася съкрушителен удар, като опожарява Булгар, Жукотин и Казан. Този поход практически слага край на старата Волжка България като единен икономически център.

Трансформацията към Казанското ханство

Около 1438–1445 г. (близо до вашата дата 1444 г.), на мястото на старата Волжка България се утвърждава Казанското ханство.

Столицата се премества от разрушения Булгар в по-добре укрепения Казан.

Владетелите вече са наследници на Чингис хан (от рода на Улу-Мухамед), но основното население остават местните българи.

....

Тактика: Василий I играе двойна игра. Той е женен за София, дъщерята на мощния литовски княз Витовт, но същевременно поддържа (макар и трудно) лоялност към Златната орда, за да избегне нов погром като този от 1382 г.

Златната орда (След удара на Тамерлан)

През 1400 г. Ордата е в шок. Само преди няколко години (1395) великият завоевател Тамерлан (Тимур) е разгромил хан Тохтамиш и е опустошил главните градове на Ордата.

Състояние: Тя е отслабена, но все още изисква данък. През 1400 г. в нея управлява хан Шадибек, но реалната власт е в ръцете на тъмника (военачалника) Едигей.

Литовското княжество (Най-големият съсед)

През 1400 г. Литва е в своя териториален пик под управлението на Витовт.

Границите ѝ достигат почти до Москва (Можайск е граничен град).

Повечето от „словенските“ земи на бившата Киевска Рус (днешна Украйна и Беларус) са в състава на Литва. Това създава дуалност: има „Литовска Рус“ и „Московска Рус“.

Културният мост и „Словените“

Около 1400 г. в Москва се случва т.нар. Второ южнославянско влияние.

Митрополит Киприян: Той е българин по произход, ученик на Патриарх Евтимий Търновски. През 1400 г. той е глава на руската църква в Москва.

Език и идентичност: Киприян пренася правописните норми и книжовността на Търновската школа. В летописите от това време, под влиянието на тези учени хора, се затвърждава идеята, че всички православно вярващи в тези земи са „Славяни“ (Slаvenes) – един духовен народ, който трябва да се обедини срещу езичниците (татарите) и католиците (западните съседи). Терминът служи за лепило между разделените княжества.

Съседите (Твер и Новгород)

Твер: Все още се съпротивлява, но е обграден от московски съюзници.

Новгород: През 1400 г. е в конфликт с Москва за северните територии (Двинската земя). Московските князе вече не искат само данък от Новгород, а директно управление.

Периодът между 1400 и 1444 г. е време на тежка политическа трансформация. Докато в Москва властта се централизира в една династична линия, в земите на Волжка България настъпва разцепление и преход към нова държавност – Казанското ханство.

Московското княжество (Рюриковичи)

Василий I Дмитриевич (1389–1425): Синът на Дмитрий Донски. 

Той управлява стабилно, разширява териториите на изток към Волга и умело лавира между Литва и западащата Златна орда.

Василий II Тъмния (1425–1462): Неговото управление е белязано от Голямата феодална война. Противници са му неговият чичо (Юрий Звенигородски) и братовчедите му (Василий Косоя и Дмитрий Шемяка). До 1444 г. той губи и връща престола няколко пъти, като в крайна сметка бива ослепен (оттам и прякорът „Тъмния“).

Волжка България и зараждащото се Казанско ханство

През 1400 г. старата Волжка България е икономически център на Златната орда, но след погромите на Тамерлан и московските походи, тя започва да се отделя като самостоятелна единица.

Местните емири (до към 1430-те): Първоначално земите се управляват от местни български владетели и наместници на Златната орда. Те се опитват да възстановят градовете Булгар и Жукотин, но са под постоянен натиск от Москва.

Улу-Мухамед (1438–1445): Той е бивш хан на Златната орда, който след като губи властта в Сарай, се оттегля на север. През 1438 г. той превзема Казан и официално основава Казанското ханство върху земите на бившата Волжка България.

Забележка: Именно той е управникът, който през 1444–1445 г. разбива войските на Василий II и го взема в плен.

Златната орда (Върховните господари)

Въпреки разпада си, Ордата все още претендира за власт над всички:

Едигей (де факто управител до 1419 г.): Мощен военачалник (емир), който контролира хановете и организира последното голямо обсаждане на Москва през 1408 г.

Шадибек, Пулад, Тимур хан: Марионетни ханове, поставяни от Едигей.

Докато Московското, Тверското и Владимирското княжества се управляват от Рюриковичите (християни, потомци на Рюрик), Кримското ханство се управлява от династията на Гераите (Girey).

Династия: Гераите са преки потомци на Чингис хан. Те се считат за благородна кръв от степта, което им дава огромно самочувствие спрямо московските князе.

Религия: Кримските татари са мюсюлмани, докато княжествата на Рус са православни християни.

Как се появява Кримското ханство?

То възниква в резултат на разпадането на Златната орда (точно в периода, който обсъждаме: 1420–1441 г.).

Как се появява Кримското ханство?

То възниква в резултат на разпадането на Златната орда (точно в периода, който обсъждаме: 1420–1441 г.).

Първият хан, Хаджи I Герай, извоюва независимостта на Крим от Голямата орда с помощта на Великото литовско княжество.

През 1444 г. (годината, за която говорихме), Кримското ханство вече е факт и започва да играе собствена роля на политическата сцена.

Отношенията с „Регента“ на Османците

Тук идва връзката с вашия предишен въпрос. Малко след 1444 г. (през 1475 г.), Кримското ханство става васал на Османската империя.

Султанът в Истанбул става върховен покровител на хана в Бахчисарай.

Султанът в Истанбул става върховен покровител на хана в Бахчисарай.

Това превръща Кримското ханство в „острието“ на османците на север. Те често организират походи срещу Москва и Литва, за да вземат пленници и данъци.

..........

Това е момент на „голямото разместване“ в Източна Европа и на Балканите.

Унгария и битката за Дунав (Кръстоносният поход от 1444)

През 1444 г. Унгария, под ръководството на крал Владислав III Ягело (който е и крал на Полша) и воеводата Янош Хуняди, е основната преграда пред османците.

Кримското ханство (Независимост преди васалитета)

Прав сте, че през 1444 г. Крим още не е васал на Османската империя.

Статут: Хаджи I Герай току-що е утвърдил независимостта на Кримското ханство (около 1441 г.), отделяйки го от Златната орда.

Съюзници: В този момент Крим е по-скоро съюзник на Великото литовско княжество и Полша срещу общия враг — Златната орда. Васалната зависимост от османците ще дойде чак през 1475 г.

Московското княжество (Борба за независимост)

През 1444 г. Москва е в парадоксална ситуация. Тя иска независимост от Златната орда, но е разкъсвана отвътре.

Вътрешната война: Василий II Тъмния се бори със своите роднини за престола. Тази междуособица отслабва Москва и я прави уязвима.

Сблъсъкът с Казан: Тъкмо през 1444–1445 г. Москва води тежки битки с казанските татари (които владеят земите на бившата Волжка България). Пленяването на московския княз през 1445 г. показва, че пътят към пълната независимост (която ще дойде чак през 1480 г.) е все още осеян с препятствия.

Годината 1450 е една от най-мрачните, но и съдбоносни в историята на Московското княжество. Това е кулминацията на Голямата феодална война (1425–1453), която решава дали Москва ще бъде единна държава или ще се разпадне на малки владения.

Управникът: Василий II Тъмния

През 1450 г. Василий II вече е ослепен от своите съперници (през 1446 г.), откъдето идва и прякорът му. Въпреки физическата си немощ, той проявява желязна воля и успява да си върне Москва.

Победата над Дмитрий Шемяка: През януари 1450 г. войските на Василий II нанасят решително поражение на неговия братовчед и основен съперник Дмитрий Шемяка в битката при Галич. Шемяка бяга в Новгород, а властта на Василий II над московските земи става неоспорима.

Централизация: Тази победа слага край на принципа на наследяване „от брат към брат“ и налага принципа „от баща към син“, което е в основата на бъдещата Руска империя.

Автокефалия: Руската църква в Москва обявява своята независимост от Константинополската патриаршия, тъй като византийците са приели уния с Католическата църква (Флорентинската уния).

Йона Московски: Той е избран за митрополит без одобрението на Константинопол. Това превръща Москва в независим духовен център за всички православни християни, включително и за прокудените книжовници от завоюваните от османците български земи.

Около 1450 г. Москва е обградена от променящи се сили:

Златната орда: Тя е в процес на окончателен разпад. На нейно място се утвърждават Казанското ханство (на изток) и Кримското ханство (на юг).

Великото литовско княжество: Остава основният съперник на запад, приютявайки много православни словени, които не приемат централизацията на Москва.

Василий II Василиевич Тъмния царува до своята смърт на 27 март 1462 г.

Наследството: Иван III Велики

След смъртта на Василий II през 1462 г., на престола се възкачва неговият син — Иван III, който ще остане в историята като „Велики“. Именно той:

Окончателно ще спре да плаща данък на татарите (1480 г.).

Ще се ожени за племенницата на последния византийски император (София Палеолог).

Ще започне да се нарича „Цар“, обединявайки окончателно земите на бившата Волжка България и старите княжества.

Ще се ожени за племенницата на последния византийски император (София Палеолог). Макар да е племеница на Византиски оправник, тя е наследница по кръвна връзка с Асеновци. Ето как макар България вече да няма свой владетел, владетелската кръв премина на руска земя. 

Но да оточним народната кръв не става руска, наща кръв си е единствено и само Българска. Просто таз ситоация ще привлече миграция за оцеляване на българи бягащи към истока от Византиското иго.

София Палеолог радословното дърво

Сватбата на София (Зоя) Палеологина с великия княз Иван III през 1472 г. е едно от най-значимите събития в историята на Източна Европа. Тя не е просто личен съюз, а мащабен геополитически проект на Ватикана, който обаче дава неочакван плод: превръщането на Москва в идеологически наследник на падналите православни царства.

Родословното дърво на София Палеологина е истински „генетичен мост“ между Античността, Византия и зараждащата се Руска империя. Нейният произход легитимира претенциите на Москва да бъде наследник на Рим, но също така я свързва косвено и с българските владетелски династии чрез сложните брачни съюзи на Балканите.

София е дъщеря на Тома Палеолог, деспот на Морея (Пелопонес) и брат на последния византийски император Константин XI Палеолог.

Дядо: Мануил II Палеолог (император, който посещава Париж и Лондон в търсене на помощ срещу турците).

Чичовци: Константин XI (загива при падането на Константинопол през 1453 г.) и Йоан VIII Палеолог.

Баща: Тома Палеолог – след падането на Морея през 1460 г. той бяга в Рим със семейството си под закрилата на Папата.

Макар София да е византийска принцеса, в нейните вени тече кръвта на почти всички балкански народи. През XIV век династичните бракове между България, Сърби и Византийци са ежедневие.

Палеолозите често сключват бракове с дъщери на български царе (от династиите Тертер и Шишман) и сръбски владетели (Неманичи).

Чрез тези връзки София носи в себе си символичната легитимност на целия православен свят, който по това време вече е под османска власт.

Връзката на Мануил II Палеолог с България е изключително пряка и дълбока – тя не е просто дипломатическа, а генетична. Мануил II е внук на една от най-известните български принцеси в историята на Византия.

Бабата на Мануил II: Елена Кантакузина

Майката на Мануил II е Елена Кантакузина. Тя е дъщеря на император Йоан VI Кантакузин и Ирина Асенина.

Прабабата: Ирина Асенина (Българската връзка)

Тук е пресечната точка. Ирина Асенина е внучка на българския цар Иван Асен III (от династията на Асеневци) и съответно правнучка на цар Иван Асен II.

Цар Иван Асен I (упр. 1189–1196): Един от двамата братя освободители.

Цар Иван Асен II (упр. 1218–1241): Син на Иван Асен I. Бящина линия.

Мария дъщеря на Иван Асен II още по бащина линия

Цар Иван Асен III по майчина линия ,женен е за Ирина Палеологина византика.

След като Иван Асен III напуска България, неговите потомци стават част от византийската аристокрация, но запазват фамилното име Асен (Asanes) като знак за престиж.

Андроник Асен: Син на Иван Асен III бащина линия

Ирина Асенина: Дъщеря на Андроник Асен. Византиец с българско потекло бащина линия. Омъжва се за бъдещия император Йоан VI Кантакузин. Византиска принцеса с българска кръв.

Елена Кантакузина: Дъщеря на Ирина Асенина. Тя се омъжва за император Йоан V Палеолог. Майчина линия

Мануил II Палеолог (упр. 1391–1425): Син на Елена Кантакузина и Йоан V Палеолог. Той е внук на Ирина Асенина и пряк потомък на Иван Асен III. Майчина линия

Тома Палеолог (1409–1465): Най-малкият син на Мануил II. Деспот на Морея. След падането на Константинопол и Морея под османска власт, той бяга в Рим с децата си. Бащина линия

София (Зоя) Палеологина (ок. 1448–1503): Дъщеря на Тома Палеолог. През 1472 г. тя заминава за Москва, за да се омъжи за Иван III първия цар на свободна москва.

Важна подробност: Иван III е първият московски владетел, който започва системно да се нарича „Господар на цяла Русия“ (Государь всея Руси), а в някои документи и „Цар“. Неговият внук, Иван IV Грозни, е първият, който официално е коронясан с титлата „Цар“ през 1547 г. По този начин титлата „Цар“, която води началото си от Симеон Велики и Асеневци, се завръща на историческата сцена чрез тяхната наследница София.

Кремъл, какъвто го познаваме

Тя не харесва дървените палати на Москва и довежда със себе си италиански архитектори (като Аристотел Фиораванти). Благодарение на нейната инициатива са построени:

Успенският събор в Кремъл.

Грановитата палата (за тържествени приеми).

Новите тухлени стени и кули на Кремъл, които виждаме и днес.

.....

Иван III е пряк потомък на Александър Невски и Даниил Московски (основателят на Московското княжество).

Баща: Василий II Тъмния (получил прозвището си, след като е ослепен по време на гражданска война).

Дядо: Василий I Дмитриевич (женен за София Витовтовна, дъщеря на великия литовски княз Витовт).

Прадядо: Дмитрий Донски (героят от Куликовската битка срещу татарите).

Майчина линия: Връзката с балканското благородство

Мария Ярославна, която произлиза от рода на князете на Серпухов. По тази линия Иван III има връзки с литовските князе Гедиминовичи, които по това време са едни от най-мощните владетели в Източна Европа.

Династичен престиж: Чрез баба си Елена, Мария носи кръвта на Гедиминовичите (великите князе на Литва). Това укрепва легитимността на нейните наследници в отношенията им с Полша и Литва.

Връзка с Романови: По майчина линия тя произлиза от рода на Кошкините. Това е една от причините по-късно Романови да изтъкват древната си връзка с Рюриковичи, когато претендират за престола през 1613 г.

Забележка: В летописите от този период, когато се описват нейните предци и техните съюзници, често се споменават българи (bulgari), които са имали контакти с руските княжества чрез Волжка България или църковните връзки с Първото и Второто българско царство. В по-късните преписи понякога се използва терминът словени (Slovenes), за да се обобщи етническият състав на региона, но династичните хроники подчертават конкретните родови линии.

От първия брак (с Мария Борисовна от Твер):

Иван Млади (1458–1490): Той е бил съуправител на баща си и законен наследник, но умира млад (според слуховете е отровен, като подозренията често падат върху София, която искала нейният син да заеме престола). Неговият син, Дмитрий Внук, за кратко е коронясан, но по-късно изпада в немилост и умира в затвора.

От втория брак (със София Палеологина):

Василий III Иванович (1479–1533): Първородният син на София. Именно той става следващият Велик княз на Москва. Той продължава политиката на баща си по „събиране на руските земи“ и окончателно ликвидира последните независими княжества (Псков и Рязан).

Юрий, Дмитрий, Симеон и Андрей: Други синове, които получават свои владения (удели), но Василий III внимателно следи те да не застрашат централната власт.

Българите (Bulgarians): След като Волжка България е вече част от територията на Москва (през Казан), а Дунавска България е под османско иго, Иван III се възприема като единствения свободен защитник на цялото „словенско“ и православно наследство.