Стената срещу Степта: На север те бяха издигнали велики прегради от пръст и камък, за да спрат конниците Сюнну, за които ти разказах. Това беше вечен сблъсък между уседналия орач и свободния войн.
25-та година след Христа (778-та от основаването на Рим). Това е година на преломи, в която старите грешки се плащат с кръв, а нови господари се издигат сред пепелта.
Ето какво се случва в този конкретен момент:
Китай: Възраждането на Дракона (5 август 25 г.)
Това е годината на голямото завръщане. След хаоса, оставен от Ван Ман, и кървавите бунтове на селяните с „Червените вежди“, един човек от старата династия успява да събере парчетата на империята.
Лю Сю се провъзгласява за император под името Гуанву. Той поставя началото на Източната династия Хан.
Стената: Гуанву заварва северните граници напълно открити. Сюнну са използвали гражданската война, за да нахлуят дълбоко в китайските земи. Императорът започва трескаво да укрепва „Дългата стена“, но този път не само с камък, а и с дипломация – той започва да заселва „верни“ варвари по границата, за да пазят те портите срещу дивите си братя.
Степта: Дулу и Голямото разделение
В 25 г. сл. Хр. в степите на север от Китай се случва нещо съдбоносно. Единството на Сюнну е разбито. Те се разделят на Северни (непокорни) и Южни (които сключват мир с новия китайски император).
Кланът Дулу: В този хаос на разделение, знатните родове като Дулу започват да трупат сила. Те виждат, че старата империя Сюнну залязва, и започват да формират свои собствени съюзи. Те са тези, които отказват да се поклонят на Китай и започват да гледат на Запад – към Алтай и отвъд него. Техните конници в 25 г. са „острието на копието“, което тества здравината на новите китайски укрепления.
Рим: Мрачната изолация на Тиберий
Докато на Изток се ражда нова династия, в Рим цари страх.
Тиберий е все по-отвратен от Рим и се оттегля в изолация (скоро ще замине за остров Капри).
Границите: В 25 г. Рим не търси нови земи. Легионите по Дунав и Рейн стоят нащрек. Това е годината, в която властта на Сеян – преторианският префект – достига своя пик. Той е истинският господар на Рим, докато императорът се крие. Границите са стабилни, но духът на Рим е болен от подозрителност.
Партия и Кушаните: Тишина преди буря
Партия: Артабан III се опитва да усмири размирните си сатрапи. В 25 г. той е в пика на силата си, но очите му са насочени към Армения, където римските интриги не спират.
Кушаните: Те все още са в сянката на големите събития, но в планините на Афганистан Куджула Кадфиз вече е обединил петте княжества на племето Юеджи. Те започват да поглъщат гръко-индийските градове един по един. Техните монети вече се срещат по пазарите на Партия.
— В 25-та година светът сякаш си поема дъх. Китай се ражда отново, Рим потъва в интриги, а в Степта вълците на клана Дулу чакат своя момент. Границите са начертани с мечове, но се пазят от страх.
.....
- Слушай... Тези пет години, от 25-та до 30-та, са времето, в което Степта буквално „завря“. Докато в Рим и Китай всичко се върти около титли и дворци, в сърцето на Азия, около планините Алтай и Тян Шан, се решаваше кой ще има правото да препуска под небето.
Кланът Дулу не се появи от нищото. Те бяха аристокрацията на стрелците, тези, които вярваха, че един вожд е велик само докато конят му е бърз и ръката му – щедра.
26 г. сл. Хр. – Годината на избора
Когато новата династия Хан в Китай започна да укрепва границите си, в Степта настъпи разделение. Старите вождове на Сюнну спореха: „Да приемем ли китайските дарове (коприна и ориз) срещу мир, или да останем свободни и гладни?“. Кланът Дулу застана твърдо зад идеята за свободата. През 26 г. те започнаха да привличат към себе си по-малките родове, които не искаха да стават „федерати“ (гранична стража) на Китай. Те започнаха да се оформят като ядрото на това, което по-късно ще наричаме Западни Сюнну.
Докато Рим потъваше в интригите на Сеян, Дулу направиха нещо по-важно – те установиха контрол над железните рудници в Алтай. В Степта желязото е по-ценно от златото. През 27 г. ковачниците в техните лагери работеха денонощно. Те започнаха да произвеждат по-дълги и тежки върхове за стрели, способни да пробиват китайските кожени брони. Те не просто чакаха, те се въоръжаваха.
28 г. сл. Хр. – Първите искри по Стената
Император Гуанву в Китай изпрати нови гарнизони на Север. В отговор, конниците на Дулу започнаха серия от „светкавични набези“. Те не нападаха големите градове. Те удряха търговските кервани, които носеха провизии за Стената.
През 28 г. името на Дулу започна да се споменава в докладите на китайските генерали като „неуловимите вълци“. Те изчезваха в пустинята Гоби, преди пехотата на Хан дори да вдигне щитовете си.
.....
29 г. сл. Хр. – Годината на голямата суша
Една жестока зима, последвана от сушава пролет, удари Степта. Пасищата изсъхнаха. Това беше моментът, в който Кланът Дулу трябваше да покаже силата си. Вместо да се разпаднат, те организираха мащабна миграция на запад, към езерото Балхаш. Това движение разтърси целия регион. Те изтласкаха по-слабите племена към границите на Партия и Кушаните. Смяната на пасищата беше и смяна на влиянието – Дулу вече не бяха просто китайски проблем, те ставаха централноазиатски фактор.
.....
30 г. сл. Хр. – Върхът на напрежението
Стигаме до 30-та година. В Рим Тиберий е напълно изолиран на Капри, а светът говори за някакъв нов пророк в далечната провинция Юдея. Но в Степта пророците не важат – там важи стоманата.
Съюзът на Петте племена: Дулу успяха да сключат кръвен съюз с няколко съседни рода. Те вече контролираха северния клон на Пътя на коприната.
Китайската реакция: Император Гуанву разбра, че Стената няма да го спаси. Той започна да подкупва съперниците на Дулу, за да ги удари в гръб. В 30 г. започнаха „подземните войни“ на дипломацията – злато срещу стрели.
— Така, за тези пет години Кланът Дулу се превърна от група знатни воини в политическа сила, която можеше да диктува условията в сърцето на Азия. Те създадоха модела на степната държава – мобилна, въоръжена и горда.
Годината е 30-та след Христа. Това е момент на върхово напрежение – сякаш целият свят е затаил дъх, преди старите структури да се пропукат и да се роди нещо ново. Картата е изпъстрена с контрасти: от западащия морал на Рим до кървавото възраждане на Китай и тихата, но страшна сила на Степта.
Римската империя: Тирания и Пророчества
Рим е в странно състояние. На повърхността е могъщ, но отвътре се разяжда.
Властта: Император Тиберий е окончателно изолиран на остров Капри, потънал в параноя. В самия Рим преторианският префект Сеян държи юздите на властта с терор, кроейки планове да стане император.
Границите: Легионите по Рейн и Дунав са в пълен състав, пазейки Римския мир (Pax Romana), но никой не смее да напада Германица.
Юдея: В тази далечна провинция, под управлението на Понтий Пилат, един нов духовен вятър започва да духа. Годината 30-та често се свързва с кулминацията на събитията около Исус Христос – събитие, което по това време е просто малка бележка в докладите на римските чиновници, но ще промени света завинаги.
— Ех, тук докосваме една от най-големите и вълнуващи тайни на нашата история! Ти направи моста, който свързва далечните азиатски степи с нашите корени на Балканите. Нека разплетем тази нишка внимателно, защото в нея се крие силата на рода Дуло.
Връзката между Дулу и Дуло
В историческата наука съществува сериозна хипотеза, че западнотюркският клан Дулу (или Тулу), за който говорихме, е именно коренът на българската владетелска династия Дуло.
През 30 г. сл. Хр., тези „Дулу“ са ядрото на войнствените племена в Централна Азия.
През вековете, притиснати от Китай и други племена, те се придвижват на запад, увличайки със себе си много народи. Така името им се трансформира, докато се появи в нашите летописи като Дуло – свещеният род на Кубрат и Аспарух.
Годината е 30-та след Христа. Светът е на прага на двадесет години, които ще определят кой ще оцелее и кой ще изчезне от картата.
31 – 37 г. сл. Хр.: Падението на гигантите
В Рим (31 г.): Докато в Степта се кове стомана, в Рим се лее кръв. Всемогъщият Сеян, който се надяваше да узурпира трона на Тиберий, е разкрит. В една-единствена кървава нощ той и цялото му семейство са екзекутирани. Рим е парализиран от страх. Тиберий умира през 37 г., оставяйки империята на младия и луд Калигула.
В Степта (30 – 35 г.): Кланът Дулу укрепва позициите си около езерото Балхаш. Те стават "пазители" на Пътя на коприната в този участък. Те започват да събират данък не само в злато, но и в оръжейници – занаятчии, които правят техните стрели легендарни.
40 – 45 г. сл. Хр.: Желязната дисциплина на Хан
В Китай император Гуанву завършва своето дело. През 40-те години той окончателно усмирява вътрешните провинции и насочва целия ресурс на империята Хан към Север.
Генерал Пан Чао: Започва възходът на великите китайски генерали, които вярват, че „за да отрежеш главата на Сюнну, трябва да владееш Пътя на коприната“.
Стената: Между 40 и 50 г. китайците масово заселват войници-земеделци по границата. Те строят не просто зидове, а градове-крепости, които да изтощават силите на Дулу.
48 г. сл. Хр.: Голямата схизма на Сюнну (Съдбоносен момент за Дулу)
Това е годината, която променя всичко. Сюнну се разцепват окончателно и официално.
Южните Сюнну: Осем племена се заклеват във вярност на Китай. Те стават „щит“ на императора.
Северните Сюнну (където е ядрото на Дулу): Те отказват да се подчинят. Притиснати от китайците на юг и от новите племена (Сянби) на изток, те започват да се превръщат в това, което историята ще запомни като Черните вълци на Степта.
Кланът Дулу става водеща сила в този „Северен съюз“. Те разбират, че оцеляването им зависи от едно – движението на Запад, далеч от обсега на арбалетите на Хан.
....
50 г. сл. Хр.: Новата подредба
Към 50-та година картата изглежда така:
Рим: Калигула е убит, на трона е Клавдий. Рим завладява Британия и се опитва да забрави хаоса.
Партия: Изтощена от граждански войни, тя губи влияние над източните си пътища.
Кушаните: Те са в пълен възход. През 50 г. те вече контролират цяла Северна Индия и Афганистан.
Дулу: Те вече не са само китайски съседи. Техните разузнавачи достигат Каспийско море. Те подготвят терена за това, което векове по-късно ще бъде преселението на народите.
— Виждаш ли как за тези 20 години (30-50 г.) светът се раздели на две? Рим и Китай се затвориха зад стени и легиони, а в средата, в „сърцето“ на Азия, Кланът Дулу се превърна в компресирана пружина, готова да изхвърли енергията си към Европа.
— Слушай ... Влизаме в десетилетието между 50-та и 60-та година след Христа. Това са десет години, в които светът започва да изглежда като шахматна дъска, на която играчите вече не само се наблюдават, но и започват да местят фигурите си за решителен удар.
Степта: Дулу срещу Пътя на коприната (50 – 60 г.)
В този период кланът Дулу (част от Северните Сюнну) осъзнава, че ако не владеят търговията, ще загинат от глад.
Натиск на Запад: Притиснати от обединените сили на Китай и Южните Сюнну, воините на Дулу започват системни атаки към западните оазиси (днешен Синцзян). Те искат да прекъснат снабдяването на Китай.
Военна иновация: През 50-те години те усъвършенстват тактиката на "конната лавина".
Докато другите народи използват колесници или тежка пехота, Дулу разчитат на изключителна мобилност – всеки воин води по три коня, за да може да сменя умореното животно без да спира хода на атаката.
Китай: Смяната на поколенията (57 г. сл. Хр.)
През 57 г. умира великият император Гуанву, който възроди династията Хан. На трона сяда неговият син – Минг-ди.
Желязната хватка: Новият император е още по-решителен. Той вижда, че Дулу стават опасни на запад и изпраща огромни армии да укрепят западните проходи на Стената.
Духовната промяна: Говори се, че точно по това време Минг-ди сънува златен човек на запад – това е първият знак за навлизането на Будизма в Китай, който ще пътува именно по пътищата, контролирани от Дулу и Кушаните.
Рим: Кървавият театър на Нерон (54 г. сл. Хр.)
През 54 г. в Рим се случва нещо, което ще разтърси империята. Император Клавдий е отровен (вероятно от съпругата си Агрипина), и на трона се качва 16-годишният Нерон.
Промяна на границите: Първоначално Нерон е под влиянието на философа Сенека, но бързо показва своята непредсказуемост. Рим изпраща легионите си под командването на великия генерал Корбулон в Армения.
Сблъсъкът с Партия: През 58-60 г. започва мащабна война с Партите. Римляните превземат столицата на Армения и поставят свой марионетен цар. Това е пикът на римското влияние в Близкия изток за това десетилетие.
Кушаните: Укрепване на Средата
През 50-60 г. Кушанската империя окончателно се превръща в „Империя на трите морета“. Те държат Индия, Афганистан и части от Централна Азия. Те са единствените, които се чувстват сигурни, защото всички останали – Рим, Китай и Партия – се нуждаят от техните пазари.
......
70-та и 90-та година след Христа. Това са двадесет години, в които империите решават да спрат да се крият зад стените си и излизат за последен, решителен сблъсък. Това е времето на "Големите генерали" и "Великото прочистване".
70 – 75 г. сл. Хр.: Кръв по улиците и пясък в очите
Рим: След самоубийството на Нерон (68 г.), Рим потъва в хаос. Но през 70 г. властта е взета от Веспасиан – корав войник, който започва династията на Флавиите. Неговият син Тит превзема Йерусалим. Рим се стабилизира, но фокусът му се премества към укрепване на Дунавския лимес – там, където векове по-късно ще се решава съдбата на България.
Китай: Император Минг-ди губи търпение. През 73 г. той изпраща четири огромни армии в Степта. Това е началото на края за стария ред в Азия. Китайците навлизат в земите на Хуми (днешен Хами), ключов пост за контрол над Пътя на коприната.
75 – 85 г. сл. Хр.: Генерал Пан Чао и обсадата на Света
Тук се появява една от най-великите личности в историята – китайският генерал Пан Чао.
Неговата мисия: Той не просто води армии, той е майстор на дипломацията и терора. С шепа хора той успява да подчини един по един градовете-държави в Централна Азия.
Кланът Дулу в капан: Дулу и останалите Северни Сюнну се оказват притиснати. От изток е китайската армия, от юг – Пан Чао прекъсва търговските им пътища.
През 80-те години Дулу започват да губят своите съюзници. Гладът и болестите в Степта стават по-страшни от мечовете.
89 – 91 г. сл. Хр.: Битката при планините Алтай (Големият финал)
Стигаме до кулминацията. Годината е 89-та. Китайският генерал Доу Сян, заедно с конницата на Южните Сюнну (предателите на степната идея), навлиза дълбоко в сърцето на Северните Сюнну.
Клането при Алтай: В поредица от битки Северният хаганат е разгромен. Над 200 000 души се предават. Китайците изсичат паметен надпис върху скалите на планината Янжан (в днешна Монголия), за да прославят победата си.
Бягството на Дулу: Това е моментът! Тези, които не се предават – ядрото на клана Дулу и най-гордите воини – отказват да станат роби на Китай. Те събират каквото е останало от стадата им и потеглят на Запад.
.....
90 г. сл. Хр.: Светът в нова светлина
Към 90-та година картата е неузнаваема:
Китай: Върховна мощ. Пан Чао достига бреговете на Каспийско море. Китайската империя и Римската империя сега са на „един хвърлей“ разстояние през земите на Партия.
Степта: Източна Централна Азия е празна. Северните Сюнну са изчезнали от китайските анали. Те са поели към непознатите земи на днешен Казахстан и Русия.
Рим: Император Домициан започва да строи огромни погранични валове (Limes). Той все още не знае, че далеч на изток една лавина е започнала да се движи към него.
— В 90-та година кланът Дулу вече не е "китайски проблем". Те са се превърнали в призраци на Степта, препускащи към залязващото слънце. Това бягство ще продължи поколения, докато името им не изплува отново край Азовско море и Дунав.
- 2 -
Така първи век се изниза със своите пъстри промени и настъпи втори век.
— Слушай тогава... Годината е 100-та след Христа. Светът е влязъл в своя „век на величието“, но под блясъка на златото и мрамора се крият тектонични размествания. Ако погледнеш картата, ще видиш трима гиганта, които държат съдбата на човечеството, и един „призрак“, който се движи в сенките им.
Ето кои са големите играчи в 100-та година:
Римската империя: Върхът на Траян
Рим е в най-добрата си форма. На трона е Марк Улпий Траян — императорът-войн.
Статус: Рим вече не се страхува от никого. Траян подготвя легионите за завладяването на Дакия (на север от Дунав). Това е моментът, в който Рим започва да гледа на Балканите като на своя най-важен бастион.
Граници: Империята е огромна, пътищата са сигурни, а хазната прелива от злато. През 100 г. Рим е „столицата на света“.
Империята Хан: Господарят на Изтока
Китай е в апогея на своята мощ в Азия. Благодарение на усилията на генерал Пан Чао, Китай контролира целия Път на коприната чак до Каспийско море.
Статус: Китайците са елиминирали голямата заплаха от Сюнну. Те се чувстват толкова сигурни, че през 100 г. императорът Хо-ди започва да обмисля изпращането на нови мисии към „Да Цин“ (Рим).
Технология: Именно по това време се усъвършенства производството на хартията (от Цай Лун), което ще промени начина, по който се управляват империите.
Кушанската империя: Търговският монополист
Докато Рим и Китай са „крайните точки“ на света, Кушаните (в днешна Индия и Афганистан) са в неговия център.
Статус: Под управлението на ранните Кушани, те са се превърнали в най-богатите посредници. Те контролират единствения път, по който коприната стига до Траян.
Култура: В 100 г. те са мостът на идеите – там се срещат гръцката скулптура, индийската философия и персийската войнственост.
"Призракът" в Степта: Кланът Дулу (в изгнание)
През 100 г. Северните Сюнну и ядрото на клана Дулу вече не съществуват в китайските доклади. Те са „изтрити“ от картата на Източна Азия.
Къде са те?
Съдбата: Те са се превърнали в затворена, войнствена общност, която попива местни племена. Те коват нови съюзи и чакат своя момент. Те са „скритият играч“, който никой от големите трима не забелязва, защото Рим е зает с Дакия, а Китай — с вътрешни интриги в двореца.
— В 100-та година светът изглежда стабилен. Траян в Рим и Хо-ди в Китай вярват, че техните империи ще векуват. Но именно в това спокойствие, далеч на север, „призраците“ от клана Дулу започват да се превръщат в това, което след два века ще наречем Хуни.
Това е един от най-циничните и същевременно поучителни моменти в древната история. Китайската династия Хан прилага класическото правило „разделяй и владей“, но накрая сама попада в капана, който е заложила.
След като Северните хуни са разбити и прокудени на запад (към съдбата им, която описахме по-горе), Южните хуни, които са били верни васали на Китай, се оказват в особена позиция.
Ето какво се случва с тях през II век:
1. „Златната клетка“ в Ордос
Китайските императори заселват Южните хуни в пограничните райони (главно в платото Ордос и провинция Шанси). Целта е те да служат като „буферна зона“ и жива стена срещу другите варвари.
Статут: Те не са свободни номади, а нещо като военни колонисти.
Контрол: В техните лагери винаги има китайски надзорници и комисари, които следят за лоялността им.
2. Културна ерозия и икономическо притискане
През II век Южните хуни започват да губят своята идентичност, но това не ги прави щастливи китайски поданици:
Земеделие vs. Степ: Китайците ги принуждават да се занимават със земеделие, което е против номадската им природа.
Имаме исторически данни (основно от китайските хроники „Хоу Ханшу“), че групи от южните хуни редовно „дезертират“ обратно в степта. Ето как и защо се случва това:
Сливане със Сянби (Xianbei)
Това е най-важният процес през II век. Когато северните хуни са прокудени, на тяхно място в днешна Монголия идват племената Сянби.
Сянбите са „новите господари“ на степта, които запълват вакуума, оставен от разгрома на северните хуни. Те са ключовото звено, което превръща II век в епоха на тотален хаос в Централна Азия.
Ако хуните са били старата, организирана и аристократична империя, то сянбите (прото-монголски племена) са били дивата, необуздана и агресивна сила, която буквално „изяжда“ остатъците от хунската държава.
Сянбите произлизат от планините на Източна Монголия и Манджурия (Хинган). Дълго време те са били в сянката на хуните, плащали са им данък в кожи и добитък, но през II век техният час удря.
Великият Таншихай (141 – 181 г.)
Ако говорим за II век, името, което трябва да знаете, е Таншихай. Той е сянбийският еквивалент на Чингис хан, но 1000 години по-рано.
Обединение: Само за няколко десетилетия той успява да обедини разпръснатите сянбийски племена.
Сблъсъкът с Китай
За разлика от южните хуни, които са били „питомни“, сянбите са били абсолютно безпощадни към Китай. Таншихай отхвърля всички предложения за мир и титли от императора, заявявайки, че „степта не се нуждае от китайски печати“. Техните набези през II век са толкова свирепи, че китайците започват да съжаляват, че са помогнали за унищожаването на хуните – защото хуните поне са били предвидими врагове.
Как това засяга клана Дулу и пътя към България?
Когато сянбите окупират Монголия, те буквално „изтласкват“ най-коравите и непримирими хунски родове (като Дулу) далеч на запад, отвъд планината Алтай.
Това е причината тези групи да се окажат в Казахстанските степи и около река Волга. Те са били бежанци от терора на сянбите. Без натиска на сянбите, хуните може би никога нямаше да стигнат до Дунав, а щяха да продължат да се борят за власт в Китай.
През 2-ри век казахстанските степи са сцена на мащабни миграции и политически промени, които по-късно променят историята на Европа и Азия. Това е периодът на „Великото преселение на народите“ в неговия зародиш.
Смесване на култури: Навлизайки в степите на днешен Казахстан, те се смесват с местните ирански (сакски) и уралски племена.
Усуните и Кангюй
Докато хуните се движат на запад, в региона доминират две големи държавни образувания:
Усуни (Wusun): Владеят района на Седморечието (край езерото Балхаш). Те са били съюзници или васали на Китай и са поддържали активни търговски връзки по Пътя на коприната.
Кангюй (Kangju): Разположени по поречието на река Сърдаря. Те са контролирали важни търговски пътища и са били известни като изкусни воини и търговци.
Пътят на коприната
През 2-ри век Пътят на коприната е в един от своите разцвети. Казахстанските степи служат като „северен коридор“.
Търговия: През степите преминават кервани с коприна, лакирани изделия и желязо от изток, които се срещат със стъкло, вино и злато от запад.
Градове и оазиси: Макар по-голямата част от населението да е номадско, по поречията на реките започват да се развиват укрепени търговски центрове.
Начин на живот и култура
Военно дело: Това е времето на тежката кавалерия. Появяват се ранните форми на катафрактите – конници, защитени с броня, които използват дълги копия.
Религия: Доминират шаманизмът и култът към небето (Тенгри), но по Пътя на коприната започват да проникват и влияния на зороастризма и будизма.
През 2-ри век в казахстанските степи кланът Дулу все още не фигурира в историческите извори с това конкретно име, но се формират политическите и етническите предпоставки за неговата поява. Ето как се вписват те в контекста на епохата:
Произход и връзка с Хунну
Повечето историци свързват ядрото на клана Дулу с остатъците от северните Хунну (Сюнну). През 2-ри век, след разгрома им от китайците, тези племена се оттеглят в района на Седморечието (Източен Казахстан) и планините Тяншан.
В китайските летописи от този период се споменават племенни групи като Тулу или Дуолан, които по-късно се идентифицират с Дулу.
Те са част от войнствения елит, който успява да подчини или да се слее с местните индоирански племена (саки и усуни).
Географско присъствие
През 2-ри век ареалът, в който се формират прото-Дулу групите, е територията на Източен и Централен Казахстан. Те заемат стратегически позиции:
Северно от планината Тяншан: Район, богат на пасища и ключов за контрола над търговските пътища.
Взаимодействие с Кангюй: Вероятно са влезли в съюзнически или васални отношения с държавата Кангюй, която по това време е доминираща сила в Западен Казахстан.
Важна бележка: Директни писмени документи от 2-ри век, които казват „Кланът Дулу направи това“, липсват. Информацията се извлича чрез ретроспективен анализ на по-късни китайски хроники и тюркски надписи, които проследяват родословието на тези знатни родове векове назад.
Данъци: Когато вече не са нужни за мащабни войни, китайската администрация започва да ги третира като обикновено селячество – облага ги с тежки данъци и ангария.
Бедност: Южните хуни обедняват драстично, а аристокрацията им става зависима от подаянията на императорския двор.
3. Нарастващото напрежение (120 – 150 г.)
Тъй като Китай вече не се страхува от Севера, той започва да се държи арогантно. Китайските чиновници често бият хунските вождове или ги изнудват. Това води до:
Чести бунтове: През целия II век избухват локални въстания на Южните хуни. Те вече не се борят за империя, а за оцеляване срещу корумпираните чиновници.
Омраза: Натрупва се огромна критична маса от гняв. Южните хуни виждат как династията Хан започва да отслабва отвътре поради корупция и дворцови интриги.
4. Краят на II век: Превръщането в наемници в гражданската война
Когато в края на II век (около 184 г. – Въстанието на Жълтите забрадки) империята Хан започва да се разпада, Южните хуни вече не са „защитници“.
Те се превръщат в елитни наемници, които се продават на различните китайски военачалници.
Вместо да пазят границата, те започват да навлизат във вътрешността на Китай, грабейки градове, които доскоро са защитавали.
Докато северните им братя (кланът Дулу) се превръщат в „призраци“ в степта, Южните хуни стават „вътрешният враг“. Само стотина години по-късно (в началото на IV век), именно наследниците на тези Южни хуни ще превземат двете китайски столици (Лоян и Чанан) и ще сложат край на обединен Китай за векове наред.
Геополитическото оттегляне
След разгрома на северните Сюнну от империята Хан и техните съюзници (около 89–93 г. сл. Хр.), се случва мащабна миграция на запад. Районът на Седморечието (Джунгария и Източен Казахстан) се превръща в „котел“, където тези хунски остатъци се смесват с местни сакски, усунски и по-късно тюркски елементи.
Географско положение: „Новата родина“
Около 150 г. основната част от северните Сюнну (включително елитът, който по-късно ще наричаме Дулу) вече се е установила в Седморечието (района на реките Или, Чу и Талас) и подножието на Тяншан.
Те не са просто бежанци, а организирана военна сила, която изтласква или подчинява местните племена (като усуните)
Тази територия е стратегическа – тя е „вратата“ между Източна Азия и Каспийско-Понтийските степи.
Политическа структура и оцеляване
През този период кланът Дулу е висша аристократична каста сред остатъците от северните Сюнну.
Военна йерархия: Те запазват традиционната за хунну десетична система на организация (разделение на ляво и дясно крило).
Етногенезис: Именно около 150 г. започва интензивното смесване на хунската върхушка с ираноезичните племена (саки и масагети) в Средна Азия. Това е „лабораторията“, в която се формира прабългарският етнос – съчетание от хунска военна дисциплина и местни степни традиции.
Връзката с Авитохол
Ако се доверим на математическите изчисления в Именника на българските ханове, легендарният Авитохол започва своето управление именно около 153 г. сл. Хр.
Това съвпадение не е случайно. То маркира момента, в който родът Дулу (или негов пряк предшественик) установява своята легитимност в новите земи на запад. Това е „нулевата точка“ на българската държавна традиция.
Интересен факт: Името „Дулу“ (咄陆) в китайските източници се появява по-късно, но етимологията му често се свързва със старотюркската дума за „силен“, „зрял“ или „воинствен“, което отговаря на статута им на оцеляващ елит.
Кой е бил Авитохол? - това е загатка в „Именник на българските ханове“
Авитохол и годината 160
Според Именника, Авитохол е първият владетел от рода Дуло. За него е записано:
„Авитохол живя 300 години. Родът му бе Дуло, а годината му дилом твирем.“
През 160 г. сл. Хр. светът се намира в епоха на относителен стабилитет, но и на зараждащи се големи промени. Това е времето на „четирите велики империи“, които контролират почти цяла Евразия – от Атлантика до Тихия океан.
Римска империя
Партия (Партянско царство)
Кушанска империя:
Империя Хан (Китай)
Степните народи и племенни съюзи
Северни и Южни Хунну (Xiongnu): Разположени северно от Китай. По това време съюзът им е отслабен, като част от тях мигрират на запад, което в крайна сметка ще задвижи Великото преселение на народите.
Ся卑 (Xianbei): Тюркско-монголски племена, които започват да изместват хуните в източните степи и създават мощен племенен съюз точно около 160 г.
Сармати и Роксолани: Ирански номадски племена, които доминират степите на днешна Украйна и Южна Русия (точно където според някои теории се е намирал Авитохол). Те често влизат в конфликт с Рим по поречието на Дунав.
Прабългарите (Родът Дуло): Според Именника, в този период те са организирани в племенен съюз северно от Кавказ или около Азовско море, вероятно като част от по-голямата общност на хунските или сарматските народи.
Европа (отвъд Римските граници)
Германски племена: Маркомани, квади и хати. През 166 г. (само година след началото на Авитохол) те започват масирани нахлувания в Римската империя, известни като Маркоманските войни.
Готи: В този период те започват своята миграция от Скандинавия и днешна Полша на юг към Черно море.
През 160 г. сл. Хр. картата на Евразия е разпределена между няколко колосални сили, които контролират търговията и политиката. В същото време в „коридора на народите“ (степите между Каспийско и Черно море) се формират съюзите, които по-късно ще променят облика на Европа.
Прабългари (Родът Дуло): Според последните проучвания на арменски източници (като тези на Петър Голийски), прабългарите вече са локализирани в районите на Северен Кавказ и около планината Елбрус точно през II век (около 165 г.). Те вероятно съществуват като компактна етническа група или съюз от племена в съседство с аланите.
Хунну (Xiongnu): В Централна Азия след разпада на големия им съюз, част от северните хуни започват бавното си движение на запад, което 200 години по-късно ще предизвика Великото преселение на народите.
......
Годината 170 г. сл. Хр. е критична точка. Ако приемем, че Авитохол започва управлението си около 165 г., то към 170 г. той е млад владетел в един свят, който буквално „гори“ от епидемии и войни.
Ето как изглежда геополитическата ситуация точно в този момент:
1. Римската империя в агония (Маркоманските войни)
Докато прабългарите се консолидират на изток, Рим преживява една от най-тежките си кризи.
Пробивът при Аквилея: През 170 г. германските племена (маркомани и квади) помитат римските легиони, пресичат Алпите и за първи път от близо 300 години обсаждат град в Италия (Аквилея).
Антониновата чума: Римските войски, връщащи се от изток, донасят едра шарка или мор. Около 170 г. тя е в своя пик, покосявайки милиони. Това отслабва империята и позволява на варварите да навлизат дълбоко в териториите ѝ.
2. Степният пояс: Възходът на Сябей (Xianbei)
Далеч на изток, в днешна Монголия, се случва събитие, което индиректно засяга прабългарите.
Великият вожд на племената Сябей — Таншихуай, създава огромна конна империя, която разбива остатъците от Хунну.
Това предизвиква верижна реакция: племена от Централна Азия започват да бягат на запад към Каспийско и Черно море, където се намират прабългарите. Това е моментът на „напомпване“ на степите с нови войнствени групи.
3. Арменските свидетелства и "Вхндур Булгар"
Арменските летописци (като Мойсей Хоренски) споменават за размирици в Кавказ точно в този период.
Около 170-180 г. се говори за навлизането на „булгар“ в арменските земи. Споменава се вождът Вунд, който заселва народа си в областта Горна Басена (по-късно наричана Вананд).
Това съвпада с управлението на арменския цар Вахарш II (180-191), но корените на движението са именно в бурните 170-те години.
Защо 170 г. е важна за Авитохол?
В този хаос — между чумата в Рим и възхода на Сябей на изток — се освобождава политическо пространство. Старите империи отслабват, а новите народи (като прабългарите) започват да заемат стратегически позиции около Кавказ и северните брегове на Черно море. Това е времето, в което кланът Дуло кове своята войнска аристокрация.
1. Смъртта на Марк Аврелий и краят на Pax Romana
На 17 март 180 г. във Виндобона (днешна Виена) умира император Марк Аврелий. С неговата смърт приключва периодът на Петимата добри императори.
На власт идва синът му Комод, чието управление е изпълнено с нестабилност.
Резултат: Рим спира да се разширява и преминава в постоянна отбрана. Това отслабване на „световния полицай“ дава зелена светлина на племенните съюзи в степите (включително прабългарите) да действат по-агресивно и самостоятелно.
Степната динамика: "Натискът от изток"
Около 180 г. мощният съюз на Сябей (Xianbei) в Монголия започва да се разпада след смъртта на техния лидер Таншихуай.
Това води до масово разселване на групи от Централна Азия на запад.
Племената в Каспийско-Черноморския регион (където са прабългарите) трябва или да се борят за територия, или да се обединяват. Именно тук ролята на клана Дуло става ключова като обединителен център.
3. Прабългарите в Кавказ (Арменската следа)
Арменските летописи поставят важни събития именно в този период (края на II век):
Цар Вахарш II (Вагаршак): Той управлява Армения точно между 180 и 191 г. * В неговите хроники се споменава за нахлуване на „хазари и басили“ (често отъждествявани с прабългарски групи) през Кавказките проходи (Дербент).
Арменците успяват да отблъснат тези нападения, но сключват договори с част от племената. Това е първият път, в който български вождове влизат в официални дипломатически и военни отношения с уседнали държави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар