Решението на Франция на Берлинския конгрес е до голяма степен пасивно, защото страната все още се възстановява от поражението си във Френско-пруската война (1870-1871). Франция е в процес на политическа и икономическа реконструкция и не е в позиция да наложи своята воля на останалите Велики сили.

Франция подкрепя решенията, които ограничават руското влияние на Балканите, тъй като се опасява от засилването на руската мощ. В същото време, тя не иска да позволи на Великобритания и Австро-Унгария да получат твърде голямо предимство.

Въпреки че на конгреса Франция е по-близо до позицията на Германия и Великобритания, тя се стреми да подобри отношенията си с Русия. Тази политика по-късно води до сключването на Френско-руския съюз през 1894 г., който е насочен срещу Германия.

На конгреса Франция получава мълчаливо съгласие от Бисмарк да разшири колониалното си влияние в Северна Африка. Това е едно от основните скрити споразумения на конгреса, което позволява на Франция да компенсира липсата на участие в балканските дела.

В крайна сметка, Франция подкрепя решенията, взети от Германия, Великобритания и Австро-Унгария. Тя не е основен участник в споровете за българските земи и не получава преки териториални или политически придобивки на Балканите. Вместо това, конгресът дава на Франция възможност да се съсредоточи върху възстановяването си и да пренасочи усилията си към колониална експанзия, далеч от европейските конфликти.