Кралство Италия:

Въпреки че Италия е призната за велика сила на Берлинския конгрес, нейната роля и "решение" са маргинални. Страната се намира в трудна позиция, тъй като е млада икономически и военно слаба, и не може да наложи волята си по същия начин като останалите империи. Позицията на Италия е известна като "политика на чистите ръце" 

Международно признание: Основната цел на Италия е да бъде призната за равноправна велика сила. Участието ѝ в конгреса е важна стъпка към тази цел.

Иредентизъм: Италия има претенции към територии, населени с италианци, които са под австрийска власт (т.нар. "Italia irredenta" – неосвободена Италия), като Трентино и Истрия. Поради тази причина, тя е в конфликт с Австро-Унгария, но няма достатъчно сила да ги отстоява.

Колониални амбиции: Италия се стреми да получи компенсации в Средиземноморието или Северна Африка, но не успява да постигне съгласие с Франция и Обединеното кралство, които вече са установили там своето влияние.

На Берлинския конгрес Италия не получава никакви териториални или политически придобивки. Нейните искания за компенсации не са удовлетворени. Това поражда голямо разочарование в италианското общество и е една от причините за сключването на Тройния съюз с Германия и Австро-Унгария през 1882 г. В крайна сметка, ролята на Италия на конгреса се свежда до поддържане на статуквото и демонстриране на своята позиция като велика сила.

Едоардо дьо Лоне (посланик в Берлин) Той е най-известен с дългогодишната си служба като посланик на Италия в Берлин (1867–1892). На този пост той играе решаваща роля за укрепването на отношенията между Кралство Италия и Германската империя, както и с Австро-Унгария. Де Лаунай е един от основните архитекти на Тройния съюз, подписан през 1882 г. между Германия, Австро-Унгария и Италия. Този съюз оказва голямо влияние върху европейската политика в края на XIX и началото на XX век.

Count Luigi Corti (Foreign Minister) Призован от Кайроли да ръководи външните работи през 1878 г., той представлява Кралство Италия в Берлинския конгрес , но неразумно отказва предложението на лорд Дерби за англо-италианско споразумение в защита на общите интереси. В Берлин той подкрепя каузата за гръцка независимост, но във всички останали отношения остава изолиран и предизвиква гнева на сънародниците си, като се завръща в Италия с празни ръце.

През 1886 г. Луиджи Корти е един от подписалите Топханенския акт, който признава Съединението на Княжество България с Източна Румелия, като в същото време изравнява териториалните и социално-икономическите права на българите в цяла Румелия.