България днес

Площта на Република България е около 111 000 km² (110 994 km²).

По площ, България се нарежда на 11-то място в Европейския съюз и на 102-ро място в света.

Към 2023 г. обработваемата земя в България е около 3,32 милиона хектара (33 200 km²). Тази площ представлява приблизително 30% от общата територия на страната.

Обща използвана земеделска площ (ИЗП): Това е по-широка категория, която включва обработваема земя, постоянно затревени площи (пасища и ливади), и трайни насаждения (като лозя и овощни градини). Към 2023 г. общата ИЗП в България е около 4,386 милиона хектара, което представлява над 39% от територията на страната.

Дял на обработваемата земя: Обработваемата земя съставлява около 75% от общата използвана земеделска площ в България.

Разпределение на културите: От обработваемата земя, приблизително 60% се засяват със зърнено-житни култури, а 31% с технически култури (като слънчоглед, рапица и царевица).

31% от обработваемата земя в България, която е 3,32 милиона хектара, се равнява на 10 292 000 декара.

Технически култури са земеделски растения, които се отглеждат предимно за получаване на суровини за промишлеността. Те се наричат "технически", защото преди да бъдат използвани, трябва да преминат през специфична техническа обработка. За разлика от зърнените култури, които се използват основно за храна, техническите култури имат по-голямо индустриално приложение.

Основни групи и видове в България

Техническите култури се разделят на няколко основни групи:

Влакнодайни култури: От тях се добиват влакна за текстилната промишленост.

Памук, Лен, Коноп

Дялът на влакнодайните култури в България е пренебрежимо малък, под 0,1% от обработваемата земя.

Влакнодайните култури, като памук, лен и коноп, са имали по-голямо значение в миналото, особено преди 1990 г. Към края на 80-те години на 20-ти век, тези култури са заемали около 240 000 декара.

Текущо състояние

След 1990 г. производството на влакнодайни култури в България рязко намалява, поради следните причини:

Нерентабилност - Отглеждането им е трудоемко и изисква големи инвестиции.

Липса на преработвателни предприятия - Повечето заводи за преработка на памук, лен и коноп са затворени.

Внос - По-евтиният внос от други страни прави местното производство неконкурентоспособно.

Днес, въпреки малките площи, се наблюдават изолирани опити за възраждане на отглеждането на индустриален коноп, но това все още не е довело до значително увеличаване на дела му в обработваемите земи.

Захарни култури:  Съдържат голямо количество захароза.

В днешно време захарното цвекло почти не се отглежда в България и заема нищожен процент от обработваемата земя.

В миналото, през 80-те години на XX век, захарното цвекло е било важна култура и се е отглеждало на площ от около 600 000 декара, което е било значителен дял.

След 90-те години, обаче, производството на захарно цвекло в България става нерентабилно поради ниските добиви и липсата на достатъчно пазари. Повечето захарни фабрики са затворени, което води до почти пълното изчезване на тази култура. Днес българският пазар на захар се задоволява основно чрез внос.

Захарно цвекло - Основната захарна култура в страната.

Етерично-маслени култури:  Отглеждат се за добив на етерични масла, използвани в парфюмерията и козметиката. България е световноизвестна с производството на:

Маслодайна роза

Лавандула

Мента, салвия, копър

Въпреки че България е световен лидер в производството на розово и лавандулово масло, площите с етерично-маслени култури заемат много малък процент от обработваемата земя в страната.

Към 2024 г. тези култури заемат около 120 000 - 150 000 декара, което е под 0,5% от общата обработваема земя на България (33,2 милиона декара).

Нишестени култури:  Съдържат високо съдържание на нишесте. Дялът на нишестените култури от обработваемата земя в България е много малък.

Основната нишестена култура в страната са картофите. Площите, засети с картофи, са ограничени и през последните години варират между 30 000 и 40 000 декара, което е под 0,1% от общата обработваема земя в България (33,2 милиона декара).

Наркотични култури: Тютюнът е основната наркотична култура, отглеждана в България. Към 2024 г. производството на тютюн се е увеличило, но то заема под 1% от обработваемата земя в страната. Растения, съдържащи алкалоиди.

Маслодайни култури:  Те се отглеждат за добив на растителни масла и са най-разпространената група в България.

Слънчоглед - Най-важната маслодайна култура.

Рапица - Използва се за производство на биодизел и хранително масло.

Кориандър, лен, соя.

Маслодайните култури са най-широко разпространени сред техническите култури в България. Маслодайните култури заемат над 80% от площите с технически култури.

През 2012 г. например, слънчогледът е заемал 26.8% от цялата обработваема площ.Основните маслодайни култури, които се отглеждат в България, са:

Слънчоглед: Най-важната маслодайна култура. Ключови факти за слънчогледа в България през 2024 г.: Засета площ: Площите със слънчоглед в България са се увеличили до над 920 000 хектара, което се равнява на 9 200 000 декара.

Слънчогледът е известен като сухоустойчива култура благодарение на мощната си коренова система, която може да извлича влага от по-дълбоки слоеве на почвата. Въпреки това, при продължителни засушавания, напояването е критично за постигане на високи добиви и е мероприятие с много висок ефект.

Критичен период за напояване:

Най-важният период, в който слънчогледът се нуждае от влага, е от фаза бутонизация до началото на наливане на зърното. В този период консумацията на вода от растението е най-голяма. Една или две поливки през този етап могат значително да увеличат добива.

Системите за задържане на влагата в почвата са съвкупност от техники и технологии, целящи да запазят водата в коренообитаемата зона на растенията и да намалят нейното изпарение. Това е особено важно в условия на суша, тъй като гарантира оптимално снабдяване с вода на културите, намалява нуждата от поливане и подобрява общото здраве на растенията.

Основни методи и техники

Съществуват няколко основни подхода за задържане на влагата, които могат да се класифицират като агротехнически, химични и технологични.

Агротехнически методи

Тези методи включват практики, насочени към подобряване на структурата на почвата и намаляване на повърхностното изпарение.

Мулчиране: 

Мулчирането с вълна и сено са две различни, но ефективни техники за покриване на почвата, всяка със своите специфични предимства. Те спадат към категорията на органичните мулчове, които се разграждат с времето и обогатяват почвата. Мулчирането с вълна, особено необработена овча вълна, е иновативен и изключително ефективен метод, който намира все по-голямо приложение в биологичното земеделие.

Задържане на влага: Вълната има способността да абсорбира огромно количество вода – до 30 пъти собственото си тегло. Тя действа като естествена гъба, която поема водата при валежи или поливане и я освобождава бавно в почвата в сухи периоди.

Да, сместа от сено с животински тор, човешка коса и животинска вълна ще направи изключително добър мулч, но само ако премине през процес на компостиране. Този мулч ще бъде не само ефективен за задържане на влагата и потискане на плевелите, но и ще обогати почвата с широк спектър от хранителни вещества за дълъг период от време, осигурявайки здрави и силни растения.

Да, сместа от сено с животински тор, човешка коса и животинска вълна ще направи изключително добър мулч, но само ако премине през процес на компостиране. Този мулч ще бъде не само ефективен за задържане на влагата и потискане на плевелите, но и ще обогати почвата с широк спектър от хранителни вещества за дълъг период от време, осигурявайки здрави и силни растения.

Тази смес ще бъде много полезна за слънчогледа.

Слънчогледът е растение, което има нужда от много хранителни вещества, за да расте силно и да образува голяма семка. Комбинацията, която описахте, е идеална за него по няколко причини:

Балансирано хранене: Сместа от сено, животински тор, коса и вълна осигурява баланс между азот, фосфор и калий, както и много микроелементи.

Хранителни вещества: При разлагането си вълната обогатява почвата с ценни хранителни елементи, особено азот, както и калий, сяра, магнезий и желязо, което я превръща в естествен тор с бавно освобождаване.

Контрол на плевелите: Плътният слой вълна ефективно потиска растежа на плевелите, като не им позволява да достигнат светлина. Някои проучвания показват, че вълненият мулч е по-ефективен в борбата с плевелите от сеното.

Изолация: Вълната действа като отличен изолатор. Тя предпазва корените на растенията от екстремни температури – от прегряване през лятото и от измръзване през зимата.

Отблъскване на вредители: Суровият ланолин във вълната, както и грубата ѝ структура, могат да отблъснат някои вредители като охлюви и голи охлюви.

Начин на употреба: Вълната се полага на дебел слой (5-10 см) около растенията. Може да се използва както на рогозки, така и като хлабави парчета. Важно е да се остави малко разстояние около стъблото на растението, за да се избегне натрупване на влага и гниене.

Предимства на мулчирането с вълна за слънчоглед

Задържане на влага: Слънчогледът е растение, което изисква значително количество вода, особено по време на цъфтеж и наливане на семената. Вълната има невероятната способност да абсорбира вода като гъба и да я освобождава бавно към почвата. Това осигурява по-стабилен влажен режим за корените на слънчогледа, намалявайки стреса от суша.

Борба с плевелите: Слънчогледът е много чувствителен към конкуренцията от плевели, особено в началните етапи на растеж. Плътният слой вълнен мулч ефективно блокира достъпа на светлина до почвата, потискайки растежа на плевелите и намалявайки нуждата от хербициди или механично плевене.

Подобряване на почвеното плодородие: Вълната е естествен органичен материал, който при разлагането си обогатява почвата с важни хранителни вещества, най-вече с азот, който е ключов за растежа на слънчогледа. Този процес е бавен и постепенен, което осигурява дълготрайно подхранване на растението.

Регулиране на температурата: Мулчът от вълна изолира почвата, предпазвайки кореновата система на слънчогледа от екстремни температурни колебания. През горещите летни месеци той поддържа почвата по-хладна, а при резки застудявания я предпазва от измръзване.

Начин на приложение

Обикновено мулчирането с вълна се извършва, след като растенията са вече покълнали и са достигнали определена височина.

Вълнени рогозки: Могат да се използват и готови вълнени рогозки, които са специално направени за мулчиране. Те се разстилат между редовете и около растенията, като се правят отвори за тях.

Важни съображения

Достъп до материал: Основният недостатък на мулчирането с вълна е по-трудната наличност и по-високата цена в сравнение с традиционни материали като слама или сено.

Ветроустойчивост: Вълната е тежък материал и за разлика от сеното, което може да бъде разнесено от вятъра, вълненият мулч остава стабилен.

В крайна сметка, мулчирането с вълна е устойчив и ефективен метод, който може да подобри добива и здравето на слънчогледа, особено в райони, където водата е малко.

Тази смес ще бъде много полезна за слънчогледа.

Слънчогледът е растение, което има нужда от много хранителни вещества, за да расте силно и да образува голяма семка. Комбинацията, която описахте, е идеална за него по няколко причини:

Балансирано хранене: Сместа от сено, животински тор, коса и вълна осигурява баланс между азот, фосфор и калий, както и много микроелементи.

Азотът (от тора, косата и вълната) е основен за растежа на стъблото и листата.

Фосфорът и калият помагат за образуването на цветовете и семките.

Задържане на влага: Слънчогледът е устойчив на засушаване, но се нуждае от достатъчно влага, за да формира голяма пита. Мулчът от сено и вълна ще задържа влагата в почвата, което е особено важно през горещите летни месеци.

Дългосрочно подхранване: Всички тези материали се разлагат бавно. Това означава, че почвата ще се обогатява с хранителни вещества през целия вегетационен период на слънчогледа, осигурявайки му постоянно "меню".

Подобряване на почвата: С течение на времето мулчът ще се превърне в хумус, което ще направи почвата по-рохкава и плодородна. Това ще позволи на корените на слънчогледа да се развиват по-добре и да усвояват повече храна.

Как да го използвате?

След като засеете семената на слънчогледа, изчакайте растенията да поникнат и да станат поне 15-20 см високи. Тогава можете да разнесете компостираната смес около основата им. Поставете мулча на слой от около 5 до 10 см, като внимавате да не го доближавате твърде много до стъблото.

Така ще осигурите на слънчогледа си всичко необходимо за силен растеж и богата реколта.