Австро-Унгария играе ключова роля на Берлинския конгрес, стремейки се да засили своето влияние на Балканите и да предотврати руската експанзия в региона. За Виена конгресът е идеална възможност да разшири своите територии и влияние, без да води война.

Основни интереси на Австро-Унгария

Противодействие на Русия: Подобно на Великобритания, Австро-Унгария се опасява от създаването на голяма славянска държава на Балканите, която би била под силно руско влияние. Хабсбургската империя, с голямо славянско население, вижда в това заплаха за собствената си стабилност.

Икономическа експанзия: Австро-Унгария се стреми да разшири търговските си пътища и икономическо влияние на юг към Солун и Егейско море.

Териториални придобивки: Още преди конгреса, Австро-Унгария сключва тайно споразумение с Русия (т.нар. Райхщадско споразумение от 1876 г.), според което ще получи компенсации, ако Русия победи Османската империя.

Австро-Унгария излиза от конгреса със значителни придобивки, които реализират нейните интереси:

Окупация на Босна и Херцеговина: Това е най-важното решение за Австро-Унгария. Конгресът ѝ дава правото да окупира и управлява Босна и Херцеговина, които остават формално под османски суверенитет. Това разширява територията на империята на Балканите и ѝ осигурява стратегически позиции.

Окупация на Новопазарския санджак: Въпреки че не го анексира, Австро-Унгария получава правото да разположи военни гарнизони в Новопазарския санджак. Това е стратегически важен район, който разделя Сърбия и Черна гора и възпрепятства обединението им.

Чрез тези решения Австро-Унгария успешно разширява влиянието си на Балканите и постига своите цели, без да се налага да води война. В същото време, това поставя основите на бъдещи конфликти, тъй като окупацията на Босна и Херцеговина по-късно води до Анексионната криза от 1908 г. и до събитията, довели до Първата световна война.