Ролята на Обединеното кралство на Берлинския конгрес е централна и изключително важна за крайния резултат, особено по отношение на българския въпрос. Британската делегация, водена от министър-председателя Бенджамин Дизраели и министъра на външните работи лорд Солсбъри, се стреми да защити своите интереси, които са пряко застрашени от успеха на Русия във войната срещу Османската империя.

Великобритания се опасява, че създаването на голяма българска държава, силно зависима от Русия (както е предвидено в Санстефанския договор), ще даде на Руската империя достъп до Средиземноморието през Егейско море. Това би нарушило равновесието на силите в Европа и би застрашило британските търговски пътища и колониални владения, особено Индия.

Британската външна политика се основава на поддържането на "болния човек на Европа" – Османската империя – като буфер срещу руската експанзия. Въпреки, че общественото мнение в Обединеното кралство е настроено срещу османските жестокости, правителството на Дизраели е решено да не допусне разпадането на империята.

Британската дипломация е най-активният противник на Русия на конгреса. Тя настоява за пълно преразглеждане на Санстефанския договор. Решението, което се постига, до голяма степен отразява британските интереси.

Придобивки за Великобритания: Като компенсация за "услугите" си, Великобритания получава контрола над остров Кипър. Това е стратегически важна придобивка, която дава на британския флот база в Средиземноморието.

Британското решение на Берлинския конгрес е основната причина за разпокъсването на българските земи и е важна стъпка в т.нар. Голяма игра – геополитическата надпревара между Великобритания и Русия за влияние в Централна Азия и Източна Европа.