Обикновена дроб се записва като две числа, разделени с дробна черта във вида a/b. където b различно от 0. При това значение b е знаменател, който показва на колко части е разделена единицата, а a е числител, който показва колко от тези части са взети. Като математическа операция обикновената дроб е еквивалентна с делението, откъдето идва ограничението знаменателят да е различен от нула. Всяко цяло число може да бъде представено и като обикновена дроб, като числителят е самото число, а знаменателят е равен на 1.
Видове обикновени дроби
Когато числителят е по-малък от знаменателя a<b, дробта се нарича правилна 1/2, а когато числителят е по-голям от знаменателя a≥b – неправилна
2/2; 7/3(за a и b по-големи от 0).
Съкращаване и разширяване
Основната операция, която се прилага към обикновената дроб, е съкращаване. При нея числителят и знаменателят се разделят на число, на което са кратни и двете стойности; например: (дробта се съкращава на 7, защото 14 и 21 се делят на 7 без остатък).
14÷21=(2×7)÷(3×7)=2÷3=2/3
Разширяването на дроб е обратна операция на съкращаването – числителят и знаменателят се умножават по едно и също число. То се прилага често за получаване на десетична дроб, например: (числителят и знаменателят се умножават по 5, за да стане знаменателят степен на 10).
7/20=7÷20=(7×5)÷(20×5)=35÷100=35/100
8/10+3/10=(8+3)/10=11/10=(10+1)/10=10/10+1/10
8÷10+3÷10=(8+3)÷10=11÷10=1,1
Няма коментари:
Публикуване на коментар