СЪВЕТИ

глава 60

Велики хора а механици, изобретатели, авиоконструктори и летци.

Вдъхнови се.....

Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище

Основаване1924 г.Закриване1954 г.

Експлоатацията на самолетния парк по време на война предизвиква потребността от спешно създаване на полева аеропланна работилница. Така в късната есен на 1912 година към 2-ро аеропланно отделение край с. Черкезкьой се организира работилница от основателят на българската авиация Васил Златаров. Неин ръководител, негласно обявен и непризнат като щатна длъжност, е Иван Каролев.

През Първата световна война увеличаването на самолетния парк на българската войска и потребността от поддръжка и ремонт налагат да се изгради ремонтна работилница.

Под ръководството на началника в Божурище започва изграждането на една първокласна въздушна база с железобетонни постройки, работилница, 4 хангара, електрическа централа, складове, жилище, офицерско казино. За ремонта и изработването на самолетните крила се поставя началото на аеродинамична лаборатория.

С предавателен протокол от 18.12.1919 г. на съюзническата Контролна комисия по ликвидирането на българската авиация са предадени 73 самолета на летище Божурище. Пред незавършените сгради на Аеропланната работилница са унищожени самолетите, 110 авиационни двигателя, 3 аеростата, 76 броя авиационни картечници, бордни уреди, боеприпаси, авиобомби и друго авиационно оборудване. През септември 1920 г. на същото място са разрушени 9 броя хидроплани на морската авиация, докарани с железницата от Варна. Въпреки вандалския акт на разрушаване и изгаряне остатъците от самолетите и двигателите от тях, от укрити части през 1921 г. са сглобени в работилницата 2 самолета – Албатрос C.III (Albatros C.III) и DFW C.V. Това се осъществява пак благодарение на усилията на Симеон Петров за съхраняването на материално-техническата база и подкрепата на Иван Платников, Димитър Ангелов, Илия Младенов, Иван Симеонов.....Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище

Симеон Константинов Петров (1 септември 1888 – 1950) е първият български летец, летял над територията на България. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.

Летище Божурище е бивше летище и някогашен главен авиоцентър на България – военно, гражданско и спортно летище, с аеропланно училище и аеропланна фабрика. Намира се в южната част на град Божурище, на 4 км от София и на 2 км югозападно от международен път Е80.

Обявено е за паметник на културата, отразяващ фактически цялата история на българското въздухоплаване през първата половина на XX век. Това е първостепенното българско летище фактически от възникването на авиацията в страната до появата на реактивните самолети.

През 2005 г. Николай Свинаров като министър на отбраната ликвидира летището и подготвя терена и сградите му да бъдат дадени на чуждата компания „Индустриален парк София“, чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка „Финанциария Интернационале“ (Finanziaria Internazionale). Сделката довършва следващият военен министър Веселин Близнаков.

През 2008 г. Министерството на културата включва със свое решение летището в списъка на културните паметници на България под името Исторически летищен комплекс „Божурище“, землището на с. Гурмазово, община Божурище, с предварителна класификация „Групова урбанистична и историческа културна ценност – комплекс“ и предварителна категория „национално значение“. През 2010 г. фирмата завежда дело срещу този му статут, но губи делото и тричленният състав на Върховния съд потвърждава определения от държавата статут на летището като културен паметник. Процедурата да бъде обявено летището за паметник е започната при министър Стефан Данаилов с решение за това, подписано от него на 7 май 2008 г., и напълно финализирана в 2009 г. от министър Вежди Рашидов. Чуждестранният частен собственик на паметника е глобен през януари 2013 г. от министър Рашидов, защото е оставил на разрухата този паметник на българската история.

През месец юни 2014 г. собствениците на терена започват неговото разчистване от стари сгради и съоръжения и пристъпват към реализация на инвестиционния си проект.

В 2016 г. летище Божурище пак е обявено за паметник на културата от министър Рашидов като Националният институт за недвижимо културно наследство му определя статут на „историческа, урбанистична и архитектурна недвижима културна ценност“. Така пред чуждестранните собственици, приватизирали терена, има два варианта – да го върнат по един или друг начин на държавата или самите те или други инвеститори да го възстановят като летище, което няма да наруши статута му на културен паметник.

________________________________________________

Цветан Лазаров Лазаров е български инженер и професор. Той е най-продуктивният български авиоконструктор.

Роден 25 февруари 1896 г. Плевен, България.

През 1926 г. завършва Висшето техническо училище в Берлин по специалност „Машиностроене и самолетостроене“.

Професионална дейностредактиране

ВВС, летище Божурище, 1926 – 1932: инженер-конструктор, началник на конструктивната служба, аероинженер и началник на техническата служба. Поставя началото на поредица от собствени конструкции учебни самолети, произведени в Държавна аеропланна работилница (Божурище) – (ДАР – Божурище).„Капрони Български“ – Казанлък (италианска фирма за строеж на самолети), 1933 – 1936 г.: технически директор. Преработва основно и пуска в серийно производство тренировъчните 2-местни самолети от серията „Чучулига“.ВВС, 1936 – 1946: инженер-началник на конструктивната служба, Божурище; полкови аероинженер, Пловдив; началник на областната ремонтна работилница, Пловдив; технически началник, главен инженер и началник на производствения отдел, началник на Държавната самолетна фабрика (ДСФ), Ловеч.ВВС, 1946 – 1947: полковник, военно-технически началник, командир на полк, главен конструктор и технически директор на ДСФ – Ловеч, по-късно преименуван в Завод 14.ДИО „Металхим“, 1949 – 1952: съветник.

ДАР – Божурище. Проектира и пуска в серийно производство учебните самолети ДАР-6, ДАР-6А, ДАР-9 „Синигер“ (произведени 48 броя) и прототипа на ДАР-10А „Бекас“.„Капрони Български“ АД – Казанлък.

Преработва основно несполучливия и труден за управление учебно-тренировъчен самолет КБ-2УТ (уголемено копие на Caproni Ca.113) и пуска в серийно производство тренировъчните 2-местни самолети КБ-2А „Чучулига“, КБ-3А „Чучулига I“, КБ-4 „Чучулига II“, КБ-5 „Чучулига III“.По негови проекти и с участието на конструктори от ДСФ-Ловеч, са разработени самолетите ДАР-10Ф и тези носещи неговото име от поредицата „Лаз“ – Лаз-7, Лаз-7М, Лаз-8, Лаз-12. В Държавната самолетна фабрика са произведени 160 самолета тип Лаз-7 и 150 самолета тип Лаз-7М.

Съкращението LAZ се използва за ИКАО код, а LZ – за ИАТА код на авиокомпания „Балкан“, национален авиопревозвач през 1946 – 2002 г.; LZ се използва и от българските радиолюбители за обозначаване на националната им принадлежност.

________________________________________________

Джон Винсент Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско, през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загиват неговите родители. През 1889 г. на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка.

Компютърът на Атанасов – Бери (на английски: Atanasoff-Berry Computer, съкратено ABC) е първият модел на електронен цифров компютър с регенеративна памет. Създаден е като университетски проект на новаторска сметачна машина в периода от 1939 до 1942 г. от Джон Атанасов и Клифърд Бери. Макар че АВС все още не е днешният универсален компютър със запаметена програма,[2] в него са реализирани някои принципни решения, валидни и днес.

Към края на 1938 г. Атанасов стига до концепцията за принципно нова сметачна машина – да бъде цифрова, да смята с двоични числа вместо с десетични, да не брои, а да използва логически изрази, да извършва изчисленията на базата на електронни лампи, а не на релета, и да има памет отделно от изчислителния модул.

Джон Атанасов и България

Джон Атанасов посещава втората си родина — България, два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.

Второто му посещение в България е през май — юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на компютъра, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ — първа степен.

_______________________________________________

Бащата на световноизвестния авиоконструктор Асен Йордан Е д-р Христо Йорданов е Врачанин.

Д-р Христо Йорданов е роден през 1861 г. в града под Околчица, в семейството на Йордан (Йордаки) и Ценка Павлови.

Завършва Априловската гимназия с отличие. Учителства в Кюстендил.

Заминава да следва в чужбина със стипендия „Козма Тричков“, учредена със средства от знатния врачанин.

Завършва химия в Технологичния институт в Щутгарт, а докторат - в университета в Аахен, Германия. Специализира копринарство в Падуа, Италия.

Владее писмено и говоримо немски, руски, френски и италиански език. След приключване на образованието си е назначен в министерството на търговията и земеделието, като инспектор по бубарство.

Има съществен принос за създаването на Опитната станция във Враца, спомага за развитие на копринената индустрия в града, създава база за бубарство и в Харманли, изобретява "Квачка" - инкубатор за люпене на бубено семе.

През 1896 г. е сред учредителите на Българско икономическо дружество.

В периода 1902 -1908 г.е директор на Свищовската търговска гимназия.

В София става управител на Централна земеделска банка.

Той е депутат в Народното събрание. Умира през 1929 г.

Безспорен авторитет, който заслужава да признание от потомците си. Забравен е през годините, но приносът му заслужава да бъде реабилитиран сред съвременниците ни. Синът му е гордост зо човечеството.

Авиационен инж. и авиоконструктор е световноизвестния,прочут в САЩ. Изобретателя на Телефонен секретар през 1951г. е Асен Йорданов роден в България 1896 – 1967....виж клипа.

Балканската войнаредактиране

По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там той продължава да работи върху конструирането на първия български самолет „Експрес“ („Йорданов-1“), който завършва през лятото на 1915 г.

Касетофон е изобретен от Асен Йорданов през 1951 г.Въздушна възглавница е изобретена от Асен Йорданов, като в началото е била за конструирана за самолети, но впоследствие е намерила приложение и при автомобилите.

________________________________
Петър Димитров

Записва се да следва в Семинарията, но се отказва през 1939 г. за да се запише във Френския чуждестранен легион.Заловен е от германските войски, защитавайки Линията „Мажино“ през 1940 г. Изпратен е в германски военнопленнически лагер в Полша. Освободен, през март 1941 г. се връща в България и постъпва в българската армия. Служи в гвардейската рота, отговаряща и за охраната на Борис III.

След преврата през 1944 г., опасявайки се от репресии, емигрира в Германия. Има смъртна присъда от Народния съд, отменена след 1989 г. Бяга в Германея...

Петров (на английски: Peter Petroff) (1919 – 2003) е български инженер, завършил в Германия. Живее в чужбина след дипломирането си и взема участие в различни проекти. Установява се в Хънтсвил, Алабама в САЩ, участва в космически и военни проекти и става известен като американски изобретател.

Електронен ръчен часовник е изобретен от Петър Петров през 1969 г.

________________________________

Иван /Джон/ Ночев.

Малцина българи днес знаят името на Иван (Джон) Ночев, ръководил инженерния екип, който стои зад подготовката на историческата мисия на НАСА “Аполо” 11. На 20 юли 1969 година Нийл Армстронг, капитан на космическия кораб “Аполо” 11 слиза от успешно приземилия се лунен модул “Орел” и правейки първите си стъпки върху лунната повърхност произнася прочутата фраза:

“ …Това е една малка човешка стъпка, но всъщност огромна крачка за човечеството…”

Зад този огромен успех стоят стотици хора, които са изобретили "Аполо" 11. Малко хора обаче знаят, че заслуга за това има и един българин – карловецът Иван /Джон/ Ночев.

Заслугата на Джон Ночев към това изключително събитие е огромна – негова разработка са уникалните реактивни двигатели, задвижващи модула “Орел”, благодарение на които се осъществява успешно “прилуняването” .

Ночев е роден през 1916 година в малкото подбалканско градче Карлово, Пловдивско. Завършва механотехническото училище “Братя Евлоги и Христо Георгиеви” в родния си град, след което работи за кратко в Държавната аеропланна работилница в Божурище.

През 1942 г. заминава на тримесечна специализация в Германия. Още същата година е приет като студент в Берлинската политехника, където се изявява като отличник на випуска, пише iskamdaznam. Втората Световна война го принуждава да напусне Германия и той продължава образованието си в Прага.

След 9 септември се завръща в България, но предпочита да замине отново за Виена, за да защити докторската си дисертация като машинен инженер.

Няколко години по-късно окончателно се установява в САЩ – Сан Диего, Калифорния. Работи за гиганта “Дженерал Дайнамикс Корпорейшън”, ангажиран по секретни проекти на НАСА.

През 60- те години Ночев създава и своя фирма „Лансеа груп“ за авиоинженерство в областта на аерокосмическите изследвания и скоро екипът му е привлечен за работа по засекретени програми на НАСА за полета “Аполо” 11 до Луната.

За заслугите си към НАСА българинът Джон Ночев е удостоен с отличие на Американския конгрес.

След 10 ноември 1989 г. Ночев изявява голямо желание да се върне в България, но внезапно заболяване става причина за смъртта му през 1991г. в Калифорния. На погребението му през пролетта на същата година присъстват трима американски президенти: Роналд Рейгън (негов близък приятел), Дж. Картър и Джордж Буш.

_______________________________________________