Ньойският договор

Глава 49

Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война

 Отнети земи

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско и Видинско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

Географски карти на българските земи, откъснати от България според Ньойския договор:

Земи от Кулска и Видинска околия, присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенци.

Земи от Царибродска и Трънска околия, присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенци.

Земи от Кюстендилска и Трънска околия, присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенци.

Земи от Струмишка и Петричка околия, присъединени към Кралство на сърби, хървати и словенци.

Земи в Беломорска Тракия, присъединени към Кралство Гърция.

Военни клаузиредактиране

България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и Граничната войска не трябва да надминават 33 000 души.

Репарацииредактиране

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година. През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България.

В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

Глава 51