Едва ли някога ще узнаем кога човекът за пръв път се е докоснал до водата не само за да пие. Със сигурност може да се каже, че още първите хора отпреди 7 милиона години са влизали в реките за да ловят риба.Естествено е да се предположи и че още отпреди милиони години хората са се научили да плуват в реките и плитките крайбрежия на моретата. Това били лодки изготвени от едно цяло дърво. Технологията на производство била приблизително следната ; С каменни сечива се обработвала външната повърхност и се оформяли носът и дъното. Вътрешността се издълбавала с помощта на огън (използването само на каменни сечива за тази операция е почти невъзможно и твърде трудоемко).

Трудно е да се каже кога и къде по света за пръв път започват да се строят плавателни съдове. 

Известният норвежки океанолог Тур Хайердал доказа, че с тръстикова лодка направена по технологията на индианците от бреговете на Титикака може да се преплава Тихия океан.

На всички е известно че Египет е една от най древните цивилизации в света и е естествено тя да е люлка и на корабостроенето. Най важна причина да се развие то е река Нил, явяваща се главната (и всъщност единствената) магистрала за връзка между различните части на страната. 

Нил  е река в североизточната част на Африка, най-дългата река в света по постоянно течение с дължина 6853 km, включваща притоците Бели Нил и Кагера. Думата „Нил“ произлиза от гръцкото название на реката – „Нилос“

Всъщност историята на корабостроенето в Египет започва още преди 3 100 години преди Христа. Още пред петото хилядолетие преди Хр. по Нил са се строили лодки от тръстиката папирус. Те били дело на племената от древната култура наречена Бадари.

Хетското царство е могъща древна държава в Мала Азия създадена от хетите, просъществувала между 1800 – 1180 г. пр.н.е. Нейна столица е древният град Хатуша (близо до дн. Боязкьой, Турция).

Под ударите на морските народи (неизвесни) рухва Хетското царство, а Египет се прибира в областта на делтата на Нил и изоставя владенията си в Азия. Техните нападения осезателно накърняват търговията и принуждават отделните ахейски племена да се ограничат в границите на собствените си земи. В края на XIII в. пр. н.е. в Мала Азия нахлули войнствени племена, наричани в египетските документи морски народи. Те разгромяват хетските армии и крепости, превземат столицата Хатуша и Хетското царство престава да съществува.

Всъщност историята на корабостроенето в Египет започва още преди 3 100 години преди Христа. Те били дело на племената от древната култура наречена Бадари. Папирусовото корабостроене се усъвършенствало с времето и към средата на ранното царство е създаден завършеният конструктивно папирусов плавателен съд, познат ни от многобройни рисунки, които са се запазили по стените на гробниците на египетските фараони.

Корабите от папирус обаче бързо и още в древно време достигнали пределният максимум на своето технологично развитие. Опит да се усъвършенства конструкцията била замяната на папируса с акация единственото по масово разпространено дърво в древен Египет. 

Този дървен материал обаче се оказал слабо пригоден за корабостроене и някакъв съществен напредък не бил постигнат. Изход от ситуацията бил намерен с внос на висококачествен дървен материал – кедрово дърво от Ливан.

 Херодот е древногръцки историк. Известен е преди всичко с първата книга от исторически характер, История, поради което е наричан „баща на историята“. е оставил интересно описание на технологията използвана от египетските корабостроители, която е повлияна от малките размери на дъските от акациев материал и традициите на папирусовото корабостроене.

Те изрязвали дебели дъски, дълги около два лакътя (към един метър), поставяли ги една върху друга и ги съединявали с правоъгълни дървени шпонове наречени ,,кокси,,. Така ред по ред се оформял корпусът на кораба, който бил без скелет и в напречно сечение имал полукръгла форма.

Отвън обшивката се уплътнявала с папирус, а носът и кърмата се съединявали с въжето шпренгенау и се украсявали с красиви фигури, предимно на водни лилии.

За придаване на по-голяма здравина по късно започнало поставянето на напречни връзки бимси (дървени греди, които свързвали двата борда). На по късен етап бимсите били използвани като основа за изграждане на палуба.Това уплътняване позволило да се премахнат част от въжетата свързващи корпуса по дължината на бордовете.

Това дало възможност за увеличаване броя на въжетата шпренгентау до 3-4.

Счита се че дължината на подобен плавателен съд е достигала 21 метра, а ширината до 5,3 метра, височината на корпуса докъм 1,5 метра. Водоизместването на тези кораби достигало някъде до към 80-90 тона.За дълги морски плавания до Ливан (Финикия) и най вече Беблос, както и страната Пунт се строели много по големи кораби с дължина 70,5 метра, ширина 19 метра и водоизместване 1 500-1 600 тона.

Някъде към 1300-1250 година преди Хр. е засвидетелствано първото строителство на военни кораби. 

Вълнорезът завършвал с бронзова глава на животно която трябвало да служи като таран. За защита на гребците се поставяли високи дъски (фалш борд).Бойците в кораба били въоръжени с метателни оръжия -лъкове и прашки.

Друг важен елемент в корабостроенето била котвата. Първоначално за котви се използвали едри камъни в които се пробивали дупки и оттам се прокарвало въже. Още по примитивен вариант бил плетен затворен кош пълен с дребни камъни. Впоследствие египтяните използвали дървени сглобяеми котви. Смята се че около 1 000 година преди Хр. египтяните изобретили металната котва. Обаче съществува и мнение, че тя е изобретена от гърците, за което свидетелства древногръцкото и име ,,анкура,,.

Днес това име е разпространено практически по целия свят. Макар да постигнали големи успехи в корабостроенето и да извършвали дълги плавания в Средиземно море, Червено море и Индийския океан египтяните винаги предпочитали крайбрежното плаване и когато не се налагало не навлизали навътре в морските простори.

Древноримският флот  е военноморският флот на Римската република и Римската империя. Той се използва главно за превоз на легионите.

Персоналът на корабите се състои главно от свободни хора. Само при изключителни случаи се ползват роби за гребци, на които преди или след това им дават свободата.

Организационната структура на римската марина се дели на 3 части – 2-те стратегически главни флоти и провинциалните флоти, както и така наречените флотилии

Първата пуническа война е първата от трите Пунически войни, водени между Римската република и Картаген. 23 години двете страни се борят за надмощие над западната част на Средиземно море. Войната продължава от 264 до 241 г. пр.н.е. и завършва със завладяването на остров Сицилия от римляните.

По време на Първата пуническа война римският флот е значително разширен и играе жизненоважна роля за римската победа и евентуалното възкачване на Римската република до хегемония в Средиземно море. В течение на първата половина на 2 век пр. н. е. Рим разрушава Картаген и покорява елинските царства в Източното Средиземноморие, постигайки пълно овладяване на вътрешното море, което те наричаха Mare Nostrum. Римските флоти отново се проявяват през 1 век пр. н. е. във войните срещу пиратите и в гражданските войни, които застигат Републиката.

В началото на Ренесанса се зараждат два основни типа многомачтови кораби, годни за продължителни океански преходи – карака и каравела. С каравели плавали знаменитите португалски мореплаватели Нуньо Триштан, Алвизе Кадамосто, Диого Као, Фернандо По и Бартоломео Диаш. Много историци правят грешка, твърдейки, че великият генуезец Христофор Колумб е преплавал океана с „малко паянтово корабче“ – каравела. Времето не е запазило чертежите и рисунките от кораба на Колумб „Санта Мария“. По-вероятно е той да е принадлежал към караките, но в никакъв случай не към каравелите.

Нерядко испанците изпадали в „гигантомания“, като строели галеони с огромни за онези времена размери, като например галеона „Сантисима Тринидад“ с водоизместимост, надхвърляща 2000 тона. Тъй като по онова време в Испания все още не съществуват закони за ограничаване на допустимото газене и надводен борд на корабите, стотици галеони, неустойчиви и претоварени, не достигат бреговете на Европа.

В началото на 17 век в борбата за господство на нови морски търговски пътища се намесили Англия, Франция и Нидерландия.

Търговският флот на Нидерландия наброявал почти 10 хиляди кораба, като най-разпространените сред тях били флейт, галиот, коф, филва, буер, еверс, кет, гукер.

От средата на XVIII век корабостроенето започва да се развива с бързи темпове.

В края на XVIII век любими кораби на фламандските и френските контрабандисти („морски ловци“) станали люгерите. Люгерът е тримачтов кораб със скосени ветрила, който при силен вятър може да достига скорост от 15 възела. Люгерите били използвани и по времето на Наполеоновите войни в състава на военните флоти.

През първата половина на XVIII век френският флот започва да разработва нов тип боен кораб, известен като „кораб на линията“, включващ 74 оръдия. Именно този кораб става шаблонът, по който се строят впоследствие всички европейски флотилии.

За строителството им са били необходими 2800 дъбови дървета и около 40 km въже.

През 2007 г. световният флот включва 34 882 търговски плавателни съда (с брутен тонаж над 1000 тона), в размер на 1,04 млрд. тона.

През 2002 г. в света са оперирали 1240 военни кораба, без да броим малките плавателни съдове, като патрулни катери. Флотилията на Съединените щати е възлизала на 3 млн. тона, на Русия – 1,35 млн. тона, на Обединеното кралство – 504,66 тона а на Китай – 402,83 тона.

Размерът на световния риболовен флот е по-трудно да се определи. Според Организацията по прехрана и земеделие, за 2004 г. 4 млн. риболовни плавателни съда са били действащи по целия свят. В същото проучване се споменава, че за същата година 29 млн. рибари в света са хванали около 85,8 мегатона риба и миди.

Началото на гръцкия флот се губи дълбоко в историята. Още от праисторически времена по земите, най-вече в крайбрежните области на днешна Гърция, са се заселили хора. Постепенно те се научават да използват морските ресурси и едновременно с това се появила нужда от защита и разрастване на завладените територии. Това води и до образуването на първите бойни единици.

През Архейския период гръцкият флот провежда първата си морска експедиция – походът срещу Троя, описан от Омир в „Илиада“ и „Одисея“. И в двете поеми има много примери за техническите и навигационните умения на древните гърци.

През Елинистичния период се прочува адмиралът на Александър Велики – Неарх, извършил плаване по долното течение на река Инд до Персийския залив.

След Революцията от 1821 г. и възстановяването на новата гръцка държава се възражда и гръцкият флот. След няколкото победи на въстаниците по суша идва и победата над турския флот при Наварин.

След Освобождението, Гърция организира модерен за времето си флот. Той взема участие във всички войни, водени от страната след това. В хода на Балканската и Междусъюзническата и Първата световна война гръцкият флот осигурява господство в Егейско море и освобождава островите в източната му част. Флотът взема дейно участие и във Втората световна война, като премества базата си от окупирана Гърция в Александрия, Египет. Взема участие и в съюзническия десант в Нормандия.

Военноморските сили на Гърция е вторият най-стар клон на гръцките въоръжени сили, предназначен да извършва морски операции. Военноморският флот включва фрегати, ракетни и торпедни катери, подводници, канонерки, патрулни лодки, миночистачи, десантни и поддържащи кораби, както и военноморски самолети и хеликоптери. Управлението на флота се извършва от Главния щаб на флота.

Бирема, Асирийска фреска, 700 – 692 г. пр.н.е. 

За по-голямата част от Средновековието няма сведения България да поддържа военноморски сили. Първите записани случаи за български кораби идват при управлението на хан Омуртаг: по време на неговата война срещу франките (827 – 829) той навързва лодките на славяните и ги използва като мост по Дунав. Така прави десант в тила на франките. Въпреки всичко през първото българско царство България няма организирана флота. Симеон търси подкрепата на арабите за десант на Солун, но начинанието търпи крах.

Смята се, че първата организирана българска флота е построена при управлението на цар Иван Асен II (1218 – 1241). Според съюзния договор с Никея срещу латинците тя участва през1235 г. в обсадата на Цариград, включвала е до 25 галери за пазене на бреговете, корабостроителницата ѝ е била на Камчия. Флотата увеличава важността си по време на управлението на Добротица и Иванко в Добруджанското деспотство в края на 14. век, споменават се 12 български галери. Българската флота взима участие в успешни действия срещу генуезците и османците. Действията ѝ не се ограничават само с охрана на българското крайбрежието от делтата на Дунав до Емине и невоенни задачи по-нататък до Цариград, но рейдовете ѝ достигат до Крим и Трабзон.

Главното българско пристанище се намира в устието на река Камчия поради изобилието на дърво и е изгорено, когато османците превземат страната.

По време на Първото българско царство корабите са предназначени за плаване както по море, така и по и река. Те са с малка водоизместимост и добри мореходни качества, имат много високи нос и кърма, по 10 – 15 гребла на всеки борд и една мачта. Бойните кораби са с носови таран.

По време на Второто българско царство традициите в корабостроенето са продължени и усъвършенствани. Много от новите кораби нямат гребла и този нов тип е със специфична българска конструкция: комбинира черти от средиземноморските (триъгълно корабно платно) и северноморските кораби (използван е щурвал вместо гребла на кърмата за по-добра навигация). Корабите са с дължина 25 – 30 метра и 6 – 7 метра широчина и имат една или две мачти.

Третото Българско царство е белязано с възход и национални катастрофи, които намират своето отражение и във флаговете на Военноморския флот. В началото на 20-ти век над корабите се развяват утвърдените военноморски флагове и щандарти. С тях е посрещната новината за обявяването на Независимостта на страната и под тях българските моряци се сражават в Балканските и Първата световна война. След абдикацията на цар Фердинанд І и подписването на Ньойският договор са приети нови флагове. За трети път те са сменени в средата на 30-те години, когато цар Борис ІІІ успява постепенно да възстанови българските армия и флот.

Русе е един от градовете в България, които привличат едновременно както с великолепната си архитектура, така и с богатото си историческо минало.

На 4 ноември 1882 г. във Флотския арсенал в Русе е пуснат на вода първият български метален кораб – Бот-1, с което се поставя началото на българското корабостроене. Корабът е с дължина 16 м, широчина 3 м и водоизместимост 60 тона. По това време дори в една от най-развитите индустриални страни в света – САЩ около 80 на сто от произведените кораби са все още дървени, а първият руски железен кораб на Черно море е построен едва през 1873 г., т.е. само 9 години преди Бот-1, въпреки несравнимо по-богатия корабостроителен опит в Русия.

Това е основанието през 1993 г., въпреки че Флотският арсенал няма нищо общо с Пристанищна работилница в Русе (общоизвестният предшественик на Русенска корабостроителница), датата 4 ноември да бъде обявена за Професионален празник на русенските корабостроители.

В периода ХV-ХVІІ в. Русчук е най-големият корабостроителен център за гребни и ветроходни плавателни съдове в българските дунавски земи. От ХVІІ век в устието на р. Лом, там където днес е лиманът на Русенска корабостроителница АД, зимува Дунавската военна флотилия, достигаща до 50 фрегати, а градът е седалище на адмирал. При посещението си в Русчук през 1640 г. католическият епископ Петър Богдан отбелязва, че понтонният мост между двата бряга на реката е направен от кораби, наречени думбази.

Успехите на града в усвояването на река Дунав са отразени в европейската литература чрез историческия роман на Жюл Верн Дунавският лоцман (Jules Verne, Le pilote du Danube), чиито повествованието в голямата си част се развива в Русе.

От Русе водят началото си военното корабостроене и кораборемонт след Освобождението. При създаването на българския военен флот на 31 юли 1879 г. в Русе, му е предадена корабната ремонтна работилница, известна още като Флотски арсенал и Русенски портови завод. Тя е първото металообработващо предприятие в България и по своята материално-техническа база и броя на работниците е най-голямото предприятие на българската метална индустрия до началото на ХХ век.

Първият голям кораборемонт в освободена България е направен в Русе през лятото на 1879 г. с приспособяването на колесния параход Опит, дължина 60 м и водоизместимост 200 тона, за яхта на княз Александър Батенберг. Възстановени са няколко съда, извадени от река Дунав, с което са извършени първите в страната ремонти на корабни енергетични уредби.

Морски лица се наричат лицата, които извършват дейност на кораб или дейност, непосредствено осигуряваща плаването на корабите.

Международно признати правила по отношение на морските лица са наложени едва след учредяването на Международната морска организация през 1948 г.

Терминът Морски лица и документите, които го регламентират, се прилагат както в морското, така и в речното и езерното корабоплаване. Морските лица могат да бъдат мъже и жени.

Изложените в тази статия постановки се отнасят до гражданското (търговското) корабоплаване и формално не се отнасят за военните лица.

Всеки моряк има моряшки паспорт.

За да бъде назначено на корабна длъжност, лицето трябва да отговаря на изисквания за здраве и квалификация. Квалификацията се определя като правоспособност – право да заема определени длъжности. Правоспособността се получава след преминаване на успешно обучение и натрупване на практически опит в изпълнение на определена длъжност. За получената правоспособност Морската администрация издава Свидетелство. 

Някои правоспособности, като капитан далечно плаване и главен механик, се възприемат и като звания, които лицето използва дори и когато вече не изпълнява съответната длъжност.

Главният механик е офицер с образование по специалност, изучаваща корабните двигатели и устройството на кораба. Той започва работа като вахтен механик и след натрупването на изисквания стаж и изпити става главен механик. Съществуват различни категории правоспособности като разграничителният критерий е общата мощност на силовата уредба на кораба. Най-високата категория е „с неограничена мощност“.

Радистът осъществява връзката на кораба със света, вкл. с компанията – притежател на кораба, с властите на следващото пристанище и с близките на моряците. След 1998 год работата на радистите постепенно се прехвърля на автоматизирана апаратура, напр. от типа GMDSS.

Боцманът е ръководител на моряците. Обикновено е със средно образование. Традицията изисква той да има опит, авторитет и физическо здраве, за да управлява действията на моряците при всякакви условия, вкл. нощем, при буря и т.н. Ръководи миенето и боядисването на кораба, всякаква работа по товаренето и укрепването на товара, лично работи на котвеното устройство. В някои флотове има двама боцмани – палубен и машинен, така те формират младши команден състав.

Кърмчията (рулевият) управлява руля, т.е. задава посоката на движение на кораба. Той трябва да има познания за устройството на кораба и рулевата машина, за посоките и компасите и т.н.

Кок е традиционното наименование на корабния готвач.

Технически университет – Варна предлага морски специалности, които отговарят на световните стандарти в областта на образованието.

Висшето военноморско училище – второ в света сред морските университети 

Професионални направления и специалности в Русенски университет 

МОРЯШКИ ЦЕНТЪР - РУСЕ ЕООД

Моретата на Земята