Петър1 не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав бяга от Преслав и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. През 943 г. българска войска отблъсква нападение на печенежки отряди в североизточните предели на държавата.[3]
Маджарите нахлуват многократно – 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. През 965 г. Петър изпраща дипломатическа мисия към немският крал Отон I който имал сложни отношения с Византия и Италия. Големи резултати обаче не са постигнати и в крайна сметка българският цар сключва съюз с маджарските вождове през 965-966 г. По силата на който българите пропускат унгарски отряди за набези във византийска територия.[4] През същата година (966) Петър пожелава Византия да му плати обичайният данък. Тази му постъпка допълнително разгневява византийският император Никифор и той започва поход в България.
През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока.(според някои сведения Светослав получава 110 000 жълтици от ромеите, за да нападне България) През 968 г. Българският цар изпраща 30 000 бойци за да спре нашествениците край Преславец (Малък Преслав) . Светослав обаче разполага с 60 000 човека, като в това число не влизат наемниците. Огромното съотношение прави невъзможно за българската армия да устои на атаката на русите. Намерението на Петър да възпре десанта се проваля и русите дебаркират на брега на Дунав. Българската армия се принуждава да се затвори в дръстърската крепост. Там тя успява да отблъсне киевската армия. Докато русите продължават да превземат българските крепости на север (превзети са над 80 крепости).[7] [8] българите подстрекават печенегите да нападнат Киев. По този начин Светослав е принуден да се оттегли за да се справи с тях.[9][7] През 969 г. той обаче се завръща и отново нахлува в България.
Цар Петър 1 след баща си Симеон 1 се качва на трона, той решава демократично да спечели доверието и да сключи траен Мир с Византия. Приема брак с Византийската дъщеря Мария и се провеждат много важни дела и компромиси от двете страни, довеждащи до признаване на царската титла и самостоятелна българска църква.
Любопитно е, че цар Петър е първият български владетел, който сече монети.[16] Такава монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети Петър нарича себе си „василевс“, т.е. император, което според някои историци е по-голяма титла от цар/цезар/кесар.
Петър е единственият български цар светец, освен Борис Покръстителя.
Петър продължава добрите традиции на дядо си Борис и баща си Симеон в развитието на книжовно и просветното дело. При него продължава т.нар. Златен век на българската култура/книжнина. По времето на Петър постепенно започва да се налага кирилицата.
През 930 г. оглавява въстание срещу брат си Петър и провизантийската му политика, подобно на по-малкия си брат Иван, вдигнал се срещу Петър през 928 г. и заради това изпратен в изгнание във Византия. Михаил успява да привлече привърженици в района на Долна Струма, някакви българи-„скити“, но в хода на метежа неочаквано умира при неясни обстоятелства и подкрепящите го българи бягат на византийска територия. Те създават много грижи на местните власти, главно в Епир, които полагат много усилия за тяхното усмиряване.
Петър 1 има деца
Борис II
Роман
Пленимир
2 деца
2 дъщери
През 971 г., в резултат от руското нашествие на Балканите и последвалата руско-българо-византийска война, Йоан Цимисхий завладява Велики Преслав, пленява българския цар Борис II и го принуждава да абдикира.
В началото на царуването на Василий II отрядите на комитопула Самуил подлагат балканските провинции на империята на систематични опустошения. През лятото на 986 г. значителна армия, водена от самия Василий II, навлиза на българска територия и обсажда неуспешно крепостта Средец.
Поредицата от походи, ръководени лично от императора през 991 – 994 г., не ликвидират българската заплаха. Едва със сражението при Сперхей, спечелено от наместника на
Василий – Никифор Уран, през 996 г., на българските нападения към Солун и Пелопонес е сложен край. Византийските владения в Далмация обаче остават уязвими и през 998 г. императорът е принуден да ги предаде на венецианския дож, който да ги защити като византийски наместник от атаките на българи и хървати.
След прекъсване на настъпателните действия, наложено от арабските нападения в Сирия и от поземлената реформа в империята, през 1000 г. Василий II повежда решителна война за унищожаване на Самуиловото царство. През същата година военачалниците му завоюват повторно Североизточна България с Преслав. Императорът ръководи лично следващите кампании, довели до завладяването на Сервия и Воден (1001 г.), Видин (1002 г.) и Скопие (1003 г.).
Развръзката на продължителния конфликт настъпва десетилетие по-късно, в решителната битка при Ключ (29 юли 1014 г.), където Василий ІІ побеждава армията на цар Самуил. По заповед на василевса пленените 15 000 български войници са ослепени, като на всеки 100 е оставен един едноок за водач. Спасилият се с бягство Самуил умира, потресен от вида на ослепената си армия. След този удар българите губят едновременно военна сила и способен водач, което значително улеснява Василий ІІ. Редувайки жестокостите с увещания и дарове за по-малодушните боляри и пренебрегвайки провокациите на източните граници, императорът продължава войната още четири години срещу наследниците на Самуил – цар Гаврил Радомир и цар Иван Владислав. Съпротивата на българите е сломена окончателно през 1018 г.[13]
Българо-византийския конфликт от 976 – 1018 г
Глава 8
Тъжен край на Първа Българска държава 681 - 1018
Дунавска България
- Родът е Дуло
- 681г-700г(Хан Аспарух)
- Син (Тервел)
- 701г-721г(Хан Тервел)
- Крумовата династия
- 803г-814г(Хан Крум)
- 814г-831г(Хан Омуртак)
- Син(Маламир 831-836),2 син Звиница
- Внук(Пресиян 831-836)баща Звиница
- Пра внук(Борис 1)баща Персиан
- 852г-889г(Княс Борис 1)
- Син(Владимир 889-893г)
- Син(Симион1) брот на Владимир
- 893г-927г(Цар Симион 1)
- Син(Петър 1)
- 927г-969г(Цар Петър1)
- Син(Борис 2)969-971г
- Син(Роман)977-997г
- Рад Комитопули
- Баща Никола
- 997г-1014г(Цар Самоил)
- брат Арон(син Иван Владислав)
- (БащаСамоил/Син Гаврил1014-1015г)
- Внук Петър
- Баща Арон/1015г-1018г(Иван Владислав)
- Син (Персиан 2)1018г
Тази години м/у 1018 - 1185г. държава може да няма, Но български народ все още съществува в сърцата на всеки човек живял свободно.Няма ден в който спомените за правото на собствена Вяра, собствени знания, сопснвен език, за величие, развитие и добродетели. Този народ никога не забрави, че му е отнето най-важното нещо да има собствена държава.
Преставете си колко много е 167г. Първа Българска държава е съществувала само 337г, а Българите без държава, от половината време от миналото което бленуват. По нашето време учим едно стихотворение което е писано по времето на следващото ни поробване, но добре описва силния ни дух...
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ
Аз съм българче и силна
МАйКА МЕНЕ е родила;
С ХУБОСТИ, БЛАГА ОБИЛНА
моита родина Є МИЛА
Няма коментари:
Публикуване на коментар