четвъртък, 6 март 2025 г.

5-7 Княз Борѝс I

Глава 5

Княз Борѝс I 852 – 889 г.

Пътя на България от 681г-889г


Поради много исторически спорове Дали Борис е получило привилегията да носи титлата княз след покръстването си за мен е без значение. За мен е без значение в моята приказка Той е Княз Борис I вкарал православното християнство, в което аз вярвам.. ,до последното си съществуване и царуване той се е Борил за самостоятелна църква за единствено и само българско влияние в българската религия с български патриарх. Въпреки че това не се случва при него. Той е знаел че една обща религия за една държава я прави по-силна дори от воденето на битки затова става страшно трудно Византия да се съгласи на самостоятелно църковно управление.

Княгиня Мария Българска е съпругата на Борис I Покръстител. За нея е известно много малко – майка е на четиримата сина и двете дъщери на Борис: княз Владимир-Расате, княз Гавриил, цар Симеон I, княз Яков, княгиня Евпраксия Българска и княгиня Анна Българска. Името ѝ е засвидетелствувано само веднъж в приписка на известното Чивидалско евангелие от 867 г., която изброява царстващата фамилията на Борис I:

По същото време княз Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий – Наум, Ангеларий и Климент, изпращайки Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, уреждат просвещението на българите в Охрид и славянската книжовност.

След продължително 36-годишно управление, през 889 г. Борис се отказва доброволно от престола в полза на сина си Владимир-Расате и се оттегля в манастир.

Не очаквайки синът му да се опитва да върне обратно езичевската религия, разбирайки за това той се връща в столицата сваля го от трона и на негово място поставя Симеон на престола, както и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.

Преславският църковно-народен събор от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на Първата българска държава и на княз Борис I, на който събор се решава следното:

  1. Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон.
  2. Столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав.
  3. Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. Климент Охридски става епископ на Драгвиста и/или Велица.
  4. Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава.


ОТ ФИЛМА....



ПОСЛЕ ТЯ СТАВА КИРЕЛИЦА
В исторически план кирилицата заедно с глаголицата е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа към края на IX или началото на X век. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи

Симеон наследява от баща си Борис 1





Границите на българия
Симеон



През лятото на 896 г. войските на Симеон нанасят тежко поражение на ромеите при крепостта Булгарофитон, като получава големи придобивки от Тракийската местност. В началото на Х век Симеон завладява териториите по Адриатическото крайбрежие и областта Дран (днешна Албания). През 904 г. прави опит да завладее Солун и границата са установява на 22 им, северно от града, което в отбелязанов Нарыцкия надпис. Прва 913 г. цар Симвон опустошавя цяла Източна Тракия и приязема Адрианопол (днешен Одрин). През 924 г. Симеон присъединива България Сръбското някоство. С това завършват успешните Симеонови завоевания, с които България придобива имперско могъщество с излаз на три морета

Какво значи за мен и мойта приказка, това последно израчени. Означава това...

Имало едно време една огромна империя наречена Римска. Техните императори били алчни за земи и власт, затова превзели цяла южна Европа и част от средата, макар че интелигентно управлявали своите империя, те смятали племената живеещи там за тъпи неграмотни Варвари. Може и да е имало такива племена, но е имало и племена които се борили за мечти как живеели един ден  в своя държава. Един от тези племена били племето на Хан Аспарух, изгубил земите си на баща си, принуден да се раздели с братята си, той поема към Европа с пълната си сила и армия и силен дух на народа си. Рим вече се е разделил на две источна и западна. Докато западен Рим губи от обединените племена там, то на Балканите Прабългари,Траки,Славянски племена оспяват да освободът час от земите си и създават Дунавска България. С оскъдната иформация за Рода Дуло, но дотатечна да разберем че Византия не е съгласна на картата на света да има нова дължава и мир, води постояно битки.  Но след всяка победа Българското царство се доказва за това право. Рода Крумова династия продължава да брани с победите и раширяването си, правото да са съмостоятелна държава, но държава без обидинен народ, религия, писменост и общи културни цености колкото и голяма да става държавата, тя просто ще е парче земя. И при царуването на цар Симеон вече Първо Българско Кралство получава това признание. Силна държава, обидинен нарот, културен растеж, силна одбранителна армия. Големината(граници) на три морета не просто им показва сила, а доказава истинско Българско ядро на мислене, аз съм Българин това е мойто царство в Европа. 
Защото за онова време това е начина да те оважава цяла Европа. Византия вижда това и никък не е доволна.

Глава 6

Преславският църковно-народен събор от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на Първата българска държава и на княз Борис I, на който събор се решава следното:

  • Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон.


Величието в управлението на Симеон се дължи най-вече на личните добродетели на царя. За Симеон в писмените източници се говори, че „повече от всичко обичаше книгите“. Неговата образованост е великолепна. Това признават дори големите му военни противници византийците, които го наричат „полугрък“ заради широките му познания. 
Цариградският патриарх Николай Мистик, който усилено контактува със Симеон, пише за него, че „живеел като изряден монах и никога през живота си не бил вкусил вино“.
Кое дава основание да се твърди, че Симеон получава царската титла (равна по ранг на императорската) и че именно по негово време българското царство се превръща в империя? На първо място – амбициите на Симеон са имперски. Той е наясно какво значи Византия (византийския универсализъм) в правен аспект – обща държава на всички ромеи, т.е. на православните „римляни“, служещи си с гръцки език, независимо от своя произход (арменски, гръцки, български и пр.).
Византия затова няма как доброволно да приеме българския владетел за равен, защото счита за свое изконно право да упражнява превъзходството си над българите, които ползват нейния гръцки език в българската администрация, отначало в българската църква и сред аристократичните среди. Византия трябва да бъде принудена насилствено да даде признанието.

 И ето, че този „полугрък“ Симеон, възпитаник на Магнаурската школа в Константинопол, прозира единствения начин България да излезе от византийската орбита веднъж завинаги. Този начин е чрез доминация на родния език и изтласкване на гърцизма: по същия начин, по който родният ни език – старобългарският (църковнославянският) трябва да стане равен на гръцкия. 
Така и българската владетелска титла и българското държавно устройство следва да отговарят на византийските. Може да се отсъди, че тази нагласа на Симеон е вдъхновена от християнските предписания на вярата му. Неслучайно Симеон първоначално е подготвян да оглави българската църква. И тъй като знае, че „слънцето грее за всички еднакво“, Симеон не може да допусне българският народ да остане „сляп и глух“ и вечно да прекланя глава пред византийското превъзходство.
  • Столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав.

  • Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици(клѝрът, клѝра, само ед.м.
    1. В християнската църква — всички духовници. Събирам клира.
    2. Място пред олтара, където се изпълняват богослужебните текстове.)
    . Известно е, че през 893 г. Климент Охридски става епископ на Драгвиста и/или Велица.
  • Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава.

Родословие на Цар Симеон

Георги Сурсувул (George Sursuvul, Sursubul) е български болярин при управлението на цар Симеон I Велики, пръв пълководец, върховен главнокомандващ в българската войска и един от първите държавни дипломати при Петър I. Негова сестра е съпругата във втория брак на цар Симеон Велики и майка на цар Петър, Иван и Вениамин - Боян Мага. В последните години от царуването си Симеон го определя за съуправител и наставник на младия цар Петър I, с когото повеждат военен поход и сключват мирния договор с Византия за „Дълбок мир“, по който цар Петър е признат от Константинопол за император, жени се за дъщерята на василевса Ирина Лакапина, а Българската Патриаршия е канонично призната.

Дете от първия брак:

 Михаил

(Той е най-възрастният син на цар Симеон I и на първата му съпруга. По-голям полубрат е на цар Петър I. Лишен е от баща си от престола по неизвестни причини и замонашен.)

от втория брак:

дъщери

Вениамин

 Петър I (наследник)

Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска. В нея е създадена кирилицата.

Охридската книжовна школа е създадена в Охрид през 886 – 916 г. от Климент Охридски, малко след създаването на Преславската книжовна школа. От 893 до 910 година в Охридската книжовна школа работи дошлият от Преслав Наум Преславски. Разположена е в областта Кутмичевица и с останали важни културни центрове градовете Девол, Дебърца, Главиница и Велика.

Период на средновековната българска литература.

Симеоновият Златен век е свързан и със създаването на оригинални богословски и светски произведения

  • „За буквите“ (на старобългарски: Ὀ писмєнєхь) е единственото запазено полемическо съчинение от Черноризец Храбър, вероятно писано в края на 9 век, около 893 година.
  • Черноризец Храбър (на старобългарски: Чрьноризьць Храбръ) е средновековен български духовник и писател.
  • Йоан Екзарх (на старобългарски: Їѡаннъ Єѯархъ) е средновековен български писател и преводач, един от най-важните представители на Преславската книжовна школа от края на 9 и началото на 10 век.

  • Със своите повече от двадесет кръстокуполни църкви
  • Златната църква или църква „Свети Йоан




Глава 7

Цар Петър I 

Имало едно време един цар той се казва Петър насладил царство на три морета от неговия баща и дядо те водели  много тежки битки и войни със съседни страни за да постигнат тези граници на тяхната държава. Същото време създали Преславската книжовна школа и Охридската книжовна школа, развивайки Българската писменост се появяват и писари, описвайки Българската история през следващите години и векове. 

Да проследим приказката за 
цар Петър 1 по-подробно....




 





Няма коментари:

Публикуване на коментар