Глава 15

 Георги Тертер I е цар на България в периода 1280 – 1292 г.

От рода Тертеровците  са българска царска династия с кумански  произход (по линия на рода Тертероба) от края на XIII и началото на XIV век, странична линия на династията Асеневци.

Георги I Тертер се жени  два пъти:

за Мария, която според историка Пламен Павлов е дъщеря на деспот Яков Светослав[5]. От този брак са и трите му деца – син и две дъщери:

 Теодор Светосла̀в Тѐртер е цар на България от 1300 до 1321 г. Син е на Георги I Тертер и предполага се, че майка му Мария е дъщеря на Яков Светослав е български деспот от руски произход, самостоятелен феодален владетел в Северозападна България от втората половина на XIII век. Женен за неизвестна по име внучка на Иван Асен II, дъщеря на Теодор II Ласкарис и Елена Асенина. Шишман склюва първия си брак с вдовицата на деспот Яков Светослав. Известно е, че през 1270 г. получава титлата „деспот“, а под властта му е поставен Видин

Анна Тертер умъжена за Стефан II Милутин, крал на Сърбия, от който има поне две деца

Дъщеря умъжена за Чака

2 съпруга Кира-Мария, дъщеря на българския цар Мицо Асен, от която няма деца. Бракът е кратковременен и нежелан от Църквата и народа, като само след 4 години Георги I Тертер успява да върне от византийско заложничество първата си съпруга и престолонаследника Теодор Светослав

Царица Мария Палеологина Кантакузина, която де факто упражнява властта в Търново сама, след неуспешния за Ивайловите войски щурм на Търновград се омъжва за Ивайло, който става законен цар. По това време Георги Тертер се споменава като част от обкръжението на царица Мария.

След много успехи срещу византийците Ивайло е атакуван в гръб от татарите. Докато вниманието на Ивайло е отвлечено от войските на Ногай при Дръстър, Михаил VIII Палеолог успява да събере нови сили и да прегрупира войските си, начело на които поставя зет си Иван Асен – син на бившия български цар Мицо, който успява да превземе множество укрепени български градове, сред които и Търново, след което е коронясан за цар. Тук видният болярин Георги Тертер е споменат като „опозиция“ на новодошлия владетел. За да парира въздействието му и да го привлече за съюзник, Иван Асен III предлага на Тертер ръката на сестра си Кира-Мария Асенина. Решил се да се сроди с новия български цар, Тертер приема да изпрати законната си първа съпруга Мария и сина си Теодор Светослав в Константинопол като заложници.

Междувременно Ивайло успява да разбие татарите и да се измъкне от обсадата им. С войските си Лахана се насочва към столицата Търново, където настава смут. В този момент Иван Асен III напуска столицата, задигайки царската хазна. След бягството на Асен търновските боляри започват процедура по избор на нов цар.

Междувременно походът на Ивайло се проваля, тъй като много от войниците му го напускат и това налага той да потърси помощ при Ногай, където е убит по заповед на самия хан.

В Търново болярите избират за свой цар своеобразния водач на българското болярство – Георги Тертер, който е коронясан за владетел под името Георги I.

Георги I Тертер се възползва от смяната на властта в Цариград и започва преговори за сключване на мир с Византия. Освен това желае да разтрогне втория си брак и да върне в Търново първата си съпруга Мария от византийски плен. Успява в това си начинание, чрез което връща от Византия и сина си Теодор Светослав. Татарите отново нахлуват в българските земи през 1285 г. и цар Георги I Тертер бива принуден да се признае за васал на Ногай и да изпрати престолонаследника Теодор Светослав за заложник в Златната орда. Освен това той жени дъщеря си, чието име е неизвестно, за Чака – сина на Ногай. За известно време тези действия действително дават резултат, защото през следващите няколко години няма татарски набези на българска територия.[2] Но положението със Златната орда отново се влошава през 1291 – 1292 г

През 1292 г. дворцов заговор принуждава Георги I Тертер да абдикира и да избяга във Византия, където търси убежище при василевса Андроник II.

След бягството на царя търновският престол е зает от Смилец.

Смѝлец e български цар от Втората българска държава, царувал от 1292 до 1298

Възцаряването му бележи началото на една от българските средновековни династии – Смилец.

Смилец е женен за дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, известна в изворите просто като Смилцена (букв. Смилецовица или жената на Смилец). От този брак има един син и две дъщери:

Иван IV Смилец – български цар от 1298 до есента на 1299/1300 г.

Марина Смилец, омъжена за Алдимир Тертер, крънски деспот

Теодора Смилец, омъжена за Стефан Урош III Дечански, сръбски крал, майка на цар Стефан Душан.

Смята се, че Смилец е умрял през ноември 1298 г. Не е напълно ясно, дали е все още жив, когато е наследен от малолетния си син Иван IV Смилец, от чието име управлява майка му Смилцена в продължение на няколко месеца преди прогонването им в Константинопол от завърналия се в България син на Георги I Тертер, Светослав, доскоро заложник при Златната орда, който поставя на трона придружаващия го татарски принц Чака, син на хан Ногай.

Теодор Светосла̀в Тѐртер е цар на България от 1300 до 1321 г. син на Георги I Тертер  Управлението му се характеризира с умела и разумна политика, довела до временна стабилизация на разкъсваното от феодални размирици и външни заплахи Българско царство.

Наред с отстраняването на татарската заплаха от първостепенно значение за Светослав става ликвидирането на вътрешната опозиция. Противник на младия цар става търновският патриарх Йоаким III. Срещу патриарха са повдигнати обвинения, че подпомага татарите. Царят заповядва да го хвърлят от крепостната стена.

Война с Византия През 1304 г.

През 1305 г. византийската дипломация успява да разстрои съюза между царя и крънския деспот Алдимир (неуспешни опити в тази насока са правени още през 1304 г.), използвайки връзката на вдовицата на Смилец с дъщеря ѝ Марина – съпруга на Алдимир. Научавайки за измяната на чичо си, Светослав предприема изненадващо нападение над Крънското деспотство, което преминава под пряката му власт.

Към края на 1306 г. царят започва мирни преговори с Византия. 

През 1307 г. е подписан договор между България и Византия, скрепен с брак на Тодор Светослав с дъщерята на Михаил IX Палеолог. Споразумението узаконява териториалните придобивки на царя от 1304 – 5 г.

Към 1310 – 1311 г. на държавно посещение в Търново пристига сръбският крал Стефан Милутин. Влошените заради прогонването на сестрата на Светослав (Анна Българска) от сръбския престол през 1299 г. българо-сръбски отношения са подобрени.

В последните години на своето управление Тодор Светослав активизира политиката си спрямо Византия. Повод за това е конфликтът между Андроник II Палеолог и внука му Андроник III Палеолог, възникнал след смъртта на Михаил IX в 1320 г. Българският цар изпраща на Андроник III отряд от 300 тежко въоръжени конници, предвождани от военачалника Мартин. Той предлага съюз и допълнителни войски. Младият император отказва помощта му, подозирайки, че истинските намерения на царя са да го плени. Същевременно на два пъти татарски дружини извършват грабежи в земите на империята, минавайки необезпокоявано през Българското царство.

Теодор умира през 1322 г. от естествена смърт и е наследен от своя син Георги II Тертер.

Гео̀рги II Тѐртер  е български цар, управлявал България за кратко време в периода 1322 – 1323 г. Той е последният български владетел от династията на Тертеровци. Син е на цар Тодор Светослав и царица Ефросина.

След това в Търново в продължение на няколко месеца се води борба за престола. Накрая български цар става бъдинският деспот Михаил III Шишман Асен.

Глава 16