13-14

 

Глава 13

След неочакваната смърт на Иван Асен II през юни 1241 г. на търновския престол се възкачва Калиман I Асен (Коломан I), негов син от втората му съпруга – унгарката Анна-Мария Арпад. При управлението му България бързо губи позициите си на първа балканска политическа сила и притисната от постоянни нашествия на татарите, е принудена да им плаща ежегоден данък.

 Неуспехите пораждат силна опозиция, целяща да го отстрани от престола и да постави на негово място братму ( син на Иван Асен II и Ирина Комнина). Водена от желанието си да види собствения си син на престола, Ирина оглавява болярската опозиция срещу Калиман I. През 1246 г. той умира, според много автори отровен от Ирина, и на престола се възкачва непълнолетният ѝ син Михаил II Асен. Михаил е малолетен, вместо него управлява регентство – майка му Ирина и севастократор Петър. Женен за дъщерята(Анна-Теодора) на цар Иван Асен II и Ирина Комнина Дукина, Петър е влиятелна фигура при управлението на царя и после.

Знае се, че Шишман 1 е женен за неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина,по този начин става родственик на Иван Асен II.

Така бившата царица и третата съпруга Иван Асен II, отново се сдобива с влияние върху управлението на българската държава. Предполага се, че тя застава начело на управлението на страната като регентка на сина си, който по онова време е непълнолетен, но категорични доказателства за това липсват.

Михаил ІІ Асен е убит през 1256 г. от своя братовчед, бъдещия цар Калиман II Асен. Калиман II се жени за А̀нна (Елисавета) Ростисла̀вна се неговата му 

съпруга, А̀нна Ростисла̀вна 

е княгиня от Киевска Рус и българска царица (1255 – 1256), съпруга на царете Михаил II Асен и Калиман II Асен. , но не успява да се закрепи на трона и през същата година е убит. 

Ростислав Михайлович се провъзгласява за цар на България и обсажда Търново, но като не получава никаква подкрепа, прибира дъщеря Анна (Елисавета) си и се изтегля. 

На българският престол се възкачва Мичо (Мицо) Асен е зет на цар Иван Асен II (женен за неговата дъщеря Мария Асенина), Така овдовялата майка отново се оказва в близки отношения с българския цар. Цар в периода 1256 – 1257 г., а номинално – докъм 1263 г.

Скоро обаче Мицо Асен губи уважението на болярите и различните феодали. Причината е, че те виждат неспособността на новия цар да управлява. Така много боляри отцепват владенията си като независими държави. 

Но Мицо не успява да задържи дълго на власт. Така престолът е завзет от цар Константин Тих.

Глава 14

Константѝн Тих – Асѐн управлявал Втората българска държава от 1257 до 1277 г.

Константин Тих се развежда с първата си съпруга и след сватбата си с Ирина Ласкарина Асенина, 

баща Теодор II Ласкарис

майка Елена Асенина(дъщеря на Иван Асен II) прибавя към името си харизматичната династична фамилия Асен. 

За да придобие същите права върху българската корона, които има и неговият съперник Мицо Асен, женен за Мария, дъщеря на Иван Асен II и Ирина Комнина.

 

Бракът на Мария с цар Константин е осъществен през 1269 г., скоро след смъртта на царица Ирина Ласкарина Асенина през 1268 г. За нея българския цар е втори съпруг, а за него този брак е трети.

Към 1275 г. цар Константин е тежко болен. Той пада от коня си по време на лов и се наранява лошо. Царицата иззема управлението. През 1276 г. престолонаследникът Михаил е коронясан като съвладетел.

Смъртта на деспот Яков Светослав не донася нужното укрепване на царската власт. За сметка на разгромената болярска опозиция се появява още по-страшна заплаха – въстанието на Ивайло.

Командваната от возещия се в колесница български цар войска е разбита в първото сражение с въстаниците, а самия той е посечен. Част от болярите преминават на страната на Ивайло, а столицата е обсадена. Мария не се отказва от властта. Тя държи контрола над столичния град, разчитайки на непревземаемостта му. Михаил VIII Палеолог решава максимално да се възползва от смутовете в България. Целта му е не само да смаже Ивайло, но и да отстрани омразната си племенница, поставяйки на престола протежето си Иван Асен III. Пред лицето на общия враг Мария и Ивайло са принудени да търсят компромис. Въстаническият водач и царицата сключват брак. 

Ивайло (Кордокуба) е български цар в периода 1278 – 1279 г.

С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III цар през 1279 г. омъжва сестра си Кира-Мария за благородника Георги Тертер (бъдещ цар Георги I Тертер), но не успява да се сдобие с повсеместно одобрение. Ивайло отново се появява пред крепостните стени на Търновград и разбива византийските защитници на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина тайно напускат столицата, вземайки със себе си търновското царско златното съкровище, включително и орнаменти на победени в сражение византийски императори. Достигайки до Несебър, двамата отплават за Константинопол с кораб, където разяреният Михаил VIII първоначално отказва да ги приеме заради страхливата им постъпка.

Георги Тертер I е цар на България в периода 1280 – 1292 г.

Теодор Светосла̀в Тѐртер е цар на България от 1300 до 1321 г. Син е на Георги I Тертер и предполага се, че майка му Мария е дъщеря на Яков Светослав е български деспот от руски произход, самостоятелен феодален владетел в Северозападна България от втората половина на XIII век. Женен за неизвестна по име внучка на Иван Асен II, дъщеря на Теодор II Ласкарис и Елена Асенина. Шишман склюва първия си брак с вдовицата на деспот Яков Светослав. Известно е, че през 1270 г. получава титлата „деспот“, а под властта му е поставен Видин

Глава 15