Ирина Ласкарина Асенина

 Ирина е потомка по майчина линия на Асеневата династия. Тя е най-голямата дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и на Елена Асенина, дъщерята на Иван Асен II.

През 1257 г. Ирина е омъжена за видния български болярин от Скопие Константин Тих. Бракът има политически характер. Михаил Палеолог, настойникът на малолетния ѝ брат – император Йоан IV Дука Ласкарис, се стреми към никейския трон, а Ирина не скрива амбициите си за престола. Така омъжването ѝ за чуждестранен благородник като Константин Тих е удобен начин за отстраняването на Ирина от никейския двор. От друга страна, претендентът за български цар – Константин Тих желае да се сроди с Асеневата династия, за да придобие същите права върху българската корона, които има и неговият съперник Мицо Асен, женен за Мария, дъщеря на Иван Асен II и Ирина Комнина. За целта Константин Тих се развежда с първата си съпруга и след сватбата си с Ирина прибавя към името си харизматичната династична фамилия Асен

В Търново Ирина става непримирим враг на императора-узурпатор, който отнема трона на малкия ѝ брат. Царицата вероятно става обединителен център и на онази част от българското болярство, която поддържа една по-твърда политика на България спрямо Никейската империя, а след това и спрямо възстановена Византия. Водена от чувството си за мъст, царицата настройва своя съпруг срещу Михаил Палеолог, в резултат на което се стига до серия българо-византийски конфликти:

През 1259 г. царица Ирина е изобразена заедно със съпруга си Константин Тих-Асен в Боянската църква. Изображението ѝ я показва като млада жена, с всички знаци на царското достойнство – корона, скиптър и тържествено царско облекло. Над главата ѝ има надпис „благочестива царица на българите“.

Ирина умира или в края на 1268, или в началото на следващата година. Не е известно да е имала деца от Константин Асен.