Мария Палеологина Кантакузина 

 Алексий Фил е византийски аристократ и генерал от XIII век, първи сапруг на Мария Палеологина Кантакузина. племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог.

Бракът на Мария с цар Константин е осъществен през 1269 г., скоро след смъртта на царица Ирина Ласкарина Асенина през 1268 г. За нея българския цар е втори съпруг, а за него този брак е трети. Предлагайки ръката на Мария на Константин, Михаил Палеолог цели да отслаби българския натиск за известно време. 

Син е на Теодор Фил – управител на Солун и първи изтъкнат член на семейство Фили.[1] Алексий се жени за Мария Палеологина Кантакузин, втората дъщеря на Йоан Кантакузин и Ирина-Евлогия, сестрата на император Михаил VIII Палеолог.[2] През 1259 г. византийският император назначава Алексий Фил за велик доместик (главнокомандващ на армията) на мястото на Алексий Стратегопул, който е повишен в кесар след победите си срещу Епирското деспотство

Най-охулената българска царица Мария Кантакузина Палеологина

Обвиненията на византийските автори към цар Константин Асен са свързани и в двата случая със съпругите му. За първата – Ирина Асенина, византийските хроникьори говорят, че настройва Константин да води войни с Византия. А втората – Мария Кантакузина Палеологина, е най-охулената българска царица, заради непрестанната й намеса в управлението на държавата. Не такова е мнението на проф. Пламен Павлов:

Срещу Мария има изписани много приказки от нашите историографи, създаден е отрицателен образ, но, ако се замислим, след като мъжът й се разболява, тя управлява държавата и налага политика на терор срещу болярството, което крои разни коварни планове. Тя е за силната централна власт, която ще запази трона за нея и сина й. Именно така тя играе положителна роля за стабилизация на държавата. Брачната й сделка с Ивайло също е в интерес на българската независимост. Двадесет години след тези събития – през 1301 г.,  тя продължава да има привърженици в Търново. Общественото мнение е с позитивни нагласи към нея.

Еврейката Сара, героиня на Иван Вазов

Един от най-коментираните случаи в българската история е с еврейката Теодора Втора. Цар Иван Александър бил съдия по важно дело и там я видял и се влюбил в нея. Можел е спокойно да я превърне в наложница, но се оженил за нея. Царят изпраща първата си съпруга, влахинята Теодора Първа в манастир и даже променя реда на престолонаследието, като определя Иван Шишман, синът на Теодора за наследник, измествайки законния наследник Иван Срацимир.

 

Българските владетелки не отстъпват по сила, ум и политическа мъдрост на своите царе. Макар сведенията да са оскъдни, те недвусмислено показват значителната им роля в политическия живот и важните държавни решения.