Глава 12
Иван Асен 2
Синовете на Асен I - Иван Асен II и Александър (севастократор), са принудени да избягат при куманите, а оттам в Галичкото руско княжество или в Киевска Рус след смърта на Калоян.
Иван Асен II се жени за Анна първа сапруга още преди възкачването си на престола през 1218 г. Така и не е призната за съпруга на царя, Мария и Белослава се считат за незаконни дъщери на цар Иван Асен II. Благодарение на брака си с нея той получава помощта на руски наемници, за да си върне полагащия му се български престол.
Тежките териториални загуби влошават положението на Борил, което дава възможност на другите претенденти за короната Иван Асен и брат му Александър да се появят на българска територия начело на наемни руски дружини. Към тях се присъединяват и голям брой противници на Борил. Така той е принуден да се затвори в столицата, но след седеммесечна обсада, синовете на Асен I успяват да влязат победоносно в Търновград. Борил е ослепен, а на престола се възкачва Иван Асен II. През 1218г на 28г.
Първата съпруга Анна е изпратена в манастир под монашеското име Анисия и тихо завършва земния си път.
Мария Асенина, по съпруг Комнина, е (дъщеря на българския цар Иван Асен II от първата му съпруга Анна) омъжена Мануил Комнин Дука (гръцки:Μανουήλ Κομνηνός Δούκα) е деспот на Епир и Тесалия в периода 1230-1241.
Добросъседски отношения се установяват и с епирския владетел Теодор Комнин.(Теодор Комнин Дука Ангел ) е владетел от 1215 до 1230 на Епирското деспотство (след 1225/1227 г.) и между 1224 и 1230 г.
Добри са отношенията на българската държава и с латинците, които по това време се намират в твърде тежко положение, заобиколени от всички страни с врагове. Мирът се поддържа и на западната граница със сърбите.
Дъщерите на Анна-Мария втора съпруга са:
Елена , омъжена 1235 г. за Теодор II Ласкарис, никейски император; син Йоан IV Дука Ласкарис е никейски император, последен представител на династията на Ласкаридите, който управлява Никейска империя през периода 1258 – 1261.
Първоначално е регент на малолетния Йоан е Михаил VIII Палеолог сгоден за дъщерята(Тамара) на Асен 2 и Анна-Мария
Син Колома̀н I Асѐн (също и Калиман I Асен), наричан „Детето цар“ от византийските историци[1], е малолетен цар на България от 1241 до 1246 г.
Анна-Мария умира заедно с малкия Петър през 1237 г. от върлуващата по това време в Търново епидемия от чума
Дъщеря на Теодор Комнин Дука Ангел .Ирина Комнина, омъжена за български цар Иван Асен II
Син на двамата е Михаѝл II Асѐн е български цар от 1246 до 1256 г. оженен 1255 г. за Елисавета Ростиславна († 1272 – 1298), руска княгиня.
Анна-Теодора е баба на цар Михаил III Шишман Асен и на Кераца Петрица, и съответно прабаба на техните именити наследници: от страна на Михаил III Шишман на неговия син цар Иван Стефан, а от страна на Кераца Петрица на нейните деца цар Иван Александър, сръбската царица Елена и деспота на Валона Иван Комнин.
Дъщеря Мария, омъжена за Мицо Асен, български цар (1256 – 1257);
Комнин сключва съюз с Иван Асен II, за да се осигури от север. След тази стъпка предприема настъпление срещу Латинската империя, за да прогони останалите латини от Цариград и да стане василевс. Поради това, че цар Иван Асен II започнал преговори с латинците Комнин нарушава мирния договор с България и започва военни действия срещу нея.
На 9 март 1230 година при Клокотница епирската войска претърпява изключително тежко поражение от българската армия начело с Иван Асен II. Комнин, семейството му и всички висши държавни лица са пленени и откарани в Търново, където Комнин е ослепен заради участието си в заговор срещу българския цар Иван Асен II.
По-голямата част от владенията му били присъединени към българската държава.
Към ромейските войници българският цар проявил милост и ги пуснал да се завърнат по домовете си.
След успеха си цар Иван Асен II заповядва блестящата победа да бъде ознаменувана с възпоменателен надпис, изсечен на колона и поставен в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново.
Войната с Унгария от 1232 – 1233 г.редактиране
Съюзът между България и Никея, насочен срещу Латинската империя, провокира репресивни мерки от страна на папата и Кралство Унгария. През 1232 г. унгарците превземат района на Белград и атакуват Средец (София), но са победени от цар Иван Асен II Александър. През 1233 г., под ръководството на бъдещия крал Бела IV, унгарците отново нахлуват, като този път завземат Малко или Западно Влашко (Олтения) и създават Северинския банат.
Не е ясно колко време унгарците успяват да задържат своите завоевания, но те са възстановени от Иван Асен II преди монголското нашествие от 1240 – 1241. И двата региона Белград и Банат на Северин са отново възстановени от Унгария през 1246 г.
Битката при Клокотница се е състояла на 9 март 1230 г., недалеч от река Клокотница и едноименното село, между българската войска, водена от цар Иван Асен II, и войската на епирския владетел Теодор Комнин. Българите напълно разгромяват ефимерната Епирска империя, като пленяват епирския деспот заедно с цялото му семейство, а войската му освобождават.
Към 1231 г. отношенията между България и Латинската империя се изострят и поради това българският цар започва да укрепва южната граница.
Преговорите завършват успешно и през 1235 г. в град Галиполи между двамата владетели е сключена спогодба, скрепена с брак между дъщерята на Иван Асен II Елена и сина на Ватаций Теодор II Ласкарис. Спогодбата предвижда да се признае пълната независимост на Българската църква, чийто глава – търновският архиепископ Йоаким – получава титлата „патриарх“.
Скоро след неуспешната обсада на Константинопол Иван Асен II променя своята политика, прекъсва съюза си с Йоан III Дука Ватаци, сближава се с латинците и повежда заедно с тях обща борба за прокуждане на никейците от Тракия. Царят е подтикнат към тези си действия под заплахата от готвения с благословията на папата кръстоносен поход за спасяване на Латинската империя, както и от опасността от татарско нахлуване.
Под натиска на татарите през 1237 г. големи кумански отряди преминават Дунав и Стара планина, проникват в Източна Тракия и започват да я опустошават.
Българските войски, начело с Иван Асен II и латински войски обсаждат крепостта Цурулон, главна опора на никейците в Източна Тракия. В обсадата участват и кумански отряди. Никифор Тарханиот, който е начело на отбраната на града, успява да я организира добре и отблъсва настъпленията на обсадните войски. И все пак овладяването на крепостта остава въпрос на време.
Но съвсем неочаквано Иван Асен II получава известие за смъртта на царицата, на едно от децата си и на патриарха, вероятно дължаща се на чумната епидемия. Той възприема това нещастие като Божие наказание за нарушения договор с Никея, след което изгаря обсадните машини и бързо се завръща в столицата. Разбира се, не само личните мотиви го подтикват да прекрати военните действия, а преди всичко надвисналата над българските земи монголо-татарска опасност, която постепенно ще застраши почти цяла Европа. Латинците също се оттеглят. След тези събития Иван Асен II се помирява с никейците, но запазва добрите си отношения с латинците.
Междувременно, вероятно през 1239 г., последва кръстоносният поход, организиран от папата. Шестдесетхилядна католическа войска, преминала от северозапад през българските земи, напада никейците, които действат в Тракия, и превзема Цурулон. Две години след този поход през 1241 г. цар Иван Асен II умира след като по-рано същата година е разбил един отряд от монголо-татарските войски на хан Бату
Племенницата на Иван Асен II, княгиня Велеслава, е дадена за съпруга на Кажимеж I, княз на Ополе (1178/79 – 13 май 1230). Българката е княгиня на Ополе през периода 1218 – 1231 г. Тя е майка на княгиня Ефросиния Ополска (ок. 1229 – септември 1292/93) и баба на полския крал Владислав I Локетек.
След смъртта на Иван Асен II. Държавата е управлявана от регентство от името на малолетния цар Колома̀н I Асѐн. положението в страната става тревожно, вследствие на засилващия се натиск от страна на татарите, които по това време опустошават Средна Европа. През есента на 1242 или 1243 г., навярно на връщане от маджарските земи, татарските орди на хан Бату опустошават Северна България и принуждават търновското регентство да плаща ежегоден данък на образувалата се в Южна Русия татарска държава, известна под названието „Златната орда“. Освен външните проблеми България е раздирана и от вътрешни междуособици.
Недоволна болярска групировка, начело с третата жена на Иван Асен II – Ирина, отравят Коломан I Асен през 1246 г. и на престола се възкачва нейният син Михаил II Асен, който е също малолетен.
Деспот - владетел на полунезависима имперска територия.
За могъществото и престижа на българския владетел свидетелства неговият златен печат, където царят е представен с всички символи на властта. Надписът на български гласи: „Йоан Асен, цар на българите и гърците“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар