Княжество България 1-14 ОНС

10.02– 16.04.1879г (2месеца)

Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

17.04. – 26.06.1879г (2мес.)

Първото велико народно събрание на Княжество България фактически е продължение на Учредителното събрание и започва работа на следващия ден след приемането на Търновската конституция и закриването на Учредителното събрание.

Това Първо велико народно събрание е имало една единствена задача - избирането на монарх за Княжество България и като такъв е бил избран австрийският принц Александър Батенберг под името княз Александър I Батенберг. 

21.10. – 24.11.1879г ( 1 месец)

Първото обикновено народно събрание      (I ОНС) е народно събрание на Княжество България. Заседава в клуба на руските офицери в София между 21 октомври и 24 ноември 1879 г., когато княз Александър го разпуска поради настъпилата политическа криза.

23.03.– 18.12.1880г ( 9 мес.)

Второто обикновено народно събрание (II ОНС) е народно събрание на Княжество България. Заседава в клуба на руските офицери в София между 23 март и 18 декември 1880 г.

Сформира се непосредствено след вторите парламентарни избори в Българското княжество проведени на 13 и 20 януари 1880 г. Победител в тях е Либералната партия, която взема над 60% от депутатските места. Общият брой на присъстващите народни представители е 172.

01.07.1881

Второто велико народно събрание на Княжество България заседава в град Свищов на 1 юли 1881 година. II ВНС е свикано след държавния преврат от 27 април същата година с цел да даде извънредни правомощия на княз Александър I.

10.12.1882 – 25.12.1883г. ( 1год.)

Третото обикновено народно събрание (III ОНС) е народно събрание на Княжество България. Заседава в сградата на Мъжката гимназия в София (ъгъла на ул. „Московска“ и „Дунав“) между 10 декември 1882 и 25 декември 1883.

Първата сесия на III ОНС се провежда в условията на Режима на пълномощията, когато Търновската конституция е суспендирана. Министър-председател е ген. Соболев. В страната се разгарят протести и бунтове ръководени от Либералната партия.

Втората сесия започва при постигнато споразумение между либерали и консерватори.

На 06 септември 1883 г. княз Александър І Батенберг възстановява Търновската конституция и разпуска кабинета на ген. Соболев.

На 19 септември 1883 г. за министър-председател е назначен Драган Цанков, който съставя коалиционен кабинет.

27.06.1884 – 06.09.1886 (1год. 3мес.)

Четвъртото обикновено народно събрание (IV ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 27 юни 1884 г. до 6 септември 1886 г.Четвъртото обикновено народно събрание заседава в салона на читалище „Надежда“ в Търново и в бившето Военно училище в София (Централен дом на армията, сега Централен военен клуб). От втората извънредна сесия (28 май 1885) народните представители се събират в новопостроената сграда на Народното събрание.

Изборите за IV ОНС са насрочени с указ на княз Александър № 58 от 28 март 1884 г.[2] Парламентарните избори се провеждат на 27 май и 3 юни същата година и са спечелени от крайните либерали, които отменят антиконституционните актове, приети при Режима на пълномощията. Избрани са 195 народни представители, към които след Съединението на Княжество България и Източна Румелия се присъединяват още 91 депутати от бившата автономна област. Крайният им брой наброява 286 народни представители. Избирателната активност е 28,9%.

До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.

Съединението провокира Сръбско-българската война (ноември 1885) и Българската криза.

19.10.1886 – 03.08.1887

Третото велико народно събрание (III ВНС) е велико народно събрание, заседавало в Търново от 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г.

Противно на руските искания, Регентството и правителството на Радославов провеждат парламентарните избори на 28 септември 1886 г. Избрани са 493 народни представители.

15.10.1887 – 17.12.1889 ( 1г.2м.)

Петото обикновено народно събрание (V ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври 1887 г. до 17 декември 1889, брой народни представители – 285. V ОНС е разпуснато на 15 октомври 1890, след като му изтича мандата.

Изборите за V ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 7 от 22 август 1887 г.[2] Провеждат се на 9 октомври същата година и са спечелени от либералите. Избирателната активност е 33%.[3] Либералната партия (стамболовисти) получава 260 места, консерваторите – 32.

 15.10.1890 – 15.12.1892 (1г2м.)

Шестото обикновено народно събрание (VI ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври 1890 до 15 декември 1892, брой народни представители – 276.[1] VI ОНС е разпуснато на 15 октомври 1893, след като му изтича мандата.

Изборите за VI ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 302 от 14 юни 1890 г.[2] Провеждат се на 26 август същата година и са спечелени с пълно мнозинство от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов.

03.05.1893 – 17.05.1893

Четвъртото велико народно събрание е велико народно събрание, заседавало в Търново от 3 до 17 май 1893 и разпуснато, след като му изтича мандатът. 

Изборите за IV ВНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 102 от 22 февруари 1893 г.[3] Парламентарните избори се провеждат на 18 април същата година и са спечелени от Народнолибералната партия, както и от привържениците на княза. Избрани са общо 577 народни представители, като участват 534 депутати.

15.10. – 21.12.1893 ( 2м.)

Седмото обикновено народно събрание (VII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври до 21 декември 1893, брой народни представители – 145.След като правителството на Стефан Стамболов подава оставка, е съставено опозиционно правителство, но вследствие на това се появява конфликт между изпълнителната и законодателната власт, което води до разпускането на VII ОНС на 1 август 1894 г.

15.10.1894 – 04.02.1896 (1г.2м.)

Осмото обикновено народно събрание (VIII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври 1894 до 4 февруари 1896, брой народни представители – 149. Народното събрание е разпуснато на 10 октомври 1896, след като управляващата Народна партия изпада в криза.

Изборите за VIII ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 637 от 1 август 1894 г.[2] Провеждат са на 10 септември същата година и са спечелени от Народната партия.

01.12.1896 – 19.12.1898 (2г)

Деветото народно събрание е деветият поред, последен парламент на Народна република България. Ако се спази номерацията на предходните парламенти, то е XXXV поред Обикновено народно събрание. Открито е на 17 юни 1986 г. и закрито на 3 април 1990 г.

На изборите за парламент за ОФ гласуват 6 639 562 избиратели или общо 99,91 % от всички избиратели. Избрани са общо 400 народни представители, от които 316 мъже и 84 жени. От всички депутати 276 души са от БКП, 99 от БЗНС и 25 са безпартийни.

Заседанията се провеждат в сградата на Народното събрание.

БКП-276 места 69%, БЗНС -99 места 24,75%, БЕЗПАРТИНИ - 25места 6,25%

16.05.1899 – 29.11.1900 

Десетото обикновено народно събрание (X ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 16 май 1899 до 29 ноември 1900, брой народни представители – 169.[1] X ОНС заседава в сградата на Народното събрание в София. Разпуснато е предсрочно.

Изборите за X ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 125 от 5 март 1899 г.[2] Провеждат се на 25 април/7 май и 2 май/14 май същата година и са спечелени от Либералната и Народнолибералната партия, които участват с обща листа. Последвалите частични избори през септември 1899 г. дават предимство на партията на либералите, която образува самостоятелно правителство. Избирателната активност е 49,5%.

Разпределение на места

редактиране

Местата в парламента са разпределени, както следва:^[3]

• Либерална партия (радослависти) – 89 места
• Народнолиберална партия – 19 места
• Прогресивнолиберална партия – 8 места
• Народна партия – 2 места
• Демократическа партия – 10 места
• БРСДП – 4 места
• БЗНС – 0 места
• Консервативна партия – 1 място
• други партии – 4 места
• безпартийни – 32 места

Невалидни гласове / бюлетини – 36 677 гласа.

22.02.1901 – 23.12.1901

Единадесетото обикновено народно събрание (XI ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало между 22 февруари и 23 декември 1901, брой народни представители – 166.[1] XI ОНС заседава в сградата на Народното събрание в София. Разпуснато е предсрочно.

Изборите за XI ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 389 от 24 декември 1900 г.[2] Провеждат се на 28 януари 1901. В тях изявено парламентарно мнозинство няма и затова се образува коалиция между Прогресивнолибералната, Демократическата и Народната партия, и БЗНС. Избрани са 164 народни представители. Избирателната активност е 42,7%.

22.04.1902 – 31.03.1903

Дванадесетото обикновено народно събрание (XII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало между 22 април 1902 и 31 март 1903, брой народни представители – 188. XII ОНС заседава в сградата на Народното събрание в София. Правителството влиза в остра конфронтация с опозицията и държавния глава. По същото време управляващата партия не успява да защити българските интереси в Македония, където с руска помощ е назначен сръбски владика, а и въстанието на българите от Македония в Струмишко е разгромено. В резултат на това Народното събрание е разпуснато предсрочно на 21 август 1903 г.

Изборите за XII ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 11 от 10 януари 1902 г.[2] Провеждат се на 17 февруари 1902 и са спечелени от Прогресивнолибералната партия, като от общо предвидени 189 места[3] тя получава 89 депутати. Избирателната активност е 49,8%.

02.11.1903 – 22.12.1907

Тринадесетото обикновено народно събрание (XIII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало между 2 ноември 1903 и 22 декември 1907, брой народни представители – 189.[1] XIII ОНС е разпуснато на 18 април 1908, след като управляващата Народнолиберална партия изпада в криза между 1906 и 1908 година. Вследствие на това са обявени предсрочни парламентарни избори.

Изборите за XIII ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I от 24 август 1903 г.[2] Провеждат се на 19 октомври същата година и са спечелени от Народната партия. Избирателната активност е 41,2%.

15.06.1908 – 15.02.1911

Четиринадесетото обикновено народно събрание (XIV ОНС) е народно събрание на Княжество България (до 22 септември 1908, след това Царство България), заседавало между 15 юни 1908 и 15 февруари 1911 в сградата на Народното събрание в София, брой народни представители – 203.

Редовните избори за XIV ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 200 от 17 април 1908[2] и се провеждат на 25 май същата година. Провеждат се и два допълнителни избори, първите – на 12 април 1909, вторите – на 11 юли 1910 г.

Петото велико народно събрание (V ВНС) е велико народно събрание, заседавало в Търново[1] от 9 юни до 9 юли 1911, брой народни представители – 414.

09.06.1911 – 09.07.1911

Петото велико народно събрание (V ВНС) е велико народно събрание, заседавало в Търново[1] от 9 юни до 9 юли 1911, брой народни представители – 414

Целта на Петото велико народно събрание е да се променят членове 6, 17, 19, 24, 35, 38, 55, 72, 73, 86, 121, 127, 161 и да се отмени член 76 от Търновската конституция. Сред по-важните промени е тази на член 17, чрез която се ограничават правомощията на Народното събрание за сметка на тези на царя. Обръщенията към монарха се променят от „княжески“, „княз“ на „царски“ и „цар“. Също така монархът започва да носи титлата „Негово величество цар на българите“, а престолонаследникът „Царско височество“. Сред другите промени са намаляване на мандата на Обикновеното народно събрание от 5 на 4 години, българският владетел трябва да изповядва източното православие с изключение на сегашния владетел, увеличава се броят на министерствата и други.

15.10.1911 – 23.07.1913

Петнадесетото обикновено народно събрание (XV ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало в сградата на Народното събрание в София от 15 октомври 1911 и закрито на 23 юли 1913, в резултат на неуспешната политика при Балканските войни и предизвиканата от тях Първа национална катастрофа.