Партия БЗНС

XVIII ОНС - БЗНС  – 110 места

XX ОНС - БЗНС  – 212 места

XXI ОНС - БЗНС  – 30 места

XXII ОНС - БЗНС „Врабча 1“ – 48 места

XXIII ОНС - Български земеделски народен съюз (БЗНС) „Врабча 1“ е масова организация на земеделски труженици, която има ръководно участие в селското движение, образувана в края на 1926 г.  спечелва - 72 места.

XXV ОНС -Опозицията спечелва 8 места, от които 5 са за БЗНС.

Българският земеделски народен съюз (БЗНС) е земеделско политическо движение в България.

Янко Станков Забунов е български политик, идеолог и организатор на земеделското движение в България. Създал партята.

Съюзът е създаден през 1899 година като професионална организация на селяните, но скоро се превръща в политическа партия, чието влияние постепенно нараства. Популярността ѝ достига своя връх след Първата световна война, когато образува самостоятелно правителство, начело с Александър Стамболийски. След няколкогодишно управление то е свалено от власт с Деветоюнския преврат от 1923 година, който нанася тежък удар на организацията.

В средата на 20-те години на ХХ век БЗНС се разделя на няколко крила, които продължават да играят важна роля в политическия живот, особено в съпротивата срещу налагането на комунистическия режим през 1945 – 1947 година. След това една от земеделските групи продължава съществуването си като сателитна партия в тоталитарния режим. След падането на режима са създадени няколко политически организации, следващи традициите на БЗНС, като някои от тях постигат известни политически успехи, участвайки в правителства, главно през 1990-те години, след което влиянието им намалява.

По време на социализма то е част от висшата номенклатура.

Номенклатурата е ограничен кръг от хора, обикновено елит от партийни функционери в Съветския съюз и други социалистически държави, които държат ключови държавни позиции във всички сфери на обществения живот: в правителството, икономиката, образованието и др. Членовете на номенклатурата могат да променят мястото си в йерархията, но е рядкост те да излязат от нея. По тази причина придобива гражданственост терминът „червена буржоазия“, с който се означава онази класа на привилегированите висши партийни членове и близките им, ползващи се с различни облаги, до които в тоталитарните комунистически режими останалите членове на обществото нямат достъп.