Българска делегация
През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват 8 дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. По време на пътуването си през Сърбия влакът е бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.[2]
Тя включва:
- Пълномощни делегати
- Теодор Теодоров, министър-председател и министър на външните работи и изповеданията, ръководител
- Александър Стамболийски, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството
- Янко Сакъзов, министър на търговията, промишлеността и труда
- Венелин Ганев, министър на правосъдието
- Михаил Сарафов, дипломат
- Съветници
- Иван Евстратиев Гешов, депутат от Народната партия
- Иван Луков, началник-щаб на армията
- Богдан Морфов, директор на железниците
- Стефан Панаретов, посланик в Съединените щати
- Никола Сакаров, депутат от Българската комунистическа партия
- Димитър Цоков, дипломат
- Експерти
- Йордан Иванов, историк и археолог
- Йосиф Калев, председател на Дружеството на българските ционисти
- Димитър Михалчев, председател на Тракийското дружество
- Димитър Мишайков, юрист
- Янаки Моллов, агроном и икономист
- Стефан Нойков, полковник от щаба на армията
- Стамо Пулев, агроном
- Никола Стоянов, директор на държавните дългове
- Димитър Фурнаджиев, председател на Евангелистките църкви
- Шефик Бей Шефкет Беев, лекар
- Други
- Надежда Станчова, преводач
Няма коментари:
Публикуване на коментар