10.02.1879 - 15.12.1892
Либералната партия 70%, Председател на 1 ОНС,
Пѐтко Сто̀йчов Каравѐлов,Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов.
и Консервативната партия 30%
Либералната партия 60%, Председател на 2 ОНС
Петко Каравелов е български политик и юрист. (23 – 26 март 1880)Петко Славейков (26 март – 28 ноември 1880)Никола Сукнаров (29 ноември – 18 декември 1880)
Председател на 3 ОНС
Симеон е български духовник
Димитър Панайотов Греков юрист от Консервативната партия
Председател 4 ОНС
Петко Каравелов (27 – 30 юни 1884) на Либералната партия
Стефан Стамболов (30 юни 1884 – 26 август 1886) на Либералната партия
Председател 5 ОНС
Избирателната активност е 33%. Либералната партия (стамболовисти) получава 260 места, консерваторите – 32.
Димитър Тончев (15 октомври 1887 – 12 декември 1888)
Захарий Стоянов (13 декември 1888 – 6 септември 1889)
Панайот Славков (22 октомври 1889 – 15 октомври 1890)
Председател 6 ОНС
Панайот Славков (15 октомври 1890 – 12 декември 1892)
Димитър Петков (14 – 15 декември 1892)
Провеждат се на 26 август същата година и са спечелени с пълно мнозинство от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов.
15.10.1893 - 29.11.1900
Председател 7 ОНС
Димитър Петков (15 октомври – 19 ноември 1893)
Георги Живков (20 ноември 1893 – 1 август 1894)
спечелени от Народнолибералната партия с общо 132 мандата. За опозицията остават 13 от общо 145 места.
Председател 8 ОНС
Георги Янкулов
Стоян Данев
Провеждат са на 10 септември същата година и са спечелени от Народната партия. Теодор Иванов Теодоров е български политик и юрист, водач на Народната партия е българска дясноцентристка либерална политическа партия,.
Народната партия Председател 9 ОНС
Христо Попов
Петко Горбанов
Георги Губиделников
Председател 10 ОНС
през септември 1899 г. дават предимство на партията на либералите, която образува самостоятелно правителство. Избирателната активност е 49,5%.
Местата в парламента са разпределени, както следва:
Либерална партия (радослависти) – 89
Народнолиберална партия – 19
Прогресивнолиберална партия – 8
Народна партия – 2
Демократическа партия – 10
БРСДП – 4 местаБЗНС – 0
Консервативна партия – 1
други партии – 4 м
безпартийни – 32 места
Невалидни гласове / бюлетини – 36 677 гласа.
11 ОНС
министър-председател на България
Драган Киряков Цанков
В тях изявено парламентарно мнозинство няма и затова се образува коалиция между Прогресивнолибералната, Демократическата и Народната партия, и БЗНС. Избрани са 164
12 ОНС
спечелени от Народната партия. Избирателната активност е 41,2%.
Димитър Благоев Николов в 1902 – 1903 е депутат в Партия БРСДП
13 ОНС
като управляващата Народнолиберална партия изпада в криза между 1906 и 1908 година.
14 ОНС
Изборите за XIV ОНС са спечелени от Демократическата партия със 166 места. Избирателна активност – 50,2%.
______________________________________________
Царство България обявено с петото Велико народно събрание.
15 ОНС
резултат на неуспешната политика при Балканските войни и предизвиканата от тях Първа национална катастрофа, за изясняването на този термин се изтъква, че през Първата балканска война страната дава решаващ принос за победата на Балканския съюз над Османската империя, но през втората, Междусъюзническата война, търпи провал в усилията за национално обединение. С Букурещкия (28 юли) и Цариградския (16 септември 1913 г.) договор България губи голяма част от новозавладените територии, както и Южна Добруджа.
16 ОНС
Либерална концентрация 94 депотата
Димитър Благоев Николов в 1913 година е депутат в партия Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) е лява политическа партия(БРСДП). 18 депотата
17 ОНС
заседавало в сградата на Народното събрание в София, изпълнявайки целия си 5-годишен мандат от 20 март 1914 (стар стил) до 15 април 1919 (нов стил), брой места – 245.
Либерална концентрация 126
Димитър Благоев Николов в 1913 година е депутат в партия Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) е лява политическа партия(БРСДП). 11 депотата
22.02.1914 - В края на Първата световна война е провъзгласен за цар на България след абдикацията на баща си.
Манифест за встъпване на престола на Борис III, 3 октомври 1918 г.
18 0НС
Българският земеделски народен съюз (БЗНС) 110 места
Демократическата партия 21места
БРСДП(ш.с.)7места
БРСДП(т.с.)42места
Народната партия 21
Радикалдемократическата партия 8
Прогресивнолибералната партия 20
Националлибералната партия (НЛП) е българска политическа партия, съществувала от 1920 до 1939 г. Създава се вследствие на обединението на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия -2 място
Независими 6
Председател 18 ОНС 02.10.1919 – 20.02.1920
Найчо Томов Цанов (отказва се на 10 октомври 1919) е български политик от Радикалдемократическата партия.
След Освобождението става деец на Либералната партия. Обявява се против извършения през 1881 г. от княз Александър Батенберг държавен преврат и установения от него „режим на пълномощията“. След премахването на режима през 1883 г. в продължение на около 1 година издава вестник „Свобода“. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г.
Изявен противник на режима на Стамболов. През 1891 г. се кандидатира в обща листа с Димитър Благоев във Видин и е избран за народен представител, но властта анулира изборите. След падането на Стамболов през 1894 г. става активен деец на крилото (начело с Петко Каравелов) в Либералната партия. През 1894 – 1898 г. Цанов издава вестник „Народен лист“.
В началото на ХХ век оглавява лявото крило (известно като „млади демократи“) в групата на каравелистите, преименувала се в Демократическа партия през 1896 г. През 1903 г. младите демократи се отделят от демократите, а през 1905 г. основават новата Радикалдемократическа партия, начело на която застава Цанов.
Найчо Цанов се противопоставя на личния режим на Фердинанд. Официално се обявява срещу участието на България в Първата световна война.
Противник е и на управлението на БЗНС и Александър Стамболийски – отказва да заеме председателския пост в Народното събрание, защото е избран с гласовете на земеделското мнозинство. Същевременно се противопоставя и на буржоазните партии, като ги вини за националните катастрофи.
В крайна сметка се ориентира към Конституционния блок, помага за организирането на събора му в Търново през 1922 г. След разгонването на събора от БЗНС Цанов е арестуван от полицията, но поради напредналата му възраст е поставен само под домашен арест.
Недялко Атанасов Мочуров е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). (председател от 10 октомври)
Председател 19 ОНС 15.04.1920 – 11.03.1923
Александър Ботев Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), председател на Народното събрание от 1920 до 1921 и през 1923 година
Недялко Атанасов Мочуров е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Председател на Народното събрание (1921-1923 г.) и министър в правителството на Александър Стамболийски (1920-1921 г., 1923 г.), той лежи в затвора по политически причини след Деветоюнския (1923-1924 г.) и Деветосептемврийския преврат (1946-1955 г.).
Председател 20 ОНС 21.05.1923 – 11.06.1923
Изборите са голям успех за правителството на Българския земеделски народен съюз, които получават 212 места.
По време на Деветоюнския преврат през 1923 година Ботев се намира в Радомир и прави опити да организира въоръжена съпротива срещу преврата. През 1944 година е интерниран заради връзки с Радомирския партизански отряд
Председател Александър Ботев
Свалянето на правителството на земеделците води до предсрочно разпускане на парламента.
Председател 21 ОНС 09.12.1923 – 15.04.1927
Председател
д-р Тодор Кулев (9 декември 1923 – 4 януари 1926)
Александър Цанков (5 януари 1926 – 15 април 1927)
Председател 22 ОНС 19.06.1927 – 18.04.1931
За избирането на председател на Народното събрание гласуват 268 души. Подадени са 33 бели бюлетини, 3 лозунга, 53 за Александър Радолов, 1 за Георги Данаилов и 172 гласа за Александър Цанков.
Александър Цанков (19 юни 1927 – 15 май 1930)
Никола Найденов (21 май 1930 – 18 април 1931)
23 ОНС 20.08.1931 – 19.05.1934
е разпуснато след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година. В резултат на преврата, направен от политическия кръг „Звено“, парламентът се разпуска за четири години и ролята на законодателен орган се изпълнява от Министерския съвет. Това е стъпка към утвърждаване ролята на цар Борис III в управлението, постигнато с цената да бъдат погазени Търновската конституция (тя не е отменена, но новото правителство не се съобразява с нея) и демокрацията....
Изборите за 24 ОНС 22.05.1938 – 27.04.1939
Изборите за XXIV ОНС са проведени в периода 6 – 27 март 1938, съгласно указ на цар Борис III № 5 от 5 януари същата година.[2] Това са първите избори след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г., след който са забранени всички политически партии. Избирателната активност е 69,5% или 2 261 862 души.[3] Изборите се спечелват от привърженици на безпартийното управление.[4] Избрани са общо 160 народни представители: 93 места за безпартийните и 67 за опозицията.
Председател
Подпредседатели
Стратегически ход на царя
В следващото десетилетие фигурата на царя продължава да е в сянка.
Това обаче не е нищо изненадващо. При липсата на реални лостове за контрол на политическата власт, цар Борис създава една добре изплетена мрежа от контакти, съмишленици и близки до Двореца хора, към които показва необходимото внимание и постоянно се стреми да сплоти връзките си с тях. Това са политици, интелектуалци, офицери, но и членове на дипломатическия корпус. Също така много важен елемент от царското поведение е стремежът му да скъси разстоянието между себе си и обикновения българин, нещо отличаващо го значително от цар Фердинанд.
От друга страна не бива да гледаме на царя като на светец. Той също има роля в репресиите и смъртните присъди срещу ляво настроените и дейците на комунистическата партията. За него това са най-големите противници на монархията, от които не може да се очаква компромиси.
През 1935 година пред цар Борис III се открива златна възможност да вземе бъдещето на България в свои ръце. Определено място заемат и привържениците на проф. Александър Цанков. Царят се възползва от кризата, за да играе ролята на арбитър, която толкова обича. След оставката на ген. Златев той успява да изкара на преден план собствените си приближени и да даде мандат на опитния дипломат Андрей Тошев (който е сред възпитателите на царя) за съставяне на кабинет.
Парламентарни избори се провеждат и съществува легална опозиция, но изборите се контролират от монарха. Именно по време на управлението на Борис III за пръв път в България е дадено право на глас на жените, макар да се посочва че самият цар първоначално проявява предпазливост по този въпрос.
Изборите за 25 ОНС 24.02.1940 – 23.08.1944
отново безпартийните печелят победа. Избрани са общо 160 народни представители. Опозицията спечелва 8 места, от които 5 са за БЗНС. От своя страна БКП печели 10 места.
Председатели
- Никола Логофетов (24 февруари 1940 – 16 май 1941)
- Христо Калфов (16 май 1941 – 23 август 1944)
Подпредседатели
- Никола Захариев (Първи подпредседател)
- Димитър Пешев (Подпредседател)
През 1939 година Германия напада Полша и така дава началото на Втората световна война. Цар Борис III е поставен пред дилема, като върху него е оказан огромен натиск за това българите да застанат на страната на Хитлер. Борис обаче отказва открито да включи страната в Тристранния пакт, изтъквайки съображения от различен характер. Същевременно той не държи твърде голяма дистанция между себе си и Хитлер. Възползвайки се от новото международно положение, с помощта на Германия (и подкрепа от СССР) през 1940 година цар Борис договаря т.нар. Крайовска спогодба, с която на България отново се връщат земите от Южна Добруджа. Споразумението между България и Румъния е признато от всички велики сили. Българите в областта посрещат връщането им към пределите на родината с голяма радост.
През 1941 година царят се вижда принуден да включи България в Тристранния пакт след като на Дунава се озовава голяма немска армия с крайна дестинация Гърция. България се присъединява официално към Пакта на 1 март. През същата година Вермахта окупира съседните Гърция и Югославия. След като те биват разгромени за близо две седмици, България получава правото да администрира земите населени предимно с етнически българи. Това са огромни територии от Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Именно заради този дипломатически успех, както и заради връщането на Южна Добруджа Борис III затвърждава прозвището си „Обединител“. Политическият престиж и доверие към монарха се увеличават значително.
В знаков за управлението на Борис през този период се превръща Еврейският въпрос. Под натиска на Третия райх, България е принудена да депортира евреите от Македония, Тракия и Пиротско. Депортацията на евреите от т.нар. „стари предели“ обаче е осуетена благодарение на решителното противодействие на подпредседателя на НС Димитър Пешев, много видни интелектуалци и застъпничеството на Българската православна църква. Цар Борис III се възползва от тези вътрешнополитически настроения, за да отклони изпращането в лагерите на смъртта на хиляди български евреи. Въпреки това, ролята му в събитията не е безспорна. Някои историци директно стоварват върху него вината за депортация на евреите от „новите земи“, а други посочват, че поради връзките му с Третия райх той отказва да вземе категорична позиция.
В разгара на събитията, когато Втората световна война достига своята кулминация, а България има огромна нужда от политическа стабилност, се случва немислимото – българският цар умира. Това се случва на 28 август 1943 година, скоро след като се завръща от среща с Хитлер. Версиите за смъртта на монарха са много. Някои историци подкрепят теорията, че Борис е отровен по нареждане на самия Фюрер, докато други твърдят, че за кончината му са отговорни британските тайни служби или Съветският съюз, а трети подкрепят тезата за естествена смърт. Истината остава неразкрита и до днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар