Главо 43

Великите сили“ са Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия. Русия воюва няколко войни с усманците, всяка нейна победа му носи изгодни мирни договори в полза на Русия.Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Одринският мирен договор и Кримската война (1853) който завършва с Парижкия мирен договор от 30 март 1856 г. нопълно задоволява Великите сили.

Балканите не са доволни от техното решение и решава да вземат нещата в свои ръце не толкова създават освободителни организации и комитети и глобални подготовки за освобожда ване от османското владичество.

БАЛКАНИТЕ СЕ НАДИГАТ

Херцеговинско-босненското въстание от 1875 – 1878 представлява поредица от бунтове на християнското население на Херцеговина и части от Босна срещу национално-религиозния и социално-икономическия гнет в Османската империя.

Сръбско-турската война от 1876 г. (наричана също и Сръбско-черногорско-турска война от 1876 – 1878 г.) е въоръжен конфликт между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Съюзниците воюват за освобождаване на Босна и Херцеговина от османската власт, но търпят поражение. Макар и успешна за Османската империя, войната предизвиква задълбочаване на дипломатическата криза на Балканите и военна намеса на Русия с краен резултат ограничени териториални придобивки на Сърбия и Черна гора, възстановяване на българската държава и окупиране на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария през 1878 г.

На сръбска страна във войната участват и стотици българи – няколко чети са прехвърлени във Видинско и Белоградчишко в опит да предизвикат въстание, а през септември разпокъсаните български доброволчески части са обединени в три батальона, разположени при Делиград

На 16 февруари 1877 г. между Сърбия и Османската империя е сключен мирен договор, който възстановява положението отпреди войната.[3] Черна гора не приема условията за мир и продължава военните действия. Два месеца по-късно (12 април по стар стил) избухва Руско-турската война.

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица[6] и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.

И двата клипа ми харекват

Русия и Великите сили са длъжни да започнат война с Османската империя но този път при победа нямат право да пренебрегват Бълканите.

Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни.

Глава 44