Глава 58

Седмото велико народно събрание е Велико народно събрание на Република България, което работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е изработване и приемане на нова Конституция на България.

Избрани са 400 народни представители – 366 мъже и 34 жени. Част от народните представители са избрани по мажоритарната система, а друга част – по пропорционалната система.

Парламентарни групи

Народнипредставители

Българска социалистическа партия 211

Българската социалистическа партия (съкратено БСП) е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия в България.

Съюз на демократичните сили 144

Съюзът на демократичните сили (СДС) е българска дясна политическа партия, наследник на едноименна политическа коалиция. Основана7 декември 1989 г.

Първоначалната организация е създаден на 7 декември 1989 г. като коалиция от група неправителствени организации, възстановени стари партии и независими профсъюзи. Общата цел е отхвърлянето на комунистическата тоталитарна система и установяването на демокрация в България.

Организацията се ръководи от Координационен съвет. Пръв неин председател е Желю Желев. Секретар на съвета е Петър Берон, а говорители – Румен Воденичаров и Георги Спасов.

В периода януари – март 1990 г. СДС участва в Кръглата маса, очертала процеса по демократизацията на политическия живот в България. Тогава организацията се явява като опонент на БКП. Сред основните решения е свикването на VII велико народно събрание, което да изготви и гласува нова конституция на България. 

Движение за права и свободи 23

Движението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал. Основана на 4 януари 1990 г., тя се ползва с подкрепата главно на етническите турци, цигани и помаци в България.

Български земеделски народен съюз 16

Българският земеделски народен съюз (БЗНС) е земеделско политическо движение в България.

Отечествен съюз 2

Отечественият фронт (съкратено ОФ, произнасяно о-фе) е политическа организация в България, съществувала от 1942 до 1990 година.

Независими 2

Отечествена партия на труда 1

Социалдемократическа партия (немарксисти) 1

Общо:400

Самите избори са проведени на 10 юни 1990 и са загубени от СДС със значителна разлика от водещата БСП. Тогава Съюзът твърди, че резултатите са манипулирани. Петко Симеонов, един от основателите на синята коалиция, разказва 26 години по-късно за опита от изборите за ВНС в интервю във връзка с гласувания референдум от 2016 г. за въвеждането на мажоритарния вот и отказа от държавна субсидия.

Първият сериозен разрив в организацията настъпва при гласуването на проекта за Конституцията на Република България в Седмото велико народно събрание. 39 души от народните представители на СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка, протестирайки срещу предложения проект, а останалите остават на заседанията, макар че не всички се подписват под конституцията. Въпреки това тя е приета на 12 юли и влиза в сила на следващия ден.

Първото му заседание е на 10 юли и е открито от най-възрастния депутат - Йосиф Петров от СДС (на 81 години).

Въпреки протеста на 39-имата на 12 юли 1991 г. е приета Конституцията на Република България. Тя налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент. Свикване на Велико народно събрание (400 народни представители) се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.

След гласуване на конституцията Седмото велико народно събрание приема функцията на обикновено народно събрание – до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.

Република България Преходът към демокрацията

36 ОНС е първото обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на социалистическия режим през 1989 г.

Първото му заседание е на 4 ноември и е открито от най-възрастния депутат - Владимир Абаджиев от СДС (на 72 години).

Събранието работи от 4 ноември 1991 до 17 октомври 1994. 

Правителството на Любен Беров (1992 – 1994) е съставено от граждански експерти и се ползва с парламентарната подкрепа на ДПС и на БСП. Макар че то декларира, че ще продължава да изпълнява програмата на СДС, привърженици на СДС започват масови протести (митинги, гладни стачки, палаткови лагери), а парламентарната група на СДС прави шест неуспешни опита да го свали чрез вот на недоверие. Правителството не успява да стабилизира политическия живот, да реформира държавните институции и да стартира приватизацията на губещите предприятия, престъпността в страната расте. Все пак е направена важна стъпка в модернизирането на данъчната система с въвеждането на данък добавена стойност.

През февруари 1994 г. България се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир“ и става асоцииран член на съюза.

На 2 септември 1994 Любен Беров подава оставка. Поради отказа на СДС и БСП да образуват правителство, президентът Желю Желев разпуска парламента и насрочва парламентарни избори за 18 декември 1994 г. Дотогава работи служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова.

Според Желю Желев към средата на 1993 г. България вече е демократична страна със свобода на словото, печата, сдруженията, митингите, с многопартийни демократични избори и опозиция в парламента.[28] На същото мнение е Андрей Луканов.[29] Според Калинова и Баева този момент е достигнат след декември 1994, когато е изпълнен т.нар. „тест на двойната промяна“ (по Хънтингтън), когато два пъти бъде извършена смяна на управляващите по демократичен път без насилие, демократичните процедури действат стабилно.

Преход на България към демокрация и пазарна икономика

Аз не съм историк или политически анализатор Затова мисля да обърна внимание и на българска дух. За мен всеки велик човек който е подпомогнал по някакъв начин на България без лични подбуди е допринесъл за довеждането на определени събития и развитие в Република България в последствие...

ГЛАВА 59