Първата световна война приключва, но за първи път в България не е щастлива от ситуацията в която е подложена на тежки санкции заради губещата си позиция. България се намира в сериозна криза, а партиите прехвърлят вината само и единствено на управляващият Цар Фердинанд 1 Сакскобургготски. Слагайки на престола неговия син Борис III, млад и неопитен, смятайки че може да бъде манипулиран и отново държавата да се управлява само и единствено от Парламента.
В края на Първата световна война е провъзгласен за цар на България след абдикацията на баща си. Манифест за встъпване на престола на Борис III,
3 октомври 1918 г.
От Санстефанският мирен договор до момента са минали 40г. Но във вихара на политически амбиции, битка за власт м/у политици, партии, различни виждания за оправления ,смяна та кназове, преврати, обииства, войни. Недоволство от великите сили и Руското влияние и тяхната намеса. Осещането че са минали векове, то не минали са само 40 години през които българия оспява да обедини държавата, макар не цялата. Да получи свойта независимост и да укрепи и запази свойта конституция. Сменяйки 17 избора на обикновено народно събрание и минавайки през 5 велико народно събрание.
Следват поредните избори.
Изборите за 18 ОНС са проведени на 17 август 1919 г., съгласно указ на цар Борис III № 181 от 23 юни същата година.
Първото правителство на Александър Стамболийски
След продължителни преговори с различни политически сили Александър Стамболийски сформира коалиционно правителство с участието на Народната партия (54 000 гласа) и Прогресивнолибералната партия (30 000 гласа). Непосредствено след като поема властта, доминираното от земеделците правителство прокарва на 22 ноември 1919 г. през Народното събрание „Закон за съдене и наказание на виновниците за Втората национална катастрофа“. Арестувани са бивши министри от кабинета на д-р Васил Радославов. Няколко седмици по-късно е приет и „Законът за търговията със зърнени храни“, който отнема външната търговия от едрите търговци и я предоставя на държавно монополно обединение (Консорциум), заплащащо на твърди и сравнително високи цени зърното на производителите. Приети са и „Закон за санитарно-ветеринарните служби“ и „Закон за водните синдикални сдружения“.[2]
На 27 ноември същата година министър-председателят подписва мирния договор между България и държавите победителки в Първата световна война. Клаузите на Ньойския мирен договор потвърждават всички мрачни прогнози относно последиците за страната.
Втората национална катастрофа влошава до крайност икономическата и политическата обстановка в страната. Понижаването на жизненото равнище и жестоките мерки, предприети от правителството срещу стачкуващи работници в големите градове (за потушаването им са използвани въоръжени отряди на БЗНС – Оранжевата гвардия), довеждат до първата общонационална стачка – Транспортната, продължила два месеца.
На този етап царя остава управлението в ръцете на Народното събрание.
Изборите са извършени по административни окръзи от избирателни бюра – централни за всяка административна околия и секционни или общински за всяка секция.
Българският земеделски народен съюз БЗНС Съюзът е създаден през 1899 година като професионална организация на селяните, но скоро се превръща в политическа партия.
Държавното кормило първоначално е поето от БЗНС и неговият водач Александър Стамболийски.
На парламентарните избори, проведени на 28 март 1920 година, БЗНС не успява да получи мнозинство в парламента, въпреки натиска, оказван от доминираното от земеделци правителство. С решение на парламента те отменят избора на 13 депутати от опозицията, за да си осигурят мнозинство. Представителите на другите партии са извадени от състава на правителството.
През следващите месеци Демократическата партия, най-голямата опозиционна сила, остро се противопоставя на противоконституционните действия на правителството на Стамболийски. Както пише самият Андрей Тасев Ляпчев:
„
Ние сме застрашени като народ и ако продължи тоя режим на партизански гонения и беззакония ще понижим още повече достойнствата си като народ.
“
Наред с това, той критикува некомпетентната финансова политика на кабинета, довела до повишена инфлация, намалената събираемост на данъците, неефективността на създадената Трудова повинност.
По това време Андрей Ляпчев участва във Втория църковно-народен събор (1921 – 1922) на Българската православна църква. Той подчертава ролята на българските манастири в запазването на българския дух в специална реч на събора и критикува кабинета на БЗНС за противозаконните им действия срещу църквата.
Той се отнася със симпатия и към основания от Александър Цанков и Александър Греков Народен сговор. След убийството на Греков през 1922 година той го сравнява с Алеко Константинов и обвинява правителството за смъртта му.
При провеждане на реформите, ориентирани основно към подобряване положението на дребния селски стокопроизводител, БЗНС среща сериозна съпротива от коалиционните си партньори в правителството. За да се освободи от тяхната опека, на 20 февруари 1920 г. Александър Стамболийски предизвиква разпускането на Народното събрание.
19 ОНС 15.04.1920 – 11.03.1923
Земеделците са ангажирани да прекратят дейността на ВМРО. Резултатът е убийството на вътрешния министър Александър Димитров през 1921 г. и завладяването на Кюстендил от части на националноосвободителната организация през декември 1922 г. ВМРО твърдо застават в блока на противниците на БЗНС. Земеделците стриктно изпълняват клаузите на Ньойския договор, надявайки се, че това ще умилостиви победителите и те ще смекчат санкциите. За да не дразни Великите сили, Стамболийски не установява дипломатически отношения със СССР.
След 1922 г. отношенията между БЗНС и БКП (т.с.) се влошават. Причината е, че комунистите са единственият реален парламентарен противник на земеделците.
В началото на 1923 г. БЗНС се разцепва. Част от министрите са недоволни от начина, по който се провеждат реформите.
Държавен преврат и сваляне на правителството
Убедителната победа главозамайва земеделските лидери, които не обръщат внимание на многобройните сигнали за подготвян преврат. Едва в дните непосредствено преди осъществяването му министърът на вътрешните работи Христо Стоянов докарва в София 5000 оранжевогвардейци. Ръководството на БЗНС твърдо вярва, че въоръжените селски отряди ще парират всеки опит на опозицията да се добере до властта.
Рано сутринта на 9 юни 1923 г. командваните от офицери членове на Военния съюз, юнкери и редовни армейски части установяват контрол в столицата и по-големите градове. Повечето земеделски министри са арестувани (Стамболийски по това време е в родното си село Славовица), а плахите опити на полицията да окаже отпор на военните завършват без успех.
Непосредствено след като научават за преврата, земеделците от някои райони на страната започват въоръжени действия срещу новата власт. Особено масово е въстанието в Плевенско и Пловдивско. В Пазарджишко въстаниците са ръководени лично от Александър Стамболийски. След 5-дневни ожесточени боеве неорганизираните и лошо въоръжени отряди на Оранжевата гвардия са разгромени от редовните военни части. На 14 юни същата година Стамболийски е убит в родното му село Славовица. В сраженията срещу селяните участват и отряди на ВМРО. БКП (т.с.) не подкрепя земеделците. Отделни комунисти се включват в борбата против новата власт, но официалното становище на БКП (т.с.) е, че в България се води борба между едрата градска и дребната селска буржоазия за власт, в която работниците не трябва да участват.
В същото време Ляпчев е привърженик на сливането на демократичните партии. През седмиците след преврата в Демократическата партия се оформят две течения. Едната група, водена от Андрей Ляпчев, се стреми към сливане с другите партии от Конституционния блок и с Народния сговор. Другата, начело с лидера на партията Александър Малинов, е по-предпазлива и предпочита по-тясно сътрудничество само с Радикалдемократическата партия.
На 22 декември 1923 година е избран Висш партиен съвет на Демократическия сговор и Ляпчев става негов заместник-председател.
20 ОНС 21.05.1923 – 11.06.1923 разпуснато след Деветоюнския преврат, осъществен от Военния съюз, Народния сговор и Конституционния блок. Свалянето на правителството на земеделците води до предсрочно разпускане на парламента.
Правителство на Александър Цанков
Избухват страшно много възтанияот работническо-селските отряди ръководени от партиите. На 22 срещу 23 септември 1923 г. избухват бунтове в Северозападна България.
В началото на октомври същата година въстанието е потушено в цялата страна.
БЗНС и БКП (т.с.) понасят тежък удар, а Демократическият сговор стабилизира позициите си. За да укрепи международния си авторитет, новата власт насрочва на 18 ноември същата година парламентарни избори.
наследено от първото правителство на Андрей Ляпчев.
21 ОНС 09.12.1923 – 15.04.1927 Народното събрание се разпуска след изтичането на мандата му.
Идвайки на власт, правителството на проф. Александър Цанков е изправено между сериозни вътрешни и международни проблеми.
В началото на 1924 година напрежението в Демократическата партия нараства, но Андрей Ляпчев, придружен от Атанас Буров, трябва да замине за Франция и Великобритания, за да води преговори във връзка с българските финансови задължения и да се опита да изведе правителството на Цанков от международната изолация.
Демократическия сговор Александър Цанков оказва натиск върху демократите да определят позицията си спрямо Сговора, което допълнително засилва противоречията между тях.
През март Ляпчев отменя срещите си с британския министър-председател Рамзи Макдоналд и се връща в София, за да се опита да запази единството на партията.
Демократическата партия окончателно се разделя на две. Въпреки че много от старите лидери на партията, като Александър Гиргинов, Никола Мушанов, Христо Славейков, Константин Батолов, остават лоялни към лидера Александър Малинов и се отделят от Демократическия сговор, групата на Ляпчев има мнозинство в ръководството на партията и установява контрол върху нейната организационна структура и партийния вестник „Пряпорец“. С това Ляпчев се превръща в безспорен лидер на представителите на старите партии в Демократическия сговор.
______________________________________________
правителството получава възможност да продължи борбата срещу БКП (т.с.) и БЗНС чрез законодателна дейност. На 4 януари 1924 г. е гласуван „Закон за защита на държавата“, който забранява организациите, служещи си с революционни методи, и предвижда тежки наказания за привържениците им. Въз основа на него извън закона са обявени БКП (т.с.), Комунистическия младежки съюз, кооперация „Освобождение“, Партията на труда и Общият работнически синдикален съюз. През 1924 г. правителството отменя осемчасовия работен ден в предприятията и аграрната реформа и ограничава участието на студентите в обществения живот. Продължава екзекутирането без съд и присъда на водещи фигури от БКП (т.с.) и БЗНС (Петко Д. Петков, Тодор Страшимиров и т.н.).
След организирания от БКП атентат в църквата Света Неделя на 16 април 1925 година със съдействието на правителството е организирана нова вълна от репресии, при която без съд са избити стотици привърженици на левицата.
Последните три години от управлението на Демократическия сговор са продължение на вътрешната и външната политика на първия кабинет на Андрей Ляпчев, по време на който продължават демократичните промени. Все по-важна роля във вътрешната и външната политика започва
Още в програмната си реч на 5 януари Ляпчев очертава основните насоки в политиката на новото правителство – амнистия на политическите затворници и политика на бюджетни икономии, целяща стабилизация на икономиката.
Първо правителство на Ляпчев 1926г
Ляпчев многократно се обявява против смъртното наказание, особено за политически престъпления. Заедно с цар Борис III, той получава критики от крайното крило в Демократическия сговор след помилването на над 70 души, осъдени на смърт по ЗЗД. За да избегне смъртните наказания Ляпчев предлага на царя да се заменят с доживотен затвор.
22 ОНС 19.06.1927 – 18.04.1931 събрание е народно събрание на Царство България, което е сформирано в неделната утрин на 19 юни 1927 г., в сградата на Народното събрание в София, непосредствено след тронното слово на цар Борис III. На откриването присъстват министри, военната и гражданска свита на Негово Величество Царя, Негово Високопреосвещенство софийският митрополит Стефан, представители на софийското духовенство и публика. Закрито е на 18 април 1931 г. след изтичане на мандата му.
Парламентарните избори са проведени на 29 май 1927 година. Демократическият сговор и неговият коалиционен партньор Националлибералната партия получават 173 от 273 места в XXII обикновено народно събрание. В същото време Ляпчев успява да засили позициите на подкрепящата го фракция в партията за сметка на крилото на Александър Цанков.
Второто и третото правителство на Андрей Ляпчев
Второто правителство на Ляпчев продължава политиката си по националния въпрос в общи линии. Заради бежанския заем държавният външен дълг на България нараства. В такива условия правителството на Ляпчев се нужда от втори заем, за да стабилизира лева. След настъпилото временно помирение в Демократическия сговор, в края на 1928 година е сключен стабилизационен заем, с подкрепата на Обществото на народите (ОН). Основната цел на заема е да рекапитализира Българска народна банка, като подготви условията за възстановяване на конвертируемостта на лева.
През 1929 г. световната икономика е разтърсена от незапомнена криза.
В особено тежко състояние изпадат държави като България, разчитащи основно на селското стопанство и свързаните с него отрасли на леката промишленост. Спадът на производството за първите три години на кризата е над 30%. Масовата безработица и неспособността на правителството да се справи с икономическите трудности водят до ново разрастване на революционното движение и консолидация на опозиционните сили.
През 1929 година е проведен съдебен процес по ЗЗД срещу 52-ма представители на екстремисткото крило в Работническата партия. Присъдите са относително леки, а малко след процеса е приета нова амнистия за всички осъдени по ЗЗД на по-малко от 15 години затвор. Това отново предизвиква недоволството на групата на Александър Цанков и изостря вътрешните противоречия в Демократическия сговор.
В началото на 1930 година Демократическият сговор се представя незадоволително на общинските избори, след което групата на Цанков гласува срещу правителството по време на вот на недоверие, който въпреки това е отхвърлен.
Изправен пред последствията от Световната икономическа криза и засилващия се натиск на лявата опозиция, в навечерието на парламентарните избори през 1931 година Андрей Ляпчев подава оставката на кабинета.
23 ОНС 20.08.1931 – 19.05.1934 разпуснато след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година. В резултат на преврата, направен от политическия кръг „Звено“, парламентът се разпуска за четири години и ролята на законодателен орган се изпълнява от Министерския съвет. Това е стъпка към утвърждаване ролята на цар Борис III в управлението, постигнато с цената да бъдат погазени Търновската конституция (тя не е отменена, но новото правителство не се съобразява с нея) и демокрацията.
В навечерието на новите парламентарни избори през 1931 г., по инициатива на Александър Малинов, е образувано политическото обединение Народен блок (Демократическата партия, БЗНС Врабча 1, БЗНС Стара Загора, Радикалната партия и Националлибералната партия). На 21 юни 1931 г. коалицията печели изборите и слага край на седемгодишното управление на Сговора.
Александър Павлов Малинов е виден български политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия. Той е министър-председател на България в 30-ото (1908 – 1910), 31-вото (1910 – 1911), 36-ото (1918), 37-ото (1918) и 47-ото (1931) правителство. Той е председател на XXIII обикновено народно събрание (1931 – 1934).
Завършва право в Киев през 1891. След идването си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив.
Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908 – 1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са подготвени измененията в Търновската конституция от 1911, увеличаващи дипломатическите правомощия на цар Фердинанд I.В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание.
След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 г. го напуска и преминава в опозиция. Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931 г.
Това е четвъртият и последен кабинет, начело на който застава министър-председателят Александър Малинов.
24 ОНС 22.05.1938 – 27.04.1939 XXIV ОНС се
разпуска предсрочно на 24 октомври 1939 след неразбирателства относно външната политика на България в навечерието на Втората световна война.
Втората световна война е глобална война, която продължава от 1 септември 1939 г. до 2 септември 1945 г
25 ОНС 24.02.1940 – 23.08.1944 закрито след Деветосептемврийския преврат от 1944 г., когато Отечественият фронт начело с Кимон Георгиев съставя правителство, което в противоречие с Търновската конституция чрез декрет разпуска Народното събрание.
След Деветосептемврийския преврат 129 от 160-те депутати в XXV ОНС са съдени от т.нар. „Народен съд“, като 67 са осъдени на смърт, а други 23 – на доживотен затвор.
26 ОНС 15.12.1945 – 28.09.1946 Председател на XXVI обикновено народно събрание е Васил Коларов от Българската работническа партия (комунисти)....
Няма коментари:
Публикуване на коментар