Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов

Димитров е роден през 1882 година в радомирското село Ковачевци в семейство на бежанци от Македония, но израства в София. Завършва само начално образование и започва работа в печатарската промишленост, но скоро се ориентира към синдикална и политическа дейност. През 1913 година е избран за народен представител, а след Първата световна война е сред ръководителите на болшевизиращата се БКП.

През 1923 година Георги Димитров ръководи Септемврийското въстание, след чийто провал работи като функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин.

Дъщерята на Димитър Благоев Николов основател на първата социалистическа лява партия, която по късно се нарича БКП, Стела Благоева, през 1919 година сключва брак с Коста Янков е български офицер, комунист и един от организаторите на Атентата в църквата „Света Неделя“ от 16 април 1925 година. При което Благоева е уволнена и арестувана. Тя престоява няколко месеца в Централния софийски затвор, където узнава за смъртта на съпруга си. Емигрира в Съветския съюз. Работи в Москва в апарата на Коминтерна по това време.

Оправдан на Лайпцигския процес, от 1934 година Димитров живее в Съветския съюз, където оглавява Коминтерна. 

През следващото десетилетие, в най-тясно сътрудничество със съветския диктатор Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на световното комунистическо движение.

Георги Димитров се връща в България през 1945 година и оглавява формиращия се тоталитарен режим в страната, като от 1946 година е министър-председател.

Стела Благоева през 1945 година се завръща в България. Депутат в VI велико народно събрание (7 ноември 1946 – 21 октомври 1949). От 1948 година е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1950 г. – член на ЦК на БКП. 

 Той участва активно в ликвидирането на опозицията и става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт. 

Дава началото на македонизацията в Пиринска Македония. След продължили с години разнородни здравословни проблеми, той умира през 1949 година в санаториума „Барвиха“ край Москва.

Включил се в младежка възраст в дейността на БКП и нейните терористични групи, през 1925 година е осъден задочно на смърт и заминава за Съветския съюз, където прави кариера в Коминтерна и се жени за сестрата на неговия ръководител Георги Димитров.

След смъртта на Димитров Червенков е Първи/генерален секретар на ЦК на БКП (1949 – 1954) и министър-председател (1950 – 1956), изигравайки важна роля в налагането на Сталиновия стил на ръководство на тоталитарния режим в страната.

Завербуван е от НКВД като агент на съветските тайни служби с кодовото име Спартак.

Завръща се в България в края на септември 1944 г. и влиза в ръководството на БРП (к.). От 3 октомври 1944 г. е вече член на Политбюро на ЦК на БРП (к.) и остава такъв до 4 ноември 1962 г. Става и секретар на ЦК, известно време ръководи отдел „Агитация и пропаганда“, през 1945 година е главен редактор на списание „Съвременник“.

Той е народен представител в XXVI обикновено народно събрание, VI велико народно събрание и в I, II и III народно събрание.