Андрей Тасев Ляпчев

Първо правителство на Малинов

В началото на 1908 година княз Фердинанд I възлага на Александър Малинов да състави самостоятелен кабинет на Демократическата партия и Ляпчев влиза в състава му като министър на търговията и земеделието като остава на този пост до 1910 година.

 14 ОНС(1908-1911) печелиго партята на Александър Стамболийски е избран за народен представител от БЗНС.

През 1908 г. Александър Стамболийски е избран за народен представител от БЗНС.

Той се превръща във фактически водач на БЗНС и под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия.

Народен представител е човек, избиран от гласоподавателите в България да ги представлява в Народното събрание на България. 

Народен представител Александър Стамболийски в 14 ОНС(1908-1911)

  15 ОНС Спечелени са от коалиция: на Демократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия. Избрани са общо 213 народни представители. В резултат на неуспешната политика при Балканските войни и предизвиканата от тях Първа национална катастрофа.

Народен представител Александър Стамболийски в 16 ОНС(19.12.1913 – 31.12.1913) разпуска се само след 12 дни

На последвалите избори за XIV обикновено народно събрание Андрей Тасев Ляпчев за пръв път е избран за народен представител.

Като министър на земеделието и търговията Ляпчев прилага селективно регулаторни и либерализационни мерки: поставя началото на кадастър на поземлените имоти, опитва се да насърчи скотовъдството и отглеждането на фуражни култури със закон за мерите, отменя държавния монопол върху солта, прокарва нов закон за насърчаване на въгледобива, регламентира и либерализира занаятчийските сдружения, прехвърля държавната протекция от дребните промишлени предприятия върху кооперациите. Ляпчев полага усилия за ограничаване на злоупотребите с власт, като в прокарания от него законопроект за мините забранява на държавните служители да придобиват концесии. Опитът за концентриране на управлението на различните преференциални режими в един орган в Министерството на земеделието и търговията обаче създава условия за корупция

Второ правителство на Малино 

На 18 септември (5 септември стар стил) 1910 година Александър Малинов прави промени в кабинета си и Андрей Ляпчев става министър на финансите.

Той заема поста около половин година, но все пак успява да проведе някои мерки. Със закон е създадена Българска централна кооперативна банка, с цел да кредитира преференциално кооперациите в страната. Намалени са някои вносни мита, най-вече на суровини за промишлеността. Вероятно най-важната мярка е обезпечаването на известна финансова самостоятелност на общините, на които са прехвърлени приходите от беглика, училищния налог и пътния данък.

В началото на 1911 година Демократическата партия губи изборите за окръжни съветници и цар Фердинанд I оказва натиск върху Малинов да подаде оставка. През март 1911 година е съставен нов кабинет на Народната и Прогресивнолибералната партия, начело с Иван Гешов. Смята се, че основна причина за смяната на правителството е подготовката за създаването на Балканския съюз.

В 1912 година във Виена Андрей Ляпчев се жени за Констанца Петрович. По време на Балканските войни тя е милосърдна сестра, а по-късно участва активно в Съюза за закрила на децата, чийто председател е от 1940 година до смъртта си през 1942 година. Двамата нямат деца.

При започването на Балканската война през октомври 1912 година Ляпчев се записва за доброволец и работи в главния щаб на Македоно-одринското опълчение. 

Уволнява се от военна служба през януари 1913 година с чин младши подофицер. През следващите месеци пътува много в новоосвободените земи в Македония и Тракия.

В навечерието на Първата световна война Демократическата партия се обявява за запазване на неутралитета на страната и през следващите години тя остава в опозиция на правителството на Васил Радославов.

Народен представител Александър Стамболийски в 17 ОНС (20.03.1914 – 15.04.1919)  Изборите са извършени по административни окръзи от избирателни бюра – централни за всяка административна околия и секционни или общински за всяка секция. От 1 октомври 1915 година, когато Царство България обявява война на Кралство Сърбия.

Солунското примирие е подписано на 29 септември 1918 година между Царство България и Антантата.

В началото на 1918 година положението на България във военно отношение се влошава, а правителството на Радославов е силно компрометирано. На 21 юни Александър Малинов образува нов кабинет, в който се съгласяват да се включат само Демократическата и Радикалдемократическата партия, а Андрей Ляпчев отново става министър на финансите за краткия период от 21 юни до 28 ноември 1918 година.

18 ОНС (02.з10.1919 – 20.02.1920)

Изборите за 18 ОНС са проведени на 17 август 1919 г., съгласно указ на цар Борис III № 181 от 23 юни същата година. След изборите за XVI ОНС те се провеждат по пропорционалната система и са задължителни за всички избиратели, които не са лишени от това право. Избирателна активност – 54,5%.

Ньойският договор 

Подписан е от българска страна, под огромния натиск на Съглашението, от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. 

Страницата с подписите на Борис III, Александър Стамболийски и Михаил Маджаров на ратификацията на Ньойския договор.

Българските репарации след Първата световна война.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски.

Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното — на 1 януари 1958 година. 

През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. 

В края на 1920-те и първата половина на 1930-те години, по време на световната икономическа криза. Германия, в затруднението си да плаща репарациите си, се обръща към американския президент Хувър.

Мораториумът на Хувър е обявен през 1931 г. През 1932 г. в Лозана се провежда международна конференция по репарационния въпрос. 

Държавите победителки подписват споразумение и за отлагане на плащанията на Германия, като по този начин се слага край на цялата система от следвоенни плащания.

19 ОНС 15.04.1920 – 11.03.1923

Александър Ботев Даскалов

Председател:

През 1920 година става председател на Народното събрание, а през следващата година - министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Александър Стамболийски. Остава на този пост няколко месеца, а след избора на ново народно събрание през 1923 година става негов председател.

Недялко Атанасов Мочуров

Министър е на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1920) и на железниците, пощите и телеграфите (1920-1921, 1923) в правителството на Александър Стамболийски.

Подпредседатели:

Коста Томов е най-младият депутат в XVIII обикновено народно събрание. През 1920 – 1921 г. е подпредседател на XIX обикновено народно събрание. След това е министър на вътрешните работи и народното здраве (1921) и министър на войната (1921 – 1923) в кабинета на Стамболийски.

Увлича се от социализма. Неговият съселянин и по-късно виден комунистически функционер и академик Сава Гановски споделя в мемоарите си: „Коста Томов беше по онова време наш учител в социализма“. Преминава в редиците на БЗНС през 1908 г.

Христо Тодоров Манолов е български политик от БЗНС.води десницата на БЗНС

Георги Дамянов Марков в кабинета на Стамболийски. През следващите години Георги Марков оглавява една от множеството фракции в БЗНС, която на няколко пъти се отделя в самостоятелна партия. 

правителството на Александър Стамболийски.(1913 – 1923) 

Подкрепя идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Това води до крайно изостряне на отношенията между земеделското правителство и ВМРО. В борбата си срещу ВМРО правителството се ползва от услугите на Македонската федеративна организация. Изпратени са допълнителни войскови, жандармерийски и полицейски части в Петричкия и Кюстендилския окръг за ликвидиране на базите на ВМРО.

След завръщането си от Солун, на 2 октомври Андрей Ляпчев произнася в парламента реч, в която поставя въпроса за абдикацията на цар Фердинанд и настоява всички партии да я подкрепят. На следващия ден Фердинанд абдикира в полза на сина си, Борис III.

Докато Ляпчев е финансов министър през 1918 година, са предприети някои извънредни мерки за ограничаване на инфлацията. Повишени са някои акцизи, въведен е извънреден данък върху печалбата, силно е ограничена валутната търговия и вноса на стоки.

С цел да се увеличи тежестта на правителството пред окупационните сили на 17 октомври в кабинета на Малинов са включени представители на още 4 партии – Народната, Прогресивнолибералната и Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Така е образувана най-широката коалиция в историята на България. В това правителство Ляпчев остава финансов министър, като освен това е управляващ Министерството на земеделието и държавните името от 17 октомври до 28 ноември 1918 година.

Александър Малинов подава оставка и на 28 ноември е съставено ново правителство, начело с Теодор Теодоров. Андрей Ляпчев става първият цивилен военен министър в българската история.

Обтегнатите отношения между демократите и БЗНС във връзка с Владайското въстание още повече се изострят след противопоставянето на Демократическата партия на гласуваната в края на 1918 година амнистия за участниците във въстанието, сред тях и някои лидери на БЗНС. Под натиска на земеделците, демократите не са включени във втория кабинет на Теодоров, сформиран на 7 май 1919 година. След отказа на Теодоров да подпише Ньойския договор, на 6 октомври е съставен нов коалиционен кабинет, начело с лидера на БЗНС Александър Стамболийски, който подписва мирния договор.

18 ОНС 02.10.1919 – 20.02.1920 царя е младия Борис III. Партиното оправление

18 ОНС 02.10.1919 – 20.02.1920 царя е младия Борис III. Оправлението на царя