Рани години на Андрей Тасев Ляпчев е български политик роден 1866г - 1933г умира на 67години

Ще започнем от от Петко Рачов Славейков борейки се за създаване на гимназия в Македония в която негов съученик после става учител и вдъхновител на Ляпчев.

Петко Рачов Славейков Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново.

Писмата на Петко Рачов Славейков

Учи последователно в Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир.

Голяма роля за неговото възпитание изиграва запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.

По-късно учи в Свищов (при Емануил Васкидович), разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература. Първото му литературно произведение „Акатист на три светители“ е запазено.

След пътуване до Македония Славейков участва в основаването на българска гимназия в Одрин през 1874 г. , където се бори с гръцкото влияние върху българите.

В Централния държавен архив (ЦДА) се съхраняват 21 не много известни писма на Петко Рачев Славейков. Те са свързани с двете му мисии в Македония и Одринско през 1874 г., когато той изпратен от Българския екзарх Антим I за борба с третия опит за разпространение на унията и за организирането на учебното дело в Одринско. Петко Рачев Славейков, който, както е известно, изиграл важна роля при провалянето на първата уния. В края на 1873 г. П. Р. Славейков прави писмена декларация, че одобрява провежданата от екзарх Антим линия по църковно-народните работи (док. 1). А за това, колко известен бил той в Македония, личи от спомените на Никола Еничерев, който пише, че Славейков бил почитан в Македония, като „най-добрия и най-умен патриот“. Друг негов съвременник и участник в просветното дело Стефан Салганджиев пък отбелязва, че неговото име се споменавало „не само с уважение, но и с един вид благоговение и почит, дори и в овчарската колиба на Македония.

През 1875 г. Славейков става дописен, а през 1884 г. – почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

През 1879 г. Петко Славейков е избран за депутат в Учредителното събрание в Търново от квотата на Руския Имперски комисар княз Дондуков-Корсаков. Изявява се в групата на либералите, като става един от водачите на новообразуваната Либерална партия.По повод на тази своя мисия Славейков пише през 1892 г. в автобиографията си: „През 1892 г. януари м. Екзархията, подплашена от католическата пропаганда в Македония, която беше сполучила да привлече и да употреби за оръдие отца Нила, ми предложи да отида да обиколя по-главните градове на тая страна, да помиря партиите и да съдействувам да се закрепят колебаещите в православието.“ ....

Близо две десетилетия по-късно П. Р. Славейков пише следното в автобиографията си за резултата от своята мисия в Македония: „Отидох най-напред в Солун и оттам във Велес, където раздорът между българите беше най-голям и най-опасен. В качеството си на редактор на „Македония“ аз бях известен по име вред в Македония, от която страна много частни лица и общини се отнасяха до мене по народните работи и по училищата. Най-много търсеха учители и аз ги улеснявах, доколкото можех. По моя препоръка във Велес бяха условили Н. Поповича, против когото по-после една част от населението беше се повдигнало в полза на Иосифа Ковачева...

През 1874 г. на Петко Рачев Славейков е възложена от Българската екзархия втора мисия - да отиде в Одрин и да открие там българско училище и черква и да се справи с униятите и гъркоманите.(33) По онова време Одрин е едно от гнездата на униятското движение и седалище на униятския епископ Рафаил Попов. Униятите имали тук училище и черква.(34) Славейков е изпратен в Одрин във връзка с изпълнението на завещанието на д-р Петър Берон от 1869 г. за откриване на българска гимназия. 

Приходите трябвало да се употребят за откриването на учебно заведение, което да носи името на д-р Петър Берон. Окончателното решение това учебно заведение да бъде българска мъжка гимназия в Одрин комитетът на 12-те приел едва на 10 май 1989 г.(37) За това допринесла както Българската екзархия, така и мисията на П. Р. Славейков в Одрин през учебната 1874–1875 г.

Славейков пристигнал в Одрин на 9 август 1874 г. и сключил договор (контракт) с Българската община в града за учителстването си. Но тази мисия вероятно е подготвена значително по-рано, както личи от първото му писмо от 8 януари 1873 г. до екзарх Йосиф, тогава архимандрит и протосингел на Българската екзархия, и кандидат за Одрински митрополит.

Досега бяха известни 4 писма от П. Р. Славейков до архимандрит Йосиф, отнасящи се до учителстването му в Одрин, които бяха публикувани на два пъти,(39) а така също и спомените на Димитър Благоев като ученик на П. Р. Славейков в Цариград и Одрин.(40) От тези писма на Славейков става ясно, че от Букурещ са се разпоредили с приходите от Бероновото наследство да се уреди и издържа българска гимназия в Одрин. Той искал от архимандрит Йосиф да му се изпратят неговите ученици от Цариград Павля, Димитър Благоев и Петко Василев за пропаганда между връстниците си.(41)

Писмата, включени в настоящата публикация, уточняват и редица подробности по откриването на българското училище в Одрин, сключването от Славейков на договор с Българската община в Одрин, плановете му да използва учениците си от Цариград като „образец и насърдчение и на тамкашните ученици и лице на училището и на бълг. община“, за устройване на ученическо дружество и за отваряне на неделни и вечерни училища и подготовката им за учители в Одрин.

Трайко Цветков Китанчев Трайко  учи в Ресен през 1868 - 1869 година, същата година е изпратен заедно с Андрей Башев от митрополит Натанаил Охридски да учи в Цариград в българското училище във Фенер при Петко Славейков, където негов съученик е Димитър Благоев.

През това време е издържан от Българското благодетелно братство „Просвещение“. От 1874 учи в Духовната семинария в Киев, която завършва през 1879 година, след което за кратко следва право в Москва, но в 1880 година прекъсва поради болест.

 През учебната 1882–1883 година Китанчев е учител в българската мъжка гимназия в Солун, където преподава география, всеобща история и словесност. Тук той разработва първата учебна програма, води борба срещу чуждите пропаганди и заедно с други колеги прави опит да основе българска печатница и да издава вестник.

Андрей Тасев Ляпчев, през 1879 Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия.Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 година Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава главен град на Източна Румелия.

Заедно с други македонски ученици в Пловдивската гимназия, като Пере Тошев и Никола Генадиев, Ляпчев се сближава със Захари Стоянов и с препоръката на Спиро Костов е приет за член на Българския таен централен революционен комитет, подготвящ освобождението на Македония.

Българският таен централен революционен комитет е българска революционна организация, създадена в Пловдив на 10 февруари 1885 година. Първоначалната цел на комитета е извоюването на автономия на Македония (Западна Румелия), а в по-далечна перспектива, образуването на Балканска федерация. БТЦРК играе важна роля в организирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

След организирания от Русия преврат през лятото на 1886 година, довел до отстраняването на княз Александър I, и последвалата груба намеса на руски представители във вътрешните работи на България, Андрей Ляпчев се сближава с групата на крайните националисти, водена от Захари Стоянов, Димитър Петков и Димитър Ризов, важна фигура сред македонските емигранти по това време. Организирана от Ляпчев група нанася побой на консерватора Тодор Бурмов, макар самият Ляпчев по-късно да отрича участието си в случая.

През следващите месеци отношенията на Ляпчев със стамболовисткото правителство и Захари Стоянов охладняват и той се сближава с македонската група около Димитър Ризов. Напрежението между правителството и македонската емиграция се засилва след като майор Коста Паница е обвинен в подготовка на държавен преврат и е осъден на смърт.

Димитър Ризов публикува статии, силно критични към Стефан Стамболов, и е осъден на две години затвор. Издадена е и заповед за арестуването на Ляпчев, но той успява да напусне страната.

Ляпчев прекарва следващите години в Цюрих, Берлин и Париж като слуша лекции по икономика и история, въпреки че не завършва формално образование.

След падането на Стамболов през май 1894 година, Андрей Ляпчев се завръща в София.

Седмото обикновено народно събрание (VII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври до 21 декември 1893, брой народни представители – 145.[1] След като правителството на Стефан Стамболов подава оставка, е съставено опозиционно правителство, но вследствие на това се появява конфликт между изпълнителната и законодателната власт, което води до разпускането на VII ОНС на 1 август 1894 г.