Третото Царство България

11 ОНС 22.02.1901 – 23.12.1901 В тях изявено парламентарно мнозинство няма и затова се образува коалиция между Прогресивнолибералната, Демократическата и Народната партия, и БЗНС. Избрани са 164 народни представители. Избирателната активност е 42,7%.

12 ОНС 22.04.1902 – 31.03.1903 Правителството влиза в остра конфронтация с опозицията и държавния глава. По същото време управляващата партия не успява да защити българските интереси в Македония, където с руска помощ е назначен сръбски владика, а и въстанието на българите от Македония в Струмишко е разгромено. В резултат на това Народното събрание е разпуснато предсрочно на 21 август 1903 г. 

13 ОНС 02.11.1903 – 22.12.1907 са насрочени с указ на княз Фердинанд I от 24 август 1903 г.[2] Провеждат се на 19 октомври същата година и са спечелени от Народната партия. Избирателната активност е 41,2%.

Редовните и първите допълнителни избори се произвеждат по избирателния закон, приет от XIII ОНС и утвърден с княжески указ № 464 от 13 декември 1906 г. Вторите допълнителни избори се произвеждат по избирателния закон, приет от XIV ОНС и утвърден с княжески указ № 190 от 31 март 1910 г.

На 22 септември 1908 г. България обявява тържествено своята независимост в старата българска столица Велико Търново. Премиерът Александър Малинов връчва на Фердинанд короната и титлата ”цар” и с това възвръща достойнството на българските владетели. Актът е блестяща проява на народното единство и постигане на международен престиж.

Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908 – 1909г

14 ОНС 15.06.1908 – 15.02.1911 са спечелени от Демократическата партия със 166 места. Избирателна активност – 50,2%.

Според таблицата за числото на представителите, които предстои да се изберат, утвърдена с княжески указ № 146 от 10 март 1908 г., броят на депутатите в XIV ОНС е определен на 203.

Първите допълнителни избори на 12 април 1909 г. се провеждат, за да се попълнят 32 мандата, от които 31 останали свободни вследствие отказване поради избиране на едно и също лице в повече от една избирателна околия и 1 мандат останал свободен поради смърт (Мехмед Ефенди Кесим Зааде умира преди откриването на 1-ва редовна сесия).Вторите допълнителни избори на 11 юли 1910 г. се произвеждат, за да се попълнят 6 свободни мандата, от които 4 касирани (3 на БЗНС и 1 на Демократическата партия), 1 останал свободен поради подаване на оставка (Христо Танчев) и 1 останал свободен поради смърт (Минчо Т. Кънчев умира по време 2-ра редовна сесия).

Избирателни околииредактиране

Разпределението на административните околии на избирателни околии и избирателни секции за изборите за XIV ОНС става със закон, приет от XIII ОНС в неговата 4-та редовна сесия и утвърден с княжески указ № 80 от 4 март 1907 г. Според него от съществуващите 71 административни околии се образуват 89 избирателни, които на свой ред се разделят на 399 избирателни секции.

Ограниченията на Берлинския договор, според които България е васално княжество, пречат на владетеля и на страната да разгърне напълно своите възможности. Затова Фердинанд приема идеята за независимост.

 През 1909 – 1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. На 15 юли 1910 г. по време на посещение в Белгия цар Фердинанд става първият монарх, летял със самолет.

15 ОНС 15.10.1911 – 23.07.1913 са насрочени с указ на цар Фердинанд I № 377 от 9 юли 1911 и се провеждат на 4 септември същата година. Спечелени са от коалиция на Демократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия. Избрани са общо 213 народни представители.

16 ОНС 19.12.1913 – 31.12.1913 са проведени на 24 ноември 1913, съгласно указ на цар Фердинанд № 245 от 23 септември същата година.[2] Те се провеждат по пропорционалната система въз основа на избирателния закон, допълнен и изменен от XV ОНС в 1-вата му редовна сесия и утвърден с указ № 85 от 8 март 1912 г. Избрани са 204 депутати.

Първият провал на Фердинанд като главнокомандващ идва през Междусъюзническата война

, когато той издава заповед за настъпление срещу бившите съюзници без дипломатическо и военно осигуряване на тила. Това довежда до катастрофа. Престолът обаче е спасен поради общите очаквания за възмездие.

Седемнадесетото обикновено народно събрание (XVII ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало в сградата на Народното събрание в София, изпълнявайки целия си 5-годишен мандат от 20 март 1914 (стар стил) до 15 април 1919 (нов стил), брой места – 245.

Участието на България в Първата световна война

То обхваща периода от 1 октомври 1915 година, когато Царство България обявява война на Кралство Сърбия

 29 септември 1918 година, когато със Солунското примирие страната капитулира.

Със Солунското примирие България излиза от Първата световна война и на практика се лишава от шансовете си за национално обединение.

Вторият неуспех е участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Тогава голяма част от политическите фактори се обявяват против действията на Фердинанд. Войната завършва с втора национална катастрофа.

На 03 октомври 1918 г. министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения изход – абдикацията. Той предоставя престола на своя син Борис ІІІ и напуска страната.

Още през 1915 г. цар Фердинанд си осигурява пенсия на фелдмаршал от немската и от българската армия. Той умира в родината си през 1948 г., като надживява и двамата си сина – цар Борис ІІІ  и княз Кирил. Последното му желание е да бъде погребан в България, където е царувал.

През 1918 година българите и техните съюзници изпадат в тежко положение. Икономиките им започват да се изтощават, стопанството е в упадък, не достига работна ръка. Започва да витае призракът на глада.

14 ОНС до 17 ОНС провал на Фердинанд 1