Димитър Благоев
По това време ще се роди един човек който ще доведе България до политически плен, давайки началото на една партия която ще пороби собствения си народ.
Исторята ще започне от едно село в Гърция в Загорѝчани
Загоричани е разположено в географската област Пополе, в южните поли на планината Върбица, разклонение на Вич (Вици). Върбица заобикаля селото от изток и запад, а от юг е открито. В околните планини горите са представени предимно от дъбов и буков лес. Загоричани се отличава с мекия си климат. През селото тече Суха река, която под Загоричани се слива с Дива череша (Рема Агриокерасияс) и формира река Рот (Рема Василиадас), приток на Стара река (Ксиропотамос).
Селото е отдалечено на 7 километра източно от Горенци и на около 20 от демовия център – Костур. До селото е разположен Загоричанският манастир „Света Петка“.
Руско-турската война от 1828 – 1829 г. довила българските земи до много тешка криза и разочорование. Кипи подготовка за мащамно вътрешно ядро за освобождаването ни. В този периот започва още една руско-турска война.
Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856)
Към средата на 19 век Англия и Франция изместват Русия от близкоизточните пазари и поставят Османската империя под свое влияние. Император Николай I не успява да се договори с Англия за разделяне на Османската империя. През януари 1853 година руският цар предлага на британския посланик Русия да се установи в Цариград, не като владетел, а „като пазител“, но това също засилва опасенията в Лондон.[2] Русия прибягва към пряк натиск върху Османската империя с цел да укрепи влиянието си. Англия и Франция от своя страна подкрепят целостта ѝ и я насърчават да устои на руския натиск, за да предотвратят засилването на Русия и за да се запази баланса на силите.
Непосредствен повод за войната е спорът за контрола над светите места в Йерусалим. За да укрепи своята власт след преврата на 2 декември 1851 г., френският император Наполеон III иска от Османската империя да го признае за суверен на светите земи. Великобритания лорд Палмерстън „означава само това - че редица по-слаби държави могат да се обединят, за да попречат на по-силната да придобие власт, която може да е опасна за тях...
Военни действия в други райониредактиране
Освен в Крим военни действия с различен мащаб се провеждат в Азовско море, Балтийско море, Бяло море и в Тихия океан (района на Камчатка и Сахалин).
Руският император Николай I умира през март 1855 г. и на трона се възкачва неговият син Александър II. Той се съгласява да започне преговори за мир в началото на 1856, след като Австрия заплашва да се присъедини към коалицията срещу Русия.
В Париж е свикан конгрес, който завършва с Парижкия мирен договор от 30 март 1856 г. Една от тежките клаузи за Русия е забраната за присъствие на военен флот в Черно море. Русия загубва влияние и престиж, с което не се примирява и което води до изостряне на Източния въпрос. Националноосвободителните движения на Балканите дават повод на Русия да потърси реванш в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Загорѝчани, по време на Кримската война (1853 – 1856) в района върлуват разбойническите чети на Али Зот и Коста Рели, които нападат Загоричани. Четите са унищожени след края на войната.
През XIX век Загоричани е един от главните центрове на българското Възраждане в Костурско. През 1869 година в Загоричани се открива българско училище, в което учителства Георги Динков. След напускането му в училището преподават Петър Орлов и Григор Попанастасов. След 1872 година свещеник в селото е Димитър Топалов.
След края на Войната и трудното време се ражда един човек който след неговите действия и случващите се процеси в България довеждат до ситуация България да бъде управлявана чрез силен контрол, живееш в държава без правото да имаш гласност.
Димитър Благоев е роден на 14 юни 1856 г. В село Загорѝчани.
През 1871 г. заминава за Цариград, където остава до 1874 г. Там 2 години учи обущарски занаят, а после постъпва в българско училище в града, където е съученик на Трайко Китанчев. Благоев продължава образованието си в Одрин (1874 – 1875), Габрово (1875 – 1876) и Стара Загора (1876 – 1877). Като ученик подкрепя каузата на Априлското въстание, а по време на Освободителната война помага на опълчението и руските войски като техен осведомител.
По-късно заминава да учи в гимназията в Одеса (1879 – 1880), където е студент в Духовната академия неговият брат-близнак, а от 1881 г. – в университета в Санкт Петербург. Там той започва да изучава марксистка литература и основава първата (по руски източници – една от първите) социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. Тя издава вестник „Рабочий“ като свой орган и трибуна за социалистически идеи, в него Благоев публикува първите си статии. По-късно руският социалистически водач Владимир Ленин казва, че „за дванайсет години, от 1883 до 1895 година,… единственият опит да се създаде социалдемократически работнически печат в Русия“ е вестник „Рабочий“. Групата установява контакт с привържениците на руския социалдемократ Георгий Плеханов в Женева. През 1885 г. Благоев е арестуван за революционната си дейност и е изгонен от Русия.
Скоро след завръщането си в България Благоев пише първите си статии във вестник „Македонски глас“ и започва да издава социалистическото списание „Съвременний показател“.През 1886 написва брошурата „Нашите апостоли“, в която акцентира на демократичните и революционните възгледи на Любен Каравелов и Христо Ботев, като се „противопоставя“ на опитите за фалшификация на същността на делото им. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, като е уволняван многократно заради възгледите си. В Шумен работи заедно с Янко Сакъзов. През 1890 г. се установява в Търново.
Като изклучим социалистическото мислене кото разпространява чрез весника, Можем да го сравним с писатели които се интересуват и от политика.
Смята се, че по това време Благоев окончателно оформя у себе си марксистки възгледи и достига до идеята за създаване на партия на работническата класа.
Марксизмът е икономически и обществено-политически метод за обществено-икономическо изследване, който се основава на материалистичната интерпретация на историята, на диалектически възгледи за обществените промени и на критичния анализ на развитието на капитализма.
По-малъкия му брат е Христо Благоев Николов е български политик, социалист от края на XIX век. През 1887 – 1888 година Христо Благоев изучава ботаника и геология в Цюрихския университет в Швейцария. Понятието социализъм се отнася до голяма група теории за организацията на икономиката и обществото, основана на публичната собственост и управление на средствата за производство и разпределение на благата. Понятието се отнася и до общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до ресурси за отделния индивид, с егалитарни методи за компенсация.
Българска социалдемократическа партия (БСДП) е лявоцентристка политическа партия в България, създадена от Димитър Благоев и Янко Сакъзов на Бузлуджанския конгрес от 1891 г.
Учредителеният конгрес на Българската социалдемократическа партия е учредително събрание на партията, състояло се на 2 август 1891 (20 юли по стар стил) в местността Историческа поляна, под връх Бузлуджа в Стара планина, по инициатива на Димитър Благоев. Участие вземат около 20 представители на социалистическите дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други селища.
Партията запазва това си име през следващите три годни – до 1894 г., когато се обединява с Българския социалдемократически съюз в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
На изборите за VIII обикновено народно събрание през 1894 г. за пръв път са избрани двама народни представители от БРСДП – Янко Сакъзов и Никола Габровски.
През следващите години теоретичните спорове и личните противоречия в партията продължават, като двете крила имат собствени издания – „Работнически вестник“ и „Ново време“ на групата на Благоев и „Социалист“, „Народ“ и „Общо дело“ на групата на Сакъзов.
Димитър Благоев, 1902 – 1903 е депутат в XII обикновено народно събрание.
Повод за окончателното разцепление на партията става инцидент в края на 1902 година. Във връзка с реч по външнополитически въпроси на френския социалист Жан Жорес, парламентарната група на БРСДП му изпраща поздравителна телеграма, търсеща съдействието му за освобождението на Македония. Това предизвиква острите критики на Благоев и на 22 март 1903 г. той обявява отделянето си от партията.
Така се стига до създаването на две нови партии – БРСДП (тесни социалисти), начело с Димитър Благоев
и БРСДП (широки социалисти) начело с Янко Сакъзов.
Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) е лява политическа партия.
Наречена е партия на „тесните социалисти“ в противоположност на „широките социалисти“.
Те от своя страна получават името си заради „широкото разбиране“ на марксизма, „широка работа“ сред множество слоеве на обществото и заради „широките критерии“ за членство в партията си.
БРСДП (т.с.) от своя страна тълкува Карл Маркс в буквален смисъл, съсредоточава работата си сред наемните индустриални работници и поставя високи критерии спрямо хората, които искат да ѝ станат членове.
БРСДП (т.с.) възприема за свой орган вестник „Работнически вестник“, а за научно-теоретична трибуна – списание „Ново време“. Под ръководството на партията и в тясна връзка с нея се създават Общ работнически синдикален съюз (1904).
През 1904 г. с прякото участие на БРСДП (т.с.) и лично на Благоев се учредява Общият работнически синдикален съюз (ОРСС) – първият неказионен профсъюз в България. ОРСС организира големи стачки срещу лошите условия на труд – на миньорите в Перник от 1906 г. (първата Пернишка стачка), както и на работниците в кибритената фабрика в Костенец от 1909 г. Благоев настоява партията да води постоянна масова пропаганда сред работниците в България, отхвърля идеите за ново обединение с „общоделците“-реформисти.
и Съюз на работническата социалдемократическа младеж (1912).
Партията преживява още две разцепления – с прогресисти и анархо-либерали, съответно през 1905 г. и 1908 г. Въпреки това, влиянието ѝ нараства неколкократно. През 1902 г. печели 2 депутатски места, а през 1914 г. – 12. През 1908 г. получава 2600 гласа на общинските избори, а през 1911 г. – 13 000. През следващите, партията печели местните избори в редица общини – Самоков, Сливен, Дупница, Плевен, Варна, Нова Загора. Привържениците на партията наричат управлението ѝ на тези общини „общински комуни“.
Обявява се и срещу участието на България в Първата световна война, застава на позициите на Цимервалдската левица за това „да се превърне империалистическата война в гражданска“. Народните представители от нея гласуват против вземането на военни кредити. В международен план се противопоставя на социалшовинистките позиции на Втория интернационал по въпроса за войната. Води активна антивоенна агитация сред българските войници, най-вече на Солунския фронт.
Под ръководството на Благоев, Приветства Октомврийската революция в Русия през 1917 г. и все повече се сближава с болшевиките и Ленин. Разгръща агитационна кампания в тяхна подкрепа. Не успява да придаде организиран характер на Войнишкото въстание и да го оглави, въпреки че по-късно го оценява като опит да се свалят монархията и властта на буржоазията.
Манифест за встъпване на престола на Борис III, 3 октомври 1918 г.
На своя XXII конгрес през 1919 г. партията се преименува в БКП (т.с.).
Под ръководството на Благоев, през 1919 г. БРСДП (т.с.) напуска разпадащия се Втори Интернационал и става съоснователка на Третия (Комунистическия) Интернационал, преименувайки се в БКП (т.с.). Партията приема Програмна декларация в духа на ленинизма, с което се демонстрира преминаване на ленинистки, болшевишки позиции. Самият Благоев обаче до края на живота си не приема напълно ленинизма.
Димитър Благоев е постоянно преследван от властите на правителството на Стамболов – след множеството политически уволнения, през 1893 г. е арестуван и интерниран в Бяла Слатина. Там го заварва падането на Стамболов от власт през май 1894 г. Скоро след това той се установява в Пловдив, където става учител в мъжката гимназия. Причина за изострените му отношения със Стамболов са „интернационалните“ възгледи на Благоев.
След Деветоюнския преврат от 1923 г., вече почти оттеглил се от активна дейност поради напредналата си възраст, Благоев подкрепя позицията на ЦК на БКП (т.с.) на неутралитет.
Димитър Благоев умира на 7 май 1924 г. в София.
_______________________________________________
Пътят на семейството му.
Съпруга на Димитър Благоев е Вела Благоева, сестра на политика Георги Живков и просветния деец Никола Живков. Имат четири деца. Нито едно от тях не оставя наследници.
Димитър Димитров Благоев – Пальо е български футболист и спортен деятел. Който загива на фронта в края на Първата световна война.
Владимир Благоев роден е в Пловдив на 26 ноември 1893 година. Завършва гимназия в 1912 годин и постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет. Участва в Първата световна война. След войната работи като адвокат. В 1920 – 1921 година е студент в Грацкия университет, Австрия. Член е на българската делегация, участвала в работата на III конгрес на Коминтерна. След Деветоюнския преврат от 1923 година участва дейно в подготовката на въстание, но в навечерието на Септемврийското въстание е арестуван. След въстанието работи във Военната организация на Комунистическата партия. Убит през май 1925 година след Атентата в църквата „Света Неделя“.
Стела Димитрова Благоева родена е във Видин през 1887 година. Завършва Музикалната академия в Прага и история в Софийския университет. През 1915 г. става членка на БРСДП. Преподава в Трета софийска мъжка гимназия. През 1919 година сключва брак с Коста Янков, съветник по военните въпроси на ЦК на БКП. Освен учителка Стела Благоева става и лична секретарка на баща си и записва спомените му, издадени през 1926 година.
през 1925 година, Благоева е уволнена и арестувана. Тя престоява няколко месеца в Централния софийски затвор, където узнава за смъртта на съпруга си, един от основните организатори на атенатата. През 1926 година Стела Янкова и сестра ѝ Наталия емигрират в Съветския съюз. Работи в Москва в апарата на Коминтерна.
През 1945 година се завръща в България. Депутат в VI велико народно събрание (7 ноември 1946 – 21 октомври 1949). От 1948 година е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1950 г. – член на ЦК на БКП. Извънреден и пълномощен посланик е на България в СССР от 1949 до 1954 година. От 20 декември 1953 до смъртта си е депутат във II народно събрание. Умира в Москва на 18 февруари 1954 година.
Антентатите....през 9.8.1886г...21.1.1890г... 27.3.1891г...1892г.....1895г....1898г.. 1913г....1919...1924...1925г...
Няма коментари:
Публикуване на коментар