Гърция

 Римска Гърция (146 г. пр.н.е. – 330)

Средновековна Гърция (330 – 1832)

Кралство Гърция е наименованието на гръцката държава от 1832 .Отон I е баварски принц и първи крал на модерна Гърция, определен за такъв с протокол на Великите сили (Русия, Великобритания и Франция), подписан на конференция в Лондон на 7 май 1832 г., чрез който Гърция е обявена за независимо кралство.

Георгиос I, крал на гърците  (24 декември 1845 – 18 март 1913), е монарх на Гърция от 1863 до 1913 г. По произход датски принц с рождено име Вилхелм Датски (Prins Vilhelm af Danmark), Георгиос е бил само на 17 години, когато е избран за крал от гръцката национална асамблея, която детронирала предишния крал Отон I. Убит е с изстрел в гърба, докато се разхожда из Солун. Дългото му царуване от петдесет години ознаменува формиращите години на Гърция като европейска държава. Неговите потомци заемат трона до военния преврат през 1967 г. и възстановяването на републиката през 1973. 

Гърция под османска власт започнал с падането на Константинопол през 1453 г. в ръцете на османците и продължил до 1821 г.

Османска Гърция е мултиетническо общество. Османската система на милетите обаче не съответства на съвременната западна представа за мултикултурализъм. На гърците са дадени някои привилегии и свободи, но те страдат от злоупотребите на местните представители на имперската власт, върху които централното правителство упражнява само отдалечен и непълен контрол. Въпреки загубата на политическата си независимост, гърците не губят позициите си и остават доминиращи в областта на търговията и бизнеса. Консолидацията на османската власт през XV и XVI век прави Средиземно море безопасно за гръцкото корабоплаване и гръцките собственици на кораби стават морски превозвачи на империята, реализирайки огромни печалби. След османското поражение в битката при Лепанто обаче, гръцките кораби често стават обект на жестоки атаки от католически (особено испански и малтийски) пирати.

Периодът на османско владичество оказва дълбоко въздействие върху гръцкото общество, тъй като се появяват нови елити. Гръцката земевладелска аристокрация, която традиционно доминира във Византийската империя, има трагична съдба и бива почти напълно унищожена. Новата водеща класа в османска Гърция са прокритите (πρόκριτοι на гръцки)[5], наричани от османците коджабашии. Прокритите са по същество чиновници и събирачи на данъци и си спечелват лоша репутация, тъй като проявяват корупция и непотизъм. От друга страна, фанариотите заемат видни постове в имперската столица Константинопол като бизнесмени и дипломати, а Гръцката православна църква и Вселенският патриарх получават голяма власт под протекцията на султана, придобивайки религиозен контрол над цялото православно население на империята: гръцко, албанско, латиноговорещо и славянско.

Гръцката война за независимост започва през 1821 г. ,приключва през 1828 г., 1829 г.  Тогава на помощ на въстаниците се притичат Британската империя, Франция и Руската империя, като изпращат свои ескадри, които разбиват османския флот в Наваринското сражение и обръщат хода на войната в гръцка полза.

Константинополският договор от 1832 г. е резултат от едноименната международна конференция открита през февруари 1832 г. с участието на великите сили Великобритания, Франция и Русия, от една страна, и Османската империя – от друга. В основата на конференцията и последвалия договор е отказът на Леополд I да заеме гръцкия престол. Претекстът за това е недоволството му от граничната линия Аспропотаму - Зейтуни, която е заменена от по-комфортната Арта - Волос, наложена от трите велики сили на Османската империя.

Отказът на Леополд да заеме гръцкия престол и юлската революция във Франция водят до формирането на ново правителство в Обединеното кралство. Лорд Палмерстън, който поема поста министър на външните работи на Великобритания се съгласява на нова гръцка сухопътна граница с Османската империя по линията Арта-Волос. Въпреки това, тайна баварска нота до трите велики сили за включването на Крит в границите на Гърция не постига желания резултат. Това в съчетание със събитията предхождащи и последвали убийството на Йоан Каподистрия води до подписването на лондонския протокол.

Междувременно и след лондонския протокол от 3 февруари 1832 г., в Цариград се открива конференция и на 7 май 1832 г. между Бавария и великите сили е уговорено регентството над Отон I Гръцки, условията по втория гръцки заем в размер на 2,4 милиона британски лири и северната граница на линията Арта-Волос. Османската империя е компенсирана със сумата 40 милиона пиастра за загубата на територията от линията Аспропотаму – Зейтуни до новата граница по линията Арта – Волос. Тази нова граница е потвърдена с протокола от Лондон от 30 август 1832 г.

Константинополският договор оставя Самос и Крит извън границите на Гърция. В средата на декември 1832 г. Османската империя приема новото статукво. 

Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Войната се води на два фронта – Балкански и Кавказки. 

В началото на 1828 г. капитан Георги Мамарчев, българин на служба в руската армия, формира отряд достигнал 1000 доброволци, който е зачислен към руската армия. Под командването на кап. Мамарчев отрядът изиграва решителната роля за превземането на Силистренската крепост през 1829 г. За тази изключителна храброст той е награден с ордена „Св. Ана“ и скъпоценна сабя, лично от император Николай I. Българи от Добруджа и Тракийската област започват масово да участват във войната на страната на руснаците. През 1829 г. кап. Георги Мамарчев начело на българския доброволчески отряд. Мащабната освободителна акция се води до отблъскване на Османската империя от  българската част и победа на Русия.

Георги Мамарчев и България очаква да бъде призната тази победа от Русия и тя да очаства в мирния договор. 

В същото време според тогавашни дипломати руските претенции към османците са скромни, като руското правителство смята, че е в негов интерес да запази османското присъствие на Балканите.

Одрински мирен договор (1829)

Договорът налага автономия на Гърция, Сърбия и Дунавските княжества – Влахия и Молдова, под османски сюзеренитет и руска закрила. Пряка последица за Сърбия е султанският хатишериф от 1830 година, а за румънските територии – въведения Органически регламент с ликвидирането на османската поземлена собственост и на османския контрол върху търговията със зърно и добитък, с което са залага основата на бъдещото обединение на Влашко и Молдова. 

Гръцкото въстание е най-значимото събитие в историята на съвременна Гърция.( официално Република Гърция в сегашно време)

Исторята ще започне от едно село в Гърция в Загорѝчани