Военният съюз, наричан също Военна лига, е организация на действащи и запасни офицери в Царство България

Опитите за създаване на офицерска организация са подновени в началото на 1919 година, след края на Първата световна война, като в много гарнизони са сформирани групи, главно от офицери от средните нива. Правителството и повечето традиционни партии толерират създаването на организацията и през лятото ръководителите на гарнизонните организации се срещат в сградата на Министерството на войната. На срещата е насрочен Учредителен конгрес на организацията и е сформирана група, която да подготви устав и други документи, в която най-активно участват Кимон Георгиев, Никола Рачев и Дамян Велчев.

Първоначалната цел на организацията е да защитава интересите на офицерите в нестабилната политическа обстановка след края на войната. По-късно Дамян Велчев сочи като основни причини за създаването на съюза опасенията от установяване на комунистически режим, като в Русия и Унгария, и страха на офицерите за собственото им бъдеще след поражението във войната. Със самото си създаване Военният съюз си поставя и политически цели, обявявайки се срещу партизанщината, комунизма и съсловната идеология на БЗНС.

23 ОНС 20.08.1931 – 19.05.1934

 е разпуснато след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година. В резултат на преврата, направен от политическия кръг „Звено“, парламентът се разпуска за четири години и ролята на законодателен орган се изпълнява от Министерския съвет. Това е стъпка към утвърждаване ролята на цар Борис III в управлението, постигнато с цената да бъдат погазени Търновската конституция (тя не е отменена, но новото правителство не се съобразява с нея) и демокрацията....

Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.

Една от обявените цели на Деветнадесетомайския преврат е възстановяването на суверенитета на Царство България над цялата територия на страната, разбирано като ликвидиране на дейността на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). На 4 септември е издадена Наредба закон за безопасността на държавата, практически поставяща ВМРО извън закона и възлагаща разследването срещу дейността ѝ на военните съдилища, полицията и армията започват масови арести на активисти на ВМРО и конфискации на оръжие и имущество. През следващите две години Софийският военнополеви съд разглежда десетки дела по конкретни случаи на убийства, отвличания и рекет от дейци на ВМРО в югозападна България. Издадени са множество тежки присъди, сред тях 21 смъртни, включително срещу водача на организацията Иван Михайлов.