СЪВЕТИ

Берлинския договор (1878)

След Руско-турската война (1877 – 1878) и последвалия я Берлински договор, с протекцията на руския император Александър II и съгласието на другите Велики сили, Александър Богориди е назначен за главен управител на Източна Румелия на 13 март 1879 г. Свързан е с изгонените от Княжество България лидери на Либералната партия Петко Славейков и Петко Каравелов.

Гимнастическите дружества са българска военизирана организация, създадена в Южна България непосредствено след Руско-турската война и Берлинския конгрес през 1878 и просъществувала до 1880 година с основна цел да предотврати връщането на турските войски и превръщането на областта в османски вилает.

Княз Дондуков-Корсаков и 5 са представители на различни организации и дружества. Учредителното народно събрание свои представители имат турското, гръцкото и еврейското малцинство. Сред депутатите преобладават представители на възрожденската интелигенция, има още участници в църковната борба и движението за национална култура, в Българското национално-освободителното движение, в Руско-турската война (1877 – 1878)

Учредителното събрание(1879)

Регентът е управител (на страна), изпълняващ временно задълженията на монарх. Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в

Първото велико народно събрание

глас за всички мъже, навършили 21 години. Според конституцията Князът е главнокомандващ на българската войска и на него принадлежи изпълнителната власт.

приемането на Търновската конституция и закриването на Учредителното събрание.

Министър-председател Тодор Стоянов Бурмо̀в

Княз Алекса̀ндър I Ба̀тенберг( Български) 22г.

България се оформя като парламентарна монархия с умерено либерално устройство, като князът е Върховен представител и глава на Държавата.

1 ОНС (1879)

В тях участват двете водещи политически сили в България – Либералната и Консервативната партия.

Когато княз Александър Ба̀тенберг го разпуска поради настъпилата политическа криза, опит да се върне натурален данък в размер на една десета част от земеделското производство.

(1880)

Изострянето на граничните спорове на Османската империя с Гърция и Черна гора и идването на власт на Гладстон във Великобритания провокират нова акция за съединение през пролетта на 1880 година. В сътрудничество с правителството на Княжество България южнобългарски общественици основават комитетска мрежа със средище в Сливен. До по-решителни действия не се стига, поради отрицателния резултат от дипломатическите сондажи в Лондон и Петербург.

Княжество България 2 ОНС

Либералната и Консервативната партия

Причината за разпускането на събранието е конфликтът между княза, подкрепен от консерваторите, и либералите относно управлението на страната и прилагането на „Основния закон“. Гласуваните от народните представители извънредни права на министър-председателя Петко Каравелов, съсредоточават в ръцете му значителна власт и принуждават българския владетел да разпусне доминирания от либералите парламент.

Служебно ОНС (1881)

В дъното на преврата стои княз Александър I Батенберг, подкрепян от Руската империя и подпомогнат от военния министър генерал Казимир Ернрот и консервативната партия. С преврата князът сваля правителството на Петко Каравелов и суспендира Търновската конституция. Въпреки това продължава да се придържа към нейни основни принципи като провеждането на парламентарни избори, макар и при ограничени свободи.

Сформира се служебен кабинет, който поема курс към отмяна на Конституцията и установяване на еднолично управление на монарха.

Второто велико народно събрание с цел да даде извънредни правомощия на княз Александър I.

3 ОНС (1882)
министър-председател от юни 1882 до септември 1883 Леонид Николаевич Соболев е руски генерал

Режимът на пълномощията в Княжество България е форма на управление, при която княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция, ограничава избирателното право и ролята на парламента и управлява чрез укази и назначени от него правителства и Държавен съвет. Продължава от юли 1881 до декември 1883 година.

В началото на управлението си Соболев предприема действия за засилване на монархическия институт и на стопанските връзки между България и Русия.

През август 1882 г. е въведена избирателна реформа: двустепенно гласуване с имуществен и образователен ценз на избирателите. Парламентарните избори, проведени същата есен, са манипулирани в полза на консерваторите. Доминираното от тях III обикновено народно събрание обаче блокира инициативата на Соболев за строеж на железницата София – Дунав от Гинсбург едновременно с линията Вакарел – София – Пирот, договорена с Австро-Унгария.

Това води до промяна в политиката на Соболев. В края на февруари и началото на март 1883 г., по повод заточаването на софийския владика Мелетий, той издейства оставката на министъра на външните работи и изповеданията Константин Стоилов и на останалите министри-консерватори, които са заменени с партийно необвързани чиновници. След това Соболев предприема стъпки за сближение с либералите, допускайки те да спечелят мнозинство в общинските съвети на местните избори през април и на допълнителните парламентарни избори през август. Батенберг полага усилия да издейства смяна на Соболев, като посещава руския императорски двор между април и юни същата година, но без успех. На свой ред, Соболев успява да настрои ръководителите на руското външно министерство срещу княза, представяйки го като проводник на австрийското политическо и икономическо влияние в България.

Първата териториална реформа в България е проведена 3 години след Освобождението.

Княжеството, с който се премахват губерниите и страната се разделя на 14 окръжия и 56 околии.

3 ОНС (1883)
Министър-председател е ген. Соболев. В страната се разгарят протести и бунтове ръководени от Либералната партия.
Министър-председател Драган Цанков

Втората сесия започва при постигнато споразумение между либерали и консерватори.

Мнозинството в Третото народно събрание обаче поддържа становището на Цанков. На 4 септември 1883 депутатите от Либералната и Консервативната партия постигат окончателно споразумение. В отговор на общия им апел, три дни по-късно Александър I обявява Търновската конституция за възстановена, като приканва Народното събрание да измени постановките ѝ за законодателната власт. Соболев подава оставка, а на негово място е назначено коалиционно правителство начело с Драган Цанков.

4 ОНС (1884)

Изборите за IV ОНС са насрочени с указ на княз Александър № 58 от 28 март 1884 г.^[2] Парламентарните избори се провеждат на 27 май и 3 юни същата година и са спечелени от крайните либерали, които отменят антиконституционните актове, приети при Режима на пълномощията. Избрани са 195

Становището на Великите сили за запазване на статуквото и междуособиците в Княжеството по време на Режима на пълномощията отлагат следващата съединистка акция. Тя се състои през пролетта на 1884 година, когато опозиционната Народна партия организира масови демонстрации в Източна Румелия под лозунга за обединение с Княжеството, и е прекратена скоро след като партията получава властта в областта при новоназначения генерал-губернатор Гаврил Кръстевич.

1885

От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК (Български таен централен революционен комитет) се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (вестник „Борба“) и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с командира на жандармерията майор Райчо Николов и с много офицери в местните гарнизони.

Пловдив и околностите под предлог за участие в планирани маневри.[6] Дни по-рано, на 29 август, двама от заговорниците – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с Александър I в Шумен, където се провеждат учения на княжеските войски. Князът ги уверява в подкрепата си[7], но министър-председателят Петко Каравелов смята начинанието за неблаговременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.

На 5 септември е вдигнато въстание в Чирпан, където привържениците на Съединението с Княжество България установяват собствено управление.

четата от Голямо Конаре, след което заедно настъпват към Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети начело с Продан Тишков – Чардафон и Ангел Чолаков, които достигат областния център през нощта и на следващия ден.

При вестта за размириците в областта източнорумелийските власти, в лицето на председателя на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов, се допитват до руския консул в Пловдив, дали да обявят сами Съединението. След като получава отрицателен отговор, правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив.

Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.

Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България. Народното събрание, което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия се присъединяват още 91 депутати от бившата автономна област. Крайният им брой наброява 286 народни представители. Избирателната активност е 28,9%.

След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации.

Великите сили сдържат турската интервенция, но в същото време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия.

Поради недоверието си към княза, датиращо още от Режима на пълномощията, руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация, макар и да заявява на български делегати, че „за разединение и дума не може да става". В подкрепа на Батенберг действа Великобритания, която се надява чрез него да елиминира руското влияние в България.

На провелата се в края на октомври конференция в Цариград британският представител Уилям Уайт и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар, подкрепено от посланиците на останалите сили.

Безрезултатността на посланическата конференция провокира сръбския крал Милан. С подкрепата на Австро-Унгария, в началото на ноември той хвърля войските си срещу България.

България побеждава...

След победата на българите и Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.

1886г

Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

Деветоавгустовският преврат

Предпоставка за преврата е прогресивното влошаване на отношенията между Батенберг и руския император Александър III след провала на режима на пълномощията и Съединението на Княжество България и Източна Румелия, извършено без съгласието на Петербург

Организатори на преврата са началникът на Военното училище майор Петър Груев, заместникът на военния министър, капитан Анастас Бендерев, и още двама офицери от военното министерство – капитаните Радко Димитриев и Георги Вазов. В заговора участва и руският военен аташе в България полковник Сахаров.

В края на юли и първите дни на август, под предлог подготовка срещу сръбска мобилизация, Бендерев урежда разместване на войските около София. Верните на княза войскови части са изпратени по-далеч от столицата.

По същото време Груев преговаря с министър-председателя Каравелов и военния министър Константин Никифоров, които се съгласяват да поискат от княза да абдикира, но изключват участие на армията и искат да се изчака до уреждане на източнорумелийския устав с османците и международен заем.

В нощта на 8 срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона.

Привечер, след консултации с руското външно министерство, е обявен съставът на временно правителство от русофили, начело с митрополит Климент Търновски.

На 10 август повечето от войсковите части в страната полагат клетва за вярност към новото правителство.

Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който в този момент се намира в Търново, се обявява остро срещу преврата.

На 10 август група офицери в Пловдив, начело с командващия Пловдивската бригада подполковник Сава Муткуров, се обявяват срещу преврата.

На 11 август Стамболов издава от Търново прокламация, с която обявява преврата за незаконен и назначава Муткуров за главнокомандващ на българската армия.

Преди изтичането на поставения срок Груев и началникът на артилерията майор Олимпий Панов се свързват със Стамболов в опит да предотвратят връщането на княза.

Преговорите не водят до споразумение, а в нощта на 11 срещу 12 август с посредничеството на управляващия руското генерално консулство в София е съставено ново правителство начело с Каравелов.

Каравеловото правителство получава признание и обещание за сътрудничество от Русия, но не и от водачите на контрапреврата в Търново и Пловдив.

Каравелов и колегите му искат отлагане на решението за възстановяване на Батенберг на престола до свикване на Велико народно събрание, а междувременно страната да се управлява от регентство.

На 16 август председателят на Народното събрание издава нова прокламация, в която се обявява за наместник заедно с Петко Славейков и Георги Странски и нарежда на пловдивските войски да завземат София. Последното става на 17 август, след безкръвното оттегляне на войските на преврата и оставката на кабинета Каравелов.

Александър Батенберг е посрещнат в България на 17 август, но управлението му трае още само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът абдикира и напуска окончателно България.

Властта е поета от регентство, начело със Стамболов.

Въпреки оттеглянето на Батенберг през ноември 1886 г. в отношенията с Русия настъпва окончателен разрив. Офицерите-русофили, емигрирали в Румъния, организират с руска помощ неуспешен бунт през февруари 1887 г.

Вътрешнополитическата криза е овладяна след избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз.